КОМЕНТАР

КЛОУНАДА: ПП се „гримира“, за да оцелее

Published

3 years ago

June 11, 2023

Author

Реших да започна коментара си днес с една интересна фраза на знаменития Шарл дьо Гол, който казва: „В политиката става така, че или предаваме своята страна, или своите избиратели. Аз предпочитам второто.“ Нещо подобно се опитват да ни обяснят от ГЕРБ за коалицията си с ПП/ДБ.

Електоратът на ГЕРБ е безкрайно разочарован как стана така, че ГЕРБ са първа политическа сила, но предоставят парламентарна подкрепа на втората политическа сила да управлява почти самостоятелно. И то след като кабинетът „Петков“ беше свален за несъстоятелни икономически решения, за безобразия в базовите сектори, свързани с националната сигурност на държавата като например енергетиката, за скандални меморандуми и финансова безотговорност.

Реалността е следната: ГЕРБ свалиха финансовия министър Асен Василев, за да го подкрепят отново. Ако предположим изобщо някаква тактика, отстрани изглежда така, че ГЕРБ вероятно планират да изчакат няколко месеца, за да се понатрупа напрежение и съобразно девалвацията на ПП, да действат за затвърждаване на собствената си власт.

ГЕРБ са решили да използват коалиционната власт, най-малкото за да не си причиняват щети в стил „ала-бала“ по време на провеждането на местните избори. И същевременно да изчакат на относително защитено място саморазрушаването на ПП от употребата на властта.

ГЕРБ също така имаха и спешна нужда да предотвратят през участието си в общ кабинет евентуални удари срещу лидера си Бойко Борисов, които могат да дойдат от различни места, не само от нашата прокуратура. Ще напомня, че натискът, който основно идва отвън, Борисов да се „пенсионира“, тоест да се оттегли от активната политика, не е спрял.

Този натиск временно е отложен, но той ще продължи с всички възможни средства, по заобиколни линии и въпреки уверенията към него от страна на влиятелни външни фактори, че всичко това е било недоразумение от подвеждането на един бивш посланик, което вече се е подредило. Внезапният конфликт с Гешев би могъл да бъде също подсилен и употребен отвън.

Конфликтът може да е възникнал по една банална причина, но развитието му е възможно да продължи по различни и неочаквани начини. В зависимост от това дали някой няма да припознае ресурс в този конфликт.

Единствената опора на Борисов е наистина стабилността на неговата партия, но заедно с това партията му е и цел на придобиване, на раздробяване и на желание за поставяне под контрол. В този смисъл Борисов, който, разбира се, е врял и кипял във всевъзможни политически интриги, в момента ходи по един много тънък лед.

Няма да е достатъчно ГЕРБ само да затвърждава своята вярност към външния фактор. Ще трябва ГЕРБ да започне да планира по-старателно, отколкото досега. Не да догонва, а да има изпреварваща и конструкторска стратегия спрямо нови политически субекти, включително и в анти-ГЕРБ нишата. Защото Стокхолмският синдром не е стратегия за оцеляване.

България започнаха да я ползват по-решително с въвеждане на изцяло марионетна власт в контекста на войната в Украйна. Полша и Румъния са много по-напред в строя, а у нас както винаги е по-сложно. Независимо от трудностите обаче широкомащабната технология на емоционално заразяване през медиите, социалните мрежи, гражданските движения, НПО-тата и обществените авторитети се използва свръхуспешно и у нас за установяване на необходимия дневен ред.

Необходим за глобалистката стратегия на американския фактор, който отстоява своето хегемониално господство в период на надигащо се недоволство от няколко посоки – Русия, Турция, Китай, Иран, също така някои държави в Близкия Изток и Латинска Америка. При една своенравна Турция, България става задължителна брънка от плацдарма на източния фланг, която в момента се поставя под задължителен контрол.

Казвам това, за да посоча, че бурната радост у всички нормалномислещи, че ПП започват да се сриват, че проучванията показват, че по-малко хора биха гласували за тях, е твърде прибързана. Със сигурност по-малко хора ще гласуват за тях. Но по-всичко изглежда, че външният фактор започва прегрупиране. Ще преоблече, гримира и подпомогне малко първоначалната платформа ПП, за да я преобрази за нови продажби на електоралния пазар.

ПП са необходими. Те са контрол и натиск върху Борисов, те са бич за Радев, те са антипод на „Възраждане“, но най-вече, те са готова, изключително удобна за навигация куклена власт, която САЩ нямат основания да губят. При положение, че могат много ефективно да ползват. ПП ги разочароваха с глуповатия начин, по който профукаха позициите си, но в никакъв случай не и със самоотвержеността си. Те практически са бутон за изпълнение на иначе неприемливи задачи. Неприемливи за всяка суверенна национална власт.

Преди няколко дни Лорер заяви в телевизионен ефир, че Радослав Рибарски е на дългосрочно обучение в САЩ. Този факт би трябвало да извика размисли в политическите стратези на всички партии. Рибарски се спрягаше за министър на енергетиката в това правителство, но се оказа, че именно пребиваването му в САЩ, по думите на Лорер, не е позволило това да се случи.

Новината за обучението на Рибарски не бива да се ограничава само до неговата лична подготовка за бъдещи управленски позиции. Свидетели сме как Кирил Петков бавно бива изтласкван назад като непълноценен за лидерска роля, а Асен тепърва ще бъде похарчен по-обстойно в кризисния период. ПП ще започне да се обновява, като се избутат напред подходящи лица от втория ред, които този път ще бъдат изчислени по-внимателно. Не си струва да се конструират авторитети, които леко и с неразбиране похарчват инвестицията, направена в тях, и дори унищожават проекта заради нестабилна психическа структура.

Днес формата разумно мислещ избирател е заменена от формата празна безсъзнателна обвивка, изтърбушена от медийната интервенция. Самото съзнание на избирателя е превърнато в изчисляем обект. Така че демократичните избори представляват едно проектиране на власт. Можем много да говорим за това колко зависима е България от външен натиск.

Но огромният проблем, който се разгръща пред очите ни в момента, е една зловеща и фактическа истина, която непрекъснато подминаваме, търсейки външен виновник за тежкото разлагане на държавата ни. Тази истина е, че държавата ни е в плен на брутална вътрешна, нашенска си олигархична интервенция. През 90-те години политиците назначиха сегашната псевдоолигархия, подарявайки й активи на базата на корупционна логика.

Днес точно тази псевдоолигархия назначава министрите ни. Срастването е толкова силно, че обществото ни представлява една диктатура на кражбите, която няма нищо общо с демокрацията като организация на обществото. Управлява ни назначено невежество, чиято единствена цел е да придвижва сделките на псевдоолигархията. България се унищожава от частните войни на две-три ОПГ-та, които ползват партиите за фасадно прикритие.

Коментар на Калина Андролова

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending българия коментар конспирация корупция скандал

Up Next

Съдебната ни система изцяло е зависима от политическата мафия

Don't Miss

БОКО МУТРАТА – ПРОКЛЯТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ