КОМЕНТАР

КЛОУНАДА: ПП се „гримира“, за да оцелее

Published

3 years ago

June 11, 2023

Author

Реших да започна коментара си днес с една интересна фраза на знаменития Шарл дьо Гол, който казва: „В политиката става така, че или предаваме своята страна, или своите избиратели. Аз предпочитам второто.“ Нещо подобно се опитват да ни обяснят от ГЕРБ за коалицията си с ПП/ДБ.

Електоратът на ГЕРБ е безкрайно разочарован как стана така, че ГЕРБ са първа политическа сила, но предоставят парламентарна подкрепа на втората политическа сила да управлява почти самостоятелно. И то след като кабинетът „Петков“ беше свален за несъстоятелни икономически решения, за безобразия в базовите сектори, свързани с националната сигурност на държавата като например енергетиката, за скандални меморандуми и финансова безотговорност.

Реалността е следната: ГЕРБ свалиха финансовия министър Асен Василев, за да го подкрепят отново. Ако предположим изобщо някаква тактика, отстрани изглежда така, че ГЕРБ вероятно планират да изчакат няколко месеца, за да се понатрупа напрежение и съобразно девалвацията на ПП, да действат за затвърждаване на собствената си власт.

ГЕРБ са решили да използват коалиционната власт, най-малкото за да не си причиняват щети в стил „ала-бала“ по време на провеждането на местните избори. И същевременно да изчакат на относително защитено място саморазрушаването на ПП от употребата на властта.

ГЕРБ също така имаха и спешна нужда да предотвратят през участието си в общ кабинет евентуални удари срещу лидера си Бойко Борисов, които могат да дойдат от различни места, не само от нашата прокуратура. Ще напомня, че натискът, който основно идва отвън, Борисов да се „пенсионира“, тоест да се оттегли от активната политика, не е спрял.

Този натиск временно е отложен, но той ще продължи с всички възможни средства, по заобиколни линии и въпреки уверенията към него от страна на влиятелни външни фактори, че всичко това е било недоразумение от подвеждането на един бивш посланик, което вече се е подредило. Внезапният конфликт с Гешев би могъл да бъде също подсилен и употребен отвън.

Конфликтът може да е възникнал по една банална причина, но развитието му е възможно да продължи по различни и неочаквани начини. В зависимост от това дали някой няма да припознае ресурс в този конфликт.

Единствената опора на Борисов е наистина стабилността на неговата партия, но заедно с това партията му е и цел на придобиване, на раздробяване и на желание за поставяне под контрол. В този смисъл Борисов, който, разбира се, е врял и кипял във всевъзможни политически интриги, в момента ходи по един много тънък лед.

Няма да е достатъчно ГЕРБ само да затвърждава своята вярност към външния фактор. Ще трябва ГЕРБ да започне да планира по-старателно, отколкото досега. Не да догонва, а да има изпреварваща и конструкторска стратегия спрямо нови политически субекти, включително и в анти-ГЕРБ нишата. Защото Стокхолмският синдром не е стратегия за оцеляване.

България започнаха да я ползват по-решително с въвеждане на изцяло марионетна власт в контекста на войната в Украйна. Полша и Румъния са много по-напред в строя, а у нас както винаги е по-сложно. Независимо от трудностите обаче широкомащабната технология на емоционално заразяване през медиите, социалните мрежи, гражданските движения, НПО-тата и обществените авторитети се използва свръхуспешно и у нас за установяване на необходимия дневен ред.

Необходим за глобалистката стратегия на американския фактор, който отстоява своето хегемониално господство в период на надигащо се недоволство от няколко посоки – Русия, Турция, Китай, Иран, също така някои държави в Близкия Изток и Латинска Америка. При една своенравна Турция, България става задължителна брънка от плацдарма на източния фланг, която в момента се поставя под задължителен контрол.

Казвам това, за да посоча, че бурната радост у всички нормалномислещи, че ПП започват да се сриват, че проучванията показват, че по-малко хора биха гласували за тях, е твърде прибързана. Със сигурност по-малко хора ще гласуват за тях. Но по-всичко изглежда, че външният фактор започва прегрупиране. Ще преоблече, гримира и подпомогне малко първоначалната платформа ПП, за да я преобрази за нови продажби на електоралния пазар.

ПП са необходими. Те са контрол и натиск върху Борисов, те са бич за Радев, те са антипод на „Възраждане“, но най-вече, те са готова, изключително удобна за навигация куклена власт, която САЩ нямат основания да губят. При положение, че могат много ефективно да ползват. ПП ги разочароваха с глуповатия начин, по който профукаха позициите си, но в никакъв случай не и със самоотвержеността си. Те практически са бутон за изпълнение на иначе неприемливи задачи. Неприемливи за всяка суверенна национална власт.

Преди няколко дни Лорер заяви в телевизионен ефир, че Радослав Рибарски е на дългосрочно обучение в САЩ. Този факт би трябвало да извика размисли в политическите стратези на всички партии. Рибарски се спрягаше за министър на енергетиката в това правителство, но се оказа, че именно пребиваването му в САЩ, по думите на Лорер, не е позволило това да се случи.

Новината за обучението на Рибарски не бива да се ограничава само до неговата лична подготовка за бъдещи управленски позиции. Свидетели сме как Кирил Петков бавно бива изтласкван назад като непълноценен за лидерска роля, а Асен тепърва ще бъде похарчен по-обстойно в кризисния период. ПП ще започне да се обновява, като се избутат напред подходящи лица от втория ред, които този път ще бъдат изчислени по-внимателно. Не си струва да се конструират авторитети, които леко и с неразбиране похарчват инвестицията, направена в тях, и дори унищожават проекта заради нестабилна психическа структура.

Днес формата разумно мислещ избирател е заменена от формата празна безсъзнателна обвивка, изтърбушена от медийната интервенция. Самото съзнание на избирателя е превърнато в изчисляем обект. Така че демократичните избори представляват едно проектиране на власт. Можем много да говорим за това колко зависима е България от външен натиск.

Но огромният проблем, който се разгръща пред очите ни в момента, е една зловеща и фактическа истина, която непрекъснато подминаваме, търсейки външен виновник за тежкото разлагане на държавата ни. Тази истина е, че държавата ни е в плен на брутална вътрешна, нашенска си олигархична интервенция. През 90-те години политиците назначиха сегашната псевдоолигархия, подарявайки й активи на базата на корупционна логика.

Днес точно тази псевдоолигархия назначава министрите ни. Срастването е толкова силно, че обществото ни представлява една диктатура на кражбите, която няма нищо общо с демокрацията като организация на обществото. Управлява ни назначено невежество, чиято единствена цел е да придвижва сделките на псевдоолигархията. България се унищожава от частните войни на две-три ОПГ-та, които ползват партиите за фасадно прикритие.

Коментар на Калина Андролова

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending българия коментар конспирация корупция скандал

Up Next

Съдебната ни система изцяло е зависима от политическата мафия

Don't Miss

БОКО МУТРАТА – ПРОКЛЯТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ