АНАЛИЗИ

Всички знаем, но си траем: Бандити управляват България

Published

3 years ago

June 11, 2023

Author

Една турска поговорка гласи: „Да му имаш втория акъл на българина!“. Смисълът е ясен и насочва към първосигналното невежество на нашенеца, коригирано понякога от мъчителен катарзис и закъсняло осъзнаване. Мъдростта на тази сентенция е доказвана безброй пъти от живота, но защо ми се струва, че в наши дни и „вторият акъл“ се оказва също толкова нефелен и сбъркан като първия.

Нашето общество, ако все още имаме право да се отъждествяваме с тази социално-историческа категория, се лута като племе от зрящи слепци, които не могат да разчетат и най-елементарната истина. Или не искат, защото е по-удобно и по-безопасно да бъдеш едноклетъчен организъм вместо човек с „втора сигнална“, тоест морална, мисловна, критична система. При „комунизма“ поне съществуваше битовото дисидентство в кухнята и под юргана, а сега и това го няма…

Култът към Бойко записа две десетилетия

и все още е в действие. Наистина, удивителна устойчивост на първобитните масови инстинкти, дресирани най-вече чрез екрана и въобще чрез цялата медийно-информационна среда, преливаща от „мисирки“, „баджаци“ и „баджанаци“.

Впрочем, не трябва да подценяваме предварителната подготовка и стратегическата визия на сценаристите и режисьорите, създали явлението „Борисов“. Без съмнение, те са изчислили изключително точно и първия, и „втория“ акъл на българите. В сметката, естествено, трябва да бъдат включени и личните качества на родния „Франкенщайн“, многократно надминал очакванията на своите родители.

Природна дарба за манипулация на околните, харизма, чар, усет за ситуация и… „ротация“ на 180 градуса. Плюс гениална способност за измъкване от всяка неприятна галимация. Тоест, култът към личността на Бойко Борисов придоби екзистенциални, паранормални, направо сексуални стойности, недостижими за предшествениците в жанра Вълко Червенков и Тодор Живков. Дори за „Вожда и Учителя на народа“ Георги Димитров.

А сега се чудим и маем как, защо, нима, докога ще продължава така? Онзи ден Къро, вчера Галев, безкрайна кървава сеч по пътищата, украински рекет и съответните корупционни схеми плюс обяснения между разни твари от породата „Мата Хари“?! Много просто – откакто майорът от Пожарната и „лейтенант“ от силовия сектор сложи голямата шапка и лъскавите генералски пагони на Главен секретар на МВР, назначен от „царя“, се очертаха контурите на операция „Любимец-21“, ако използваме числото на новото столетие.

Постепенно, методично и садистично чрез технологията на масовата мозъчна трапанация от екрана и Мрежата на нацията бе внушено, че на Земята е слязъл българският Месия, съчетаващ политически идеологеми, фолклорни песнопения и еротични видения.

За всекиго по нещо и всичко в един Образ: „най-младият син на Партията с баща партиен секретар“ – наше момче за „червените бабички“; „…дедо ми го утрепаха комунистите“ – попътен на античервения реванш; строител на пътища като римски Цезар; парче от народа чрез „филията с мас“ и, разбира се – „аз съм прост, и вие сте прости…“; един от елита с пурата, Джипката и топлата връзка с „Лукойл-Правец“ и трибуна „Моци“ в Разград; куче за Путин и кучешка поза в полата на Меркел…

И, може би най-важното и най-фаталното за България от култа към Банкя – от Главното секретарство в МВР през трите премиерски мандата у нас бе наложена Матрицата на „улицата“, като метафорично обобщение на бандитския диктат. Бойко и ГЕРБ не са създатели на групировките, но поради природата на Лидера и на неговата Корпорация за осребряване на Властта цялата държавна и обществена система у нас бяха деформирани, опорочени и криминализирани до степен на тотален разпад, направил възможна трагикомичната история около Ангел Христов. Уви, днес нашата страна се асоциира по света най-вече с Галеви, Къро, Таки, Брендо, Пепи Еврото и подобните герои от сивата фауна.

А ние с гайдите знаем немалко за шуробаджанашките, землячески, роднински, любовни и спортни назначения, за „обществените поръчки“ с белязани карти от белота в „Дианабад“, за източването на еврофондовете чрез виртуални проекти, кухи декари земя и мъртви глави добитък. Да не стигам до чудовищните комисионни за стотици милиони покрай поръчките за имагинерни „фантоми“, излишното оръжие, „енергийната диверсификация“ и „зелената фалшификация“.

Да, всичко това е ясно, а много остава зад Стената на Омертата, но и досега Бойко Борисов е прав, когато съгреши дори. Също като Партията от легендарния стих на Христо Радевски. Точно така, след като и онези „отличници“ от Харвард, които уж искаха да го арестуват, сега го бранят като френската комунистка Раймонда Диен. Преди 73 години смелата девойка ляга пред влага с танкове за окупационните сили на Париж в Индокитай. Ще се намери ли подобна героиня у нас, която да изрази несъгласието на българския народ с оръжейните доставки за бандеровската хунта в Киев? Съмнявам се заради „първия акъл“…

Всички знаем, но си траем

Но да попитам – сега ли все още Главният прокурор се сети за това, което от близо десетилетие бе ясно на всеки втори футболен запалянко у нас? Очевидно „вторият акъл“ на българина действа на втора скорост и винаги изостава от Истината, консумирана по правило студена. Всички знаем, но си траем, за да не паднем от коня на Винету. Виж, Царя Освободител си плаче за демонтаж, наред с Гурко, Скобелев, Столетов…

И малко отклонение за освежаване. Тези дни пътувах из Балканите и в един момент маршрутът ме срещна с набор от Хърватия, който типично по нашенски изрече каламбура: Тито -беше електричар, Живков – печатар, а Бойко – пожарникар! Оказва се, че и не толкова близките комшии са наясно с нашето дередже.

Продължихме лафовете на студено пиво със Сталин и Путин, без да пропуснем Хитлер, цар Борис, Милошевич и Вучич, а събеседникът ми, явно силно зависим от Мрежата, се възмущаваше от своя президент Зоран Миланович, който тези дни заяви, че няма да допусне неонацистка риторика в Хърватия под мотото „Слава на Украйна“. Както и оръжие за Зеленски. Аз от своя страна си помислих, че Зоран и Орбан са светъл лъч в тъмата на Слугинажа, но предпочетох да сложа точка и да се разделим без усложнения. Пардон, а какъв „русофил“ е Румен Радев?

Продължавам с футболната разходка, тъй като на зеления терен и наоколо се преплитат видимите и невидимите вектори на официалната и задкулисната държава. Мастит доскорошен футболен президент, ерудиран и информиран човек, ми разказа съвсем откровено как Бойко Борисов е изпратил една от „главните строителни корпорации“ да изградят част от стадиона в Подуяне срещу ресто по „обществени поръчки“.

Успоредно с идентична схема с фирма, участваща в магистрала „Хемус“ на североизток. И още. Цял Пловдив знае за политическата поръчка за десетки милиони с адрес „Колежа“ и „Лаута“, от която общинарите се видяха в чудо, а местните и националните данъкоплатци продължават да покриват. Кметът на ГЕРБ Здравко Димитров се опита да каже нещо по темата, но на секундата му бе отнет микрофонът, а мандатът му на практика приключи предсрочно. Ето това представлява Системата „Бойко“, докарала страната до пълен институционален и морален колапс.

Национални предатели? Не, жалки ласкатели!

Напоследък доби актуалност темата за „националните предатели“, активирана след записите на Руди Василев от седянката на ПП. Вече обсъждахме това неформално СРС, от което за сетен път се убедихме, че плащаме още едно ДДС, а именно – Данък Добавен Слугинаж. Така излиза от откровенията на „кирчовците“ как всичко съгласуват, координират и рапортуват пред Посолството. Впрочем, българите извън „първия“ и „втория“ акъл са наясно и без самопризнанията на харвардските пудели.

Национални предатели? Не, тази квалификация е прекалено силна за този евро-атлантически планктон от вида „цаца“. По-точно е да се каже – жалки ласкатели, готови да плюят на баща, майка и родина, само и само да угодят на глобалната Директива за осигуряване на тил, финансиране, снабдяване и, ако се наложи, пушечно месо за войната на САЩ и сателити срещу Русия в Украйна.

Именно това е целият зор за редовно правителство на всяка цена, защото един служебен кабинет не разполага с пълномощия за пълноценно включване в поредната „Коалиция на желаещите“ без право на отказ…

Всички други алабализми за Шенген, Еврозоната и т.н. са добавка към основната Директива на „началниците“, а именно – всичко за фронта, всичко за победата в Украйна! За това им трябва „правителство на всяка цена“, ако ще и за сметка на индулгенция за Мафията-държава от близо две десетилетия насам. С уточнението, че Тройната коалиция с всичките си грехове бе детска игра в сравнение с „чудото“ ГЕРБ. И така до ПП-ДБ…

Между другото, Гешев започва да ми става симпатичен, защото спокойно можеше да си трае и да замине посланик по живо, по здраво. Но той очевидно се удари челно в сентенцията, гласяща, че няма ненаказано добро. Тоест, чувството му за елементарна справедливост възнегодува срещу номерата на Бойко и ГЕРБ след всичко, което Главният прокурор е направил за Системата.

Това не го оправдава, но обяснява много неща. Защо обаче ми се струва, че Брюксел ще се направи на три и половина за „Барселонагейт“ и всичко от този порядък, за да наложи новото ДДС. Разбирай, Слугинаж докрай, точно по вкуса на родния „елит“, готов да посреща с един букет Сталин и Хитлер, Байдън и Путин. Първият и „вторият акъл“ на нашенеца са зомбирани със заклинания за Диктатурата на Кремъл до 10 ноември 1989-та, а оттогава досега е все същото с обратен знак и цвят.

Related Topics:featured trending анализ българия коментар конспирация корупция скандал

Up Next

Какво значи “борба с дезинформацията”

Don't Miss

Започна да ни омръзва непрекъснатото бърборене на „военни експерти“ за война

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Published

2 months ago

August 24, 2026

Author

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ