БЪЛГАРИЯ
Радев спря разделянето на Следствието от Гешев
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет от 49-ото Народно събрание на 2 юни 2023 година.
Оспорените разпоредби предвиждат обособяването на директора на Националната следствена служба и следствените отдели към прокуратурите в самостоятелни органи. В мотивите си държавният глава подчертава, че тези промени възстановяват положение, което вече е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 г. с оглед ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство по наказателни дела. Така без убедителни аргументи Народното събрание сега ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз. Това посочват от пресцентъра на държавния глава.
В мотивите за ветото на държавния глава се подчертава също така, че при приемането на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ не е съобразено императивното изискване на Конституцията законите да бъдат приемани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени важни положения в Закона за съдебната власт. Нарушени са и редица разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ето и мотивите на държавния глава:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 2 ЮНИ 2023 Г.
Уважаеми народни представители,
Приветствам усилията на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. Основната част от приетия на 2 юни 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИД ЗСВ) съответства на това намерение и допринася за осъществяване на конкретните цели от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Измененията, които се съдържат в § 1-2, § 12, 14 и 15 от ЗИД ЗСВ, са приети въз основа на законопроект на Министерския съвет от 13.04.2023 г. По този законопроект Министерският съвет е изложил мотиви в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, извършена е частична предварителна оценка на въздействието и е била проведена обществена консултация, с която е дадена възможност на заинтересованите институции да изразят позиция по предлаганите промени. Разпоредбите на § 3-10 от ЗИД ЗСВ обаче са приети без установените гаранции за откритост, съгласуваност и предвидимост на законодателния процес.
1. В § 3-10 от ЗИД ЗСВ се предвижда предоставянето на независим статут на Националната следствена служба (НСлС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата. По този начин се възстановява едно положение, което вече е съществувало в органите на нашата съдебна власт, и е било изоставено. През 2009 г. 40-ото Народно събрание е приело ЗИД ЗСВ (обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г.), чрез който трансформира съществуващите тогава окръжни следствени служби в отдели към съответните органи на прокуратурата и определя директора на НСлС за заместник на главния прокурор. Към онзи момент правителството изтъква, че промяната се прави с цел „ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство“ и се налага поради „общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функциите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 г. при затваряне на Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи“ (Мотиви към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 902-01-3 от 9.01.2009 г.)
През 2003 г. в Доклада за напредъка на България към членство в Европейския съюз се посочва, че реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието изпълнение следва да се наблюдава за в бъдеще, с цел да бъдат преодолени актуалните структурни слабости на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби (Regular Report on Bulgaria’s Progress towards Accession, COM (2003) 676, стр. 18). След приемането на ЗИД ЗСВ от 2009 г. Европейската комисия отбелязва, че „внедряването на служителите на НСлС в прокуратурата може да се възприеме като стъпка за постигането на по-ефикасно използване на ресурсите в досъдебната фаза.“ (Придружаващ документ към Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – Техническа актуализация, SEC (2009) 1074 окончателен, стр. 7). По този начин приетият през 2009 г. ЗИД ЗСВ става част от законодателните промени, с които приключват първите три години от членството на България в ЕС и отпада рискът от активиране на предпазните клаузи по Договора за присъединяване. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва логично от извършените три години преди това промени в Конституцията (обн. ДВ, бр. 27 от 2006 г.) и позволява „да бъде използван капацитетът на квалифицирани и опитни юристи, работещи като следователи, за засилване на противодействието срещу престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и очакваха“ (Решение на КС № 5 от 9.07.2009 г. по к. д. № 6 от 2009 г.).
В този контекст приетият от Народното събрание на 2 юни 2023 г. ЗИД ЗСВ (специално § 3-10) по същество ревизира ангажимент, който Република България е поела в преговорите за членство в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки както в способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти, така и в ефективността и безпристрастността на националната наказателно правна система.
2. Оспорените разпоредби на § 3-10 от ЗИД ЗСВ са приети въз основа на предложение на народен представител, което е направено след първо гласуване на законопроекта в пленарна зала. Предложението съдържа разпоредби от друг законопроект (ЗИД ЗСВ от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 г. е бил отхвърлен от Народното събрание при първо гласуване. В съответствие с чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) в заседанието си от 25.05.2023 година Комисията по правни въпроси е отказала да разгледа и да гласува предложението. Въпреки това обаче, разпоредбите § 3-10 от ЗИД ЗСВ са подкрепени от Народното събрание при второто гласуване на законопроекта в пленарна зала.
По този начин Народното събрание не се е съобразило с изискването законите да се приемат с две гласувания (чл. 88, ал. 1 от Конституцията) и е действало в противоречие със своя правилник, който е конституционно уреден акт. В чл. 79, ал. 1 от ПОДНС се предвижда, че „законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения (…) и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.“. А според втората алинея от същия текст, разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като предложения между първо и второ гласуване, ако не са изпълнени условията на първата алинея „с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.“. Разпоредбите на § 3-10 не може да се разглеждат като „редакционни или правно-технически поправки“ в гласувания на първо четене правителствен законопроект, следователно те са приети в нарушение на ПОДНС.
Допуснати са и две други нарушения на ПОДНС. Според чл. 80, ал. 1 от ПОДНС предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат по същество и не се гласуват, но в случая с § 3-10 от ЗИД ЗСВ това е направено.
Според чл. 80, ал. 6 от ПОДНС председателят на водещата комисия следва да изиска становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър по предложенията, които са постъпили от народни представители след първо гласуване на законопроекта. Това не е направено, което противоречи на добрите практики в законодателния процес и впоследствие би затруднило правоприлагането.
3. В случаите, когато Министерският съвет упражнява законодателната инициатива, Законът за съдебната власт (ЗСВ) изисква министърът на правосъдието, органите на съдебната власт и Висшият съдебен съвет (ВСС) да са във взаимодействие при изработването на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система (чл. 370, ал. 1, т. 2 от ЗСВ).
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е компетентен да дава становища по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 13 от ЗСВ), а такова липсва във връзка с оспорените разпоредби от ЗИД ЗСВ.
Обособяването на самостоятелни следствени служби и промяната в статута на НСлС засяга функционирането на съответните органи на съдебната власт, от което следва, че като не е изискало становище от ВСС по § 3-10 от ЗИД ЗСВ, Народното събрание не се е съобразило с изискванията на Закона за съдебната власт.
4. Промените, които се предвиждат в § 3-10 от ЗИД ЗСВ, несъмнено имат определени бюджетни измерения, както и такива, свързани с управлението на имуществото на съдебната власт. В процедурата по приемане на закона такива не са разгледани. По предложението липсва финансова обосновка, а водещата комисия не е поискала становища от министъра на правосъдието (както изисква чл. 80, ал. 6, пр. 2 от ПОДНС) и от Пленума на ВСС.
Според чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията Пленумът на ВСС управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Организирането на управлението на имуществото на съдебната власт е изключително правомощие на Пленума на ВСС (чл. 387 от ЗСВ). Промяната на параметри, които засягат имуществото и бюджета на съдебната власт, без по тях да бъде потърсено предварително становище от компетентните органи на съдебна власт и без да бъдат отчетени трудностите, които биха се породили в прилагането на такива законодателни промени, поставя под заплаха независимостта на съдебната власт и нейната способност ефективно да изпълнява своите конституционни функции.
5. Липсата на мотиви не позволява да се прецени целесъобразността на оспорените разпоредби от § 3-10 от ЗИД ЗСВ, макар че ПОДНС изисква предложенията на депутати между първо и второ гласуване да бъдат аргументирани. Изказванията в пленарна зала сочат, че целта на мнозинството се изразява във „възстановяване на независимия статут на следствието“ и „изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга зависимост от прокуратурата“. Организационната самостоятелност на НСлС и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел. Разследващите органи (включително и следователите) са функционално зависими от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане (чл. 127, т. 1 от Конституцията). Принципът на правовата държава изисква от законодателя както да бъде последователен и предвидим, така и да създава съгласувана правна уредба (Решение на КС № 9 от 1994 г. по к. д. № 11 от 1994 г.), а тези условия не са спазени.
Уважаеми народни представители,
Като се ръководя от изложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 2 юни 2023 година.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
