АНАЛИЗИ

Игри на измамници

Published

3 years ago

July 2, 2023

Author

Само пълните будали очакват някакъв окончателен резултат от безкрайните следизборни пазарлъци на политиканите ни, някакъв що-годе приличен финал. Няма да го дочакат. Тяхната игра не предвижда никакъв край, защото те съществуват покрай самата игра, извън нея са нищо, достатъчно им е да се влачат някак по сцената. Това е истината – и вече дори не се опитват да я прикрият, за да изглежда донейде приемлива.

А една социологическа агенция оповестила, че 61 процента от анкетираните били доволни от това, че има редовно правителство. Тоест – 61% доброволно са признали, че са идиоти. Защото само един завършен идиот би бил доволен от нелепостите, които разиграват политиканите ни около въпросния „редовен кабинет“. Време е окончателно да се отърсим от наивността си:

те себе си не могат да осмислят,

а ще очакваме нещо повече от тях. Държат се като разгонени – и един полк Кобилкини няма да успее да ги укроти. Калните потоци, които погубват цели селища, са нищо в сравнение с техните изстъпления. Тия дни един старец проплака по телевизията: „Не ми се живее повече“. Каза го изправен като войник до женицата си, сякаш рапортуваше пред проклетата ни Съдба.

Ония обаче я карат, както им скимне, в режим на тотално изтрещяване, цяло чудо е, как изобщо функционират сред този тотален разпад. Вече не сме в състояние да произведем едно нормално правителство – а се опитваме да я караме едновременно с две, това, всъщност, практически е режимът на ротацията. Две кучета ще се ръфат – каквото и да се случи, едното винаги ще джафка срещу другото. Те се мразят, а трябва да преживят едновременно – и то пред една ясла, това е истинско издевателство.

Скапаният Български Животец направи така, че всеки да намрази другия, дори и себе си, и в тази омраза няма редуване. Няма паузи, няма смирение, никой не търси обяснение за това Зло. Вместо това ни тропосват „ротацията“, за да ни убедят окончателно, че Омразата е неизбежния победител тук.

Обикновените хора отдавна разбраха, че понякога съдбата им е оставена в ръцете на ненормалници.

За баничари не стават, а ще управляват държава.

Херото направи тази завера, тя ни докара до главите тази беда, от нея лесно няма да се оправим. Обаче наскоро отнякъде прокапа и още малко от истината – при ревизията, извършвана традиционно за дейността на всяко американско посолство в чужбина, работата на Херо Мустафа не била оценена като много добра. Това е смайващо – какво са очаквали „ревизорите“ да се случи тук, какво повече? През последните две години ние бяхме смазани от дивотиите на банда политически скопци – и това било недостатъчно?! Какво още са очаквали да се случи тук? Българските пукали да изреват – като онзи старец, повлечен от калния поток – „Не ни се живее повече!“? Това ли са очаквали от тях – или окончателно да се примирят и вече да приемат всяка марионетка, която им изпращат с наложен платеж.

Свидетели сте – колко лесно им се развиват чивиите на тукашните леваци, докато си играят на политици. А повечето са си и текбурмалии. Текбурмалия е една стара, забравена вече местна дума – означава човек, който има тек бурми – не чифт, а тек. Нещо някъде в него не е завито изобщо, някакъв чарк липсва. Има доста такива политици – каквото и да направят или изговорят, все се чува някакъв невнятен, стържещ звук.

Потурите им се влачат по земята, а те имат амбицията да оправят света. Не могат да се съсредоточат трайно и върху най-елементарните неща, особено ако те се намират на някакво разстояние от джобовете им. Тествайте ги тия главанаци – например, кажете им италианската поговорка „След играта,

и царят и пешките ги слагат в една кутия“

– и нека да ви отговорят, какво е внушението й. Ще се удивите, с какви тъпаци си имате работа, поне мнозина от тях са си такива. Още не са ги извадили от кутията, а вече са навирили куйруците си (опашките си). Немалко от тях изглеждат и нелепо – но не го съзнават и дори я навират тази гавра на природата в очите ни: „На, виж ме, колко съм недонаправен“.

За тях политиката се изчерпва с ръфането на опонента, нищо повече. Изникват от нищото и набързо се стопяват пак в Нищото. Сякаш за тях е измислена фразата – „За малко наперени петли, а сетне перушина за бърсане на прах“…

За тия никаквици политиката е леснотия, те изобщо и до края си не разбират, че тя, колкото и да е примитивна тук, си играе с тях, нищо повече. Те няма и да разберат Монтен, който казвал – „Докато аз си играя с котката, кой знае дали тя не си играе с мен“. Не разбират, че в политиката рядко ти се случва да ритнеш топката – важното е да си готов за това. Но те нехайно пренебрегват и това предупреждение.

Сега сме свидетели на едно от най-уродливите изражения на тукашната политика. Нямат си доверие – това го повтарят непрекъснато, но ще се „ротират“. Още първия път, когато изхвърлиха на тезгяха тази нелепица, медиите трябваше да ги съсипят.

Но не се случи – и няма и да се случи. Защото говната, които тук минават за „политика“, имат и още една последица, може би най-срамната:

медиите се принизиха до тяхното ниво.

И това беше неизбежно, понеже не се дистанцираха навреме, инстинктът за самосъхранение ги изостави и те дори не забелязаха, как поевтиняват, понеже лекомислено приемат всяка глупост, която им издрискат.

Българският разум е устроен странно: накрая, вместо играчите/политиците, намразихме самата игра, намразихме изборите – вместо ония, които те включват в менюто си.

Ето какви ги вършат „играчите“ на двайсетия ден от клетвата на правителството на Денков:

Ротационерът Продължаваме Промяната – Демократична България: „Няма да има коалиционно споразумение, нямаме си доверие“;

Ротационерът ГЕРБ: „Правителството изглежда като комитет за трудоустрояване, нямаме съгласие“;

Премиерът Денков: „Надявам се да стигнем до ротация, коалиционно споразумение не се пише лесно“;

И пак той: „Пречат ни липсата на върховенство на закона и сантиментът към източните съседи“.

„Пречат ви празните глави“

– би казал всеки нормален българин, стига да е обърнал внимание на едно от оправданията на премиера – че ни пречел „сантиментът към източните съседи“. Тия хора сякаш не знаят, че и политиците често играят ролята на кошаревски свидетели – и то направо пред самата История.

Денков казва и още нещо, което ще отприщи въображението на медиите – надявал се да стигнат до ротация. Сякаш не вярва този фокус да се случи. Ами, да, бандата Кирчовци трябва да са луди, за да се оставят Бойко да ги ротира. Досегашната им практика показва, че са по-бързите сделки, удряш кьоравото и чупката. Абсурдно е да се хванат в капана на ротацията, тя изисква най-малкото едно нещо – почтеност, а тя е най-дефицитната стока в тукашната политика. Кирчовци направо ще предпочетат да ги избесят, отколкото да се товарят с някаква почтеност.

Кой, как и кого – това е играта, игра на измамници. А сетне Радев крив, че си излязъл, докато правителството слушало химна с половин ухо. Не да се изнизва, ами направо би трябвало да ги разтури един президент, ако имаше тия правомощия. Но ще преживеем и това българско чудо: ротация в една политическа среда, в която най-добре вирее омразата и измамата. Тепърва ще се насладим на резултатите от този експеримент.

Бойко хубаво се насади:

даде властта на Кирчовци, те ще я консумират, както си знаят, и ще забравят да му я върнат, те вече са забравили. Не се вижда и как ще им я отнеме – на останалите парламентарни партии ще им е кеф да гледат сеир, да го гледат как се измъчва и кахъри, заради наивността си.

Какво ти става, бе, човек – как ще правиш сделка с хора, които те ненавиждат – на една гола дума, поне запис на заповед да ти бяха подписали за половината от далаверите си. Доверие на хора, за които е измислен лафа, че дори кучето си не можеш да им оставиш, за да се изпикаеш.

А иначе, погледнато по на едро, само Народ, който вече е загубил доверие в себе си, разчита на евтини политици.

Такъв народ е обречен

– това поне е ясно. Но, в края на краищата, нека да сме доволни, че поне едно нещо е ясно в тукашната Хавра.

След галимацията с „ротацията“, ще остане да виси един важен въпрос, важен за Историята: Кой пробута на нашите главанаци тази идиотска идея? Според някои, тя е плод на сблъсъка на две посолства – и в настъпилата суматоха се пръкнала идеята за ротацията.

Двете посолства, които лесно могат да бъдат разпознати, имат различен успех в общуването си с местните аборигени. Едното ни натресе Кирчовци. Другото постигна забележителен успех, който не беше по силите на няколко балкански войни и сблъсъци: изхвърли ни веднъж-завинаги от Македония.

Но, както няма пълно щастие, така няма и пълно нещастие: пак добре, че не ни оставиха Македония на ротационен принцип. Пред подобна гавра, дори и един избледняващ спомен за нашата Македония е за предпочитане.

Скоро и държавата ще я подкарат на ротация. С удоволствие ще приложат тази хватка и на Народа, там работата ще бъде свършена с по-хуманни средства – ще го ротират/изоставят до такава степен, че да се стопи от само себе си.

Това вече се и случва. Вече сме се и примирили.

Е, това е достоен край.

THE END.

КЕВОРК КЕВОРКЯН

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending анализ българия корупция кражба политика скандал

Up Next

Русия и Китай в противопоставянето със САЩ: Военно-политически особености

Don't Miss

Тази новина е важна: Началото на края на ЕС.😎

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Published

2 months ago

August 24, 2026

Author

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ