БЪЛГАРИЯ

Чуждия агент провокатор Тагарев иска да превърне България в гробище

Published

3 years ago

August 10, 2023

Author

На ръба на Трета световна! САЩ нахлуват в Черно море, Тагарев иска US бази

Проектозакон S804, внесен в Конгреса на САЩ, обявява Черно море за зона на стратегическите им интереси и реално доближава света до Трета световна война поради опасната близост до границите на Руската федерация.

Проектът, наречен „Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.“, е публикуван на сайта на Конгреса и предстои да бъде одобрен от Камарата на представителите и Сената.

В него се декларира, че интерес на САЩ е да подкрепят усилията за предотвратяване на разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа чрез признаване на Черноморския регион като арена на руска агресия.

Според военни експерти това означава, че Вашингтон възнамерява войната да се ограничи в нашия регион, тоест да бъдем включени и ние. САЩ настояват за развитие на редовно, ротационно присъствие на НАТО в Черно море, приоритизиране на системите за наблюдаване и разузнаване на операциите на Русия в черноморския регион.

В закона между другото пише, че е нужна стратегия за увеличаване на независимите медии, подкрепяни от САЩ. Конкретният текст гласи: „Стратегия за увеличаване на независимите медии и подкрепяните от Съединените щати медийни инициативи за борба с чуждото зловредно влияние в Черноморския регион.“

Недоразумението Тодор Тагарев очевидно се опитва да вкара България във война

Във военните среди се говори, че на 3 юли министърът на отбраната с московско образование Тодор Тагарев, шефът на военното разузнаване, началникът на отбраната и премиерът Николай Денков са провели среща с военните ни аташета от 45 страни.

На нея Тагарев казва, че независимо от Конвенцията от Монтрьо България трябва да осигури на съюзниците си (САЩ)
дългосрочно пребиваване на чужди военни кораби, които щели да ни помагат в сферата на разузнаването и да извършват на „кинетични ефекти“.

Тагарев казал още, че трябва да подготвим такива условия, че нашите съюзници (САЩ) да могат да разгърнат бази с предно базиране, с други думи – военно-морска база.

Военни коментират, че базата по всяка вероятност ще е там, където е нефтеното пристанище „Росенец“, което обяснява случващото се в Народното събрание. Концесията на „Нефтохим“ е до 2046 г и след като я прекратят, ще се намесят САЩ и ще имат у нас и рафинерия, и пристанище, коментират военни.

Постоянното военно присъствие чрез военна база означава пълно владеене и окупация на дадена територия, коментират още военните. И дават за пример, че по времето на социализма у нас не е имало нито една съветска военна база.

В проекта, внесен в Конгреса на САЩ се казва, че:
– крайбрежните държави на Черно море са критично важни за противодействието на агресията от страна на правителството на Руската федерация и допринасят за колективната сигурност на НАТО;
– многократните, незаконни, непровокирани и насилствени опити на Руската федерация да разшири своята територия и да контролира достъпа до Средиземно море през Черно море представлява заплаха за националната сигурност на Съединените щати и НАТО;
– Съединените щати осъждат опитите на Руската федерация да промени или промени границите в Черноморския регион със сила или всякакви средства, противоречащи на международното право, и да наложи сфера на влияние в региона;
– Съединените щати и техните съюзници трябва решително да противодействат на нелегитимните териториални претенции на Русия към Кримския полуостров, покрай териториалните води на Украйна в Черно море и Азовско море, в международните води на Черно море и в териториите, които тя незаконно окупира в Украйна;
– Съединените щати трябва да продължат да работят в рамките на НАТО и със съюзниците от НАТО за разработване на дългосрочна стратегия за подобряване на сигурността, установяване на постоянно, устойчиво присъствие по източния фланг на НАТО и укрепване на демократичната устойчивост на своите съюзници и партньори в регион;
– Съединените щати трябва да работят в рамките на НАТО и със съюзниците от НАТО, за да развият редовно, ротационно морско присъствие в Черно море;
– Поведението на Турция спрямо някои регионални съюзници и демократични държави е контрапродуктивно и е допринесло за увеличаване на напрежението в региона и Турция трябва да избягва всякакви действия за по-нататъшна ескалация на регионалното напрежение;
– Съединените щати трябва да работят за насърчаване на диалога между страните в Черноморския регион за подобряване на комуникацията и обмена на разузнавателна информация и увеличаване на способностите за киберотбрана;
– страни с исторически и икономически връзки с Русия очакват Съединените щати и Европа да осигурят положително икономическо присъствие в по-широкия регион като противовес на зловредното влияние на Руската федерация в региона;
– в интерес на Съединените щати е да подкрепят и укрепват икономическите връзки между Съединените щати и черноморските държави;
– Съединените щати трябва да подкрепят инициативата, предприета от централно- и източноевропейските държави за насърчаване на Фонда за инициативата на трите морета за укрепване на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктурна свързаност в региона между Адриатическо море, Балтийско море и Черно море;
– съществуват взаимноизгодни възможности за увеличени инвестиции и икономическа експанзия, особено по отношение на енергийни, климатични и транспортни инфраструктурни инициативи, между Съединените щати и черноморските държави и по-широкия регион;
– подобрените икономически връзки между Съединените щати и черноморските държави и по-широкия регион могат да доведат до засилено стратегическо партньорство;
– Съединените щати трябва да се стремят да се справят с предизвикателствата за продоволствената сигурност, произтичащи от прекъсването на черноморските и азовските пристанища на Украйна, тъй като това глобално предизвикателство ще има критични последици за националната сигурност на Съединените щати, нашите партньори и съюзници;
– Турция, в координация с ООН, изигра важна роля за облекчаване на глобалната продоволствена несигурност чрез договаряне на две споразумения за разрешаване на износа на зърно от украинските пристанища през безопасен коридор в Черно море;
– Русия има брутална история на използване на глада като оръжие и трябва да бъде спряна;
– противодействието на принудителните икономически стремежи на КНР остава важен политически императив с цел по-нататъшно интегриране на черноморските държави в западните икономики и подобряване на регионалната стабилност; и
– Продължаващото забавяне на Турция за ратифицирането на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО подкопава силата на алианса и възпрепятства обединения международен отговор на непредизвиканата война на Русия в Украйна.
Политиката на Съединените щати е да:
– активно да възпира заплахата от по-нататъшна ескалация на Русия в Черноморския регион и да защитава свободата на корабоплаването в Черно море, за да предотврати разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа;
– застъпване в рамките на НАТО, сред съюзниците от НАТО и в рамките на Европейския съюз за разработване на дългосрочна координирана стратегия за подобряване на сигурността, установяване на постоянно, устойчиво присъствие в източния фланг и укрепване на демократичната устойчивост на съюзниците и партньорите на Съединените щати в региона;
– застъпничество в рамките на НАТО и сред съюзниците от НАТО за развиване на редовно, ротационно морско присъствие в Черно море;
– подкрепа и укрепване на икономическите връзки между Съединените щати и черноморските партньори и мобилизиране на Държавния департамент, Министерството на отбраната и други съответни федерални отдели и агенции чрез засилване на присъствието и инвестициите на Съединените щати в черноморските държави;
– да предостави икономически алтернативи на принудителните икономически действия на Китай, които дестабилизират и допълнително подкопават икономическата интеграция на черноморските държави;
– да гарантира, че Съединените щати продължават да подкрепят усилията на черноморските държави за укрепване на техните демократични институции за предотвратяване на корупцията и ускоряване на напредъка им в евроатлантическата общност; и
– насърчаване на инициативата, предприета от централно- и източноевропейските държави за напредък в Инициативата на трите морета за укрепване на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктурна свързаност в региона между Адриатическо море, Балтийско море и Черно море.

Стратегия и сигурност за развитие на Черно море:

(a) Стратегия за сигурност и развитие на Черно море. — Не по-късно от 180 дни след датата на влизане в сила на този закон, Съветът за национална сигурност, в координация с Държавния департамент, Министерството на отбраната и други съответни федерални департаменти и агенции, е упълномощен да ръководи междуведомствена стратегия за увеличаване на координацията с НАТО и Европейския съюз, задълбочаване на икономическите връзки, укрепване на енергийната сигурност, подкрепа на усилията за укрепване на тяхната демократична устойчивост и подобряване на помощта за сигурност с нашите регионални партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати.

(b) Цели – Инициативата, създадена съгласно подраздел (a), има следните цели и цели:

(1) Осигуряване на ефикасно и ефективно предоставяне на помощ за сигурността на регионалните партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати, приоритизиране на помощ, която ще укрепи защитата срещу хибридна война и ще подобри оперативната съвместимост със силите на НАТО.

(2) Укрепване на подкрепата на Съединените щати за енергийната сигурност на региона и интеграцията с Европа и намаляване на тяхната зависимост от Русия, като същевременно се подкрепя енергийната диверсификация.

(3) Намаляване на въздействието на икономическата принуда от страна на Руската федерация и КНР върху черноморските държави и идентифициране на нови възможности за преки чуждестранни инвестиции от Съединените щати и сътрудничещите страни и засилване на бизнес връзките на Съединените щати с регионалните партньори в съответствие с ценности и интереси на Съединените щати.

(4) Повишаване на ангажираността на високо ниво между Съединените щати и регионалните партньори и засилване на икономическия растеж, финансиране на качествена инфраструктура и укрепване на търговията с акцент върху подобряването на икономическото сътрудничество на високо ниво.

(5) Повишаване на координацията на Съединените щати с Европейския съюз и НАТО за постигане на максимална ефективност и минимизиране на дублирането.

(1) СИГУРНОСТ. — Стратегията, установена съгласно подраздел (а), трябва да включва следните елементи, свързани със сигурността:

(A) План за засилване на междуведомствената координация в Черноморския регион.

(B) Оценка дали е препоръчителна ръководена от Съединените щати инициатива със съюзници от НАТО за увеличаване на координацията, присъствието и регионалната ангажираност между черноморските държави.

(C) Стратегия за увеличаване на помощта за сигурността на черноморските държави, фокусирана върху Украйна, Румъния, България, Молдова и Грузия.

(D) Приоритизиране на системите за разузнаване, наблюдение и разузнаване за наблюдение на операциите на Русия в Черноморския регион.

(E) Оценка на стойността на създаването на съвместен, многонационален тризвезден щаб в Черно море, който да отговаря за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата съюзническа и партньорска военна дейност в по-големия регион на Черно море.

(F) Оценка на предизвикателствата и възможностите за установяване на редовно, ротационно морско присъствие на НАТО в Черно море, включително анализ на капацитета, способностите и ангажираността на членовете на НАТО да създадат този тип мисии.

(G) Преглед на чуждестранното военно финансиране, международното военно образование и обучение и друга помощ за сигурността на Съединените щати в региона.

(З) План за съобщаване на промените в позицията на НАТО на обществеността в съюзническите и партньорските държави, както и на обществеността в Руската федерация и Беларус.

(I) План за борба с руската дезинформация и пропаганда в Черноморския регион, като се използват ресурсите на правителството на Съединените щати, включително Глобалния център за ангажиране.

(J) План за насърчаване на по-голяма свобода на корабоплаването, за да се позволи по-голяма сигурност и икономически достъп до Черно море.

(2) ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ. — Стратегията, установена съгласно подраздел (а), включва следните елементи, свързани с икономическия просперитет:

(A) Стратегия за насърчаване на диалога между експерти от Съединените щати и от черноморските държави относно икономическата експанзия, преките чуждестранни инвестиции, укрепването на инициативите за върховенство на закона и смекчаването на икономическата принуда от Русия и КНР.

(B) Стратегия за всички съответни федерални отдели и агенции, които допринасят за икономическото държавно управление на Съединените щати, за разширяване на тяхното присъствие и идентифициране на нови възможности за частни инвестиции с регионални партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати.

(C) Оценки на енергийната диверсификация, съсредоточени върху непосредствената необходимост от замяна на енергийните доставки от Русия и признаващи дългосрочното значение на по-широката енергийна диверсификация, включително инициативи за чиста енергия.

(D) Оценки на потенциални решения за продоволствена сигурност, включително устойчиви, дългосрочни споразумения извън
Черноморската инициатива за зърно.
(3) ДЕМОКРАТИЧНА УСТОЙЧИВОСТ. — Стратегията, установена съгласно подраздел (а), включва следните елементи, свързани с демократичната устойчивост:

(A) Стратегия за увеличаване на независимите медии и подкрепяните от Съединените щати медийни инициативи за борба с чуждото зловредно влияние в Черноморския регион.

(B) По-голяма мобилизация на инициативи, ръководени от Global Engagement Center и Американската агенция за международно развитие за противодействие на руската пропаганда и дезинформация в региона на Черно море.

(4) РЕГИОНАЛНА СВЪРЗАНОСТ. — Стратегията, създадена съгласно подраздел (а), ще насърчава регионалната свързаност чрез изпращане на високопоставени представители на Държавния департамент или други партньори на агенцията до —

(А) Черноморския регион не по-рядко от два пъти годишно; и

(Б) големи регионални форуми за инфраструктура и енергийна сигурност, включително срещата на върха на Инициативата на трите морета.

(d) Идентифициране на необходимите програми и ресурси.—Не по-късно от 360 дни след датата на влизане в сила на този закон, се идентифицират всяка необходима програма, политика или бюджетни ресурси, изисквани от агенцията, за да подпомогне прилагането на Black Стратегия за морска сигурност за фискалните години 2024, 2025 и 2026.

(e) Отговорности на федералните отдели и агенции.—Нищо в този раздел не се счита, че упълномощава Съвета за национална сигурност да поеме каквито и да било отговорности или правомощия на ръководителя на който и да е федерален отдел, агенция или служба, включително отговорностите по външните работи и органите на държавния секретар, за да наблюдават изпълнението на програмите и политиките по този раздел.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending българия война криза политика

Up Next

Напушени ли са в НОВА???

Don't Miss

“Международното положение”

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

3 weeks ago

July 12, 2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

3 weeks ago

July 8, 2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

3 weeks ago

July 8, 2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.