ГЕРБ и ДПС загряват за собствено правителство

Остава въпросът дали десницата би преглътнала такъв кабинет, както направи с досегашната сглобка

Санкционираният за корупция Пеевски бил недоволен от Асен Василев, ти да видиш …

Няма изненада в това, че кабинетът „Денков-Габриел“ оцеля след първия си вот на недоверие. Опозицията е малобройна, а управляващите разполагат със солидно мнозинство в парламента. Всичко беше въпрос на елементарна аритметика, както обяви вождът на герберите Бойко Борисов пред съпартийците си.

Можем да му вярваме на сметките. И не само защото се похвали, че навремето имал шестица по висша математика. Правителството е с мандата на ПП-ДБ, но се опира на широките гърбове на Борисов и съратника му от ДПС Делян Пеевски. Докато нещата продължават така, кабинетът може да си работи спокойно.

Поне до март следващата година. Тогава изтича времето, което сделката между ГЕРБ и ПП-ДБ отрежда на Николай Денков като премиер. 9 месеца за него, а след това 9 месеца кабинетът ще оглавява настоящият вицепремиер и виден герберски кадър Мария Габриел – такава беше договорката за ротационното управление. Засега десницата изглежда примирена с такъв компромис. Няма причина за обратното – получи си мандата, както и свободата да си подбере министрите, а в политическото ежедневие сглобката с ГЕРБ и ДПС работи доста добре. Поне такова впечатление оставя обилният поток от общи законопроекти, решения и политики, носещи подписите на Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и другите водещи фигури на мнозинството.

Остава Конституцията, разбира се – до края на годината трябва да са готови промените, от които очакваме да променят облика на съдебната система и на служебната власт. Тук ПП-ДБ е в лоша позиция – десните са сами срещу лагера на ГЕРБ и ДПС, които помежду си имат много по-добра координация (практикувана дълги години в предните парламенти) и лесно могат да прокарат каквото пожелаят, стига да решат. А още при гласуването на кабинета ПП-ДБ бяха предупредили, че отклонения от целите, заложени в реформата, ще катурнат общото управление. Това е

ключовият момент, когато ще се определи дали въобще ще се задейства ротацията.

Десницата е показвала завидна политическа гъвкавост, когато е необходимо. Все пак т.нар. некоалиция е рожба именно на това нейно умение. Хората на Борисов и Доган пък демонстрират, че са склонни да се съобразят с основните искания на ПП-ДБ за съдебната система. Така че дори нови компромиси с конституционната реформа е малко вероятно да счупят сглобката. Не трябва да забравяме, също така, че светът около нас кипи – вече втора война избухна в съседен регион. Това е достатъчно основание за политиците да бъдат дори по-благоразумни от обикновено – нали все пак геополитическият сблъсък между НАТО и Русия в Украйна беше основният довод да се създаде общото правителство между непримирими политически врагове. Назряващият катаклизъм в Близкия Изток само ще засили този аргумент.

Това положение благоприятства възкачването на ГЕРБ на власт през март 2024 г. Остават обаче определени детайли, които могат силно да повлияят на политическия живот и държавното управление след това: как ще се разпределят министерските постове в следващия кабинет; ще запазят ли ПП-ДБ известно влияние върху него или ще бъдат напълно изключени;

какво ще получи ДПС за стабилната подкрепа, която оказва на сглобката.

Тук нещата стават сложни. Засега Борисов си мълчи за промените, които планира да прави. По косвени признаци може да се съди, че такива ще има – например, ропотът, с който герберският водач често посреща изявите на военния министър Тодор Тагарев; както и изникващите тук-там слухове в близки до ГЕРБ медии за други действащи министри, които може да загубят постовете си – на енергетиката, на земеделието, на туризма. Засега всичко е спекулации. Няма съмнение обаче, че Борисов ще трябва да остави министерски кресла за партньорите си – десните вече се наместиха удобно в тях и няма да ги изоставят само с мрънкане.

По-сложният въпрос е с евентуалното участие на ДПС в кабинета. Едно е, когато движението крепи правителството от парламента – това поддръжниците на ПП-ДБ (някак) го преглъщат. Съвсем друго обаче ще бъде, ако влезе в изпълнителната власт. А апетит за такова участие има.

Така поне се разбира от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, който непрестанно повтаря на предизборните си обиколки из страната, че партията трябва да бъде в кабинета. „ДПС ще има претенции за пряко участие в централната власт“, обяви той наскоро пред партийния актив в Кърджали. А ето какво каза в Ардино: “На предстоящите местни избори не избираме само кмет на кметство, не избираме само общински съветници, не избираме само кмет на община, ние на тези избори даваме и онази тежест на ДПС, че на централно ниво да имаме самочувствието да претендираме за участие в централната изпълнителна власт.“

Любопитното е, че наскоро Делян Пеевски говореше точно обратното в парламента. „Не желаем да имаме номинации за министри. Няма да участваме в това“, отсече влиятелният политик пред медиите. На какво да вярваме? Когато се говори пред активистите в бастиона на партията или пред журналистите, които политиците грубовато определят като „мисирки“? Очевидно сред хората на движението се насаждат определени очаквания да се промени съставът на властта след местните избори.

Това е и следващата логична стъпка в триумфалното завръщане на ДПС като нормален политически играч. След като беше допуснато в сглобката от заклетите му врагове ПП-ДБ, „изпирането“ на репутацията му ще завърши, когато получи и свои министри. Колко му е на Пеевски тогава да обясни пред медиите, че нещата са се променили и партията му трябва да влезе в кабинета?

С Борисов проблем ДПС няма да има.

Двамата с Пеевски работят толкова съгласувано, че все едно всяка сутрин си правят оперативка, на която договарят ходовете си. Каквото герберският водач каже, малко по-късно политикът от ДПС го повтаря като ехо. Всъщност, сработването между двете формации е по-добро на всички нива, отколкото между герберите и десните, които де факто са коалиционни партньори. Това се вижда ежедневно в парламента – например, в начина, по който Борисов и Пеевски участваха в потушаването на миньорското недоволство.

ГЕРБ и ДПС разполагат със сценарий, в който да управляват заедно, когато се извърши ротацията. В това няма съмнение. Остава въпросът – ще преглътне ли десницата такова правителство, както направи с досегашната сглобка? Това е въпрос към Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов, на който досега не са дали отговор, а поддръжниците му ще го очакват.