ЗАКОН
Тотална корупция в съдебната власт : роднина, съдия, протеже, прокурор…
- Докато корупцията надделява над професионалните качества и независимостта, реформа няма да видим
- През вратата на съдебната система се промушват какви ли не невежи хора.
Мантрата за съдебната реформа ни е втръснала до болка. Хвърчат едни промени в закони, Конституцията се разкоства, кипи усилен труд. Дали всичко това обаче ще има добър резултат, дори да осигури безукорни закони, ако в съдебната система са същите хора със същия манталитет? Риторичен въпрос.
Факт, че сред магистратите има много честни, свестни и квалифицирани. Има обаче и от другите – такива, за които това е просто една добре платена държавна служба с много власт и отговорности, които трудно се контролират. Когато напрежението между тези две фракции се нагнети до нетърпимост, в системата избухват скандали.
Наскоро например група съдии от Софийския градски съд остро възроптаха срещу начина, по който в Софийския апелативен съд се командироват магистрати. Градските съдии настояха Върховният касационен съд да направи проверка на дейността на шефката на апелативния съд Даниела Дончева по тази линия. И такава беше назначена. Чакат се резултатите. И градският, и апелативният съд в София са ключови звена в системата и много от т.нар. знакови дела се разглеждат там. След закриването на спецсъда, процесите срещу хора с имунитет отново се върнаха в градския и апелативния съд в София. Затова и кадруването там не трябва да оставя никакво съмнение в компетентността и безпристрастността на съдиите. Всъщност, това с пълна сила важи и за най-малкия съд в държавата.
Между другото Дончева
не за първи път е обект на проверка.
Тя беше проверявана и покрай скандала, че е иззела делата на съдията, включително търговско дело свързано с обявената в несъстоятелност КТБ. Висшият съдебен съвет обаче не я наказа, а ѝ даде втори 5-годишен мандат. Тя е на поста от 2016 г. Така че едва ли сега недоволството на шепа съдии ще разклати стола ѝ.
По принцип в съдебната система би трябвало да се влиза и расте само с конкурс. Тъй като конкурсите отнемат време, къде заради закона, къде заради Висшия съдебен съвет, то пожарите се гасят с командироване. Това е начин да се запълнят бързо кадровите липси – ако някой бъде повишен, разболее се за дълго, излезе по майчинство, пенсионира се. То се прави от административните ръководители и за него в закона няма разписани правила. Точно тук е заровено кучето. Защото в общия случай се прави на тъмно, по неясни критерии. В случая с апелативния съд например за повишение са предпочетени магистрати с по-малък стаж от колегите си.
Магистрати неведнъж са алармирали, че командироването е начин съдии и прокурори да бъдат
държани на каишка и да изпълняват волята на шефовете си
под страх да не бъдат “разжалвани” в по-ниското ниво и да загубят повишението си. А то, макар и временно, понякога продължава с години. И носи не само по-високи доходи, но и увеличава шансовете за титулярно място при конкурс. Повече от 1/3 от съдиите в САС са командировани. Има съдебни състави, в които мнозинството се формира точно от съдии, които са временно в там по волята на председателя. В сигнала на градските съдии се споменават случаи на командироване в апелативния съд, които надвишават 5 и достигат до над 10 години. Но писмото на градските съдии сигурно би имало много по-голяма тежест, ако там проблемът беше поставен принципно. Защото и в самия градски съд правила за командироване няма. А е редно да има и да са публично обявени. Така и съдиите ще са наясно как се расте по тази писта, и обществото ще е сигурно, че някой не е “дръпнат” тук или там, за да реши дадено дело по определен начин.
В публичния регистър на командированите съдии към 30 септември т. г. са вписани 191 магистрати. Сред тях има такива, които десетки месеци са повишени без конкурс. Рекордите са за САС, където има съдии, “качени” от шефа преди 100-140 месеца.
Картината в прокуратурата не е много по-различна. Там командированите са 115. Но хората с извънредно дълги командировки не са толкова много. Рекордът е 88 месеца и се държи от военен прокурор, командирован в градската и в апелативната прокуратура в София. Прокуратурата, например, така и не обяви официално имената на прокурорите,
които работиха и прекратиха делото “Барселонагейт”,
но е публична тайна, че те са командировани от други места в Софийската градска прокуратура.
Командироването далеч не е единственият начин за заобиколен кадрови подбор в системата. Прокурорските и съдебните помощници също са апетитни позиции, които лесно отварят врати.
Помните ли Стефчо Банков – уволненият от Бойко Рашков шеф на “Вътрешна сигурност” в МВР и подслонен от Иван Гешев, докато беше главен прокурор, като прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура. За Банков и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов обяви, че е ръководил частна структура за подслушване и наблюдение, работила в полза на Гешев. Ако си мислите, че Банков вече не работи в прокуратурата, жестоко се лъжете. Още си помага там. Наред с други интересни хора.
През годините не веднъж е повдигана темата защо децата на хората в съдебната власт стават помощници. И макар вече помощник да се става с конкурс, то
шуробаджанащината изглежда е намерила начин
да го заобикаля. Защото там е пълно с братя, сестри, зетьове, синове и дъщери. Нищо лошо, ще каже някой, юридическото образование явно е потомствено в това семейство. Тук обаче не говорим за адвокатурата, например, която е частен бизнес, а за бюджетна издръжка. Магистрати разказаха пред “Сега” как много от тези потомствени юристи не стават за друго освен да сканират дела, или пък как по цял ден са на телефона, уреждайки другите си бизнеси.
В момента, например в българския офис на европейската прокуратура тече конкурс за помощници. В момента там работят няколко такива, пратени им от Върховната касационна прокуратура, все неслучайни хора – синове, дъщери и зетьове. Те са назначени там “до конкурс”. Предстои да видим дали конкурсът просто ще подпечата постоянните им договори.
Накратко, като се почне от върха във Висшия съдебен съвет и се стигне до пороците в най-затънтения съд и прокуратура, каквито и реформи да бъдат направени за съдебната система, в крайна сметка хората в нея решават всичко. И докато непотизмът надделява над професионалните качества, независимостта и спазването на етичните норми, никаква реална реформа няма да видим.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
