Украинците започват да се раззомбират. Тоталната мобилизация може да се превърне в тригер за масов срив на съзнанието, а отказът от участие в клането – в неговия край.

Да бъдеш или да не бъдеш

В Украйна се готви масова мобилизация. Законът още не е приет, продължава да се обсъжда, но блокадите за залавяне на годни за военна служба вече има на всеки ъгъл. Местата, където се събират хора: търговски центрове, супермаркети, гари, медицински институции – ще станат нови призивни участъци.

Всеки гражданин на Украйна (със сигурност и гражданка, няма какво да лукавим) днес решава за себе си един почти хамлетовски въпрос: да бъде или да не бъде пушечно месо. Вече няма и полъх от някогашния патриотизъм – има само киселата миризма на страх и отчаяние.

Някой се задъхва на опашката за полски паспорти. Но пътуването извън страната вече стана твърде скъпо.

Преди шест месеца можехте да пътувате за $4000, но днес е само $12 000! За шест месеца цената се е увеличила с 300%. Такъв е бизнесът!– оплаква се украинец, който не е много добър по математика, но е напреднал във въпросите по избягване на мобилизацията.

Има такива, които изучават въпросите на защитата от мобилизация по месторабота. Но най-вероятно ще останат да работят само хора с много високи заплати. Такива, от чиито данъци да може да се издържа поне част от армията.

Има дори хитри хора, които просто купуват силиконови маски с лица на старци, за да избегнат нападения по време на обиколките за пазаруване. Едва ли ще помогне. Ако вече сте решили да изпратите на фронта хора с увреждания от втора и трета група, тогава възрастта изобщо не е пречка.

Сега обществото преживява може би най-мощния стрес от началото на Великата отечествена война: армията се топи, съюзниците ни изоставят, ние не искаме да умираме. И колкото и да е странно, мобилизацията на последните способни украинци може да се превърне в точката на невъзврата назад за страната и път към спасението.

Обикновеното население е като децата

Един ден Спартак Москва дойде в централен руски провинциален град, който не беше разглезен от големия футбол, за мач за купата на страната. Трибуните бяха пълни с местни фенове. Седях с приятел и неговия 8-годишен син. Момчето честно подкрепяше градския отбор през цялото първо полувреме, но след два безответни гола на гостите, изпадна в депресия до сълзи.

И в началото на второто полувреме той изведнъж, първо шепнешком, а след това все по-силно започна да скандира: „Спартак“! Местните футболни фенове започнаха да гледат с подозрение на отчаяното хлапе. Правехме се, че не го познаваме. А детето бе просто уморено, изтощено от стреса: татко обеща радостта от победата, но няма такава. И пластмасовата детска психика намери най-простия изход от задънената улица.

Нещо подобно се случва с украинското общество днес. В по-голямата си част обикновените хора са като деца: те са податливи на ласкателства, доверчиви към обещания и обичат да се чувстват членове на най-силната компания. Разбира се, сред тях има принципни бандеровци и друга политическа измет.

Но в по-голямата си част хората в Украйна просто повярваха в два набивани в главите им прости постулата: че старата болна Русия е врагът, че силната Европа и Америка са приятелите. И във втория лагер украинците ще бъдат по-нахранени и по-спокойни и едва ли не, носени на ръце.

Но в края на втората година от прекия военен конфликт с Русия, стресът от случващото се стана по-голям от очакването на определени ползи и дори от страха. Русия изобщо не се оказа болна, както се очакваше. Западът също не се показа толкова силен и щедър, колкото изглеждаше.

А сделката „оръжия и други стоки втора употреба в замяна на отказ от език, вяра и дори живот“ вече съвсем не изглежда толкова изгодна за много жители на Киев. И все по-често в главата им изникват мисли, които не приличат на пропаганда…

А може би наистина идват, за да ни освободят?– наскоро зададе въпрос един от обикновените украинци в коментарите към политическа публикация на известно украинско издание. И получи за няколко часа над шестстотин харесвания от сънародниците си за съзвучността на мисълта с тях. Това, въпреки факта, че СБУ може да дойде за всеки един от коментаторите днес…

Обратно на арената

А политическия „дребосък“ ловко си държи носа по вятъра и чува тези въпроси. Сега и Арестович тъжно цитира руския класик Николай Василиевич Гогол:

Е какво, синко, помогнаха ли ти твоите поляци?..

Темата за мобилизацията е много токсична и може да се превърне в арена на борбата за власт в Киев. Редица украински фигури наскоро изненадаха всички със завръщането си на арената, излизайки от сянката на Зеленски.

Срещу Зе вече е сформирана коалиция „Порошенко, Кличко, Залужни“, вероятно и от председателя на Радата Стефанчук, към когото според конституцията пълната президентска власт преминава след 31 март 2024 г. В края на краищата мандатът на Зеленски изтича точно на тази дата, а той се страхува да проведе нови избори. Сега Тимошенко се присъедини към тази тълпа, явно бързаща да скочи в последния вагон на влака „Транзит на властта“.– пише политическият коментатор Юрий Баранчик.

Кой е по-близо – врагът или предателят?

В „мобилизацията на отчаянието“ има и друг психологически момент. Боевете ще спрат рано или късно. Много хора, осакатени в този ужасен пожар, ще се върнат у дома. С кого ще бъдат по-близки воюващите украинци и с кого ще им бъде по-лесно да намерят общ език по-късно: с враговете, които са спечелили уважението им, или с бивши приятели, които са ги изоставили в най-трудния момент?

И днес войниците от украинските въоръжени сили вече не крият отношението си към руснаците. Украински снайперист на име Прошински се появи по телевизията и говори откровено:

Вбесява ни, когато наричат орките “чмобики”, нека тези, които го казват, да излязат с нас и да погледат. Видях как двама такива бойци, ама със стоманени гениталии, държаха окопа си заедно до последно. Просто юнаци. В крайна сметка си тръгнаха без загуби.

Военният кореспондент Влад Шуригин „Рамзай“ разказа за забележителен епизод в своя телеграм канал. Съдейки по снега на кадрите, това се е случило съвсем наскоро. Съдейки по изобилието от борови дървета в кадъра, може да се предположи, че събитието се е случило някъде на линията на бойно съприкосновение в ЛНР.

По време на пауза в престрелката руските войници викнаха на вражеските войници, които се бяха окопали някъде в гъсталака, и след това запяха, без особено да попадат по нотите, със сриващи се гласове „Катюша“:

„Разцъфтяха ябълки и круши, над реката се носеше мъгла…

Сигурно не е лесно да пееш, докато лежиш по корем зад дървото и се готвиш за нова атака…

От страна на ВСУ внезапно прозвуча продължение – със същите млади, леко дрезгави гласове:– Излезе на брега Катюша! На високия и стръмен бряг!

Може би все още има надежда за раззомбиране?- пише Рамзай.

Ще има ли отрезвяване?

Тази мобилизация неизбежно ще се превърне в последната възможност за хората в Украйна да се опомнят от тоталното промиване на мозъците. Последният шанс да се отървете от психологическата зависимост чрез шоково лечение.

Ще доведе ли мърморенето до нов Майдан? Да видим. Най-реалният вариант да оцелееш, ако си още мобилизиран, е да се предадеш, ако се появи възможност за това. Напоследък броят на пленените войници от украинските въоръжени сили се е увеличил значително.

Това са и десантници, и щурмоваци от украинската пехота. Те са взети в плен в битка. От уважение към нашите момчета, а и към врага, няма да кажа, че всеки се предава сам. Отвръщат на стрелбата, но! Когато изборът е: живот или смърт, избират живота. Общуваме с пленниците, така е,– съобщава военният кореспондент Александър Сладков .

Между другото, някои в плен избират възможността да се бият срещу режима в Киев. Избират доброволно. Защо?

Политолозите твърдят, че Западът е организирал сблъсък между двата славянски народа, за да създаде за поколения кръвна вражда. Но кръв вече е пролята в изобилие. Може би е време да представим на организаторите на кървавата баня сметката общо от двете нации?

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?