АНАЛИЗИ

В свободния свят (БРИКС) Иран няма “санкции”

Published

3 years ago

January 11, 2024

Author

Перспективата за свободна търговия на Иран и Евразийския съюз и руската многовекторност в Близкия изток

Споразумение

На 25 декември в Санкт Петербург най-накрая беше подписано пълноценно Споразумение за свободна търговия между ЕАИС и Иран. Както беше посочено, след среща на четири очи между руския лидер и президента на Иран И. Раиси, финализирането на многогодишната работа се състоя по време на заседание на Висшия евразийски икономически съвет.

Това споразумение, от една страна, със сигурност беше очаквано от пазарните оператори, от друга страна, то беше откровено натрапено и изстрадано.

И този сложен фон на подготовка добре отразява колко много се разминават нашите реални икономически живот и външнополитически концепции и планове. Има много планове и концепции, но икономическият живот някак си върви сам.

Това изненадва дори обикновения човек у нас, камо ли как изумява външния наблюдател. Все пак любимата тема на чуждестранната преса е да представят всичко свързано с нашата страна като нещо подобно на казарма, с тотален контрол над всичко.

Животът в Русия, оказва се, е много по-интересен и многостранен – споразумението, което беше обявено за едно от най-важните, отне почти пет години, а други подобни проекти не се изпълняват много по-бързо.

Кое е толкова важното в това споразумение за двустранните отношения?

Важно

Най-важното е намаляването на митата върху почти целия списък от продуктови гами (над 10 хиляди артикула) до минимални стойности. Преди това, съгласно временно споразумение, 360 позиции от Иран и 502 от ЕАИС попадаха в преференциалната категория.

Сега можете да срещнете мнението, че митата са практически нулирани от високи стойности. По отношение на Иран те дори цитират проценти о т 30%. Това не е съвсем вярно.

По време на временното споразумение Иран вече намали ставките си за внос от 24% на 12% и от 18% на 13% за селскостопански и промишлени стоки, ЕАИС – съответно от 10% на 4% и от 7% на 3%.

Текущите ставки след влизането в сила на постоянното споразумение през март ще бъдат средно до 0,8% за иранския износ и средно до 4,5% за износа от ЕАИС.

Исторически сравнително високият лихвен процент на Иран не трябва да предизвиква безпокойство поради изключителната слабост на иранската валута и относително ниската сигурност на вътрешния пазар за износ.

Защо Иран трябва допълнително да намали митата и донякъде защитните тарифи?

Реекспорт, който ще позволи, използвайки канали, разработени през годините в Близкия изток, Пакистан и дори Афганистан, да препродава стоки, като получава обратно не само печалби, но и много долари.

При Х. Роухани на посоката „от север” се отдаваше много по-малко значение, отколкото при сегашното ръководство, което отдавна е готово да използва целия капацитет на търговските си канали до пълния им капацитет.

Също така сегашното ръководство в Техеран не крие, че планира да увеличи максимално износа за Русия, за което от няколко години инвестира в нашата инфраструктура.

От гледна точка на ЕАИС въпросът за митата, които след временното споразумение бяха критични само в конкретни случаи, вече не е важен.

Тук по-важен е въпросът с документалното осигуряване на доставките. Сключеният договор по същество уеднаквява техническата съпътстваща документация. И това са стандартите и допустимите отклонения за всички артикули на продукта.

Няма съмнение, че ведомствата са свършили много помирителна работа в тази област, особено след като тя беше координирана и чрез ЕАИС.

Друго е, че ако отделим време от момента, в който ние самите обявихме иранската посока за една от приоритетите, повече вече минаха десет години.

Съдейки по текущите оценки на Евразийската комисия, обещаващият оборот днес се оценява на 17-20 милиарда долара за пет години.

Това не означава, че подобни оценки са нереалистични, а напротив. Друго нещо е, че дори достигането на тези цифри от сегашните (песимистите оценяват текущия оборот на 3,7 милиарда, оптимистите – около 5 милиарда) все още ще изисква работа.

Както вече беше обсъдено в една от предишните статии, руският износ по отношение на Иран има основния потенциал чрез среден бизнес, на който все още трябва да се даде възможност да получи оборотен капитал.

Но това всъщност не е достатъчно. За да получите пълна възвръщаемост, ще е необходимо да координирате работата с иранците по такъв начин, че те да позволят на някои руски износители да споделят работата си в своите канали в Близкия изток.

Това е необичайна ситуация за руските компании и не е най-желаната за иранските. Но максимизирането на работата ще бъде възможно само по този начин и е трудно да се каже все още колко прогресивно нашите държавни институции ще бъдат готови да действат и да помагат.

Досега преди срещата иранците се възмущаваха в пресата, че руските структури не са склонни да „помогнат“ за растежа на търговията.

Такива пасажи също трябва да се третират с известна предпазливост и внимание.

Първо, ясно е, че иранците трябва да подчертаят желанията си, преди да подпишат споразумението за свободна търговия, и второ, иранците, работещи на нашия вътрешен пазар за доставки, често оказват натиск върху цените върху местните оператори.

И ние трябва да бъдем внимателни, защото всъщност на нашите доставчици често им липсва едно, после друго, трето, и най-важното, оборотен капитал и достатъчно инструменти за гаранции и покритие на транзакции, като например формуляри за акредитив.

И това е точно това, което се намира на върха, а отдолу все още има цял айсберг от въпроси, чак до това как да наемете представители, как да получите акредитация и така нататък, и така нататък.

При добра ситуация нова компания трябва да отдели най-малко две години за разработване на такъв маршрут. И това е, ако отново нашите мениджъри позволят на бизнеса да получи достъп до оборотен капитал и финансови инструменти.

Иначе всичко ще свърши с това, че нашите ще транспортират стоки до пристанището на минимални цени и по същество ще ги продават на вътрешния ни пазар.

Като цяло това споразумение без съмнение е стратегически важно, необходимо и за двете страни, но те все пак ще трябва да могат да го управляват правилно от наша страна. Няма съмнение, че иранците го използват за себе си по този начин, но въпросите тук са предимно към нас самите.

По принцип в Русия още отгоре много ясно се очертава линията на южното направление, но това се прави от доста време и винаги нещо явно и косвено пречи на иранското направление.

Какво пречи?

В тази връзка следният факт изглеждаше изненадващ. На 23 декември иранското външно министерство извика руския шарже д’афер, за да изрази силен протест “във връзка с многократната подкрепа на Москва за необоснованите твърдения, направени в изявлението, публикувано на 6-та конференция на Форума за арабско-руско сътрудничество в Мароко. ”

„По време на срещата помощник-генералният директор на отдела за Персийския залив на иранското външно министерство напомни на руския дипломат за необходимостта от зачитане на суверенитета и териториалната цялост на страните като признат и основен принцип на отношенията между народите по света.

(Официален уебсайт на иранското външно министерство).

За последните шест месеца това е второто обаждане от руски дипломатически представител до иранското външно министерство относно позицията по отношение на трите острова в Персийския залив.

Както вече беше обсъдено подробно в един от предишните материали („Защо Иран беше толкова възмутен от срещата на върха, проведена в Москва с арабските страни“), темата за спорните острови (Б. Томб, М. Томб, Абу Муса) остава не само остър, но и много гръмък за двустранните отношения.

Приблизителен аналог на проблема от руска гледна точка е въпросът за собствеността върху Курилските острови. Да си представим, че Техеран официално участва в конференция, в резултат на което една от резолюциите включва теза за най-малкото спорен характер на островите, ще се използват фрази като „Северни територии“ и т.н.

Шумът, който ще се вдигне у нас след това, е приблизително половината от обществения резонанс, който темата за островите предизвиква в Иран.

В този случай, очевидно, няма нужда да пишем отново за историческия фон на териториалния спор между ОАЕ и Иран, за да не дублираме миналия юлски материал, но има смисъл да разгледаме ситуацията в контекста на отношенията между Русия и страните от региона. Защото първият, най-прост, но и най-логичен въпрос, който възниква тук е: защо?

Миналият път възникна скандал след резултатите от министерска среща между Русия и ССАПЗ (Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив). Съветът включва Оман, Саудитска Арабия, ОАЕ Катар, Бахрейн и Кувейт.

Този път възникна в резултат на среща в Маракеш (Мароко). Форматът РАФС е свързан с работата на такива платформи като Арабската лига (Арабската лига) и обхваща проблемите на целия Близък изток, а окончателната резолюция формира консолидирана позиция за палестинската трагедия и за Либия, Сирия, Сомалия, Судан , Йемен, корабоплаване и ядрена енергия.

Коя точка разгневи толкова много иранците за пореден път?

Това е параграф 45 от резолюцията, където страните:

„Се позовават на съвместното изявление, прието на 7 юли 2023 г. след срещата на стратегическия диалог Русия-ССЗ. Потвърждаваме отново подкрепата за всички мирни усилия, включително инициативи и стъпки за постигане на мирно уреждане на спора за трите острова – Голям Тънб, Малък Тънб и Абу Муса – в съответствие с принципите на международното право и Устава на ООН, включително чрез двустранни преговори или обжалване пред Международния съд на ООН, ако страните решат така.”

Този текст не оставя никакво съмнение, че Русия, подписвайки тази формулировка, признава спорния характер на островите, което вече е своеобразно табу за Техеран. Подобен характер по горния въпрос обаче по отношение на Курилските острови би бил също толкова табу за нас самите.

Възможно ли е, когато се работи върху платформите на ССАГПЗ или Арабската лига, да се заобиколят въпросите за островите, като се има предвид фактът, че граничните въпроси винаги са били и продължават да формират значителна част от дневния ред?

Не, не може. Следователно проблемът е във формулировката. Освен това всяка такава резолюция предвижда система от резерви и бележки под линия към индивидуалната позиция на конкретна страна.

Например, Ирак не може просто да подпише такива резолюции без такива резерви, тъй като те отмениха закона от 1969 г., забраняващ нормализиране на отношенията с Израел, само за да прокарат нов през 2022 г., още по-строг. И в настоящата резолюция от Багдад има такава клауза.

Тоест Русия като цяло би могла да направи индивидуална резерва, като предложи нещо свое, дори и да не е включено в общия текст, но по този начин много въпроси от страна на Иран ще бъдат премахнати.

Би било странно, ако участниците във форума не осъзнават, че Техеран и Москва имат много близки отношения по широк кръг проблеми и Москва има право на „особено мнение“.

Всичко това изглежда още по-изненадващо, тъй като нашата дипломатическа школа исторически е усъвършенствала уменията си в подобни формулировки. Това обаче не беше направено.

Оказва се, че преди подписването на договора на 25 декември нашите в Мароко въвеждат толкова болезнени за Иран формулировки, но какво от това? Затрудняване на работата по зоната за свободна търговия?

Да покажем, че не зависим от нищо и сме наистина многовекторни? С надеждата, че Техеран ще получи споразумение и арабите ще получат формулировка, че едното ще балансира другото?

Тук помощник на държавния глава М. Орешкин заявява:

„Русия се превърна в най-голямата икономика в Европа, вече диша в гърба на Япония в надпреварата за четвърто място в света, а икономиките на САЩ и ЕС губят своята роля и значение.“

Възможно ли е наистина най-голямата (!) икономика в Европа да не постигне „свое особено мнение“?

Многовекторност

Многовекторността, очевидно, трябва да се научи от А. Лукашенко, който призна, че Крим е „де факто руски“ осем години след като стана руски де юре.

Когато е необходимо, имаме всички големи многовекторни бизнеси по отношение на Крим – Сбербанк, мобилни оператори, всички многовекторни – Казахстан, Армения, Таджикистан, но руското външно министерство „не знае как да играе това“.

Н. Пашинян не искаше да лети за срещата на върха на ОНД, но летеше, защото до голяма степен зависи от Иран, а там в Санкт Петербург се решава въпросът за ССТ на ЕАИС с Иран. Така че всъщност Н. Пашинян пристигна, очевидно, главно с мисълта за Иран. Армения е участник (засега ЕАИС).

В същото време той все още имаше, честно казано, дързостта да заяви, че „ЕАИС е икономическо обединение, което не трябва да има политически, да не говорим за геополитически дневен ред“.

Това не е детска градина, това дори не е сарказъм, а прилича на откровена подигравка. Освен това по отношение на страната и икономическия формат, на който се крепи цялата икономика на Армения.

Тоест всички играят многовекторно, открито, а някои са на ръба на фаул. И е странно, че на този фон ние не поискахме резерва от арабите в един от въпросите.

Никой не казва, че дневният ред в рамките на Арабската лига не изисква повишено внимание в момента – изисква, но мащабите на Русия са посочени като такива, че ние не трябва да искаме резерви, а просто да ги декларираме.

Като цяло, всичко по отношение на настроенията на „най-високото ниво“ по отношение на работата с глобалния Юг като цяло и с Иран в частност е много трудно.

В този аспект имаме нещо като късна Византия, когато всичко е много трудно наоколо и вътре, но елитни групи живеят свой собствен живот, разяждайки външнополитически цели и разпределени ресурси в собствените си интереси. Така че в тази област ни чака много трудна работа.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending анализ политика свят

Up Next

The Business Insider: През 2023 г. войната в Близкия изток бе катастрофална за Запада

Don't Miss

Глупостта на Жозеп. Това, което разбра за руснаците Бисмарк, но не може да разбере Борел

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ