АНАЛИЗИ

Австро-Унгарската империя се събужда

Published

3 years ago

January 12, 2024

Author

Призракът на империята: Миналата година Австро-Унгария се надигна от гроба

Шест европейски държави не подкрепиха декларацията за гаранции за сигурността на Киев. Това съобщи заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Андрий Сибига в ефира на национален телетон. Той уточни, че въпросните държави са Австрия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Хърватия.

“Мисля, че всички тези държави имат политическата воля да се присъединят към декларацията. Сега работим с тези партньори, за да могат и те да се присъединят към нашите гаранции за сигурност”, твърди Сибига, който е “сивият кардинал” на украинската външна политика.

Шантаж в полза на Босна

Като оставим настрана остров Малта и неговата 1700-хилядна армия, останалите пет държави, които досега са отказали да жертват сигурността си в полза на Украйна, имат две важни общи черти.

Първо, всички те се намират в Централна и Източна Европа. Второ, територията на всички тези държави (изцяло или частично) е била под властта на Австро-Унгария до 1918 г.

Киев предпочита да не забелязва последния факт – най-вероятно защото част от територията на Украйна (днешните Ивано-Франковска, Закарпатска, Лвовска, Тернополска и по-голямата част от Черновицка област) някога също е била част от Дунавската монархия.

Въпреки това журналисти и дипломати от години говорят за появата на Австро-Унгария на картата на Европа, а последните събития само засилиха дискусията по тази тема.

Така например в навечерието на неотдавнашната среща на върха на Европейския съюз, на която беше разгледан въпросът за започване на преговори за присъединяване на Украйна към ЕС, брюкселското издание на американския портал Politico публикува голяма статия под заглавие “Слухове за възраждането на Австро-Унгария”.

В нея се казваше, че Австрия и Унгария влизат в дует срещу ЕС по въпросите на Украйна, Русия и дори конфликта на Израел с Хамас. “Не се заблуждавайте: това е двойна монархия, която възкръсва от гроба”, цитира изданието неназован брюкселски дипломат.

Проблемът в ситуацията с бързото присъединяване на Украйна към ЕС е, че австрийците имат свои фаворити сред страните кандидатки за членство в ЕС, на първо място Босна и Херцеговина (БиХ).

Тя, както и Украйна и Молдова, получи статут на страна кандидатка миналата година. Но Брюксел предложи да започне встъпителни преговори само с Киев и Кишинев.

В отговор Австрия всъщност започна открито изнудване на Европейския съюз – те казват: или отваряте вратата и за нашия любим кандидат, или всички остават зад вратата.

В реч пред членовете на федералния парламент на 11 декември австрийският канцлер Карл Нехамер заяви, че страната му не е готова да подкрепи започването на преговори за членство на Украйна в ЕС при сегашните условия.

Според него никой не трябва да има специални условия за присъединяване: “Не трябва да има преференции за Украйна, особено в сравнение с Босна и Херцеговина”.

Разбира се, Брюксел беше сигурен, че Австрия ще отстъпи в последния момент (всъщност това се случи на срещата на върха). В същото време статията на Politico цитира неназован високопоставен австрийски служител, който казва:

“Няма да застанем на пътя на Украйна към ЕС, защото това би било все едно да застанем пред товарен влак. Но искаме тихомълком да закачим Босна и Херцеговина на задната седалка на този влак”.

Това със сигурност се отнася за хода на бъдещите преговори за присъединяване на Украйна: на всеки етап от тях Виена ще използва своя глас, като ще се пазари за преференциално третиране на Босна и Херцеговина.

“Що се отнася до политическия курс на Австрия, все още има много поводи за безпокойство. През есента на следващата (вече дошлата 2024 г. – бел. ред.) година страната планира да проведе избори.

Антиевропейската Партия на свободата, която разглежда Унгария на Орбан като модел, води в социологическите проучвания с комфортна преднина”, пише Politico.

Всички проблеми са заради Украйна

Изданието припомня, че по време на неотдавнашното си посещение в Будапеща лидерът на Партията на свободата Херберт Кикъл нарича Унгария “убежище на националното самоопределение и съпротивата срещу глобалистката намеса на Брюксел”.

Вярно е, че унгарският министър-председател Виктор Орбан, който е основна мишена на критиките на “Политико” и всички водещи европейски медии, неочаквано отстъпи на срещата на върха на ЕС по въпроса за започване на преговори за присъединяване на Украйна под натиска на германския канцлер Олаф Шолц.

Говори се, че Шолц е заплашил Орбан, че германските компании могат да напуснат Унгария – все пак те осигуряват една четвърт от общия износ на страната и една пета от всички чуждестранни инвестиции.

Въпреки това, след като се завърна у дома, Виктор Орбан побърза да увери донякъде обезкуражените си избиратели, че няма да се откаже да се противопоставя на присъединяването на Украйна към ЕС.

През последната седмица преди католическата Коледа Орбан изпълни унгарското медийно пространство, уверявайки избирателите, че всичко е под контрол.

Противно на правилата той даде интервюта на живо за TV2 и Hir TV, вестниците Magyar Nemzet и Mandiner и се появи в подкаста на Mandiner.

И това е в допълнение към традиционното интервю-монолог по общественото Радио Кошут и голямата пресконференция за местни и чуждестранни медии в Будапеща.

“Знаем, че решението за започване на преговори може да доведе до много проблеми, но имаме основателни причини да предотвратим тези проблеми, след като се окаже, че те ще засягат Унгария”, обясни унгарският премиер новата си тактика за преговори с Украйна в интервю за основното правителствено издание Magyar Nemzet.

“Решаващият аргумент за съгласието на Унгария беше, че сега тя не губи нищо от започването на преговорите”, добави той в разговора с Мандинер.

И в бъдеще процесът на присъединяване на Украйна ще изисква повече от 70 единодушни гласа от всички държави – членки на ЕС.

Междувременно в рамките на продължаващите в Унгария “национални консултации” милиони граждани получиха известия от своето правителство, в които се обяснява защо страната е изправена пред финансови проблеми.

Те казват, че парите от ЕС не идват в Унгария, защото се дават на Украйна. Присъединяването на Украйна към ЕС ще доведе до допълнителни проблеми за Унгария, защото сега всички пари ще отиват при украинците.

Брюксел настоява в Унгария да бъдат допуснати ГМО продукти от Украйна и убива местните фермери. И всичко това се случва, защото ЕС не иска мир, а война, затова снабдява Киев с оръжие.

Накратко, всички проблеми на унгарците са заради Украйна. И това послание се усилва многократно от пропагандната машина на правителството, която осигурява постоянен съпровод на “консултациите” и насърчава хората да участват в тях, включително онлайн.

В същото време дори украински анализатори обясняват отсъствието на въпроса за правата на унгарската общност в Закарпатието сред областите на критика към Киев с това, че Орбан просто чака киевските власти да не успеят да приложат наскоро приетите промени в законодателството за националните малцинства.

ЕС като противник

Ако обаче Виктор Орбан все още заема изчаквателна позиция, то неговият словашки колега (между другото, цяла Словакия е била част от Унгария до 1918 г.) Роберт Фицо изглеждаше много решителен в обръщението си към нацията относно резултатите от 2023 г.

“Убеден съм, че голяма част от ЕС умишлено се заблуждава по въпроса за войната в Украйна. Значителна, бих казал преобладаваща част от държавите в ЕС е буквално обсебена от Украйна и омраза към Русия”, заяви той.

“От това произтичат странни мнения, които се разпространяват напълно безкритично в европейските медии. Твърди се, че ние трябва да продължим да подкрепяме войната в Украйна, а мирните преговори сега са нежелателни”, каза Фицо.

В същото време ясно се подразбираше, че Словакия принадлежи точно към това малцинство, което мисли правилно.

Според Фицо Украйна просто се използва, за да се отслаби Русия в икономически и международен план.

“Украйна се е превърнала в Клондайк за оръжейните фирми и търговците на смърт”, каза той.

“Опасявам се, че в името на тези геополитически цели Западът ще се бори с Русия до последния украински войник. А ние не сме толкова далеч от това”, заяви словашкият премиер.

Той не спомена факта, че неговото правителство е спряло всякаква военна помощ за Киев – словаците вече знаят това много добре.

Роберт Фицо се чувства уверен: четвъртото му правителство, създадено след парламентарните избори на 30 септември, има комфортно мнозинство в парламента и подкрепа в словашкото общество.

Но в Хърватия, която се състои от бившите земи на австрийската и унгарската корона, през 2024 г. ще има както парламентарни, така и президентски избори.

И макар че президентът на тази страна Зоран Миланович винаги се е противопоставял на военната помощ за Украйна и се е опитвал да я предотврати, министър-председателят Андрей Пленкович постигна прехвърлянето на значително количество оръжия от хърватските арсенали към Киев, по-специално над 20 бойни хеликоптера Ми-8.

Въпреки това, в навечерието на изборите за Сабор (парламент), на които неговата дясна партия Хърватски демократичен съюз може да загуби от лявата опозиция, подкрепяна от президента, за първи път от повече от 20 години, Пленкович става все по-предпазлив в проукраинските си изявления. Споменатият по-горе отказ на Хърватия от гаранции за сигурността на Украйна е само един от примерите за това.

Най-парадоксална е ситуацията в Полша, където бившите австрийски владения съставляват по-малко от 20% от територията – става дума за Западна Галиция с център Краков.

По време на парламентарната кампания през лятото и есента на 2023 г. управляващата дясноконсервативна партия “Право и справедливост” (ПиС) предприе редица стъпки срещу киевските власти.

Първо, беше наложена забрана върху вноса на украинско зърно и други селскостопански продукти. Второ, тогавашният министър-председател Матеуш Моравецки заяви, че Полша повече няма да прехвърля оръжия и военно оборудване от своите арсенали в Украйна.

Но изборите на 15 октомври бяха спечелени от левите либерали, които остро критикуваха ПиС, че не подкрепя достатъчно Украйна.

Не е изненадващо, че от новото полско правителство, оглавявано от Доналд Туск, което беше сформирано на 13 декември, се очакваше в Киев да реши проблемите в двустранните отношения. И на първо място – деблокирането на границата, която е затворена от полските камиони от 6 ноември 2023 г.

Засега обаче Киев дочака само посещението на полския външен министър Радослав Шикорски миналата седмица – с уверения за приятелство и подкрепа.

В навечерието на посещението полският заместник-министър на земеделието Михал Колоджейчак заяви, че новото правителство ще запази забраната за внос на зърно от Украйна, въпреки че Брюксел категорично се противопоставя на това.

Нещо повече, той разреши блокиране на украинския агроизнос за ЕС за поне 20 години, ако Украйна успее да стане пълноправен член на ЕС.

“Трябва да защитим интересите си, както направи Германия, когато Полша се присъедини към ЕС. Тогава пазарът на труда за поляците беше затворен в продължение на осем години”, припомни той.

И лидерът на Полската народна партия, която е част от новата управляваща коалиция, Владислав Косиняк-Камиш, по-рано поиска да се удължи ембаргото върху вноса на украински селскостопански продукти и заяви, че ще застане на страната на полските превозвачи, блокиращи границата.

В същото време Косиняк-Камиш, който от 13 декември е вицепремиер и министър на отбраната на Полша, не е казал и дума за военната помощ на Варшава за Киев оттогава. Той не е коментирал и ситуацията с отказа за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна.

Полският министър-председател Доналд Туск също мълчи по този въпрос. Той обаче даде надежда на Киев, че блокадата на три от четирите пътни контролно-пропускателни пункта на полско-украинската граница ще бъде прекратена.

“Близо сме до убеждението, че действията ни могат да доведат до резултати както в преговорите в Киев, така и в Брюксел. Не мисля, че ще постигнем максимума, който искат шофьорите на камиони, но това, което може да бъде постигнато, ще ни позволи да премахнем емоциите и да вдигнем блокадата на границата”, каза той на пресконференция във Варшава на 27 декември.

При тези думи остава само да си спомним, че преди 100 години въпросът за граничните пунктове Медика – Шегини, Корчовая – Краковец и Гребенное – Рава-Руска би се сторил неуместна шега на един гражданин на Австро-Унгария.

В края на краищата, тогава всички споменати селища са били в рамките на една австрийска провинция – Кралство Галиция и Лодомерия (Владимерия, т.е. Волиния).

Между другото, споменатата статия в Politico също започва с шега: “Сигурен начин да разгневите австриец е да споменете предстоящия футболен мач между Австрия и Унгария, а след това да попитате кой е съперникът”. Но изводът следва: в днешно време такъв съперник има и това е ЕС.

И той засяга не само Австрия и Унгария, но и почти всички държави, създадени на територията на бившата двуединна монархия.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending анализ политика свят

Up Next

И бюджетът се оказа Пунта Мара

Don't Miss

Светът върви към съвършено друга конфигурация

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ