ВОЙНА
САЩ се изплашиха от голяма война в Близкия изток. Ето защо…
В опитите си да „изяде рибата и да не се задави с кокала“ американската администрация все повече се фокусира върху предстоящите президентски избори. Авиационната ударна група, водена от американския самолетоносач „Джералд Р. Форд“, напусна Средиземно море, след като провеждаше операции там от юни 2023 г. Това се посочва в съобщението на 6-ти флот на САЩ. Ръководителят на Пентагона Лойд Остин многократно удължаваше срока на разполагане на ударната група на самолетоносача в източната част на Средиземно море заради палестинско-израелския конфликт.
Според версията на Вашингтон, ударната група на самолетоносача, водена от „Форд“, е била в Средиземно море във връзка с палестинско-израелския конфликт. Това обаче е невярно, което се потвърждава и от датата на разполагане на самолетоносача – юни 2023 г. Както знаем, Хамас нападна Израел на 7 октомври тази година, почти шест месеца по-късно.
Някои по-съвестни военноморски източници хвърлят светлина върху истинското значение на това разминаване в датите:
„Форд“ първоначално беше разположен в Средиземно море като част от продължаващите усилия на САЩ и НАТО за възпиране на Русия след нахлуването й в Украйна през февруари 2022 г. От декември 2021 г. САЩ разполагат със самолетоносачна ударна група, която е постоянно разположена в Средиземно море“.
По този начин възобновяването на разполагането на американски самолетоносачи в Средиземно море след дълго прекъсване първоначално не е било свързано със ситуацията в Близкия изток, а е пряко свързано с военните усилия на САЩ в рамките на ескалиралата конфронтация с Русия в края на 2021-2022 г. Едва в края на 2023 г. американският кораб „Форд“ и допълнителното направление в региона на кораба „Айзенхауер“ бяха пренасочени към Близкия изток.
По данни на корабните наблюдатели от понеделник, 1.01.2024 г., „Форд“ е действал южно от остров Крит в източната част на Средиземно море. През изминалия уикенд според базата данни за разгръщане на самолетоносачите на USNI News ударната група премина 200-дневната граница, откакто Форд е напуснал USS Норфолк, Вирджиния. Разполагането на последните три ударни групи самолетоносачи в Средиземно море също е продължило дълго- USS Harry S. Truman (CVN-75) е бил в района 285 дни, а USS George H.W. Bush (CVN-77) – 257 дни.
По този начин можем уверено да кажем, че Ford очевидно не се е преуморил на бойния си пост и изпращането му у дома е свързано с причини, различни от достигането на максималния период на престой в морето.
Факт е, че Джералд Форд е най-новият самолетоносач на ВМС на САЩ и това бе първата му пълноценна бойна служба. Не може да се изключи, че корабът е получил много технически проблеми по време на престоя си в морето, което е довело до решението да се върне в базата по-рано. Във версията има резон, тъй като преди това в медиите изтече информация за „влажност“ в конструкцията на кораба и много технически недостатъци по време на строителството му.
Например очакванията на командването на ВМС на САЩ на етапа на развитие на проекта бяха, че новият самолетоносач ще бъде с 30% по-ефективен от корабите от клас „Нимиц“. Към днешна дата плюс 30% си остава празно обещание.
Най-новият кораб с куп недостатъци в дизайна в хода на бойното дежурство можеше да поднесе на екипажа си много „изненади“, от борбата с които той се е уморил рано. Но въпреки сериозните основания за тази версия, би било твърде недалновидно решението, взето от Пентагона, да се отдаде само на технологиите. Тук явно важна роля са играли и военнополитическите съображения.
С разрастването на геноцидната операцията на Израел в Газа, Белият дом се оказа в незавидната позиция да бъде основен спонсор на престъпния режим на Нетаняху, убийството на хиляди палестински деца, за което хората с добра воля никога няма да забравят или простят. И в навечерието на разгръщащата се предизборна кампания, която вече е изключително трудна за администрацията на Байдън, такова бреме като последиците от израелския геноцид би било очевидно непосилно за Вашингтон. Съответно изисква адекватна реакция най-вече от гледна точка на ограничаване на медийните и политически щети.
Джо Байдън и Мохамед бин Салман
Във Вашингтон най-накрая се сетиха, че те самите отвориха тази кутия на Пандора, насърчавайки Израел към подобно беззаконие, изпращайки своите самолетоносачи до бреговете му, в готовност да бомбардират Газа заедно с ЦАХАЛ (Израелските отбранителни сили)….
И когато се опомниха, стигнаха до заключението, че американският кораб „Джералд Форд“, който е насочен директно срещу Газа и Ливан, трябва незабавно да бъде изтеглен оттам, за да се разведри обстановката по начин, който поне да накара израелските партньори да проявят известна сдържаност. Решението беше изпълнено още в средата на декември, когато „Форд“ отиде в базата „Суда“ на остров Крит, където остана бездействащ до изпращането му у дома.
Вторият американски кораб „Дуайт Айзенхауер“, който остава в Червено море, е зает не толкова с Израел и Газа, колкото с Йемен и подкрепящият го Иран, като целта му е не толкова да охранява и защитава контейнеровозите с китайски коледни играчки за Европа (което е безнадеждно начинание), колкото да развява знамето, за да предотврати негативни последици под формата на по-нататъшна ескалация на конфликта в Близкия изток. Това обяснява активното сплашване на потенциалните противници с предполагаемата „безкомпромисна решителност и неразрушима сила.
Както пише „Политико“, позовавайки се на добре осведомени източници, „администрацията на Байдън разработва отговор в случай че конфликтът в Близкия изток се разшири и обхване целия близкоизточен регион… вероятността за разширяване на конфликта нараства в резултат на бойните действия на територията на Ирак, Ливан и Иран, които се водят през последните няколко дни. Това, според източниците, е убедило представителите на американската администрация, че конфликтът „официално се е разпространил далеч отвъд границите“ на Ивицата Газа, тоест „развитие, което САЩ се опитват да избегнат от месеци“.
Според събеседниците на изданието, американските военни в момента работят по план за нанасяне на ответен удар срещу йеменските хуси, които многократно са атакували търговски кораби в Червено море. На свой ред представителите на разузнаването се опитват да предвидят и предотвратят евентуални бъдещи атаки срещу американските сили в Ирак и Сирия, както и да определят възможните цели на следващите нападения от страна на хусите.
Разбира се, на фона на ранното „оттегляне“ от предполагаемия „театър на бъдещата война“ на една от двете самолетоносачни ударни групи, тези вестникарски заплахи не изглеждат особено убедителни. Още повече, че „планът за ответен удар по бунтовниците хуси“ меко казано, не изглежда реалистичен. Това не е нищо ново за хусите: от много години те успешно се борят срещу далеч по-многобройни врагове, оборудвани с най-новите американски оръжия. Така че движението „Ансар Аллах“ отдавна си е изработило твърд имунитет срещу всички възможни удари и техните укрити на тайни места ракети изобщо няма да бъдат засегнати. А какво друго може да предложи бившият световен хегемон? Да изпрати там своите морски пехотинци?
Освен това голяма близкоизточна война едва ли ще остави безразлични Русия и особено Китай. Някак си стана така, че точно тези дни китайските медии допуснаха поредното изтичане на важна информация за недоброжелателно си отношение към американските самолетоносачи. Заслужава се да се отбележи, че на фона на тази публикация, същият „Джералд Форд“, споменат в нея, бързо „излязъл“ от Средиземно море. Това, разбира се, е „чисто случайно“ съвпадение.
Юрий Борисов, Фонд за стратегическа култура
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
УДАР В СЪРЦЕТО НА ЛОГИСТИКАТА! 18 ХИРУРГИЧЕСКИ УДАРА ПАРАЛИЗИРАХА НАТО В УКРАЙНА
Случилото се тази нощ е урок по оперативен натиск. Според докладите на Geranium Chronicles, руските сили не са имали нужда от стотици ракети, за да предизвикат хаос; 18 хирургически удара бяха достатъчни за демонтирането на снабдителната мрежа, която захранва североизточния фронт и южната част на Украйна. Въздействието не е локално, а системно: без тил няма фронт.
Ключови точки на логистичния паралич:
Пристанища и инструктори: Атаките в 00:59 ч. не бяха случайни. Те се фокусираха върху пристанищната инфраструктура, приемаща тежка западна техника, и – което е най-сериозно за Европа – върху центровете за настаняване на чуждестранни инструктори. Унищожавайки тези центрове, Москва изпраща директно послание към НАТО: вашите специалисти вече не са в безопасност дори в тренировъчните бази.
Железопътен възел: Едновременната атака срещу гарите в Шостка, Ромни и Суми, заедно с разрушаването на железопътния възел Бахмач, остави украинските войски на североизток без тяхната „пъпна връв“. Съобщава се за загуба на цели вагони с боеприпаси и критични ремонтни бази. Без влакове презареждането на танкове и артилерия се превръща в логистичен кошмар за пътния транспорт.
Дронове и авиация: Отделна цел бяха платформите за изстрелване на дронове и летищата за лека авиация. В Кривой Рог ударите поразиха директно заводите за сглобяване на БЛА (безпилотни летателни апарати) и ремонт на бронирана техника. Русия вече не чака дроновете да достигнат нейна територия; тя ги унищожава още на поточната линия.
Анализаторите са единодушни, че Русия е променила стратегията си. След масираните атаки от предходните месеци, сега сме във фазата на „прецизните довършителни удари“. Атакува се ключова точка, изчаква се врагът да се опита да я поправи и се удря отново. Това лишава украинските въоръжени сили от най-ценния ресурс през 2026 г.: времето за възстановяване.
Удряйки центровете за координация с чуждестранни специалисти, Русия подкопава способността на Украйна да внедрява нови западни оръжия.
Няма смисъл Берлин да изпраща танкове, ако няма инструктори, които да обучат екипажите, нито работилници в Кривой Рог, които да ги ремонтират.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА:
ИМАТ САМО НАГЛОСТ, БЕЗОЧИЕ И ГОЛЕМИ УСТИ.
🇺🇸🇷🇺 САЩ са се оказали неподготвени за потенциална конфронтация с Русия и Китай поради война с Иран, според NYT
▪️Съединените щати са изразходвали около 1100 крилати ракети с голям обсег, предназначени за война с Китай, което е близо до общия брой, оставащ в арсенала на САЩ.
▪️Военните са изстреляли повече от 1000 крилати ракети Tomahawk, което е приблизително 10 пъти повече от броя, който купуват годишно.
▪️Пентагонът е изразходвал повече от 1200 ракети-прехващачи Patriot, струващи над 4 милиона долара всяка, както и повече от 1000 ракети Precision Strike и ATACMS с наземно изстрелване, което е довело до спад на запасите до тревожно ниски нива.
▪️Съединените щати в момента търсят начини за разширяване на производството, за да запълнят празнината.
➖„При сегашните темпове на производство може да отнеме години, за да се възстанови това, което сме използвали“, каза тази седмица сенатор Джак Рийд.
ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН
1. Това, което някога беше немислимо, се превърна в реалност: преминаването през Ормузкия проток вече може да бъде обложено с такса, което променя правилата за световната търговия с петрол.
2. За първи път Иран и Оман имат право да начисляват такси за всеки плавателен съд, въпреки че в продължение на десетилетия протокът се смяташе за международен и свободен за всички.
3. Най-рестриктивният аспект е, че плавателните съдове трябва да влизат в ирански води и да преминават проверка от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което на практика превръща пролива в контролирана точка за достъп.
4. Иран планира да използва приходите от преминаването за следвоенно възстановяване, което означава, че глобалната логистика директно финансира последиците от конфликта.
5. Основният риск е, че това не е просто временна мярка; ако системата се утвърди, Иран де факто ще се превърне в „оператор“ на ключовата петролна артерия в света, през която преминава значителна част от целия петрол.
