АНАЛИЗИ

За ролята на транснационалните корпорации в управлението на държавите

Published

3 years ago

February 1, 2024

Author

Често можете да чуете „компетентното“ мнение, че политиката на Запад няма никакво значение, защото САЩ (Великобритания, ЕС, целият Запад или дори целият свят) се контролират от транснационални корпорации (ТНК), които разполагат с достатъчно ресурси да доведат марионетките си до видима власт, криейки се някъде дълбоко под земята, упражнявайки невидима власт.

Колкото по-малко осведомен е човек по политически въпроси, толкова по-задишано той произнася: „Римският клуб, Билдербергският клуб, масоните, рицарите на Малта, тамплиерите, тайното световно правителство“.

Простиците дори не се замислят що за „тайно световно правителство“ е това, което от хиляди години държи в ръцете си всички нишки на контрола на галактиката, действайки по единен план, убивайки всеки, който се опитва да разкрие тяхната тайна, която никога не е установила реалната си власт над света (и през цялото време е принудено да действа чрез някои посредници)?

Основното е, че всички тайни на това „държавно управление“, свещено пазени от векове, са известни на първия глупак, прочел за тях във вестникарските реклами или научил за тях в социалните мрежи от също толкова „компетентен“ градски луд.

В същото време никой не убива нито простака, нито редактора на вестника за реклами, нито градския луд, който разкри на света ужасните планове на „световното правителство“.

Ако обаче се абстрахирате от теориите на конспирацията и се концентрирате не върху тайните на „световните правителства“, а върху дейността на ТНК, може да останете с впечатлението, че те наистина държат в ръцете си, ако не съдбата на света, то най-малкото съдбата на отделните държави.

Някои от тях не само контролират трилиони долари и десетки хиляди работници по света, не само финансират и корумпират политици в различни страни, но са и монополни доставчици на определени видове суровини или готови продукти за определени пазари. Те наистина са сила, с която трябва да се съобразявате.

Но има един нюанс. Първо, необходимо е да се премахнат 90% от държавите, които имат ограничен суверенитет и не са в пълния смисъл на думата субекти на световната политика.

Тези държави, бидейки протекторати или васали на глобални суперсили или регионални велики сили, са нещо като автономни гранични провинции, за които глобалните империи се борят. Следователно в страни с ограничен суверенитет може да има една ТНК за държава или дори една ТНК за няколко страни.

В този случай, подобно на Британската източноиндийска компания, съответната глобална империя наистина може да делегира определени административни и политически функции на ТНК в ограничено пространство, в което политическите интереси на глобалната империя и икономическите интереси на конкретна ТНК съвпадат. Това спестява имперски ресурси и дава икономическа обосновка за предприетите политически стъпки.

Но ние говорим конкретно за делегирани правомощия, тоест най-високият суверенитет в даден протекторат принадлежи на глобална или регионална империя, а ТНК изпълняват само функциите на наета частна управляваща компания (обикновено ги комбинира с функциите на ЧВК) .

ТНК може да надхвърли правомощията, които са й делегирани (точно както регионалните власти в метрополията на една глобална империя понякога надхвърлят правомощията си). В този случай рано или късно неминуемо следва наказание, включително замяна на частното управляващо дружество с друго.

Ако империята, на която са делегирани правомощия, остави произвола на ТНК без последствия, има голяма вероятност да загуби контрола над протектората в полза на друга глобална империя, която ще назначи своя частна управляваща компания (или не, управляваща с помощта на посланик, на когото де факто са делегирани правомощията на генерал-губернатора).

В последния случай по правило вече не говорим за протекторат, а за нова форма на колониално управление.

И така, ТНК имат известна свобода (ограничена от обхвата на правомощията, делегирани от имперското правителство) само в страни с ограничен суверенитет, които са преки протекторати или колонии (в новото разбиране на този термин за глобални или регионални империи).

В същото време държави като Русия, Китай, Индия, Пакистан, САЩ, Иран, Турция, Великобритания, Япония, Република Корея, както и колективният ЕС са глобални или регионални империи.

Повечето от „старите“ (западни) членове на ЕС, както и страните, които са се присъединили или се стремят да се присъединят към БРИКС и такива нестандартни системи като Афганистан, не са глобални или регионални империи, претендират за пълен суверенитет, следователно, дори действайки като нечии младши партньори, работят изключително с правителства и отношенията се изграждат изключително на стандартна договорна основа, основана на общоприетото международно право.

Ето защо сега те са изключително чувствителни към разрушаването от страна на Запада на системата на съществуващото международно право и най-активно настояват за спешно разработване на нови общоприети правила на геополитическата игра.

Фундаменталната разлика между големите империи и държавите с ограничен суверенитет е, че империите са основата на много ТНК (през последните десетилетия, дори независимо къде се намират техните централи).

Съответно ТНК, фокусирани върху една или друга глобална или по-рядко регионална империя, са принудени да се борят помежду си за имперски ресурси, вариращи от придобиването на делегирани правомощия за управление на протекторати и завършващи с данъчни стимули, държавни поръчки, военни, политически и дипломатическа подкрепа за техните международни проекти.

В същото време различните ТНК имат различни интереси. В допълнение към факта, че ТНК се конкурират помежду си, ориентирани към различни правителства, но присъстващи на едни и същи пазари, ТНК във финансовата и индустриалната сфера, както и в различни индустрии, се конкурират в рамките на една и съща политическа система.

Но дори в рамките на една и съща индустрия често има конкуриращи се ТНК, които по правило нямат едни и същи интереси не само по въпросите на конкретни икономически решения, но и в своите възгледи за външната и вътрешната политика.

Има една държава, но има много ТНК. Ако мултинационална корпорация, хранеща се с щедростта на една държава, се опита да я противопостави политически на друга, тя попада под законите за държавна измяна.

Държавата е необходима на всички ТНК, тъй като тя балансира техните интереси и ги предпазва от изпадане в опашка на анархична борба на всички срещу всички, която разрушава икономиката на основната държава, както и търговско-икономическото глобално единство, без което самите ТНК не могат да съществуват.

И така, държава от глобален (засега и регионален, но не за дълго) имперски тип, независима от ТНК, е предпоставка за съществуването на самите ТНК.

Всъщност именно разбирането на този неизменен закон позволи на Путин по едно време да убеди по-голямата част от руската олигархия, която контролираше почти 99% от всички ресурси на страната, не само да споделя доходите с държавата, но и да отстъпи както политически, така и финансово-икономическа власт на държавата без бой.

Онези, които се опитаха да се съпротивляват (Ходорковски, Гусински, Березовски и редица други по-малки), руската олигархия (която в съгласие с политическите власти се превръщаше в група от много богати бизнесмени) сама изхвърли от своите редици и не обединяват се около тях, за да се противопоставят на властите, както се надяваха.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Един имперски политически режим, дори и най-слабият, винаги е по-силен от отделна ТНК. Конкуренцията между ТНК не им позволява да се обединят срещу политическия режим, ако ги удушават един по един.

Напротив, те с радост споделят дела на опозорените си братя. Тогава, подсилен от поражението на най-омразните ТНК, режимът става недостъпен за останалите, независимо дали действат заедно или поотделно.

Теоретично, ТНК могат само незабавно да завземат властта на глобално ниво. Но за това е необходимо да възникнат идеалните условия, описани от Маркс.

Тоест, монополизирането на капитала трябва да достигне своя предел – капиталът трябва действително да се слее в единен световен супермонопол.

За да се осигури икономическото господство на такъв супермонопол, ще са необходими единен световен политически и административен апарат и единна система за планиране, в която предишният конкурентен пазар ще се изроди.

По този начин ще се осъществи класическото (според Маркс) възникване на следващата икономическа формация в недрата на предходната – икономическата база на комунизма ще се създаде в недрата на капитализма.

Всичко, което остава, е да се извърши световна пролетарска революция и след като се вземе властта от политическия апарат на глобалната ТНК, да се установи диктатурата на пролетариата. Всичко. Маркс няма по-точни описания на комунистическото общество.

Сегашните ляво-либерални западни режими всъщност се опитаха да приложат идеята на Маркс на основата на американската политическа и икономическа хегемония.

Оказва се обаче, че за разлика от времето на Маркс антагонистичните класи не са изродените пролетариат и буржоазия, които вече не съществуват във вида, в който са съществували в средата на 19 век, а финансовият и индустриалният сектор.

В същото време финансовият сектор, който изобрети възможността за производство на печалба от нищото, заобикаляйки производствения етап (етапът на стоковото производство беше изключен от формулата „пари-стока-пари“, формулата „пари-пари“ ” се оказаха способни и, най-важното, готови да унищожат напълно производствения сектор.

Резултатът от такова монополизиране на властта не беше укрепването на държавността в глобален мащаб, след което някои от нейните функции веднага ще отпаднат (например военни и дипломатически поради отсъствието на други държави), но някои от тях са прехвърлени на ниво на местните и регионалните власти, оставяйки само осигуряването на икономическо планиране и идеологическо единство; но рязко отслабване на националните държави, до заплахата от тяхното унищожение.

Вместо свръхиндустриализация и централизирано планиране, претенциите за глобална власт на финансовите мултинационални компании доведоха до унищожаване на икономическата основа на капитализма и до анархизиране на икономиката и политиката в онези страни, в които ляво-либералните, компрадорски (по отношение на международните финанси) режимите бяха засилени.

Всякакви правила (политически или икономически) предизвикват ненужно „търкане“, което изисква допълнителни разходи (непродуктивни от гледна точка на формулата „пари-пари“).

Инстинктивно стремейки се да преодолее това търкане, международният финансов капитал следва пътя на разрушаване на индустриалната и политическата архитектура на националните държави, без да предлага нищо в замяна.

Но финансовият капитал не може (поне засега) да осъзнае своето господство и да осигури действието на формулата „пари-пари”, което изисква прогресивно обедняване на широките маси (но в новото немарксистко разбиране – с осигуряване на социални жилища и „базов доход“) без нормално функционираща държава, която от своя страна се нуждае от нормално функционираща индустрия.

Ляволибералната мисъл така и не успя да разреши това противоречие, но опитът за преодоляването му чрез насилие срещу икономиката и обществото доведе до разцепление в елитите на колективния Запад и САЩ и повечето страни от ЕС стигнаха до ръба на революционен гражданска война на индустриалния капитал срещу финансовия капитал, която в политическото пространство се трансформира в конфронтация между консерватори традиционалисти (които се застъпват за укрепване на ролята на семейството и държавата) и леви либерали (които издигат лозунга за правата на малцинствата и правата на личности, които уж „трябва да бъдат уважавани“, дори ако коренно противоречат на интересите, правата и традициите на обществото и държавата).

Като цяло, в наше време, нито в квазикапиталистически, нито в псевдокомунистически формат, ТНК са способни да управляват нито една от наистина суверенните държави на планетата. Унищожавайки имперския суверенитет, те унищожават основата на собственото си съществуване.

Ето защо съдбата на човечеството и изборът на пътища за неговото развитие все още зависят от таланта на политиците и адекватността на техните програми, докато ТНК играят важна, но второстепенна роля като местни частни управленски структури на самодостатъчност (също с извличане на печалба в полза на държавата, която им е делегирала правата), но действащи под строг имперски контрол и единствено в границите на делегираните им правомощия.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending коментар конспирация корупция лъжа политика свят

Up Next

Звездата на завладяващия Тексас: разделението в САЩ се влошава

Don't Miss

Всичко, което казват, че е в името на обществената сигурност, всъщност е евфемизъм за краен фашизъм

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ