КОМЕНТАР

Глутница западни лакеи бродят из България и плячкосват всичко до което се докопат

Published

2 years ago

May 23, 2024

Author

Кеворк Кеврокян: Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци?

МЪРТВИЛО

Повечето медии не намериха време и място за скандала с украинската делегация, която не бе допусната от хора на „Възраждане“ да стигне до площадката на АЕЦ „Белене“. Украинците идвали, за да огледат двата реактора, закупени навремето за неосъществената ядрена централа – надявали се те да им бъдат подарени.

Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци? И ще си останем такива, ако продължаваме да съобразяваме всичко по-важно с нечии чужди интереси, а понякога и с нечии унизителни капризи.

„Огледът“ на реакторите съвпадна с една друга щуротия: това бе отказът на Гордана Силяновска, новоизбраният македонски президент, да използва официалното име на страната си, а да я нарича само Македония. И това е само началото.

Трябва да очакваме в най-скоро време тя да прекръсти България на „Североизточна Македония“, като нищо, кой ще й попречи.

Къде е сега френският президент Макрон, който мишкуваше като посредник между нас, щедрите глупаци, и скопяни – и, в крайна сметка, им даде кураж да изхвърлят на сметището Договора от 2017 година, за който се тръшкахме толкова екзалтирано. Да не забравяме и Урсула, която даде допълнителна смелост на скопяни, когато призна „езика“ им.

В справката за България в Уикипедия трябва да се добави една кратка бележка:

„ТОВА Е ДЪРЖАВАТА, КОЯТО НАЙ-ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЪГАНА“.

Съвсем между другото започна и кампанията за изборите на 9 юни. Тя си е пълно мъртвило – очаквано Народа пет пари не дава за нея.

Но видимо пасивни са дори и самите участници в изборите. Цяло чудо е откъде намират енергия анализаторите, за да съчиняват конструкциите си и сетне сами да ги опровергават.

Отново ставаме свидетели на нелепо словесно прахосничество от тяхна страна. И това е неизбежно при липсата дори на една свястна идея, която да се открои сред партийния бъбреж – отблъскващ заради своята вялост и несмисленост. Истински героизъм е да умуваш върху нищото, но анализаторите приемат и този риск.

Повечето от тях поддържат познатата лакърдия за „Сглобката“- кой и срещу какво ще кандиса отново да се съеши с толкова отвратителните си политически опоненти. Съешването е единствената тема напоследък, макар в нея да не може да се открие нищо любопитно или остроумно, а отгоре на всичко тя е лишена и от всякакъв сексапил.

„Сглобката“ се превърна в метафора на шарлатаниите, в които ни въвлякоха кирчовци. Тя вече се схваща като изражение на окончателният разрив на политиката с гласоподавателите.

Политиката се затвори в този курник – по-справедливо ще бъде така да наричаме „Сглобката“. Хората са без значение за нея, тя не достига до тях – освен в най-примитивните си форми. „Сглобката“ им каза „Чупката!“ – и толкова. Изглежда, че и хората достигнаха до своя предел на непоносимост към политиката.

„Сглобката“ бе израз на крайното отчуждение от истинската политика и вътре в Политическата Секта. Вече дори и противоборствата между различните субекти са притворни – и те не го крият. Това изобщо не са истински идеологически вражди, а калтащини на лична основа, при това лишени от всякакво въображение. Сговорчиви са единствено за всевъзможни предателства. Не виждаме едри идеи, които да ги предизвикат към сериозни сблъсъци.

Крайните критици могат да оприличат „Сглобката“ на глутница, която се самоизяжда, понякога дори без да стане ясна причината за това.

И всички участници в нея, без изключение, загубиха по нещо – най-малкото, защото бяха омърсени прекалено кръвожадно.

Колкото и да е претръпнала публиката, и тя все нещичко попи от тази варварщина. Доскоро в изборните кампании Миналото старателно бе използвано – главно като присъда или алиби. С него бе злоупотребявано неизменно през всичките години на злощастния Преход. Текущите престъпления, някои от които несравнимо по-нагли от аферите на предишни години, бяха замазвани с измислици, а много по-често и с откровени лъжи за Миналото.

От друга страна, крупни престъпления от 90-те години на миналия век, като например Криминалната Приватизация, бяха някак прикрити и дори оправдани. Народната енергия ловко бе дирижирана – и площадите се деряха срещу кабинета на Орешарски, примерно, но не и срещу Костовата приватизация – а тя обедни по неописуем начин държавата.

Сега вече окончателно спряха да ругаят „комунягите“ – а то не е и прилично, след като някои от най-активните късни/фалшиви „антикомунисти“ произхождат от червени фамилии. Тъкмо те успяха да наложат един фатален трафик и, в края на краищата, да натъпчат главите на поне две поколения с лъжи за Миналото. Тази ловкост не може да им се отрече. А пък и медийни келеши, готови да ги обслужват, винаги ще се намерят. Липсваха им големи идеи, но пък в замяна на това усърдно произвеждаха големи лъжи. „Антикомунистите“ сложиха началото на газовата ни зависимост от Русия, но приписаха това на Виденов. Да не говорим за продажбата на „Нефтохим“ и всички останали далавери.

Късният български антикомунизъм е песен, пята от пиян слепец. Някой ден трябва да се изследва фалшивия антикомунистически сомнамбулизъм. Прави са онези истински страдалци, които казваха, че по-отвратително нещо от комунизма е само късният антикомунизъм.

И тъй, постепенно нагласиха Миналото по собствените си мерки и нужди. Превзеха и училището/образованието и оставиха там най-зловещият си отпечатък: днешните млади са с увредено чувство за идентичност. И изобщо са лишени от способността да различават Истината от Лъжата. Те дори няма да обърнат внимание на елегантното предупреждение на един автор: „Лъжите са като хлебарките – видиш ли една, значи има и други“.

Наредбата на Европейската комисия от септември 2023 година за „свободно“ отглежданите кокошки, която цитирах в предишната си дописка, не събуди възмущението, което очаквах. А дори само един неин член – този за грижата за умствените възможности на кокошките – би трябвало да вбеси публиката и тя да напълни площадите.

Изглежда, че и съпротивителните сили на Народа са закърнели, за провидческите да не говорим. Другото обяснение е, че той гледа на въпросната наредба и на други, подобни на нея, като на някаква неуместна чиновническа шега. Брюкселските големци обаче никак не се шегуват, те казват в прав текст, че кокошките са еднакво важни, ако не и по-важни от хората.

Кога ще дойде времето, когато един нормален българин ще бъде преглеждан задължително поне два пъти годишно от лекар – както се полага на една свободно отглеждана кокошка.

Или ще се полагат специални грижи за „физическите, умствените и поведенческите му възможности“…

Ще ни баламосват с кокошки – всякакви, докато забравим, че Животът е нещо далеч по-сложно от една брюкселска директива.

Има от какво да се плашим.

Но ние сме обречени нашите страхове да се движат в бавна процесия – както се пееше в една песен.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Up Next

Жената с “простото око”

Don't Miss

Борисов и Пеевски буквално яхнаха държавата

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ