АНАЛИЗИ
Упадъкът на Американската империя
Андрей Фурсов: Краят на неолибералната ера в САЩ. Упадъкът на Американската империя
„През първото десетилетие на 21 век Америка преживя четири последователни шока един след друг. Първият беше изборите, които се проведоха през 2000 година. Тогава много американци бяха убедени, че Джордж Буш-младши е откраднал изборната победа. Вторият се случи на 11 септември 2001 г., (когато бе атаката на Световния Търговски център) и стана повод за създаването на Държава за национална безопасност в самите САЩ. На практика това е Дълбоката държава. Третият шок беше икономическата криза, започнала през 2008 година и четвъртият бе избраният за първи път в историята на САЩ не бял президент (говори за президента Барак Обама). Всички тези четири събития събориха американската нация от седлото (т.е. я дестабилизираха), а кумулативния ефект доведе до разрухата на неолибералния ред, който беше заложен още от президента Рналд Рейгън.“ Това заяви в свое видео участие, публикувано в YouTube известният руски историк и философ проф. Андрей Фурсов.
По думите му, съдбата на изборите в САЩ през 2000 година се е решила в американския щат Флорида. Джордж Буш, след преброяването на над 6 милиона гласоподаваали в щата, изпреварва съперника си Ал Гор само с 500 гласа. „Губернатор на Флорида бил родния брат на Джордж Буш – Джеф Буш, припомня Фурсов.

„Веднага възникнаха подозрения за манипулация на вота. Въпросът беше решен от Върховния съд, който постанови, да се спре повторното преброяване на гласовете, което започна да се прави вече на ръка. Ал Гор призна своето поражение. Повторното връщане на фамилията Буш в Белия дом (първи е Джордж Буш, баща) е важно да се има предвид факта,
че източникът на тяхното богатство е не само нефт, но и онова, което всички знаят, но не искат да го говорят, а именно наркотиците. И по-точно – кокаин“, твърди във видеото си проф. Фурсов.
Той обясни, че връзката на президентската фамилия на САЩ с наркотиците била благодарение на контактите им с латиноамерикански наркокартели.
„В началото на 90-е години фамилия Буш се оказала в сложно положение, защото на изборите победи човек на Рокфелер в лицето на Бил Клинтън от Демократическата партия. Фамилията Буш и Рокфелерови винаги са били конкуренти и в бизнеса и в политиката. Фамилията Рокфелер е обзързана с опиати от Златния полумесец, а не на кокаин. По принцип Демократическата партия още от времето на Рузвелт има много много добри позиции във Въоръжените сили на САЩ“, заяви в своето видео проф. Фурсов.
По думите на историка, много от военните бази на САЩ по света, но не всички, представлявали „вериги за наркотрафик“.
Той добави, че трафикът на наркотици през 90-е г. е минавал през Европа за Америка, като за целта са използвани южноевропейски и украински пристанища, но американците искали нещо „по мащабно“ и по-добре контролирано.

„Проблемът беше разрешен със създаването на Косово, като то се провъзгласи за държава през 1992 г. и наркотрафикът в големи обеми тръгна през него. В подем се оказа албанската мафия. Пострада украинския олигарх Коломойски и групата му (в момента Коломойски е в ареста в Украйна по обвинение за корупция. Бивш близък на настоящия президент на страната с изтекъл мандат Владимир Зеленски), няколко групировки в Италия и фамилия Буш. Увеличеният обем на опиати, стесни пазара на кокаина. Основните му потребители в САЩ са латиноамериканците. Те употребяват още и амфетамини, а опиати употребяват основно чернокожите и бедните бели. Увеличението на обемите на опиатите стесни силно зоната на разпространение на кокаина и фамилия Буш изпаднали в неприятна ситуация“, обясни проф. Фурсов.
Основи за издигането на Джордж Буш-младши за президент и войната между Ротшилд и Рокфелер
Според историка, за участието на фамилията в политиката са били нужни много пари, които в момента семейство Буш нямат и на фона на удара по бизнеса им от Рокфелер. В този момент в тяхна полза излиза икономическата и финансова ситуация във Великобритания, обясни историкът.

„Политиката на тогавашния премиер на Англия Джон Мейджър беше насочена към така наречените количествени смекчения. По-ясно казано – Обединеното кралство на практика напечата огромно количество пари без обезпечение, а реализацията е станала през банките на Ротшилд. Освен това по това време беше ограбен и бившия социалистически лагер и най вече СССР.
Заради това Лондонското Сити съществено се укрепи като финансовия център на Европа. Тогава парите на Ротшилд напомпаха Буш, като традиционен конкурент на Рокфелер.
Това (финансирането от страна на фамилията Ротшилд, бел. Критично) стана база за връщането на Буш-младши в голямата политика. По това време започна и сериозното разпространение във Великобритания на кокаин, посредством входа му през Антверпен (град в Белгия). После Джордж Буш вкара войски в Афганистан, опитвайки се да удари Рокфелер през зоната на производство на опиати. Затова и фамилията започнала да нервничи. Същото се случи и когато СССР вкара войските си в Афганистан.“
Основи на терористичния акт на 11 септември 2001 г. и последвалите войни в Ирак и Афганистан
Проф. Фурсов припомни в своя видео монолог мотивите на американския президент Джордж Буш да изпрати американските войски в Афганистан. Той сподели, че всичко е било свързано с атентата на 11 септември 2001 г., когато два самолета „заради араби самоубийци“ (с ирония отбелязва историкът) се врязаха в кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и малко по-късно двете сгради се сринаха.

„Историята е съшита с бели конци. Операцията е била извършена от спецслужбите ведно с Дълбоката държава, която постигна своето. Укрепи се и създаде въпросната „Държава за национална безопасност“ в самите САЩ, като по този начин бяха ограничени правата на гражданите в голяма степен. А това ограничение се запази и след 11 септември.
Същевременно ходът беше и добър повод да нахлуят в Афганистан и Ирак. САЩ веднага обвиниха Ал Кайда и бяха назовани конкретни мишени за възмездие в Афганистан и Ирак.
Американците обвиниха Саддам Хюсеин, че подкрепя терористите и крие химическо оръжие, а това беше лъжа (Фурсов има предвид химическото оръжие). През януари Буш обяви Иран, Ирак и Северна Корея за „Ос на злото“ и при активната поддръжка от страна на Великобритания и по-конкретно от премиера на Обединеното кралство по това време Тони Блеър събра военна коалиция за нахлуване в Ирак. Франция и Германия отказаха да участват в коалицията, както и Русия“, заяви историкът.

Проф. Фурсов обясни, че след събитията от 11 септември 2001 г. Джордж Буш максимално е засилил президентската си власт, т.е. правомощията си, както и зоната на секретност в политическия и обществен живот. Това е започнало поголовното засекретяване на информация: „Здравей на Дълбоката държава“, иронизира историкът. По думите му, журналистите дали наименование на негативния ефект: Свръхсекретна Америка.
„ФБР започна арести на араби и мюсюлмани из цялата страна. Задържани бяха 1200 човека. Заговори се за депортацията им, но това не беше краят. На 12 октомври Главният прокурор на САЩ Джон Ашкрофт издаде заповед, която беше удар по свободата на словото. Указът върна САЩ във времената на Роналд Рейгън, като на практика правителството вече имаше възможност, според прокурорския указ на Ашкрофт, да не публикува всички свои документи, дори да съдържаха възможно най-безобидната информация. Това означаваше, че всички официални документи започнаха да ги засекретяват“, каза проф. Фурсов.
Основи за финансовата криза
„На 1 ноември 2001 г. Буш издаде заповед за ограничаване на достъпа на обществото към президентския исторически архив (който до този момент е бил със свободен достъп бел. ред. поне за медиите)“
Проф. Фурсов обясни след това, че именно засекретяването на значителна час от информацията е дало възможност на големи корпорации да злоупотребяват, тъй като са били спокойни, че това няма как да стигне по документален път до медиите, тъй като били защитени от настъпилото затъмнение на всякакъв род информация.
„През октомври 2001 г. се беше разразил скандал с корпорацията Енрон (Enron Corporation), която е създадена през 1985 г. Мениджърите ѝ скрили милиарди от данъци. Финансовият директор Андрю Фастоу успял да залъже ръководството на компанията да представи ситуацията така, че да е изгодна в негова полза (за пред инвеститорите, бел. ред.). По-късно, през 2000 г., цената на акциите на Енрон се срива от 1,75 долара само до 1 долар, а акционерите подадоха съдебен иск срещу компанията на стойност 40 милиарда долара!“, разказва проф. Фурсов за основите на зараждащата се още по това време финансовата криза през 2008 г.По думите му те били поставени още по време на мандата на президента на САЩ Джордж Буш – младши.
„Комисията по ценни книжа и борси на САЩ започна разследване, на конкурента на Енрон, компанията D&G, която поискала да купи Енрон на много ниска цена, но сделката не се състояла. Затова и на 2 декември 2001 г. Енрон подаде молба за банкрут. В резултат, активите на корпорацията представляваха 63,4 милиарда долара, това се превърна в най-крупния фалит в историята на САЩ.
По-големият фалит бе на WorldCom малко по-късно. През цялото управление на Буш се случваха крупни финансови скандали, което беше предвестник за разпада на неолибералният порядък“, каза Фурсов
Пак на принципа на засекретяването на информацията през 2002 г. са скрити счетоводните манипулации на WorldCom, добави руският историк.

„По това време в САЩ това е втората по големина компания за телефонни комуникации. От 1999 г. до 2002 г. ръководството на компанията прави схема по която завишава изкуствено печалбите (т.е. на документи – счетоводно ниво), за да задържи нивото на курса на акциите на компанията. През юни 2002 г. мошеничеството беше разкрито. Ръководството на компанията призна, че с манипулации е завишило акции за 11 милиарда долара. Рейтингът на компанията беше понижен до ниво на „боклук“. Репутацията на фирмата се срина и 11 000 сътрудници и служители бяха уволнени.
Въпреки скандала, президентът Буш и вицепрезидентът му Дик Чейни продължиха да строят „Държавата за национална безопасност“ в САЩ, като коруба за Дълбоката държава“, добави прроф. Андрей Фурсов.
Историкът обърна изрично внимание, че президентът на САЩ Джордж Буш не е бил напълно в течение с всички процеси по създаването на така наречената „Държава за национална безопасност“ в рамките на Съединените щати. За сметка на това, неговият вицепрезидент в лицето на Дик Чейни е бил „в час“ с абсолютно всичко.
Войната в Ирак
„В края на март 2003 година започна масовата бомбардировка над Ирак и по-конкретно над Багдад. От 20 март до 2 май американците хвърлиха 12 тона бомби и изстреляха 20 000 ракети по иракски цели. Иракският генерал, който американците купиха, а после предадоха, помогна на Буш да рапортува след това, че мисията била завършена. Той се заблуждаваше. Това не беше краят, а само началото на американските проблеми в Ирак. Краят настъпи след няколко години и се оказал доста безславен да САЩ. Главното за победата на Америка все пак беше въпросното предателството на генерала на Саддам Хюсеин“, каза проф. Фурсов.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!
НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!
Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.
На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.
По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.
Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.
Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:
Какво ще последва?
Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.
Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.
При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.
И тогава идва неизбежният въпрос:
Как ще отговори Москва?
Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.
Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.
Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.
Но е доказателство за нещо много по-важно:
рисковете от ескалация вече се увеличават.
А сега да погледнем реалността без емоции.
Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.
Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.
И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.
Да кажеш:
„Ще достигнем 1000 удара дневно“
е политическо заявление.
Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.
И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:
Каква ще бъде цената на руския отговор?
Защото войната има една жестока закономерност:
Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.
Тя търси начин да отговори.
Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.
Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.
А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.
Войната не е компютърна игра.
Няма бутон „ескалация само за другия“.
И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:
„Може ли Украйна да удря Русия?“
А:
„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“
Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.
Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.
Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход
“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход
На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.
Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.
Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.
Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.
Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.
Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.
А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.
„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.
Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.
А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.
Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.
И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.
Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.
И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?
Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.
А цифрите са достатъчно красноречиви….
Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.
Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.
Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.
И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.
И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.
А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.
Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Кой дърпа конците на столицата?
Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.
Увод
Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.
Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.
Обща картина
Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.
Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.
По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.
Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.
Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.
Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.
Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.
Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.
Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.
Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.
По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.
Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.
Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.
Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.
Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.
Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.
Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.
Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.
Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.
Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €
Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.
Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —
3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
