АНАЛИЗИ

4 неудобни въпроса за терора на прокуратуарат над ПП

Published

2 years ago

December 24, 2024

Author

4 неудобни въпроса за прокурорската атака срещу ПП

Държавното обвинение вместо да си гледа НК и НПК, се прави на драматург в политически фарс

Може ли да има нещо общо между ретроградния Меркурий, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, ФБР, санкционирания от САЩ Делян Пеевски, политиката изобщо, живота в частност, наказателното право, Корал, митниците, свидетелите, уискито, шампанското и прокурорските мехурчета? Според случващото се през последните дни – да.

Прокурорският залп срещу лидерите на ПП е юридически издържан само в главите на държавното обвинение. Отделно безумни са обясненията как например имунитетът на Кирил Петков е поискан едва сега, защото след две години и половина чудене показания дали началникът на НСО Емил Тонев и шефът на НАП Румен Спецов. В същия момент абсолютно случайно излязла и най-ключова експертиза по дело, свързано с Лена Бориславова. И тотото на прокуратурата ударило шестица, защото пак в този момент били събрани и достатъчно данни срещу шофьора-охранител-съветник-сътрудник на Асен Василев – Лъчезар Ставрев.

Това истинското юридическо „чудо“ от съвпадения на законен повод, достатъчно данни, правни квалификации се представя от държавното обвинение като борба с корупцията и престъпността по висшите етажи. За не малка част от политиците, а и за обществото тази борба е правна пародия.

Прокурорският театър беше допълнен и с пътуване на главния прокурор до САЩ, което трябваше да внуши едва ли не някаква подкрепа за действията на прокуратурата. Според Кирил Петков Сарафов хитро се скрил, след като поръчал показните действия срещу ПП, изпълнявайки волята на санкционирания от същите тези САЩ Делян Пеевски.

Депутатът от ДБ Божидар Божанов описа случващото се артистично – прокуратурата извадила картечницата и започнала да стреля в парламента, искайки имунитети.

Така се забърка юридическа каша с много серии. Но възникват поне няколко въпроса кой какво прави и какво се случва – и пред публиката, и зад сцената.

1. Защо са подбрани точно тези разследвания?

Една от големите изненади с искането на имунитета на Кирил Петков бе разследването, по което беше направено. Сарафов поиска от парламента разрешение лидерът на ПП да бъде разследван точно за превишаване на правата му като премиер при разпореждане на ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова преди две години и половина. Петков също изрази изненадата си от прокурорския подбор. Каза, че е очаквал да бъде ударен по разследването, което се води по твърденията на бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, че бившият премиер му е оказвал натиск да не провежда обществени поръчки за стотици милиони.

В крайна сметка Петков заключи, че това е направено, за да се стресне самата ГЕРБ. Той не влезе в конкретика, но внушенията бяха, че по този начин от една страна ще последва негативна реакция от страна на Борисов към ПП, а от друга -те ще бъдат предупредени, че и на тях може да им се случи нещо.

Преди време имунитетът на Петков бе искан по друго дело. Направи го предишният главен прокурор Иван Гешев по разследването за двойното му гражданство и по обвинението, че е затаил, че е имал и канадско гражданство, когато е станал служебен икономически министър в правителство, назначено от Румен Радев. След няколкомесечни игрички разследването бе прекратено от самата прокуратура с твърдението, че няма извършено престъпление. И това бе направено, когато и.ф. главен прокурор стана Борислав Сарафов. Очевидно за прокуратурата едно нещо е престъпление един ден, на втория не е, на третия пак е и така според политическата конюнктура.

Изглежда неслучайно е подбрано и разследването срещу Лъчезар Ставрев, който в различни моменти е бил за шофьор, охранител, сътрудник, служител на администрацията на Министерство на финансите и член на политическия кабинет на финансовия министър Асен Василев – другият съпредседател на ПП. От километри прави впечатление, че прокуратурата е някак по-щадяща – поне за момента, спрямо Василев. Удря се само около него. Засега. За Ставрев стана дума още в миналия парламент, когато временна комисия разследваше митническата афера, при която бяха арестувани тогавашната шефка на митниците Петя Банкова, бащата и синът Марин и Стефан Димитрови, както и бе обвинен, но оставен на свобода главният секретар на МВР по онова време Живко Коцев. По време на заседание на комисията бе изслушван и шефът на ДАНС Пламен Тончев, който внушаваше, че и Асен Василев участва в аферата чрез някакви близки нему лица.

После дойдоха показанията на Петя Банкова, която директно навърза Асен Василев и сътрудника му Лъчезар Ставрев. На няколко пъти адвокатите и на Банкова, и на Димитрови, обявиха, че очевидната цел на КПК и прокуратурата всъщност са Василев и бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който също фигурира в показанията на бившата шефка на митниците. Самият Рашков обяви, че обмисля дали да не съди Банкова.

Сега очевидно прокуратурата провежда заградителни мероприятия около Асен Василев. Арестуваният Ставрев бе първоначално обвинен за престъпление по служба, после – и за пране на пари, а накрая – и за престъпен сговор с “лице, заемащо публична длъжност”, сещайте се – Асен Василев.

Прокурорският избор за Лена Бориславова с историята около сдружение „Да запазим „Корал“ пак не е случаен и пак е свързан с Кирил Петков. Става дума за разследване дали има фалшифициране на подписи и документи за изваждането на Петков от управата на въпросното сдружение, за да няма проблем да е служебен икономически министър. Бориславова е обект на прокуратурата и по други преписки, включително и за получено възнаграждение от ББР. Но прокуратурата извади именно историята с „Корал“.

2. Защо точно сега?

Безспорно едно от най-забавните неща в прокурорската атака срещу ПП са обясненията на държавното обвинение как само за няколко дни са приключили разпити, разследвания и експертизи, които са се точили години.

Тезата на ПП, че това се случва, защото са внесли закон за съдебната власт, с който се прави опит да се спре назначаването на Борислав Сарафов за титулярен главен прокурор за следващите 7 години. Това трябва да стане на заседание на ВСС на 16 януари, т.е. след по-малко от месец. „Само погледнете как се случва всичко – внесохме законопроект за съдебната власт, който трябва да му прекрати правомощията. След това избираме г-жа Киселова, която казва, че това ѝ е приоритет. И два дни по-късно започват три действия от страна на прокуратурата. Аз бях първият, след това тръгнаха срещу Лена Бориславова и накрая – срещу Лъчо“, твърди Кирил Петков.

Инициатор на питането до КС и на закона за съдебната власт обаче са основно от „Да, България“, а техни представители не се атакуват, независимо че прокуратурата може да извади от чувала нещо и за тях. Очевидно работата е целенесочено срещу ПП.

Може и да има нещо общо с историята с промените в закона, но е наивно да се смята, че със или без имунитети, предложените промени ще минат толкова бързо, че да спрат избора на Сарафов. Същото се отнася и до искането за тълкуване в КС, за което също се твърди, че може да спре Сарафов.

Отговорът защо сега се връзва повече с опитите да се направи редовно правителство. Очевидно се опитва всичко възможно те да се провалят и да се отиде бързо на предсрочни избори, за което сутрин, обед и вечер призовава основно Делян Пеевски.

Има и една друга посока, която волно или неволно, глупаво или целенасочено, прокуратурата трасира – че всъщност с всичките си действия държавното обвинение не вади очи, а изписва вежди на ПП. Превръща ги в жертви, позиционира и ги легитимира като основен противник.

Кирил Петков и останалите от ПП твърдо обясняват, че Сарафов няма да е главен прокурор, благодарение на тях, и той си го знаел. Малко време остава да се разбере дали наистина ще стане така.

Тези версии не пречат и на предположението, че историята между прокуратурата и ПП е предупреждение към Борисов и ГЕРБ. Казвам ти, ПП, сещай се, ГЕРБ. Откакто започна театърът с имунитетите, Борисов е най-неадекватен – първо си изпусна нервите с арестантското одеяло и кофата, после зае покровителска поза за имунитета на Бориславова.

3. Как се пише наръчник за правни шменти-капели?

Всичко казано и показано досега осветява съшити с бели конци наказателни акции. В историята с имунитета на Кирил Петков например прокуратурата твърди, че той, в качеството си на министър-председател, е превишил властта си, като „неправомерно е разпоредил на началника и на зам.-началника на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването“ при Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), както и на главен разследващ полицай при ГДНП, да образуват досъдебно производство в нарушение на НПК срещу лица, спрямо които нямат правомощия“. Петков незаконно поискал да бъде разпитан от полиция и така да бъде заобиколена прокуратурата, да се извършат претърсвания и изземвания без съдебно разрешение, както и неправомерно наредил да бъдат задържани Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.

По стар прокурорски обичай бързо-бързо изтекоха свидетелските показания, на чиято база е поискан имунитетът на Петков. И добре, че стана така, че да се види що за прокуратура има. Защото куп длъжностни лица обясняват как им нареждал премиерът, как те обяснявали, че не е правилно и дори незаконно да се прави така. Това означава ли, че всички тези лица са извършили също толкова нередни неща, като са изпълнили нарежданията на Петков? Те подведени ли са под отговорност? Защо не са отказали да извършат нередностите, както го позволява всеки закон, включително и наказателните закони, които им дават възможност да не изпълняват незаконни нареждания?

Да не говорим за бъдещото работно обвинение срещу Кирил Петков, което ще е за престъпление по служба, защото превишил правомощията си. Той няма никакви права в наказателния процес, така че не може да ги превишава. Ако премиерът каже на полицейски шеф да се хвърли под автобуса, той ще го направи ли? Прокуратурата внушава, че едва ли не Кирил Петков е дал нареждане на всяка цена да се сложат белезници на Борисов. Но това го няма в нито едни от дадените показания.

Дори не заслужава коментар обстоятелството и как тези, които са събирали материали срещу Кирил Петков, са се интересували повече за това какво уиски и шампанско се е пило и какви са били тържествата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова.

Подобна е правната рамка и при Лъчезар Ставрев, чието работно обвинение при първоначалния му арест беше единствено престъпление по служба – че като длъжностно лица превишил правата си, като издал устни разпореждания към ръководител на митниците какви кадрови промени да направи в агенцията. И за първокурсник в Юридическия факултет е ясно, че такова обвинение не може да издържи в нито един съд – Ставрев също няма никакви правомощия, че да ги превишава.

Още по-забавен е случаят с преписката за Лена Бориславова и сдружението за „Корал“. Тази история беше извадена от „Биволъ“ през април м.г., след години мълчание по темата. Според публикацията Кирил Петков е станал служебен министър на икономиката с цената на фалшифицирани документи и фактическа измама, представени на Агенцията по вписванията от Лена Бориславова. „Биволъ“ твърди, че в случая с изваждането на Петков от управата на „Да запазим Корал“ има документи с фалшифицирания подпис на председателя на сдружението Атанас Русев. Става дума за пълномощно и протокол от заседание на ръководството на сдружението. Русев също хвърли обвинения, а Кирил Петков пък го обвини за връзки с Румен Николов-Пашата. За да се стигне до сегашното предложение на Софийска районна прокуратура до Сарафов да поиска имунитета на Бориславова, за да бъде разследвана.

Разследването се води за документно престъпление – деклариране на неверни обстоятелства. Оправданието на прокуратурата, че се е бавила досега е, че чак сега излязла ключова експертиза. Задачата ѝ е била да изследва положените подписи и кой е авторът. По делото имало и графична експертиза, а намирането на експерти било много трудно.

Веднага след това стана ясно, че прокуратурата още не е сигурна дали има фалшифициране на подписа на Петков и останалите от сдружението. Както и че качеството на документите, които са изследвани, било много лошо и трудно можело да се каже кой е изготвил документа с невярно съдържание. Иначе имало разпити на всички от управителното тяло на сдружението.

4. Какво следва и какво може да се очаква?

Прокуратурата няма не само смислено, но каквото и да е обяснение защо напада само хора от ПП, защо го прави като кампания, като наказателна акция. Може би, ако беше направила същото с Бойко Борисов по някоя от дузината му преписки, или пък срещу санкционирания от САЩ за корупция Делян Пеевски, можеше да има що годе защитна позиция.

Как може да се развие ситуацията? Единият вариант е прокуратурата временно да се прави на умряла лисица. Податки вече има. И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов започна да обяснява как още не е разгледал предложението на СРП за Лена Бориславова, защото има един месец да реши. Последва странно разграничаване, че е своеобразна пощенска кутия, която само внася исканията за сваляне на депутатски имунитети, които редовите прокуратури искат. И заключи, че ако не иска имунитети на предложените от прокуратурите, ще извърши престъплението лично укривателство.

Вторият вариант е прокуратурата съвсем да се разпаше, като атакува директно Асен Василев и вкара в играта и Бойко Рашков. Тя може да им поиска имунитетите например по делото за митническата афера. Както се вижда по другите два случая – последното важно нещо е да има някакви доказателства.

В крайна сметка специално в случая за митниците няма спор, че никой не знае с какви доказателства разполагат службите и какво са дали на прокуратурата. Всеизвестно е, че точно специалните служби почти винаги не изкарват всичко, за да има не осъдени, а зависими хора, които се страхуват.

Има и трети вариант, в който Кирил Петков се оказва прав и Борислав Сарафов не става титулярен главен прокурор. Това може да стане само ако се приемат поправките в ЗСВ, които сега са внесени в НС, или ако президентът Радев се направи два пъти на мъж. Той има право да откаже да издаде указ за Сарафов, но ако ВСС гласува пак същото име, Радев може да играе ва банк, макар и противоконституционно, и да откаже отново да подпише.

Третата възможност е ВСС да спре процедурата за избор на главен прокурор с аргумента, че това трябва да направи нов ВСС или че има искане за тълкуване в Конституционния съд. В този случай Сарафов може не само да е главен прокурор, а да е направо вечен главен прокурор. Защото в момента в Народното събрание няма мнозинство, което да избере нов ВСС.

Едно обаче е сигурно. На България такава прокуратура, която която може да смачка всеки, който не е съгласен например с Пеевски, около която се възпроизвеждат постоянно джуджета, Еврото и Нотариуса, която действа като ощипана при всяка критика, която не закача белите якички и корумпираните по политическите и държавните върхове, не й трябва. Което не е новина.

Александър Александров

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Related Topics:featured trending анализ българия закон измама лъжа скандал

Up Next

„Мръсната игра“ на Ердоган

Don't Miss

Европейската икономика се разпада

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ