АНАЛИЗИ

Защо Тръмп иска да се бори за Арктика, контролирайки Канада, Гренландия и Панама?

Published

2 years ago

January 13, 2025

Author

Присъединяването на Канада ще позволи на американския капитал бързо да разкара лондонското Сити

На 7 януари Доналд Тръмп, говорейки пред репортери в резиденцията си Мар-а-Лаго, повтори желанието на САЩ да поемат контрола над Гренландия, Канада и Панамския канал, както и да преименуват Мексиканския залив на „Американски залив“. като същевременно отказва да „изключи, че ще го направи с военни средства“ (цитат от BBC).

В случай, че всички тези територии се присъединят към Съединените щати, в социалните мрежи вече се разпространява активно видео, което демонстрира „бъдещето на новата суперсила, която ще се нарича Съединените щати CUM (Канада, Америка, Мексико)“ и ще стане най-богатата страна в света (БВП над 28 трилиона долара), най-голямата по територия (по-голяма от Русия) и трета по население (над 500 милиона души).

Прави впечатление също, че изявлението на Тръмп веднага беше допълнено от туит на Илън Мъск за Гренландия, от което може да се заключи, че се подготвя съдбоносна за бъдещето на планетата война за Арктика, която е от изключително стратегическо значение, за Съединените щати.

Именно контролът над Гренландия и Канада може да направи САЩ най-голямата арктическа сила. През Панамския канал минава американски LNG, както и гориво за почти всички страни от Атлантическия басейн. Така Тръмп иска да отнеме не само Арктика, но и петрола. За да направи това, екипът му е готов да използва както тоягата на военната заплаха, така и моркова на умишленото миролюбие.

Във филм “Английската кралица” обяснява защо Янките (Тръмп) искат Гренландия.

Защо “Тръмп иска Гренландия” и “ще си я вземе” … вижте това видео 10 пъти#Трамп #Гренландия pic.twitter.com/dpimJdmmvv

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 12, 2025

Официално Съединените щати и Дания вече имат договор от 1951 г. относно споразуменията относно военните бази и стратегическото използване на Гренландия от Вашингтон. Основните му разпоредби са:

правото на Съединените щати да разполагат военни бази, включително създаването на военновъздушна база в Тула (централната точка на споразумението);

способността на въоръжените сили на САЩ да използват инфраструктурата на Гренландия, за да гарантират сигурността на Северния Атлантик;

ангажиментите на САЩ да защитават Гренландия и нейния народ от възможни външни заплахи.

Въз основа на този документ Съединените щати всъщност вече имат право да се разпореждат с територията на Гренландия, за да „осигурят сигурността“ на региона, както искат.

В тази връзка някои западни експерти смятат, че нещата няма да стигнат до покупката на Гренландия.

В същото време те не изключват, че Тръмп повишава градуса на напрежението, за да отстъпи след това, например при условие, че Дания плати за изграждането на нови бази или за обновяването на инфраструктурата на съществуващите стари.

В същото време, от една страна, Тръмп все още демонстрира умишлена любов към мира: така де се каже, никакви военни превземания, никакви Нуук или Отава за три дни – всичко е в мир, любов и съгласие. Формално той като че ли не обявява намерението си да завземе Канада, Гренландия или Панамския канал, но засега само ги призовава да се присъединят към САЩ, което се вписва в принципа на самоопределението.

Въоръженото завземане на международно призната чужда територия е агресия, но доброволното анексиране е малко по-различен въпрос.

Тук има една тънка линия и тя е в признаването на легитимността на процедурата по присъединяване.

Ето защо Тръмп покани Канада да се присъедини веднага след обявяването на Трюдо за предстоящата му оставка. Тръмп написа, че много канадци подкрепят страната им да стане 51-вият щат на Съединените щати, тъй като това не само ще „донесе на Канада икономическа стабилност “, но и ще я „защити от външни заплахи“, които уж идват от „руски и китайски кораби“.

В действителност Тръмп се възползва от вътрешните проблеми на Канада и от факта, че Трюдо подава оставка след повече от 9 години като министър-председател, „признавайки ужасните резултати от социологическите проучвания и бунта в управляващата Либерална партия“.

Историята с Панама и нейния канал също не е от най-простите, тъй като Тръмп изисква на САЩ да бъде върнато това, което уж им е принадлежало преди. Тук обаче позицията му е много по-слаба, тъй като всъщност Панамският канал е дарен на Панама по време на президентството на Д. Картър. А връщането на подаръци не е прието сред приличните хора в прилично общество. И също и да ги поискате обратно. Така че, ако Тръмп не използва сила, тогава изказванията му могат да бъдат осъдителни, но нищо повече.

В същото време, от друга страна, по време на продължителната си януарска пресконференция Тръмп не изключи възможността за използване на въоръжените сили на САЩ, преди всичко „за връщане на Панамския канал или придобиване на Гренландия“.

„Мога да кажа следното: имаме нужда от тях за икономическа сигурност “, подчерта новоизбраният президент на САЩ. Изказването на Тръмп дойде, когато синът му Доналд Тръмп-младши пристигна в Гренландия.

За да получи контрол над интересуващите го територии, Тръмп изобщо не изключва както открито използване на сила, така и възможността за използване на мерки за икономически натиск. Всъщност той започна да очертава нова агресивна външна политика на САЩ още преди да встъпи в длъжност на 20 януари.

По-специално, Тръмп вече предупреди, че ще наложи мита на Дания, ако тя се противопостави на предложението му да продаде Гренландия, която според него е ключова за националната сигурност на САЩ. Според новоизбрания американски президент Дания трябва да отстъпи Гренландия на САЩ, за да защити „свободния свят“.

Струва си да припомним, че Тръмп, дори през миналия си президентски мандат, обяви желанието си да купи Гренландия, а през 2024/2025 г. написа новогодишно послание за гренландците, които искат американците да дойдат на тяхна територия.

Жителите на Гренландия ще се възползват от присъединяването към Съединените щати, казва Тръмп. Дори агенция Bloomberg , която работи за опонентите му, тиражира изявлението му, според което Вашингтон ще защити територията и ще я „защити от злия външен свят“.

На свой ред Гренландия може да покрие до 95% от американската нужда от редкоземни елементи, което ще премахне критичната зависимост от Китай и ще позволи по-ефективно налагане на санкции с агресивното налагане на технологична конфронтация.

В допълнение към значителните минерални запаси, Гренландия е много важна за САЩ като стратегическа точка за укрепване на военното присъствие в Арктика (там вече има американска военна база). В допълнение, глетчерите на Гренландия съдържат около 7% от прясната вода в света и предвид изменението на климата и нарастването на населението е вероятно този ресурс много бързо да стане по-скъп и от енергийните ресурси.

Подобна ситуация се оформя и в случая с Канада, по отношение на която Тръмп също „не изключи“ използването на „икономическа сила“. В същото време той разкритикува американските разходи за канадски стоки и военна подкрепа за Канада, като каза, че Съединените щати нямат полза от това и нарече границата между двете страни „изкуствена линия“.

Всъщност Тръмп стана първият президент на САЩ, който изрази идеята за Канада като „историческо недоразумение“ и нещо като „англосаксонска Украйна“ по отношение на Съединените щати. Преди доста години Великобритания, след като запази контрола над северните провинции, които в крайна сметка станаха „независима“ Канада, по този начин реши да създаде противотежест на Съединените щати на северноамериканския континент.

Това не можеше да попречи на САЩ да се превърнат в световен хегемон. Идеята обаче, че за Канада би било по-добре да бъде щат/щати в рамките на Съединените щати, а не „независим” инструмент на лондонските бизнесмени в Америка, както те казват, беше очевидна. Следователно, ако идеята на Тръмп изведнъж се осъществи, това ще бъде много силен удар за Великобритания, доколкото Канада все още е член на Британската общност.

В същото време това може най-накрая да сложи край на въпроса кой е главният в тандема „отвъдокеански и островни англосаксонци“ (според канадски политици и изследователи, след като британците превземат Вашингтон през 1814 г. и унищожават документите за независимостта на САЩ , този въпрос все още остава отворен ).

В тази връзка някои изследователи отбелязват следното: Тръмп е американоцентричен човек, който се интересува предимно от американския континент като зона на господство на САЩ. Изглежда също, че той е близо до идеята за обединяване на англосаксонския свят под американска хегемония.

Нещо като „Британска империя 2.0.“, но с център Вашингтон, а не Лондон. „Вътрешните хора“ на Тръмп са преди всичко тези, които говорят английски, той не се интересува от неанглоезичния Запад, принципно не го харесва и не го разбира.

Присъединяването на Канада ще позволи на американския капитал бързо да постави лондонското Сити „извън бизнеса“ и да преподчини местния пазар на своите интереси. Това ще бъде улеснено от факта, че канадското население е предимно англоезично, което опростява всички административни и производствени процедури. Днес Канада не само доставя около 4 милиона барела на ден петрол на Съединените щати, нейният арктически сектор е вторият по големина след Русия.

През 1996 г. Канада беше единствената страна, която създаде правна рамка, организационна структура и модел за международно сътрудничество в Арктика. Освен това по инициатива на Канада беше създаден Арктическият съвет, чиито правила бяха приети от други арктически държави.

Какво може да означава всичко това в икономически план за Русия? От една страна, според анализаторите, в случай на анексиране на Канада и Гренландия, Съединените щати могат да получат достъп до арктическите търговски пътища, които от своя страна могат да станат алтернатива на руския Северен морски път.

От друга страна, в момента Русия все още разполага с по-напреднал и разширяващ се голям флот от ледоразбивачи на своя страна (въпреки че със засилване на климатичните промени и претоварването на западните корабостроителници това предимство може да бъде компенсирано).

Освен това Арктика е огромно хранилище на енергийни ресурси и ако вземем предвид технологичните санкции, постоянно налагани от Вашингтон срещу руските производители, американците могат да се конкурират тук за кратко време.

Във военно отношение това може да доведе до приближаване на въоръжените сили на САЩ възможно най-близо до границите на Руската федерация, както по отношение на инфраструктурата, така и въз основа на времето за полет на самолети и ракети.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending анализ политика свят

Up Next

След дни Тръмп влиза в Белия дом и светът няма да е същият!

Don't Miss

ГЕРБ прекратиха преговорите за правителство, защото ДБ отхвърлили Борисов и Желязков за премиери

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ