ПОЛИТИКА
Доган ще реши кабинета на ГЕРБ, въпросът за изолирането на Пеевски се размива
Левицата направи обратен завой от позицията си да не управлява с Борисов и от настояването за експертно правителство
Със солидно мнозинство от 102 гласа „за“, само 7 „против“ и 20 „въздържал се“ Националният съвет на БСП одобри в неделя участие на формацията в правителство с мандат на ГЕРБ. Така една от партиите от потенциалната тройна коалиция между ГЕРБ, БСП и ИТН вече е сигурният участник в управленската конструкция. Тя започва да придобива все по-реални измерения след разпространеното съобщение от централата на фракцията на Доган в неделя, че са „получили краен вариант на споразумение за постигане на парламентарно мнозинство“ и предстои колективните органи на формацията да вземат решение дали да подкрепят проектокабинета.
Досега офертата към фракцията на Доган беше депутатите й само да подкрепят евентуалния кабинет без да участват официално в него или в мнозинството, с което хората на Доган не бяха съгласни. В последния вариант на споразумението, с което „Капитал“ разполага, обаче е видно, че те ще бъдат включени в Съвета за съвместно управление, който ще взема управленските решения в евентуалното правителство и бъдещото парламентарно мнозинство. Освен това по неофициална информация от ГЕРБ възнамеряват да им предложат и места във втория ешелон на властта и хората на Доган тепърва трябва да решат дали това ги удовлетворява, за да дадат подкрепата си за управлението на тройната коалиция.
То се очертава да бъде във формат правителство на малцинството на ГЕРБ, БСП и ИТН с премиер Росен Желязков, а групата на Доган в парламента „Демокрация права и свободи – ДПС“ (ДПС-ДПС) да го подкрепи. Трите партии имат общо 107 депутати и заедно с тези на фракцията на Доган биха имали 126 гласа.
В документа прави впечатление ключова липса – няма дори и намек за създаването на т.нар. санитарен кордон около групата на Пеевски в работата на парламента, което първоначално БСП и ИТН подкрепяха, а отказът на ГЕРБ да се присъедини провали преговорите за четворна коалиция с „Демократична България“.
Двама претенденти за лидер на БСП в проектокабинета
С това решение на социалистите, без значение дали ще се стигне до управление, на практика беше сложен край на противопоставянето между двете партии – ГЕРБ и БСП, което съществува още от 2009 г.
Широкото партийно ръководство на социалистите даде мандат за подписване на споразумение за управление на държавата съвместно с ГЕРБ и „Има такъв народ“, стана ясно от прессъобщението в неделя. Националният съвет е одобрил също структура и състав на Министерския съвет, в който БСП утвърди кандидатурите на четирима министри.
Ако се стигне до сформиране на кабинет, БСП ще предложи временния си председател Атанас Зафиров за вицепремиер без портфейл. Конкурентът му в партията за председателското място Борислав Гуцанов също е номиниран – за министър на труда и социалната политика. Депутатът Иван Иванов пък е одобрен за министър на регионалното развитие, Манол Генов за министър на околната среда и водите, а Иван Пешев – за министър на младежта и спорта.
Евентуалното влизане на БСП в правителство и то с петима души, двама от които са сред основните претенденти да оглавят партията на конгреса през февруари, е в пряк сблъсък с всички твърдения на формацията до момента. И преди последните парламентарни избори, и след тях социалистите твърдяха, че не искат да влизат в политически сформиран кабинет. Те се обявяваха за „правителство на националното спасение“, съставено „от експертни фигури, които не са ярко партийно оцветени“. Оказа се обаче, че желанието за консумация на власт на „Позитано“ 20 е по-силно от предизборните, а и следизборни обещания.
В последните седмици временният председател на партията Атанас Зафиров подготвяше публиката за отказа от досегашните си позиции за „експертен кабинет“. В различни публични изяви той обясняваше, че никой не иска избори и трябва да се направи всичко възможно за съставяне на правителство.
Напрежение в лявата коалиция
В неделя широкото ръководство на БСП в крайна сметка се произнесе. Внушителното мнозинство, с което партията загърби политическото противопоставяне с ГЕРБ, датиращо още от появата на партията на Борисов, обаче може да отблъсне коалиционните партньори на БСП.
Някои партии от лявата коалиция заплашиха да я напуснат. Преди пленума нагласата беше потвърдена от Велизар Енчев и Мая Манолова, чиито формации са част от „БСП-Обединена левица“. „Ние винаги сме били ясни и против колаборация с ГЕРБ и с ДПС. Заявила съм го публично, пред медиите. Заявила съм го и с гласуване на Коалиционните съвети, но се надявам, че в БСП има разумни хора, които си дават сметка, че коалиция с ГЕРБ може да се окаже „целувката на смъртта“ за лявото обединение и за лявото в България. Нужно е правителство на България, това е безспорно, но мисля, че голяма част от левите хора са разочаровани от подобно събиране“, заяви Мая Манолова.
БСП пак ще отблъсне символни лица
На този етап коалиционните партньори на БСП не са обявили окончателното си оттегляне от сформираната за изборите коалиция. Ако обаче групата й в парламента подкрепи кабинет и той бъде гласуван, хора като Мая Манолова, Велизар Енчев и Татяна Дончева ще я напуснат.
По ирония Атанас Зафиров и останалите от временното ръководство на „Позитано“ 20 представяха като голям свой позитив, че успяха преди последните избори да привлекат символни за левицата лица обратно към редиците на социалистите. Така се стигна до създаването на предизборната коалиция „БСП-Обединена левица“, в която влязоха напуснали или изгонени кадри на „Позитано“ като Манолова, Дончева, Енчев и Румен Петков (АБВ).
От изброените обаче само създадената от Георги Първанов и Румен Петков АБВ подкрепя влизането в правителство с ГЕРБ.
Да не ядосаме Пеевски
В началото на преговорите на ГЕРБ за мнозинство БСП декларираха, че подкрепят първия вариант на коалиционното споразумение, разработен от ГЕРБ и „Демократична България“, но от сегашния става ясно, че са избрали да не влизат в конфронтация с лидера на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски. По информация на „Капитал“ социалистите не са имали нищо против от документа да отпадне условието за париране на влиянието му в правителството и в съдебната власт. От БСП изтъкнаха неофициално, че „по-важно е да има правителство и то да работи, а не да се правят политически декларации в организационни документи“. В парламентарната група на левите има и мнения, че „само с редовен кабинет може да се ограничи Пеевски, затова и ще разчитаме на Доган за подкрепа“.
Офертата към ДПС
До миналия четвъртък, когато ръководството на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ разговаряха с потенциалните си партньори от БСП, ИТН и ГЕРБ, предложението към хората на Доган беше те само да подкрепят евентуалното правителство на малцинството. От фракцията на Доган обаче определяха офертата като неприемлива и поставиха условие за пълноправно участие в коалиционния формат и в изпълнителната власт.
Другото им условие беше гаранции, че санитарният кордон около Делян Пеевски и депутатите му в парламента ще бъде създаден. От последния вариант на споразумението се вижда, че то ще бъде подписано само от трите партии – ГЕРБ, БСП и ИТН, но за хората на Доган е предвидено да участват в коалиционния съвет, който ще взема важните решения в мнозинството. В проектодокумента този орган се нарича Съвет за съвместно управление, като е предвидено трите ГЕРБ, БСП и ИТН да имат до трима представители, а фракцията на Доган най-много двама.
Така се наричаше коалиционният съвет в споразумението с „Демократична България“. Бегъл поглед върху текстовете в него показва, че в по-голямата си част са като тези, договорени при преговорите с ДБ, които ГЕРБ едностранно прекрати в края на миналата седмица.
Отпаднали са тези, които засягаха пряко санитарния кордон около Пеевски. Но вероятно за да привлекат подкрепата на фракцията на Доган, в споразумението на трите партии има два уклончиви текста по темата. В единия се казва, че с подкрепата на парламентарната група на ДПС-ДПС се формира мнозинство за избор на стабилно редовно управление. А в другия се споменава ангажимент за „прекратяване на нелегитимните влияния от политически партии и техните лидери в съдебната и изпълнителната власт“.
По неофициална информация от ГЕРБ възнамеряват да предложат и участие на хора от фракцията на Доган в по-ниските нива на управлението – зам.-министри и областни управители. Очаква се среща между преговорните екипи на двете партии в понеделник. След това ДПС-Доган ще трябва да решат окончателно дали приемат тези условия, за да подкрепят подкрепят евентуалния кабинет на новата тройна коалиция.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
