Хърватия, която на 1 януари 2023 г. официално се присъедини към Еврозоната и Шенгенското пространство, очакваше значителни икономически ползи от това решение.

Вместо това, страната се сблъска с драстично покачване на цените, особено на хранителните продукти и енергийните ресурси

Причини за бойкота: икономическа нестабилност и обществено недоволство

Хърватия, която на 1 януари 2023 г. официално се присъедини към Еврозоната и Шенгенското пространство, очакваше значителни икономически ползи от това решение. Вместо това, страната се сблъска с драстично покачване на цените, особено на хранителните продукти и енергийните ресурси. Местните медии и анализатори отбелязват, че инфлацията през декември е достигнала рекордни стойности – индексът на потребителските цени е скочил с 3.4% на годишна база, най-високото ниво от осем месеца.

Потребителите усещат тази инфлация ежедневно. Цените в магазините са значително по-високи, което води до спад в покупателната способност на населението

Потребителите усещат тази инфлация ежедневно. Цените в магазините са значително по-високи, което води до спад в покупателната способност на населението. Според Йосип Келемен, съветник към потребителската асоциация ECIP, „за първи път в историята на Република Хърватия потребителите се организираха и искат да изпратят силно послание във връзка с повишаването на цените и инфлацията. Те искат гласът им да бъде чут. Показахме, че можем да се обединим около един проблем.“

Как премина бойкотът?

Сутринта на 24 януари рафтовете в супермаркетите си стояха заредени, служителите на бензиностанциите бяха готови да обслужват клиенти, но те липсваха. Магазините на големите търговски вериги и техните паркинги, обичайно оживени в делнични дни, изглеждаха необичайно празни. Хърватската национална телевизия ХРТ съобщи, че някои магазини са опитали да привлекат клиенти с еднодневни намаления, но това не успя да разчупи солидарността на потребителите.

„Това е ясен сигнал към правителството и бизнеса. Гражданите са уморени от високите цени и липсата на адекватни мерки за справяне с инфлацията“, коментира икономистът Анте Радич. Според него, бойкотът не е просто протест срещу цените, а израз на натрупаното напрежение в обществото след две години на икономическа несигурност.

Реакции от политическите среди и бизнеса

до края на месеца ще бъдат разширени мерките за ограничаване на инфлацията, включително увеличаване на списъка с основни хранителни стоки, за които има таван на цените – от 30 на 50 продукта, като хлябът ще бъде включен.

Инициативата получи широка подкрепа от различни организации – профсъюзи, асоциации за защита на потребителите, а също и от политически партии. Министърът на икономиката Анте Шушняр, въпреки че представлява правителството, също подкрепи бойкота. Той заяви, че до края на месеца ще бъдат разширени мерките за ограничаване на инфлацията, включително увеличаване на списъка с основни хранителни стоки, за които има таван на цените – от 30 на 50 продукта, като хлябът ще бъде включен.

Същевременно, представители на бизнеса изразиха недоволство от бойкота. Според асоциацията „Гласът на предприемачите“, държавата прехвърля отговорността за справяне с инфлацията върху гражданите и бизнеса, вместо да предприеме по-сериозни икономически реформи. „Търговците не могат да носят цялата тежест на икономическите проблеми. Ако правителството не предприеме адекватни действия, ще станем свидетели на още по-голяма стагнация“, заяви говорител на асоциацията.

Еврото и инфлацията: сложни връзки

Въвеждането на еврото като официална валута през 2023 г. породи очаквания за икономическа стабилност, но според хърватския управител на народната банка Борис Вуйчич, пряката връзка между еврото и инфлацията била… ограничена. „Промяната в цените не може да се отдаде само на приемането на еврото. Това е по-скоро резултат от глобалните икономически условия, енергийната криза и растящите производствени разходи“, отбелязва той.

Въпреки това, много хървати обвиняват еврозоната за растящите цени, тъй като конверсията на куни в евро често води до закръгляване на цените нагоре.

Какво следва?

Бойкотът на 24 януари вероятно ще има краткосрочно въздействие върху бизнеса, но дългосрочният му ефект ще зависи от реакцията на правителството. Гражданите настояват за повече прозрачност в управлението на икономиката, мерки за намаляване на цените и подкрепа за най-уязвимите слоеве на населението.

„Днешният ден е само началото. Ако няма промени, бойкотите ще продължат. Ние не сме безгласни – можем да действаме заедно и да изискваме промяна“, заявиха организаторите на протеста.

Бойкотът в Хърватия е ясен сигнал за социалното напрежение, което икономическата нестабилност може да предизвика. Той показва как гражданите могат да се обединят и да изразят недоволството си, дори в условията на глобални икономически предизвикателства. Реакцията на властите и бизнеса в следващите седмици ще бъде решаваща за това дали страната ще намери баланса между нуждите на гражданите и стабилността на пазара.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail