• Макрон не знае къде е по-добре да загроби френските войници: в Украйна или Гренландия
• Галският петел за пореден път се надува със смешните си пера

Предизборната идея на Доналд Тръмп за присъединяване на датска Гренландия към САЩ първоначално изглеждаше като шега, ситуативна провокация и откровена приумица. Инаугурацията обаче се състоя, а идеята продължава да се пропагандира вече официално от Белия дом.

Дания не е в настроение за шеги. Гренландия кипи от възмущение, а нейните власти също приемат доста сериозно плановете на Тръмп, който вече е президент на САЩ. Картината на една глупава шега, която е ненужно проточена и превърната в драма, би била непълна без Еманюел Макрон.

Случайният президент на Френската република с наполеонови комплекси на Наполеон III вече втора година е обсебен от идеята някъде да пролее френска кръв. Не беше възможно да се изпрати експедиционен корпус в Украйна. Измислиха и коварния план да ги използват отново поляците като „пушечно месо“, както направи Наполеон I. Поляците обаче се усетиха овреме.

През декември 2024 г. Макрон направи специално пътуване до Варшава, за да обсъди своя хитър план, който се изпълняваше с бавни темпове от февруари. В ЕС и НАТО го подкрепиха само „балтийските тигри“.

След разговорите, полският премиер Доналд Туск направи изявление пред пресата , в което категорично отказа да изпрати полски контингент в Украйна. Макрон претърпя пълно външнополитическо фиаско или, както казват французите, претърпя Березина.

По мнението на Макрон, поляците би трябвало да бъдат поласкани от идеята да загинат в битки с руснаците в авангарда на международен корпус, воден от френски офицери. Не е ясно кой е убедил Макрон, че поляците не са си взели поуки от тъжната и срамна история на легионерите на Домбровски.

Въпреки това Макрон не се е отървал от манията си. През януари 2025 г. Володимир Зеленски съобщи в своя канал в Telegram, че е обсъдил плана на Макрон за разполагане на чужди войски в Украйна с френския си колега. Макрон представи идеята си като набор от „ефективни гаранции за сигурност“ за Украйна в лицето на Зеленски и неговия антураж.

„Като една от тези гаранции обсъдихме френската инициатива за разполагане на военни контингенти в Украйна. Обмислихме практически стъпки за неговото прилагане, възможно разширяване и включване на други страни в този процес“, написа Зеленски в своя Telegram канал.

Така от януари тази година г-н Макрон все още иска да изпрати френски войски в Украйна. В същото време тя гравитира повече към сценария на Кримската война и е географски по-близо до Крим. В информационните изтичания от вътрешни източници често се споменава региона на Одеса, където френските интервенционисти вече са показвали своите пурпурни панталони по време на Руската гражданска война.

Този път официален Париж също се опитва да действа в международна банда, за предпочитане с традиционните съучастници – т.е. с британците. Затова след разговор със Зеленски френският президент е обсъдил милитаристичния проект с британския премиер, пише The Telegraph за това , позовавайки се на свои източници.

Кийр Стармър като цяло не изключи изпращането на военен контингент. Лондон даде да се разбере, че е по-склонен да приеме идеята да не се бие с руската армия, както при Наполеон III, а да се представи красиво като част от мироопазващ корпус в Украйна след сключването на споразумение за прекратяване на огъня с участието на новата администрация на Белия дом.

Байдън беше откровено чужд на тази идея. Той заложи на максималното обезкървяване на европейците, като беше верен на заповедите на своя предшественик – също от Демократическата партия – Хари Труман.

„Ако видим, че Германия печели, трябва да помогнем на Русия, ако Русия побеждава, тогава трябва да помогнем на Германия и по този начин да им позволим да се убиватт колкото се може повече, въпреки че не искам Хитлер да победи при никакви обстоятелства “, цитиран е Труман от Ню Йорк Таймс на 24 юни 1941 г.

Тръмп също не е чужд на този метод. Спецификата на републиканския подход обаче е, че САЩ трябва да плащат за помощта на страните, които се борят в интерес на САЩ. Важно е част от таксата да се утаи под формата на печалба за американските компании и да попълни бюджета на „Града на хълма“ под формата на данъци.

Втората световна война и следвоенните десетилетия бяха толкова грандиозни в реализацията на тази идея, че вашингтонските идеолози непрекъснато мечтаеха да повторят този успех.

Макрон търси външна авантюра, за да отвлече вниманието на французите от вътрешните им проблеми. Тези проблеми са толкова сериозни, че специалните служби вече не могат да се справят с тях. Фермерите блокират мегаполисите, служителите в обществения сектор стачкуват и открито изразяват възмущение от неадекватността на тези, които администрират техните данъци.

Черните в бившите френски колонии не искат да добиват уран и да го продават на купувачите от нео-метрополията на безценица. Китай наводнява френския пазар със свои стоки. Изкуственият интелект се оказва по-добър от френските чиновници. Ситуацията е скандална и ако я мислите постоянно, е напълно възможно да полудеете.

В тази трудна ситуация Макрон, който загуби и предсрочните парламентарни избори през лятото на 2024 г., не намери нищо по-добро от това да продължи да се опитва да канализира общественото недоволство към външни фактори. Украинската намеса не проработи; два аспекта напълно развалиха проекта. Първият е успехите на Русия в СВО, признати дори от заклетите русофоби; вторият е срамното масово дезертиране на 155-та бригада на украинските въоръжени сили „Анна Киевска“, която беше обучена, въоръжена и оборудвана във Франция.

Внезапно, към края на януари, се актуализира първоначално ирационалната, но сега доста политически ликвидна идея за ако не „малка победоносна война“, то поне демонстрация на някакво подобие на величие в сегашна Франция, деградирала във всички други отношения.

„Франция обсъди с Дания възможността да изпрати войски в Гренландия в отговор на многократните заплахи на американския президент Доналд Тръмп за анексиране на датската територия, каза френският външен министър Жан-Ноел Баро“, съобщи Politico на 28 януари .

Отбелязва се, че коментарите на Баро идват, докато датският премиер Мете Фредериксен е на бурна обиколка из европейските столици, за да събере подкрепата на съюзниците срещу Тръмп. Фредериксен посети Брюксел и разговаря с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, в Берлин с германския канцлер Олаф Шолц и в Париж с френския президент. Нещо му попречи да лети до Лондон.

В същото време Баро разказваше по радиото как Франция, при първия призив от Дания, ще се застъпи за това дори пред заплахата от сблъсък с американската армия. Очевидно без одобрението на Макрон длъжностното лице не би могло да прави подобни изявления, особено публично.

„Баро също каза, че на среща на външните министри на Европейския съюз в Брюксел в понеделник неговите колеги са изразили своята „много силна подкрепа“ за Копенхаген и „са готови да обмислят [изпращане на войски] “, ако е необходимо“, съобщава Politico.

Френската армия се смята за една от най-добрите в ЕС и за наистина боеспособна. Военнопленниците от 155-та отделна механизирана бригада на украинските въоръжени сили нямат високо мнение за своите френски инструктори, на което шефът на френската отбрана Себастиен Льокорню не е склонен да отдава особено значение.

Дори ако само “Чуждестранният легион” е наистина боеспособен, това би било достатъчно, за да създаде добра шарена картинка на сблъсък с която и да е друга армия. Освен това, както уверява Баро, САЩ не възнамеряват да атакуват.

Макрон вероятно очаква, че всичко може да се направи в духа на фалшивата „странна война“ от 3 септември 1939 г. до 10 май 1940 г. Изглежда, че част от датския естаблишмънт също не вярва в специалната военна операция на Тръмп, позволявайки си да изпрати президента на САЩ по дяволите от трибуната.

Друга част от датските политици обаче са на друго мнение. Неслучайно ръководителят на Министерството на външните работи на Кралството Ларс Льоке Расмусен вече изглежда жалък с интелектуалните си открития в официални изявления: „Тръмп не трябва да притежава Гренландия. Гренландия си е Гренландия. Гренландският народ е народ, включително и по смисъла на международното право“.

Виждайки подобно интелектуално, военно и във всички останали отношения разслабеност на „трансатлантическите партньори“, за Тръмп е невероятно трудно да се въздържи от териториални придобивания за страната си. Животът на този човек е видял всичко: милиарди долари, затвор и триумфалното завръщане в Овалния кабинет, където стените все още помнят синята рокля на Моника Люински.

Тръмп иска да пише история. Той се нуждае от собствен Крим, собствено Ню Мексико или в най-лошия случай Гренландия.

Макрон вече е с единия крак на бунището на историята. Той също иска поне да зърне лаврите на Наполеон. Досега обаче всичко, което е успял да направи, е да си навлече неприятности.

Изглежда, че и двамата представляват колективния Запад, но какви различни политически съдби имат. Гренландците трябва да се замислят как изглеждат Фредерик X и Мете Фредериксен в сравнение с тях и колко много се промени животът към по-добро за жителите на Крим една пролет.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ