СВЯТ
Ще има ли война Индия – Пакистан?
Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.
Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.
Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия
В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.
“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.
Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.
Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.
Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота
Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.
Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад
Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.
Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.
През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.
През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.
През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.
След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.
През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.
Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.
Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.
Усилията за модернизация на индийската армия
Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.
В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.
Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.
Индия се провали в най-големия икономически план
В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.
Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.
Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.
През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.
“Троен ядрен възел”
Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.
Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.
Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.
Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.
През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.
В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.
Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.
Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.
Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.
Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.
Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.
Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.
Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.
Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)
Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.
По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.
Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.
Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.
За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.
Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.
Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.
Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.
Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.
Кирилл Стрельников, РИА Новости
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.
Какво означава БВП по PPP?
БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.
При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни
По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:
• Китай — около 44,3
• САЩ — около 32,4
• Индия — около 18,9
• Русия — около 7,5
• Япония — около 7,3
• Германия — около 6,4
Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.
Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.
‼️Структурни промени в руската икономика
Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.
‼️“Санкциите работят”
Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.
Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.
🇧🇬 Къде е България в тази картина?
Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):
65. Беларус — 315
66. Еквадор — 306
67. Танзания — 306
68. Нова Зеландия — 305
69. Гана — 302
7️⃣0️⃣България — 286
71. Гватемала — 284
72. Кувейт — 275
73. Кот д’Ивоар — 269
74. Азербайджан — ≈268
Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Странно е държанието на НАТО
Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.
Добре. Само че тук имаме един малък проблем.
Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.
Минаха години.
Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.
Нормално е да попита: кое от двете е вярно?
Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.
И двете крайности са неверни.
Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.
Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.
Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.
По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?
Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.
Затова посещението на Ратклиф е интересно.
Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.
И двете заслужават внимание.
Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.
Войните, за съжаление, не гледат телевизия.
Влад Николов
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
