Тия дни се случиха две неща: здравният министър 

проф. Николай Петров си подаде оставката – „за да опази името си“, така се изрази той.

А пък Волен Сидеров даде интервю, от което се разбра, че е преглътнал Бойко в името на България.

***

Когато стана ясно,че Волен влиза в Парламента

/юни 2005-а/, известен политолог го попита в изборното студио на БНТ: „Кеворкян помага ли ви?“

Не е важен отговорът на Волен, дори не си го спомням точно.

Важен беше въпросът: изглежда мнозина бяха останали с впечатлението, че подкрепям Волен. И с основание.

Пак в същата изборна нощ някакъв хлапак попита Волен, откога не е ходил на психиатър.

Това стана повод да напиша дописката си „Психиатри и журналисти“ и да защитя Волен.

***

И по-късно многократно съм го защитавал – главно заради някои от каузите му.

Но и заради друго: не можех да понасям злобата, с която „колегите“ му журналисти се нахвърляха върху него.

Лесно прозираше, че го правят от тъпа завист.

Защо той – а не ние.

Ами, защото сте безкнижници, насилени сурати, кърджалии в занаята ни – заради това.

А Волен беше автор на разкошни вестникарски текстове – далеч преди да влезе в политиката, написа и доста книги, остро полемични.

Ругаеха го смешни типове, беше постоянен герой на тъпи скечове – и досега се препитават от образа му, да не говорим за изстъпленията на формените Мунчовци.

***

Приблизително по същото време журналистическото поприще окончателно беше поставено на колене, там се мотат главно неуки катъри – упорити, злобни и никакви. Също и магарици всякакви.

***

Волен бе демонизиран като никой друг.

Правеха му, пак като на никой друг, и номера на уличници – по магистралите, пред театралната академия и където другаде завърнат.

Един телевизионен фуфлек се направи на психиатър и тръгна да го прибира в лудницата – някакъв си Найо Пицин, ей такива педалски номера.

***

Волен пък бесня – практически срещу всички.

Дори срещу американския посланик Уорлик, когото, всъщност, онзи Пицин трябваше да освидетелства – заради безбройните нелепости, които продуцираше.

И накрая се укроти.

Но текстовете му си стоят – надявам се, че Времето ще е по-любопитно към тях, отколкото към самия него.

***

В определен момент, всеки се уморява да буйства.

Сега  пък всички се питат, каква е цената на укротяването.

Онзи ден прочетох едно интервю с Волен: бил загърбил враждите си с Бойко в името на България.

Колко са ги загърбили враждите двамата, е отделен въпрос, но Волен го казва.

Обаче за хората е важно друго: дали заради Бойко не е загърбил каузите си, с които ги привличаше.

А е факт, че отдавна не ги е обговарял – поне от кумова срама.

Влюбваш се в Бойко, и разлюбваш името си – така излиза за по-скептичните наблюдатели.

***

Впрочем, да се влюбиш в Бойко – да го нарека Прелъстителя – за някои изглежда никак не е трудно, вижте в какви лекета се превърнаха довчерашните му критици, какъв талант на ваксаджии са притежавали, юнаците.

Бойко е Майстор Прелъстител на политическата рая, вън от съмнение.

Прелъсти леваците от „дясното“, тия фалшивци на антикомунизма, употреби ги, злепостави ги – и заради тяхната алчност и непригодност – и ги изхвърли на бунището.

Важното за Историята е обаче, как ги укротява, как ги прелъстява, каква игра играе.

Разбира се, не е лесно да устоиш на изкушенията, които подхвърля – дори и на змиите, които са го хапали.

Но само това едва ли е достатъчно.

***

Как укроти Волен, та го превърна в палач на собственото му Аз, на собствените му каузи? Кой ще ни каже?

Не си правете труда да изчислявате само отровните дарове, които си мислите, че е подхвърлял на прелъстените. Трябва да има и друго.

***

Волен, например, вече изглежда, че е млъкнал в името на евроатлантическите ценности, които толкова стръвно ругаеше.

Утре и евреите ще заобича, ако му кажат, дори и Талмуда може да научи наизуст.

Заради Властта ли е всичко това или има и друго?

***

Прелъстителят направи нещо невъзможно: пред дантелите от Брюксел нашите националисти вече изглеждат като космополити – това постижение си е направо за Гинес.

Добре – властта ги примами, може би и Ангелът им е много по-слаб от Прелъстителя Дявол.

А, ето само един негов номер: Валери Симеонов – Повелителят на Шума, стана за смях за акциите си в Слънчев бряг, но тъкмо тогава Прелъстителя му се извини, така и не стана ясно за какво.

С два лафа само го накара да се почувства задължен, и му сви езика на фльонга.

***

Или пък друго – на сватбата на Волен целуна малкия Волен, и така изтръгна без упойка сърцето на таткото.

В кой от джобовете си го сложи, не е ясно. Обаче резултатът е очевиден.

***

Още преди десетина години написах за Прелъстителя – цитирам: „Той е обсебен от властта, голям зор ще видите него“.

Тогава мнозина назлобяха. Пък сега тичат да му поднасят сърцата си.

Той е техният Данко – но не вади собственото си сърце, за да води тълпата, ами вади чуждите карантии – и пак я води.

***

Онзи ден, на заседание на Министерския съвет, видял, че го няма стола, на който е свикнал да седи – и тръгнал да си го търси, той е такъв – пет пари не дава, как изглежда това в очите на околните.

Намерил го при стенографките – и триумфално се върнал със стола си. Смее се, и ви казва: „Лесно няма да си дам стола!“

***

Дали тези широкански жестове постепенно не са отчаяли Волен и останалите прелъстени?

Обаче какви ще ги дъвчат сега – това е въпросът.

Мисля, че освен прелъстени са и напълно анестезирани и не се сещат, какво да направят.

Те дори не смеят вече думица да обелят за циганите.

Ето, Циганолюбите от Хелзинкския комитет осъдиха Валери Симеонов – а нашите прелъстени патриоти дори един митинг пред Бургаския съд не посмяха да спретнат.

Могат да правят рехави протести срещу празнуването на Хелоуин, това им остава.

Но и това е опасно, защото ще ни подсети, че и самите те вече също са маскирани като призраци на едновремешните патриоти.

***

И в какви случаи сега могат да извикат „Да живее България!“ – след като мълчат почти при всички важни теми.

Как изобщо доказват патриотичните си нагласи, как защитават званието „Патриоти“, което прибързано си пришиха.

За мнозина, те вече са най-преданите клисари на Брюксел – макар че, каква пък ще е църква с подобни клисари, е отделен въпрос.

***

Тъй. „В името на България“  Волен се отказа от името си, покръсти се някак.

Обаче въпросът е, дали България се нуждае точно от подобни компромиси.

До преди няколко години, той имаше правото да пали свещи пред собствената си икона.

Сега всичко свърши.

***

Може ли да правиш нещо в името на България – ако не опазваш собственото си име, или поне не правиш опит да го опазиш от големите, необяснимите компромиси?

Не, разбира се.

***

За жалост, има и друго.

Тукашният политически колаборационизъм отприщва апетит за преувеличения – така и Волен се превърна в един непомерен ласкател на Прелъстителя.

***

Най-неприятен е въпросът за проницателността.

Всъщност, излиза, че повечето от нашите по-първи политици са слепци, очите им са гурелясали от непрестанни сметки.

Хайде, оставете го Прелъстителя/ Нашият Казанова същи – той явно е достатъчно проницателен, за да изчисли мераците, страстите и устойчивостта на ваксаджиите.

Ами, Волен, който ме интересува най-много от прелъстените?

Как така внезапно е прогледнал, след като цяло десетилетие съставяше един много забавен сборник със сквернословия по адрес на Казанова? Неговото проглеждане е направо някакво чудо.

Свети великомъченик Пантелеймон сякаш го е погалил по очите, дори може да му е ударил и шамар, а след шамар от Светец няма как да не прогледнеш.

***

А как слепци правят политика – и как „простолюдието“ плаща тяхното проглеждане, е отделна тема, нямам нерви за нея днес.

И тогава, при острия дефицит на проницателност, човек неизбежно се пита, как успяват непроницателни хора да правят нещо „в името на България“?

Успяват ли изобщо?

***

А може би изобщо не става дума за проглеждане, проницателност и пр.

Може би всичко, което наблюдаваме, е резултат от някакво Примирение.

След наводненията в Бургаско, писах, че властниците упорито се опитват да накарат хората да се примирят с всевъзможните бедствия, да се примирят със Злото.

А дали и те самите не са се примирили – освен с всичко друго, освен с неудобството, че са прелъстени – още и със самите себе си, с невъзможността да надскочат ръста си.

***

Бюхнер беше казал, че революцията изяжда децата си.

Мислейки за Волен, се сетих за една фраза на Ахматова, която Еманюел Карер цитира в наистина забележителната си романизована биография на известния поет, нац-болът Лимонов, национал-болшевикът Лимонов.

Ето я въпросната фраза: „Революцията е престанала да изяжда децата си, станала е вегетарианка“.

Едно от възможните тълкувания на тези думи е, че „децата“ изяждат революцията, и то с завиден апетит.

***

Всъщност, Волен ще посмути Прелъстителят, ще почовърка с нокти по неговия гранитен монумент, ако някой ден напише една истинска книга за превращенията си, книга в името на България – в истинския смисъл.

***

Да не забравяме бившия здравен министър проф. Николай Петров, който преди дни си подаде оставката.

Не знам подробностите на аферата, която му приписват.

Не го и познавам отблизо, но още преди време писах, че той дълбоко ме впечатли, понеже при приемането на поста си се терзаеше, каква следа ще остави след себе си.

Сега е анатемосван.

Такива сме ние: хвалим всякакви бандюги, а чакаме да ни падне някой като професора.

Кой от олигарсите, на които им лъскат фасона, може да издържи на фалшивата морална претенциозност на телевизиите?

Кажете поне едно име?

Живи хайдуци, черните принцове на крадливата приватизация са любимите им гости.

Петров си отива сам, макар че засега няма каквато и да е санкция на прокуратурата – обаче любимият им бивш здравен министър Москов е обвиняем и подсъдим, но отдавна е забравен.

Би Ти Ви се дърли очевидно пристрастно с проф.Петров – но си прави оглушки за аферата с ваксините на Москов.

Добре, че беше Валя Ахчиева от БНТ да разнищи въпросната афера.

***

В крайна сметка, Професорът си тръгна, за да опази името си, което е градил 60 години /по негови думи/.

А кой от нашите политици-хвалипръцковци може да каже нещо подобно: че е градил името си десетилетия и че то е най-свидното му притежание?

 

Нали виждате: дори да се е опитвал, и дори да е успял – един ден пада в лапите на Казанова.

Чао, Да живее България!