КОМЕНТАР

„Завършената Свинщина! Дори Дяволът отказа да се пазари с Кирчо“!

Published

1 year ago

July 1, 2025

Author

„Завършената Свинщина! Дори Дяволът отказа да се пазари с Кирчо“! Кеворк Кеворкян пенсионира публично Петков

Тия пък сякаш падат от Марс – имам предвид кметовете на столични райони, които тия дни едновременно избягаха от Тайфата на Кирчо, все още нахално накичена с името „Продължаваме Промяната“. Причината: натискали ги да уредят някакви сделки от скритата програма с далавери, с която всяка тукашна партия се издържа. Горките – на Марс такива неща не се случвали…

По този повод, телевизиите отегчено се прозяха с някой и друг постен репортаж, за простолюдието да не говорим, то отдавна е убедено, че политиката се прави от завършени измамници и бандюги и вече нищо не е в състояние да промени мнението му.

Мнозина обаче ще се запитат, щом са толкова девствени в тия работи, защо кметовете – марсианци са се хванали с Кирчовци и изобщо с тукашната политика? Те изглежда и вестници не четат – иначе щяха да са научили за една тайно записана преди време спявка на елита на ПП, която недвусмислено доказа, че дори една занемарена септична яма е по-чисто място в сравнение с българската политика.

А и Кирчо отдавна е ясен и за уличните кучета – и също толкова отдавна е получил опрощение за всичките си грехове, дори и за тия, с които тепърва ще ни радва.

Нещо повече: той се е превърнал в обяснението и дори в оправданието за Всеобщата Греховност, в която сме затънали и в която ще си останем.

Кирчо наднича отвсякъде: всяка документна измама ще напомня за него и ще бъде оправдавана пак с него; всеки даже най-смътен еротичен намек ще събуди с нова сила любопитството към парапетното му приключение, след което публичното бъркане под нечия женска пола вече не е осъдително, остава само това да бъде обявено с решение на Конституционния съд. Впрочем, не е справедливо да си острим моливите по изстрадалите глави на конституционните съдии, защото никой съд не е в състояние да се справи с дяволиите на Кирчо, дори самият Дявол отдавна щеше да се е отказал да се пазари с него. Факт е, че Кирчо се подигра с общественото мнение, то се оказа безсилно да го вразуми дори в нищожна степен.

Временният им наставник Радев направо нарече него и сиамският му близнак Асенчо „шарлатани“, но противно на очакванията на наивниците те носят и тази оценка като някакво ценно отличие от президентската канцелария.

Кирчо и ортаците му промениха изцяло и завинаги тукашната политика: и до тяхното появяване тя никога не е била дейност, достойна за някакво уважение, но те я окаляха до невъзможност – достатъчно е да си спомним дори само аферата с двойното гражданство на Кирчо.

Тъй или иначе, измамата – понякога дори умишлено демонстрирана – и нейните първенци вече хвърлят мазно/вонливо петно върху цялото политическо съсловие. То пък няма сили да се защити – а е и съмнително дали изобщо иска това. Сякаш няма желание и да се дистанцира от кирчовци – и оставя впечатлението, че едва ли не се възхищава от тях.

Костовата приватизация, извън всичко останало, не бе по-малко вулгарна от някои изстъпления на кирчовци, тя унищожи и последните остатъци от морал в предприемачеството /най-вече/ и изобщо в стопанисването на държавата.

Но дори жестокият, понякога направо абсурден грабеж, който бе предизвикан/отпушен от въпросната приватизация, справедливо наречена „криминална“, все пак беше опакован и съпроводен с някакви смътни обяснения за природата и изискванията на тъй нареченото „пазарно“ стопанство. В мъглявината на Прехода и това вършеше някаква работа.

Но Кирчовите „шарлатанства“ бяха повече от арогантни, те сякаш нарочно предизвикваха здравия разум на обществото, доколкото той все още съществува – дори само споменатата афера за неговото гражданство му осигурява челното място в една класация на най-бруталните измами. След тази афера вече всичко беше възможно в българската политика.

Политическото съсловие се прикри в кирчовщината, прие я охотно като едно удобство, като услуга за собствената си немощ. И вече изобщо не се притеснява, че демонстративно е презирано от Народа – той категорично изостави политиците си. Остави ги, например, да харчат част от парите, отклонени от него, в някакво срамно подобие на избори, които всъщност отдавна са се превърнали в полесражение на купения вот в различните му разновидности.

Но Народът не е достатъчно опитен в тия сметки и допусна Сектата да постигне – и да затвърди през изборите – едно равновесие, което й осигурява възможността безметежно да властва в мерзостта на различни сглобки, които, като по правило, са дълбоко аморални.

Станахме свидетели на завършената Свинщина в политиката.

Абе, тия кметове наистина ли падат от Марс?

Безспорно е обаче и друго.

Политическото съсловие успява да оцелее, поне в някаква степен, като почти винаги в решаващите моменти оттласква и пренасочва общественото внимание от важното към маловажното, от смисленото към незначителното.

Така се случи и с направо непоносимите разкрития за старческите домове и изобщо с позора, който винаги ще съпровожда отношението ни към нашите предци.

Няма лесно да се отървем от срама, че сме дива държава, която е успяла до такава степен да оскоти населението си, че то е загубило представата за святостта на задължението да се грижи, дори със сетни силици, за родителите си – и дори е забравило за този си дълг. Който би трябвало да е неотменим при всякакви обстоятелства – даже и когато сме изоставени/подвластни на някоя Гнусна Сглобка.

Статистиката ни поразява със своята жестокост. Трябваше да станат известни издевателствата в Ягода, за да се наканят да преброят старческите домове – едва 5 хиляди и 600 за цялата страна, домовете за хора с увреждания пък са още по-малко – 4 хиляди и триста – и това при едно фатално застаряващо население, също и порядъчно болнаво. Едва ли някой се съмнява, че всичко ще приключи с въпросното преброяване. Неизбежно е.

Сякаш сме попаднали във вихъра на някакъв опустошителен смерч. Всички се усещат изоставени – и още по-лошото е, че сякаш не проумяват на какво се дължи това. Държавата е изоставила населението си – само завършен идиот не би се съгласил с това.

Младите са изоставили Старите – те пък отдавна вече не намират утеха в младите, да се надяваме, че поне не са ги проклели. А всички вкупом са изоставили Държавата, тя сякаш не съществува.

Изчезна и вече не съществува спонтанния колективен вопъл, толкова популярен до преди няколко години: „Няма държава!“ Това е повече от ясен знак: тя не съществува, няма я, самозаличила се е, дано да не са я заплюли за изпроводяк. Макар че, ще бъде напълно заслужено да й се окаже тази чест. Никой няма желание да се отърка в нея или да я защити – като изключим някои добре охранени ситуационни подлоги.

А Властниците все така фатално закъсняват във всичките си начинания. Трябваше медиите да се натъкнат на няколко миниконцлагера, по-жестоки от нацистките и по-изобретателни в смазването на човешкото достойнство, за да се сетят да изцедят от себе си няколко капки състрадание.

Те не са в състояние да направят нищо повече.

От профила във фейсбук на легендарния Кеворк Кеворкян

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия коментар политика

Up Next

Психопати гласуваха 5% от БВП за оръжия – България върви към самоубийство.

Don't Miss

Необикновената съдба на един обикновен идЕот! Важни българи видяха сметката на Петков! ПРОЧЕТЕТЕ!

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ