БАНКЕРЪ

Повечето водещи централни банки в света очакват катастрофа

Published

1 year ago

July 10, 2025

Author

Доц. Сарийски: Повечето водещи централни банки в света очакват катастрофа

България вероятно ще се присъедини към еврозоната във възможно най-неподходящия момент, когато 52% от 40-те централни банки, участващи в редовната анкета на UBS, очакват стагфлация или рецесия, последвана от стагфлация (за сравнение през миналата година делът на песимистите достигаше едва 18%). Стагфлация (от „стагнация“ + „инфлация“) е термин от макроикономиката, с който се обозначава състояние на икономиката, характеризиращо се със застой (нисък темп на икономически ръст), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата и като цяло не се възприема като благоприятен момент за нови начинания. Икономистът, доц. Григор Сарийски обясни какво означава за страната ни влизането в еврозоната при надигащата се криза в Европа и света в интервю за Катя Илиева по ТВ 7/8.

България няма да стане равна с богатите икономики като Франция и Германия само защото е приета в еврозоната, заяви той и предложи на всеки, който се съмнява в това, да разгледа ротацията при гласуване в Европейската централна банка. “На сайта на ЕЦБ е публикуван график за ротация и там може да видите кой кога има право да гласува. Петте най-големи икономики разполагат с 4 гласа, т.е. те участват в четири от всеки пет гласувания. Страните от нашата категория имат значително по-малко участие при вземането на решения, тъй като са с малко население и по-скромен БВП“, обясни доц. Сарийски.

Той даде пример с Хърватия, последната присъединила се страна към еврозоната, която през януари и февруари не е имала право на глас и няма да има право на глас през август и септември. “Това означава че в 1/3 от гласуванията през 2025 г. Хърватия не участва и ако при някое от тях се вземат решения, които непосредствено я засягат, тя ще трябва да разчита на някой от останалите, който да защитава нейния интерес“, обясни доц. Сарийски.

Той посочи, че не може да става и дума за изравняване между страните-членки по някои от количествените критерии, като например държавен дълг и това е предпоставка за все по-голямо разминаване между целите и намеренията на членуващите в общността. „Франция има дългове, които са 1,2 пъти по-големи от брутния й вътрешен продукт (БВП), което означава, че тази страна е много по-заинтересована от емитирането на общи дългове, отколкото например ние и Германия“, подчерта икономистът, като добави, че задълбочаването на тези различия ще бъде един от основните фактори за засилването на разногласията в общността.

Доц. Сарийски прогнозира, че е много вероятно през следващите години Германия да премине от групата на „пестеливите“ към лагера на Франция, която трупа държавен дълг с особена охота и затова толкова настоява за идеята за теглене на общи заеми в ЕС. Към момента Европейският съюз има само една емисия на общ дълг, на стойност около 800 млрд. евро, по така наречения „инструмент за възстановяване“, създаден по време на пандемията от Ковид-19, за да се финансират ПВУ на страните-членки. Тогава Европейската комисия изтегли общ дълг от името на всички страни-членки, който те гарантират. „Чисто хипотетично, ако някой реши да излезе, останалите ще трябва да изплатят и неговите заеми“, обясни доц. Сарийски и добави: „Предстои нова подобна инициатива, в рамките на която ще бъдат изтеглени заеми за 150 млрд. С цел финансиране на част от разходите за въоръжаване“.

Повечето тежко задлъжнели страни имат интерес от разширяване на обхвата на тази практика и единствената причина тя да не бъде възприета досега е опозицията на влиятелните икономики с относително нисък дълг. Проблемът е, че една от тези страни – Германия съвсем наскоро премахна т.нар. дългова спирачка заради финансирането на нарастващите разходи за отбрана, така че страната може бързо да навакса с трупането на дългове и в рамките на 4-5 г. да премине в групата на страните, които ще имат интерес и съответно – ще лобират за емитиране на общ дълг, обясни доц. Сарийски. Засега ролята на най-активен лобист за тази идея е Франция, която под претекст, че иска да подобри статуса на еврото като глобална резервна валута, настоява пред съюзниците си от ЕС да възприемат това като стандартна практика и да се насочат към тегленето на повече общи заеми.

„Що се отнася до твърденията, че инвестициите ще се увеличат след влизането в еврозоната, за тяхната достоверност можете да съдите по опита на Хърватия. През първата година след датата на присъединяване, преките чуждестранни инвестициите не само че не се увеличиха, но дори намаляха, като в нашия случай трябва да отчетем отвратителните тенденции, които се развиват в световната икономика докато ние се готвим да влезем в еврозоната. В момента повечето централни банки очакват своеобразна икономическа катастрофа, и в подобна ситуация да разчитате на увеличение на инвестициите и умерена инфлация е меко казано наивно“, коментира икономистът.

Още анализи на доц. Сарийски:

Приказки за деца

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending банкеръ банки българия свят

Up Next

Принудителната планирана смърт на българските банки

Don't Miss

Все повече централни банки се отказват от долара

БАНКЕРЪ

КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ

Published

2 months ago

July 22, 2026

Author

Залата беше затворена за външни лица.

Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.

Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.

Въпросът беше един:

Кой ще оцелее?

Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.

От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.

Имаше и друго.

Телефонни обаждания.

Анонимни предупреждения.

„Внимавай.“

„Не пътувай с децата си.“

„Знаем къде е жена ти.“

Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.

Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.

Трети вече не водеше децата си на училище.

А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.

Или по-точно — всички имаха своите предположения.

— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.

— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.

Някой спомена прокуратурата.

Друг — БНБ.

Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.

После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.

Мафията.

Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.

Новата.

С костюми.

С адвокати.

Със свои хора в институциите.

С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.

— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.

Никой не отговори.

Всички знаеха, че това е само върхът.

Тогава се обади Емо.

Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.

Баща му също бил човек с влияние в старата система.

Емо беше преживял прехода по свой начин.

Той не говореше много.

Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.

Тази вечер обаче направи грешка.

— Трябва да направим това — каза той.

Няколко души се спогледаха.

— Кое „това“? — попита един.

Емо се наведе напред.

— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.

Тонът му беше заповеднически.

— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.

— Не съм казал това.

— Именно така звучиш.

В залата се появи напрежение.

Емо се облегна назад.

— Ако някой има по-добра идея, да я каже.

Мълчание.

Тогава се обади човекът, който седеше до него.

Неговият приятел от двадесет години.

Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.

Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.

Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:

Всеки от тях беше собственик.

Равен на останалите.

— Емо — каза той спокойно, — не говори така.

Емо го погледна.

— Как?

— Като че ли командваш всички.

— Аз просто казвам какво трябва да направим.

— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.

Няколко души наведоха глави.

— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.

Емо се усмихна студено.

— Добре. Слушай.

— Слушам те от двайсет години.

Този път усмивката изчезна.

За няколко секунди никой не каза нищо.

После разговорът продължи.

Говориха за ликвидност.

За сигурност.

За охрана.

За резервни канали.

За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.

За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.

И кои вече не трябва да бъдат докосвани.

В един момент Емо отново се намеси.

— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.

— А ако вземем грешно решение? — попита някой.

Емо не отговори.

Срещата продължи още почти час.

Накрая хората започнаха да стават.

Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.

Емо остана до масата.

Приятелят му също.

За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.

Не беше кавга.

Не беше омраза.

Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.

— Емо — каза тихо приятелят му.

— Да?

Той го погледна право в очите.

После се изправи.

— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.

Емо замълча.

Вратата на залата се затвори.

А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.

Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.

И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.

Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:

Кой е най-богат?

Не беше и:

Кой има най-голяма банка?

Въпросът беше много по-прост.

Кой ще оцелее?

БАНКЕРЪ

Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година

Published

4 months ago

May 13, 2026

Author

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.

Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.

Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.

Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.

Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.

Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.

БАНКЕРЪ

Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата

Published

4 months ago

April 30, 2026

Author

Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.

1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш

2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)

Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!

4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)

Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.