Америка пуска „гениална“ финансова хитрост. Последиците са непредсказуеми.

GENIUS Act – поредната глупотевина или нещо сериозно?

Преди 80 години американският долар получи статут на „световна валута“ на конференцията в Бретън Уудс. Благодарение на този статус, американският долар затвърди икономическите и политическите си позиции в света за няколко десетилетия. Америка се превърна в суперсила.

А след разпадането на СССР светът за известно време стана еднополюсен, като САЩ се превърнаха в единствения полюс на световната сила. През настоящия век се появиха признаци на отслабване на долара. Следователно, съществува заплаха от отслабване на икономическите и политическите позиции на САЩ в света и загуба на предишното влияние на Америка.

Все по-очевидно става, че мощта на Америка е „напомпана“. Тя се осигуряваше от растежа на националния дълг. Американски и чуждестранни инвеститори с удоволствие купуваха американски държавни ценни книжа. Доверието в тях беше същото като в щатския долар. Но днес инвеститорите вече имат съмнения относно надеждността на щатския долар и националния дълг.

За американските власти става все по-трудно да „надуват“ привидното благополучие и мощ на Америка. Току-що дойде новината, че националният дълг на САЩ е пробил границата от 37 трилиона долара. Това е 124% от БВП. Годишните бюджетни разходи на САЩ за обслужване на дълга надхвърлиха 1 трилион долара, като за първи път те надхвърлиха размера на бюджетните разходи за отбрана.

Тръмп и екипът му разбират, че Америка е изправена пред сериозна системна криза, която би могла окончателно да лиши САЩ от предишното им влияние и господство в света. Засега Вашингтон няма ясна стратегия за предотвратяване на кризата. Има поредица от импулсивни действия, които са слабо свързани помежду си. А понякога си противоречат.

И така, Тръмп многократно е заявявал, че трябва да се направи всичко възможно, за да се гарантира, че доларът ще остане световна валута. И дори предупреди други държави, че ще бъдат наказани с американски санкции (например високи, забранителни мита), ако се опитат да подкопаят позицията на американския долар.

Но в същото време същият Тръмп казва, че Америка се нуждае от слаб долар, за да повиши международната конкурентоспособност на американската икономика. Експертите правилно отбелязват, че отслабването на долара може да доведе до неконтролиран спад на американската валута. А това е крахът на Америка.

Изглежда, че това започва да достига до Тръмп. Хора от екипа му трескаво търсят различни начини за предотвратяване на системна криза в Съединените щати. И през юли американски и чуждестранни медии съобщиха новината за подобно финансово нововъведение на американските власти, което беше наречено „Гениалният акт“. В оригинал: GENIUS Act. Това е федерален закон, чието пълно име е Guiding and Establishing National Innovation for US Stablecoins Act (GENIUS Act). Той определя правилата за създаването и използването на стейбълкойни, криптовалути, обвързани с долара.

Активното развитие на проекта GENIUS Act започна в Конгреса веднага след като Доналд Тръмп дойде в Белия дом. Още в деня на встъпването си в длъжност 47-ият президент на САЩ заяви голямото значение на криптовалутите за Америка. Той многократно е заявявал, че Америка трябва да се превърне в „криптовалутната столица“ на света.

На 23 януари Тръмп подписа изпълнителна заповед, озаглавена „Укрепване на американското лидерство в цифровите финансови технологии“; документът предвижда създаването на работна група по криптовалутите към президента на САЩ. На 7 март Тръмп подписа изпълнителна заповед за създаване на Стратегическия резерв за биткойн.

Този резерв ще бъде попълнен с онези биткойни, които са били конфискувани от държавата по различно време и по различни причини. Това са приблизително 200 хиляди биткойн „монети“ (BTC). Тръмп иска Стратегическият резерв да расте за сметка на изкупуването на биткойн от държавата на пазара.

Но тази изпълнителна заповед не е достатъчна. Необходим е закон, който разрешава използването на бюджетни средства за закупуване на BTC. И проект на такъв закон в момента се обсъжда в Конгреса на САЩ (Bitcoin Act) . Той предвижда закупуването на 1 милион „монети“ BTC за период от пет години. При текущите цени на Bitcoin това са близо 120 милиарда долара. Тръмп и екипът му очакват законопроектът да стане закон още това лято.

Но Тръмп и екипът му залагат не само на биткойн, но и на частни дигитални валути, наречени стейбълкойни. Това са дигитални валути, чиито цени са обвързани със златото, други борсови стоки и официални валути. Истинските стейбълкойни днес се считат за онези дигитални валути, които не са просто обвързани с някаква „котва“, но и имат реална 100-процентова сигурност под формата на същото злато или официални валути.

Първият закон за криптовалутите, приет при 47-ия президент на Съединените щати, е гореспоменатият Закон GENIUS. На 17 юни 2025 г. законопроектът е приет от Сената на САЩ. Месец по-късно, на 17 юли, той е приет от Камарата на представителите, а на 18 юли 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписва Закона GENIUS.

Законът легализира емитирането на криптовалути (токени), обезпечени с резерви в официални долари и краткосрочни държавни облигации. Емитентите трябва да публикуват информация за своите резерви и да се подлагат на редовни одити. Това е необходимо, за да се защитят притежателите на токени, така че те да не могат да загубят активите си в случай на масово оттегляне от криптовалутите.

Законът изисква от емитентите да предоставят на притежателите на монети приоритет при изплащане в случай на фалит. Емитентите ще бъдат задължени също така да спазват определени правила за борба с прането на пари и финансирането на тероризма.

Прави впечатление, че за разлика от конвенционалните емитенти на криптовалути, които най-често са физически лица, правото да емитират доларови стейбълкойни е предоставено на лицензирани юридически лица от САЩ. Не е изключено лицензи да бъдат издавани и на юридически лица от други държави, ако те са регулирани от сравними стандарти.

Емитентите могат да бъдат дъщерни дружества на застраховани банки или небанкови дружества, получили специален федерален лиценз от Службата за контрол на валутата (OCC).

Емитентите с над 10 милиарда долара в стейбълкойни подлежат на федерален надзор. По-малките емитенти могат да изберат да бъдат регулирани на щатско ниво, при условие че местните закони бъдат счетени за „съществено сходни“ с федералните разпоредби от специален комитет.

Наблюдателите отбелязват, че в допълнение към Закона GENIUS, в Конгреса се подготвят още два закона за криптовалутите: Законът CLARITY и Законът Anti-CBDC .

Законът Anti-CBDC е Закон, забраняващ емитирането или тестването на цифрова валута на централната банка (CBDC) без одобрението на Конгреса. Бих искал да отбележа, че преди година, в разгара на президентската предизборна кампания, всички кандидати за най-високия държавен пост заявиха, че няма да позволят разработването и емитирането на цифров долар от Федералния резерв на САЩ.

И Тръмп е заявявал това многократно, наричайки цифровия долар на Фед посегателство върху правата и свободите на американските граждани. В момента законопроектът е одобрен в Камарата на представителите, но за да влезе в сила, Законът против CBDC трябва да бъде гласуван и в Сената. Очаква се законът да бъде приет до края на лятото.

Законът CLARITY. Пълното му наименование е Digital Asset Market Clarity Act (Закон за прозрачност на регулирането на пазара на цифрови активи), „Закон за прозрачност на регулирането на пазара на цифрови активи“. Документът определя ясна рамка за регулиране на пазара на цифрови активи, включително доларовите стейбълкойни.

Предвиждат се задължителни изисквания за публично разкриване на информация от емитентите на цифрови активи. Законът CLARITY определя областите на отговорност на федералните агенции. Комисията по ценни книжа и борси на САЩ (SEC) отговаря за инвестиционните договори и токените, ако те са еквивалентни на ценни книжа.

Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC) съответно регулира децентрализираните токени и цифрови стоки (децентрализираният финансов сектор – DeFi ).

Законът CLARITY получи подкрепа и в долната камара на Конгреса на САЩ; очаква се през август той успешно да премине горната камара и да стане закон.

И така, обещанията на Тръмп да направи Америка „крипто столица“ на света постепенно започват да се сбъдват. Редица експерти смятат, че приемането на Закона GENIUS трябва да се класифицира не като поредна финансова маневра от екипа на Тръмп, а като начало на финансова революция. Като начало на радикално преструктуриране на финансовата система на САЩ.

Някои наблюдатели свързват приемането на Закона GENIUS с борбата на Доналд Тръмп срещу Федералния резерв. По време на първия си мандат Тръмп се опита да принуди Федералния резерв на САЩ да понижи основния лихвен процент. Но всички опити на Тръмп бяха напразни. Сега Тръмп се бори срещу ръководителя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, но също без особен успех.

Вярно е, че Тръмп успя да „захапе“ Федералния резерв по някои въпроси. По-специално, да спре работата по дигиталния долар. Ако Конгресът на САЩ приеме Закона Anti-CBDC през август , тогава Тръмп ще има пълна победа в тази област. Но досега няма успех по отношение на основния лихвен процент и паричната политика. И затова някои наблюдатели смятат Закона GENIUS за първата стъпка на Тръмп в лишаването на Федералния резерв на САЩ от монопола му върху паричната емисия.

Доларовата продукция на машината на Федералния резерв на САЩ, както твърдят поддръжниците на Закона GENIUS , ще бъде допълнена от доларови стейбълкойни, емитирани от частни банки и компании. А търсенето на доларови стейбълкойни косвено ще засили позицията на официалния долар на Федералния резерв на САЩ, както и ще създаде допълнително търсене на ценни книжа на САЩ.

Но критиците на Закона GENIUS са сигурни, че ще има постепенна замяна на долара на Федералния резерв на САЩ с доларови стейбълкойни. Въпреки че въпросният закон изисква емисията на доларови стейбълкойни да бъде обезпечена със 100 процента долари на Федералния резерв на САЩ, всички трезвомислещи експерти разбират, че за всеки долар на Федералния резерв на САЩ ще бъдат емитирани повече доларови стейбълкойни. Съотношението може да бъде 2:1. Или може би дори 3:1. Или 10:1.

Достатъчно е да си припомним историята на търговските банки. На които първоначално е било позволено да отпускат заеми в размер, ненадвишаващ размера на официалните пари в депозитните сметки. Заемите от търговските банки също са пари.

И така постепенно обемите на кредитните пари, емитирани от търговските банки, стават много по-големи от обемите на официалните пари, емитирани от централните банки. В учебниците по икономика това се нарича непълно или частично покритие на пасивите на търговските банки.

През 20-ти век банките в почти всички страни по света лобират за закони, легализиращи непълното покритие на пасивите на депозитните и кредитните институции. Банките започват да правят пари от нищото. Вярно е, че едновременно с това периодично се случват банкови фалити и банкови кризи. Както и грабежи на вложителити. Всичко това може да се случи отново. Но сега доларовите стейбълкойни ще се превърнат в инструмент за обогатяване на едни и ограбване на други.

Или може би това е било първоначалното намерение на инициаторите на GENIUS Act ? Може би „собствениците на парите“ искат да преминат от традиционни доларови активи към тези доларови стейбълкойни? Но стейбълкойните са само междинно звено за тях. След това те ще основат активите си на нещо солидно и надеждно – злато, земя, петрол, фабрики.

Като част от този план, официалният щатски долар ще започне бързо да се обезценява. А това е, от което се нуждаят Тръмп и екипът му. В крайна сметка ще има обезценяване на националния дълг на САЩ, който, както отбелязах по-горе, достигна нивото от 37 трилиона долара.