АНАЛИЗИ
Генезисът на европейската русофобия (българофобия) и увертюрата ѝ към гарантиран колапс на Стария континент.
Генезисът на европейската русофобия (българофобия) и увертюрата ѝ към гарантиран колапс на Стария континент.
Причините за сляпата и обсебваща настояща русофобия (към българите на запад омразате е същата) в европейските лидери без съмнение са много, но две от тях са фундаментално важни. Първата крие корените на създаването си в миналото си след разпада на Съветския блок, а втората е следствие на лишената от адекватност политика на либералните правителства инсталирани по политическите върхове от глобалистки центрове.
Да започнем с първата. След разпада на Съветския съюз и изоставянето на сателитите му, западът бързо се преориентира да ги превземе политически и икономически, за да са под негов контрол. От север на юг това са Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България (Унгария и Словакия са изключение към настоящия момент по отношение на русофобията). До падането на Източния блок те имаха ролята на буферен сърп или щит на отстояние на СССР от колективния Запад. Бяха поясът, която даваше спокойствие на Москва, че се намира на значително разстояние от основния ѝ идеологически и политически враг.

През 2009 г. основателят и президент на частния американски мозъчен тръст Stratfor (Strategic Forecasting Inc.) Джордж Фридман пише забележително признание в книгата си “Следващите 100 години”, напоено със самоувереността на представител от младата в исторически план американска нация, която гледа на света от презумпцията на властелин: “След края на XX век Съветският съюз се разпада, чуждестранните сили не закъсняват да се възползват от руската икономика – нахлуват в неговите бивши територии, за да създадат политически хаос и да доведат народите до бедност и нищета. Едновременно с това те предприемат светкавични ходове за интегриране на максимален бой страни от руската сфера на влияние в собствените си сфери на влияние. Така Източна Европа е погълната от НАТО и ЕС.”
Фридман признава, че милиони хора от бившия Източен блок са доведени до просешка тояга, но не казва как. Механизмът, който Западът използва за целта е като облече във власт аморални, лишени от социална и национална емпатия елементи, в това число значително количество представители от криминогенния свят, готови да предадат интересите на държавите си в полза на новите им господари. В България този процес беше особено отчетлив и показателен, вероятно за назидание на останалите. Западът умишлено даде лостовете на “демократичната власт” в ръцете на изключително компрометирани и малограмотни персонажи, за да дестабилизират страната в максимална степен като това доведе до тоталното ѝ плячкосване. Подозирам, че бе направено, защото България беше определяна като галеник на СССР в годините на комунизма.
Същите тези буферни страни, които пазеха СССР от Запада като щит, по ирония на съдбата сега са впрегнати в ролята на русофобски сърп, който да не позволи на Русия да възвърне сферите си на влияние, т.е. щит за неразпространение на влиянието на Москва.

В този смисъл постепенно русофобията еволюира в инструмент за вътрешна легитимност на европейските елити. Когато икономиката им забуксува, когато социалното недоволство нарасна, винаги има удобно обяснение: „Русия е виновна“. Войната в Украйна само кристализира този механизъм.
Тук ще си позволя да насоча вниманието на тези, които си спомнят с носталгия за огромната армия, която България имаше по времето на социализма към друг логически ъгъл. Безспорно е, че страната ни имаше внушителна армия, но тя не беше факт само и единствено по волята и възможностите на българската държава. Нямам съмнение, че е била създадена, за да пази преди всичко интересите и суверенитета на СССР и в частност на България, като техен съюзник. Беше налагана тезата, че войската ни пази от Турция, което също беше вярно, но по-важното е, че Анкара става член на НАТО още през февруари 1952 г., както и Атина, което вярвам, че никак не се е понравило на съветските власти. Затова твърдя, че СССР дава правото на граничещата С Турция и Гърция България да развие силна армия, подкрепена от мощен ВПК с руски патенти и модели на оръжие. Този ВПК днес обслужва НАТО срещу Русия. В заключение към тази вметка – в обозримо бъдеще такава армия няма да бъде позволено на България да има по обективни геополитически причини. Друг съществен фактор е отчетливият ни демографски срив.
В русофобския буферен сърп в Източна Европа ключов фактор е Украйна. Много пъти съм изказвал тезата, че веднага след обявяване на своята “независимост” от СССР, в Киев са започнали да действат агенти от американските служби, които да подготвят страната за война с Москва с цел дестабилизация и отслабване на Русия за последващия ѝ разпад и разграбване по начина, по който Фридман признава, че са ограбени бившите ѝ сателити.

Фридман пише още, че “същинският край на Студената война за Руската федерация настъпва в момента, в който в Украйна избухва Оранжевата революция (22 ноември 2004 – 23 януари 2005 г.)… Ако Западът бе успял да извоюва контрол над Украйна, Русия щеше да изгуби отбранителната си способност в този регион.” По-късно, в реч на 4 февруари 2015 г. пред Чикагския съвет по глобални въпроси, Фридман признава директно: “…първостепенният интерес на Съединените щати… е (предотвратяване на) връзката между Германия и Русия, защото обединени те са единствената сила, която може да ни заплаши, и да се уверим, че това няма да се случи… преди десет дни, генерал Бен Ходжис, командващ армията на САЩ в Европа, посети Украйна. Той обяви, че американските инструктори вече официално ще ходят, а не само неофициално (т.е. това е вече установен отдавна процес)… След това той отиде и в Балтийските страни и обяви, че САЩ ще разположат предварително бронетанкова техника, артилерия и друго оборудване в Балтийските страни, Полша, Румъния и България. Така че вчера САЩ обявиха, че ще изпратят оръжия, тази вечер, разбира се, те го отрекоха, но те ще го направят, оръжията ще бъдат изпратени.”
С това Фридман потвърждава изгражданата десетилетия целенасочена агресия и русофобия в политическите европейски елити и новоизградената обслужваща я класа, в която влизат медии, анализатори, фигури с обществено влияние, творци и пр. Всички те са солидно възнаграждавани за инженираното и реализирано национално и социално предателство. Може би има и наивници, които вярват, че демонстрацията на омраза към Русия ще им донесе дивидент. Вероятно не могат да калкулират събитията и да преценят, че това беше валидно в минало време.
Втората причина за ожесточената русофобия сред настоящите европейски политически елити е настъпващата демографска катастрофа, мигрантска война на Стария континент и последващия срив. Те разчитаха, че ще отложат задаващия се социален и икономически колапс по почина по който ограбиха Съветския съюз и сателитите му – с плячкосване на Русия. Но не успяха. А Европа вече няма никаква възможност за водене на друга война – без ресурс и армия. Последната ѝ надежда беше като планирано хвърли Украйна в ужасяващо клане.

В целия свят (с малки изключения) се наблюдава спад на прираста на населението. В постиндустриалния свят семействата или обвързаните двойки все по-често решават да създадат под 2 деца. В прединдустриалния период и по време на индустриализацията е бил необходим ръст заради критичната нуждата от физическа работна ръка. В днешния свят на компютъризация и роботика това е минало. Машините заместват във все повече сфери човешкия фактор. Ефектът за Запада, който бе индустриален лидер, пукнатините се появиха най-рано. Днес в бивша индустриална Европа се наблюдава най-отчетливо застаряване на населението. През 2024 г. средната възраст на гражданите от ЕС е 45 години, но според мен тези данни са силно подвеждащи, защото съм убеден, че към статистиката не са включени много от мигрантите, които са предимно под 25 години, т.е. средната възраст на европейците е над 45 г.
Проблемът се задълбочава заплашително, защото по официални данни през 2050 г. средната възраст на европейците, ще е 49 години. Мисля, че ще е над 50 г. Това ще доведе много скоро до социални катаклизми, защото въпросната “млада работна ръка” от Северна Африка и арабските страни не беше в болшинството си интегрирана от европейските неолиберални власти. Тогава окончателно механизмът – младите работят и с част от заплатите си осигуряват пенсиите на възрастните ще престане да функционира. Социалният стълб ще рухне.
По моя прогноза след по-малко от 10 години, свикналите да живеят на социални помощи милиони мигранти ще потърсят “правата си”, защото средствата ще намалеят драстично и в един момент ще секнат, но преди това ще бъдат орязани в много голяма степен пенсиите на коренното местно население. Тогава придошлите предимно от арабските страни ще се обърнат срещу официалните власти по особено враждебен начин. Като допълнителен фактор е редно да подчертая, че висока раждаемост се наблюдава именно в мигрантските семейства във Великобритания и Европа. Техните синове са потенциални войници в една зрееща война срещу националните власти и народи.

Потъващите в икономическа криза страни ще са без избор и ще предприемат мерки свързани с недофинансиране на полицията, за да забавят бунтовете пренасочвайки финансови потоци. Тогава няма да има кой да предотврати нарастващата мигрантска агресия, което неминуемо ще доведе до гражданска война. И преди съм писал, че големите градове и столици в Европа ще се окажат арена на кървави стълкновения, които по-вероятно е да бъдат изгубени от местното население, заради възрастовата и числова разлика с придошлите.
Само преди дни британският професор и експерт по войните Дейвид Бец в статия за списание „Military Strategy Magazine” заяви, че някои големи градове вече придобиват статут на „диви градове”, тъй като са започнали да живеят „по законите на дивото”, тъй като правителството е загубило контрол над мигрантите и не може да прилага законът. „Много западни градове вече отговарят на този профил.” Като цяло 15 държави са изложени на риск и ако в една от тях избухне конфликт, има вероятност той да се разпространи и в други. Според професора, страните, изложени на най-голям риск, са на първо място Великобритания и Франция. Аз бих добавил убедено Германия и Нидерландия.
На този фон припомням като контрапункт, че американският президент Тръмп обяви реиндустриализация на САЩ и депортация на криминогенния мигрантски фактор, за да предотврати или поне да забави този процес. За да се оттласне Европа от задаващата се катастрофа трябва да последва примера на Америка. Но това трябва да мине през спешно отстраняване на неолибералните власти.

Антируската реторика не е само изкривен външнополитически инструмент. Тя е вътрешнополитическа стратегия за оцеляване на неолибералната власт. Но тази Европа няма визия за бъдещето си. Настоящите ѝ лидери не са фактори с мащаб. Затова се връща към удобния си враг – Русия.
Русофобията не е просто настроение. Тя е дълбок политически инструмент, исторически изковаван и днес възроден като стратегия за отклоняване на вниманието от задаващото се социално цунами. Тя е капан – защото всяка политика, основана на омраза и страх, в крайна сметка разрушава този, който я изповядва. Европа рискува да превърне своята зависимост от САЩ и своята обсебваща агресия към Русия в собствено историческо поражение.
Валентин Кардамски
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
