АНАЛИЗИ

В свободна Европа свободата на словото е на изчезване

Published

8 years ago

May 20, 2018

Author

В някои държави убиват журналисти, в други – цели медии

Струва ли си да рискуваш здравето и дори живота си, за да защитаваш обществения интерес? Колко дълго могат журналистите и издателите да издържат на натиска, когато цялата репресивна машина се обърне срещу тях? Може ли демокрацията да оцелее без един от стълбовете си – свободата на словото? Докога люлката на цивилизацията – Европа, ще си затваря очите за настъплението на правителствата срещу медиите и все по-честите посегателства над журналисти? И дали, когато най-после тези проблеми влязат в дневния ред на политиците, няма да е твърде късно?

Тези въпроси бяха дискутирани на провелата се в София конференция “Медийна свобода и плурализъм”, в която се включиха професионалисти от повече от 10 държави, които за първи път се обединиха за съвместни действия и излязоха с обща декларация, описваща драматичната ситуация с медиите в редица европейски страни. Организатори са най-големите професионални сдружения в Европа: Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюзът на издателите в България. В дискусията журналисти от различни държави разказаха за различни форми на натиск върху тях, съдебни преследвания, заплахи и тормоз върху близките им. Физическата саморазправа и опитите за сплашване на журналисти, направили разследвания срещу властта и криминалните групировки, се превръщат в устойчив модел за контрол, който се мултиплицира в държави с авторитарни инструменти за управление. Двете убийства на журналисти за пет месеца – в Малта и Словакия, както и зачестилите нападения показват рисковете пред журналистическата професия.

Журналистите в Полша са под обсада

“Чувствам се повече войник, отколкото журналист”, разказа Томаш Пиатек, който описа тормоза и десетки дела, заведени срещу него след публикуването на книгата му “Мачеревич и тайните му”. Тя описва връзки на бившия министър на отбраната Антони Мачеревич с руската мафия и фирми в Полша, зад които стоят руски капитали и се ръководят от хора, свързани с руските служби. Министърът не посмял да съди журналиста, защото в книгата всяко твърдение е подкрепено с документи. Но подал сигнал във военната прокуратура, че журналистът действа против държавата. На Пиатек бързо му е повдигнато обвинение за тероризъм, по което военната прокуратура иска три години затвор. “Аз съм късметлия, защото случаят ми беше шумен и добре известен на всеки”, казва Пиатек. След статии в западни издания обвиненията в тероризъм са свалени, но срещу него водят дела засегнатите фирми. Пиатек е бил атакуван и от медиите, които са близки до министъра на отбраната, които го наричат луд агент на антиполската конспирация. Бил нападан физически, а мними полицаи разбили апартамента на родителите му.

За съдебно преследване и оклеветяване в медии до властта разказа международният редактор Бартош Виелински, който работи в един от най-авторитетните вестници в Полша – “Газета Виборча”. Заради опозиционното си поведение вестникът е подложен на всякакъв натиск – правителството нарежда на всички институции да спрат абонамента си, разпространителите започват да крият броеве на вестника и изобщо да не го предлагат на читателите. Множество държавни компании, недоволни от критичните статии за тяхното управление, завеждат дела за клевета. “Засега съдебната власт е на наша страна. Но това може да се обърне. Представете си, че управляващата партия контролира съдебната система и съдията получи обаждане, че трябва да бъде патриот и да осъди тази антиполска медия. Ако това се случи няколко пъти, ще загинем”, обобщи той.

Мирослав Вроблевски, който работи към омбудсмана на Полша, сподели, че частните медии в неговата страна са изправени пред редица проблеми, които им пречат за нормалното съществуване. Държавните компании не рекламират в медии, които не са близки до властта. Все още има текст в закона, който предвижда клеветата да е престъпление по Наказателния кодекс, въпреки че Конституционният съд е препоръчал той да бъде отменен. Съветът за радио и телевизия, контролиран от властта, глобява частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Глобата е отменена само заради международния натиск.

Словакия е пред голям избор

след убийството на журналиста Ян Куцяк и годеницата му. “Имаме хубави и лоши новини. Гражданските протести доведоха до министерски оставки и до обединение в журналистическата гилдия. Две опозиционни партии предложиха законодателни мерки срещу концентрацията на медийна собственост и защита на разследващите журналисти, а фондация “Отворено общество” създаде фонд за грантове за разследвания”, разказа Павло Шалай, редактор в Euractiv. Разследването на убийството на Куцяк обаче е на “трупчета”, а вербалните атаки срещу медиите продължават. Новото правителство се контролира от същите хора, а законодателството е безмилостно към журналистите – заради критични публикации за бивш политик журналист е бил осъден на 18 месеца затвор с 3 години изпитателен срок, както и три години забрана да публикува материали където и да било. В последните години словашки медии, които преди това са били собственост на международни медийни компании, са изкупени от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. “Словакия е на критичен кръстопът – ще тръгнем или към Унгария и Полша, или към Западна Европа”, заяви Шалай.

Матюс Давид, бивш журналист в RTVS – обществената телевизия на Словакия, разказа, че той и негови колеги са били уволнени, след като са подписали отворено писмо, в което са изразили своите опасения за това как се развива медията. “Словашките журналисти живеят със съзнанието, че нямат защита в своята работа. Можеш да си тръгнеш, ако не ме харесваш – така мениджърският екип на телевизията посреща всяка критика”, каза той.

Унгария – орбанизация на медийния пейзаж

След като обществените медии вече работят като държавни и са фокусирани върху разпространението на правителствена пропаганда, почти е завършен и процесът на овладяване на местните медии. Ако до 2010 г. в Унгария имало между 7 и 10 регионални медии, собственост на чужди медийни компании, то сега всички са изкупени от местни икономически кръгове, близки до премиера Виктор Орбан, или се поддържат от общини, които ги използват за ведомствени агенции. Директорът на неправителствената организация Mertek Media Monitor Габор Поляк разказа, че по време на предизборната кампания местните медии са се включили изцяло на страната на партията на Орбан ФИДЕС. Затова и на парламентарния вот тази пролет партията получи рекордно високи резултати в селските райони и малките градчета, но не и в столицата.

Все пак, независимо от агресивното правителствено овладяване на редакциите, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включително и срещу най-влиятелните личности от ФИДЕС. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-ФИДЕС медии, обсебени от темата за миграцията, защитата на Унгария и нейните граници и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос. Другият тип медии работят за разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан – Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на ФИДЕС. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големия търговски канал RTL Klub и водещия политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

Чехия – президент с оръжие в ръка

По време на конференцията беше обърнато внимание, че политиците все по-често използват вербални заплахи срещу журналистите. Матийс Берман, съветник на представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по свободата на медиите, посочи, че заплахите към журналисти вече са ежедневие, защото е лесно да заплашиш журналист, чиято заплата е ниска, а условията на труд са лоши. А по думите на изпълнителния директор на “Рингиер Аксел Шпрингер” Марк Декан вербалното и физическото насилие вече са тъжната реалност в ЕС, като даде пример с политиците, които непрекъснато нападат журналистите, че си вършат работата. Красноречив пример за това е президентът на Чехия Милош Земан, който през октомври 2017 г. размахва на пресконференция бутафорен “Калашников” с надпис “за журналисти”. Земан неведнъж е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. В Чехия бяха приети и нови закони, с които се увеличава обхватът на наказателните санкции за клевета, и специално за клевета срещу президента. Освен че медийната концентрация около управляващия елит стига критични нива, един от най-богатите хора в Чехия – премиерът Андрей Бабиш, също притежава мрежа от влиятелни ежедневници в страната.

В Сърбия журналист е диагноза, а не професия

Основните медии в Сърбия обслужват интересите на правителството и държавните институции, сподели и дългогодишният журналист Зоран Секулич, който председателства Асоциацията на издателите на сръбски вестници. При 7 млн. души население в страната има 2000 медии, а от 12 ежедневника само 3 се издават извън Белград. Спадът в продажбите на вестниците обаче е драстичен – от 750 хил. броя дневно преди години днес тиражите са 10 пъти по-малко. Има и влошаване на професионалните стандарти и етика. Политическата среда е враждебна за независимата журналистика; таблоидите, обществените медии и част от частните медии са юмрук на управляващата коалиция. Пресконференциите на политически лидери са предварително режисирани, нямаме достъп до политиците за интервюта, особено ако се задават неудобни въпроси, добави той. Според Секулич ЕС се интересува повече от икономическите резултати, отколкото от отстояването на европейските ценности. “Много е лесно да се обвинят журналистите и да се каже – ами не работете в такива медии. Но отговорността е и на редакторите, и на собствениците на медиите, които подписват договорите с рекламодателите и правят компромиси с правителството. И това ви го казвам като издател”, каза Секулич.

България – концентрация под погледа на Борисов

Концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости, други форми на политически контрол върху медийното пространство, монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание – това са част от проблемите в България. Според адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информацията” в България има две медийни групи. Едната е “куче пазач” и критик на властта, а другата ласкае политиците и разпространява реч на омразата против всеки, критикуващ властта. “Понякога разследващата журналистика в страната е на много високо ниво. Често журналистите правят по-добри разследвания от правораздавателната система”, отбеляза Кашъмов. Той разказа как често пъти журналистите се притискат чрез различни административни мерки и глоби. Има и множество висящи дела срещу медии за големи суми, чрез които политиците се опитват да им окажат натиск и да ги сплашат.

Според разследващия журналист Христо Гешов от Червен бряг, който наскоро бе нападнат пред дома си, свобода на словото у нас въобще няма. Той няма съмнение, че нападението е заради разкритията му за общински служители, които са злоупотребили с обществени поръчки и европейски средства. Срещу него се водят много дела. “Големият проблем е, че в България нищо не се случва след подобни разследвания. Мои материали за дървената мафия бяха излъчени по Нова телевизия. Шефът на горското беше уволнен и толкова. Не знам дали не е назначен някъде другаде междувременно. А с тези пари се купуват избори, особено в по-малките градове”, каза той.

В частта за България в декларацията, която бе приета от участниците в конференцията, специално се отбелязва ролята на премиера Бойко Борисов за влошаването на медийната среда. Тя бе спомената и от Полин Аде-Мевел, която ръководи балканския офис на “Репортери без граници”. “От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Делян Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии”, пише в декларацията.

А сега накъде

Журналистите, издателите и неправителствените организации се обединиха около няколко препоръки за излизане от тежката ситуация със свободата на словото в Европа. Предлага се да се създаде Фонд за защита на свободата на медиите, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите – членки на ЕС.

В документа се настоява Европейската комисия да обвърже отпускането на средства от ЕС не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите членки и кандидатите. Комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. И се припомня, че в България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

Друга идея е финансирането от европейските фондове да е насочено директно към журналисти и медиите, а не както сега правителствата да са посредник. Така ще се преодолее моделът, при който държавата се превръща в основен рекламодател и спонсорира с европейски пари близки до нея медии.

Медиите настояват и ЕП и ЕК да ги подкрепят в борбата им за авторско право с интернет гиганти като “Фейсбук” и Гугъл”, които в момента взимат близо 90% от приходите от реклама в интернет, а използват съдържание, създавано от журналистите. “Ние инвестираме в съдържание, те прибират печалбата”, обобщи Марк Декан от “Рингиер Аксел Шпрингер”.

СНИМКА: БГНЕС, ЛЮБОМИР СПИРОВ
Ситуацията в цяла Източна и Централна Европа е сложна, с нов климат в отношенията медии – политика. Тревожно е, че политиците разделят обществата, разчитайки на ниските си страсти и инстинкти. Правителствата упражняват непряк контрол върху медиите чрез бюджетите за реклама, като така налагат своя дневен ред, коментира изпълнителният директор на “Аксел Шпрингер” Марк Декан (вляво на снимката).

Убийството на журналиста Ян Куцяк и годеницата му предизвика масови протести в Словакия и доведе до падането на правителството. За журналистите обаче нищо не се промени – те продължават да работят под непрекъснат натиск.

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ