1. Врабевски
Той е будител, дарител, личност, татко и европейски гражданин на годината (все едно коя), апостол на българщината; член на глобалната инициатива на Клинтън, кандидат за евродепутат от ГЕРБ, член на НИС на „Предприемачи – ГЕРБ“, член на Съвета за духовност, култура и национална идентичност на президента Плевнелиев, има фондация, частна детска градина и частно училище.
Той е съавтор, инвеститор и медиатор на ажиотажа „БПЦ – църква-майка на МПЦ“. Той е гневен, бесен и яростен след отказа на БПЦ да участва в честването на 1000 г. Охридска архиепископия.
Фучи като стенобойна машина от телевизор в телевизор.
Кълне Св. синод: „национални предатели“, „антидържавна дейност“, „обслужват антибългарски интереси под чужд диктат“.
Разпорежда: „тайните служби да разследват митрополитите“, „Св. синод да бъде сменен“, „патриархът да свика извънредно заседание на Св. синод, което да преразгледа решението от 14-и май“.
Разделя митрополитите на „достойни“ и „недостойни“, на „отговорни“ и „безотговорни“, на патриоти“ и „слуги на Кремъл, извършили комплот зад гърба на патриарха“.
Спекулира с името на патриарха, ласкае го брутално, противопоставя го на неговите събратя, сигурно вече му е изпратил ято пощенски гълъби – да го уговарят и ухажват.
Настоява (противоканонично): „да има съслужение на 28-и май в Охрид“ и още – иска да грабне жезъла на последния Охридски архиепископ от българския манастир в Света гора и да го отнесе в Охрид.
Приглася му кръжец от врабевци.
2. Схемичка
Към врабевците се привключи о Бозе почившият СДС – колкото да мъцне клишето „Кремълски апетити“ и да призове „правителството, национално отговорните партии, демократичната общественост и неподвластното на Москва духовенство да заявят своята позиция и да не позволяват на 8 владици да поставят под съмнение постигнатите успехи в българо-македонските отношения“.
„Иде втори Български Великден!“, тръбят врабевците по форуми и фейсбуци. Тъй ли? На 3 април 1860 г., в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския патриарх Кирил VII, но произнася името на султан Абдул Меджид I. Как се казва днес вселенският патриарх, знаем. А султанът? Ердоган, Борисов, Брюксел?
Или врабевците ще разпоредят в българските храмове на Света Литургия да не се чете името на руския патриарх редом с имената на патриарсите на поместните църкви? Или ще наредят на свещениците от Ловчанска, Доростолска, Западно- и Средноевропейска, Варненска и Великопреславска, Неврокопска, Русенска, Врачанска и Видинска епархия вместо имената на своите епархийски митрополити да четат имената на министрите?
Как си го представят Втория Български Великден врабевците? Като разкол си го представят. Вече са го правили.
3. Разколът – 1990-2010
Помните ли как започна и как завърши? Едни не помнят, други не знаят, трети не искат да знаят, четвърти ги е срам да си спомнят.
Беше 1990-1991 г. Току-що роденият СДС поиска „нов демократичен синод“. Църквата, Православието бяха вражеска крепост, която трябва да бъде превзета, оплячкосана, разбита, омаломощена и покорена. Не Господ водеше СДС. А лукави икономически и политически интереси.
После цялата държавна машина, в порочно триединство на трите власти, обяви война на БПЦ. И раздели митрополитите на „достойни“ и „недостойни“. И шестима митрополити се съблазниха, и епископи, бяло було им се привиждаше. И повлякоха подире си свещеници и миряни.
Разколниците обявиха БПЦ за „пета колона на Русия“ и „слуга на руското имперско православие“. И нарекоха патриарх Максим „разколник“, „неканоничен“, „нелегитимен“, „червен мутант“, „руско мекере“, „ченге“, „болшевишко изчадие“, „гадняр“, „плужек“, „лакей“, „рушител на църквата“, „самозванец“, „сатана“, „Юда“… И му пращаха пощенски гълъби да го ухажват и увещават, да го рекетират и заплашват. И час по час го „уволняваха“ и „низвергваха“, и крещяха „Оставка! Оставка!“, а после лицемерно плакаха над неговия саркофаг.
И държавата назначаваше разколнически лъжесиноди и лъжепатриарси. И мобилизира биячи, мутри, охранители, щурмоваци и спецчасти, а те влачеха и биеха български архиереи, и разкъсаха патриаршеското було, и превзеха Синодалната палата, и заграбиха 250 църкви и манастири и 5 митрополитски дома, и вилняха там. Властта ги насърчаваше и финансираше, безграмотните медии ги възпяваха.
И всичко това стана под ръководството и покровителството на: Ф.Д., Костов, Стоянов, Татарчев, Софиянски, Лучников, Сталийски, Соколов, прокурори и съдии. Които откраднаха ключа към Храма – самите те не влязоха, а и на влизащите попречиха. Държавата извърши престъпление срещу държавността, която е Църквата.
20 години!
Разколът все свършваше и все продължаваше.
През 1998 г. завърши канонически. През 2002 г. завърши юридически. През 2004 г. завърши фактически. Най-сетне, през 2010 г. приключи международно-правно, когато съдът в Страсбург перна през алчните ръчици противоканоничния лъжесинод. Щото разколниците поискаха „за компенсация“ 1 милиард и 400 милиона лева плюс 107 храма. Не получиха нищо. По-точно – получиха, каквото заслужиха – забвение.
Изминаха 8 години от края на разкола. „Цели“ 8 години, откак БПЦ може да си поеме дъх! Факт, пренеприятен и непоносим за лицемерците, фарисеите и велзевулите, които искат разкол вечен!
Едни и същи персони смърдяха и след отказа на БПЦ да отиде на псевдосъбора в Крит, и когато отхвърли Истанбулската конвенция. Смърдят и днес. С протекцията на Борисов, който се моли по ъглите, та да го виждат човеците. Два пъти за една година БПЦ провали геополитическите сметки и сделки на ГЕРБ. А искаше, как искаше да се украси Борисов с авторитета на Църквата! Ей тъй, европредседателски.
4. Ажиотаж
През ноември МПЦ „удостои“ БПЦ с ултиматум – ако ни признаете за автокефални, ще ви признаем за църква майка. Синовност? Братолюбие? Не. Финт. „Въпросът е политически, а не църковен. Ако успее финтът с БПЦ, трябва да честитим на този, който го е измислил. Ние (МПЦ) няма да получим нищо, а БПЦ ще предизвика конфликт в цялото Православие и ще плати сметката“, казаха тогава църковни анализатори в Македония.
Конфликтът е факт. Руската църква е против – има си украински проблеми и брани своето влияние в Сърбия. Еладската църква не ще и да чуе името „Македония“. Вселенският патриарх няма нищо против да отслаби Руската църква и да задейства македонски „ефект на доминото“ в Украйна и праща иширети на МПЦ, че щял да издаде томос и да я признае за автокефална, което е невъзможно. Сръбската църква се държи към МПЦ като към недвижима собственост. Ще разберете защо.
Знаеше ли МПЦ, знаеха ли врабевците какъв ажиотаж ще предизвикат? Знаеха. Знае ли МПЦ, знаят ли врабевците, че БПЦ не може едностранно да обяви автокефалност на МПЦ, нито да вдигне схизмата, наложена от Сръбската църква, нито да влезе в съслужение с МПЦ? Знаят. Пука ли й на МПЦ, пука ли им на врабевците, че БПЦ ще плати цената на тази провокация? Хич. Това ли е целта?! Ултиматумът, финтът с БПЦ е фитилчето, което може да взриви цялото Православие. За кефа на МПЦ, врабевците и техните геополитически суфльори. Това е целта.
Св. синод взе единственото канонично и национално отговорно решение – да бъде застъпник на МПЦ пред другите поместни църкви. От ноември
БПЦ върви по острието на бръснача с тази най-благородна мисия и не е пристъпила и на косъм канона. На 14 май Св. синод удържа поредния хистеричав пристъп на врабевците, тези амбулантни търговци с достолепието на Църквата ни.
5. История
През 1018 г., след 40-годишни войни, България пада под византийска власт, БПЦ е понижена в архиепископия. На нейно място, като продължител и приемник, Василий II Българоубиец прогласява Автокефалната Българска архиепископия в Охрид. Защо в Охрид? Защото тогава е столица на България, не на някоя друга държава.
Василий II издава три сигилия (грамоти), нарича автокефалната Охридска архиепископия „пресветата архиепископия на България“, а нейния предстоятел – „архиепископ на Охрид и цяла България“.
Василий II има коварен план – да засили византийското влияние сред българите чрез Охридската архиепископия. Неговата хитрост изиграва лоша шега на Византия – след въстанието на Асен и Петър Търновската патриаршия е възстановена. И от 1235 до 1394 г. (падането на България под турско робство, което Врабевски нарича любезно „отоманско доминиране“) Търновската патриаршия обгрижва духовно българите в България, а Охридската архиепископия обгрижва духовно българите, останали извън пределите на България.
По улиците на Търновград кървавите реки още не са изстинали, стъпките на свети патриарх Евтимий още не са заглъхнали, а Константинопол изпраща гръцки митрополит. След фанариотски козни, ласкателства и подкупи султанът хвърля православния български народ под властта на Фенер. Но! Автокефалната Българска архиепископия в Охрид съществува! И съхранява българския дух. Цели 749 години! През 1767 г. след фанариотски козни, ласкателства и подкупи поредният султан ликвидира духовния български светилник в Охрид.
1870 г.! Българската екзархия! И позорната схизма, наложена от кристални гръкомански интереси. През 1873 г. в Повардарието се провежда всенародно допитване. И въпреки схизмата над 90% от „македонците“ припознават Българската екзархия. Защо? Защото са българи.
6. Гонения
„Да унищожим всичко българско!“ – това е девизът на Цариградската патриаршия, която беснее в пределите на Българската екзархия. Включително – в Скопие, Охрид, Битоля, Велес, Струмица, Струга, Преспа, Куманово, Ресен, Крушово.
Вилнеят гръцки епископи, учители, кметове, чиновници, андарти, шайки и турска войска. Убиват български учители и свещеници; плячкосват, сквернят, рушат български училища, църкви и манастири; горят български богослужебни книги; прострелват българските икони.
Това е първата, гръкоманската вълна от репресии над българите екзархисти. Безчинствата продължават до 1914 г.
„Да унищожим всичко българско!“ – това е девизът на втората вълна от насилие над българите. Сърбоманската. Тя започва през 1922 г. Сърбия е сложила ръка върху Вардарска Македония, българският език е забранен, българите са обявени за „прави сърби, забравили своя сръбски произход, език и традиции“. Сръбската църква купува (!!!), а Вселенската патриаршия продава (!!!) българските епархии във Вардарска Македония за 1 млн. 500 хил. златни франка или 435 кг злато. Който иска, нека пресметне какво прави това днес в долари, евро, паунди – както реши. Работата не е в цената на златото. Да забелязвате и полъх от канонични действия в тази грозна сделка?! Българите са продадени като крепостни селяни. Като добитък! Като безсловесни животни! Продавачът не е собственик! А купувачът какъв е? Как се нарича това? Грабеж се нарича.
И отново – погроми, гонения, репресии срещу българските духовници и учители. И така – до 1945-а.
Дълго не можех да си отговоря на един въпрос – защо във Вардарска Македония (и в Егейска – също) няма никакъв протест срещу депортацията на евреите в нацистките лагери на смъртта? В България ври и кипи, писатели, поети, художници, журналисти, лекари, фармацевти, юристи, студенти, работници, политици заливат с протести парламента и правителството. И над всичко ехти могъщият глас на БПЦ. И спасяваме 50 хиляди евреи, 50 хиляди човеци, 50 хиляди вселени. А във Вардарска Македония (и в Егейска – също) – нищо. Няма един протест, няма един позив, няма една демонстрация. Защо? Защото няма български духовници, няма български учители, няма български духовни водачи, които да се възправят и да поведат народа.
Но и това не е всичко.
След 1945 г. третата вълна на издевателствата връхлита българите във вече Югославската република Македония. След свирепата сърбизация – брутална македонизация. „Да унищожим всичко българско!“ – това е девизът на македонистите. И отново – гонения, концлагери, затвори, арести, разбългаряване, поругани светини, фалшифицирани учебници, подменена историческа памет, изличено национално самосъзнание. Това продължава над 70 години.
МПЦ съществуваше ли вече? Съществуваше. Участваше ли в гоненията и погромите? Участваше. Насърчаваше ли ги? Насърчаваше ги. Някакви извинения? Не. Покаяние? Ни звук. И днес МПЦ по никакъв начин не признава българската същност на Автокефалната българска архиепископия в Охрид. И днес МПЦ нарича Българската екзархия просто Екзархията.
145 години – гърцизиране, сърбизация, македонизация на многострадалните православни българи в Македония.
145 години!
7. Мъдрост и непокорство
Тези рани с ултиматуми, сделки, провокации, ажиотажи, финтове и разколи не се лекуват. Нито с евролицемерието „Западни Балкани“ (което тия дни блесна в пълнота), нито с геополитически игри, интриги, козни и търговии.
На врабевците напомням: БПЦ е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима. Единственият исторически, юридически и канонически наследник на Пресветата Българска архиепископия в Охрид е БПЦ. И никой друг. Напомням това и на БПЦ. Защото тя е Църквата, която трябваше да организира честването на тези 10 века величествена история. Тя и никой друг. Защото единствената институция, която в своята мъдрост и своето непокорство защитава българската държава, това е Църквата.

Велислава Дърева