БЪЛГАРИЯ

Църквата не е геополитическа играчка! Разколници ходят от телевизор на телевизор

Published

8 years ago

May 25, 2018

Author

1. Врабевски
Той е будител, дарител, личност, татко и европейски гражданин на годината (все едно коя), апостол на българщината; член на глобалната инициатива на Клинтън, кандидат за евродепутат от ГЕРБ, член на НИС на „Предприемачи – ГЕРБ“, член на Съвета за духовност, култура и национална идентичност на президента Плевнелиев, има фондация, частна детска градина и частно училище.
Той е съавтор, инвеститор и медиатор на ажиотажа „БПЦ – църква-майка на МПЦ“. Той е гневен, бесен и яростен след отказа на БПЦ да участва в честването на 1000 г. Охридска архиепископия.
Фучи като стенобойна машина от телевизор в телевизор.
Кълне Св. синод: „национални предатели“, „антидържавна дейност“, „обслужват антибългарски интереси под чужд диктат“.
Разпорежда: „тайните служби да разследват митрополитите“, „Св. синод да бъде сменен“, „патриархът да свика извънредно заседание на Св. синод, което да преразгледа решението от 14-и май“.
Разделя митрополитите на „достойни“ и „недостойни“, на „отговорни“ и „безотговорни“, на патриоти“ и „слуги на Кремъл, извършили комплот зад гърба на патриарха“.
Спекулира с името на патриарха, ласкае го брутално, противопоставя го на неговите събратя, сигурно вече му е изпратил ято пощенски гълъби – да го уговарят и ухажват.
Настоява (противоканонично): „да има съслужение на 28-и май в Охрид“ и още – иска да грабне жезъла на последния Охридски архиепископ от българския манастир в Света гора и да го отнесе в Охрид.
Приглася му кръжец от врабевци.
2. Схемичка
Към врабевците се привключи о Бозе почившият СДС – колкото да мъцне клишето „Кремълски апетити“ и да призове „правителството, национално отговорните партии, демократичната общественост и неподвластното на Москва духовенство да заявят своята позиция и да не позволяват на 8 владици да поставят под съмнение постигнатите успехи в българо-македонските отношения“.
„Иде втори Български Великден!“, тръбят врабевците по форуми и фейсбуци. Тъй ли? На 3 април 1860 г., в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския патриарх Кирил VII, но произнася името на султан Абдул Меджид I. Как се казва днес вселенският патриарх, знаем. А султанът? Ердоган, Борисов, Брюксел?
Или врабевците ще разпоредят в българските храмове на Света Литургия да не се чете името на руския патриарх редом с имената на патриарсите на поместните църкви? Или ще наредят на свещениците от Ловчанска, Доростолска, Западно- и Средноевропейска, Варненска и Великопреславска, Неврокопска, Русенска, Врачанска и Видинска епархия вместо имената на своите епархийски митрополити да четат имената на министрите?
Как си го представят Втория Български Великден врабевците? Като разкол си го представят. Вече са го правили.
3. Разколът – 1990-2010
Помните ли как започна и как завърши? Едни не помнят, други не знаят, трети не искат да знаят, четвърти ги е срам да си спомнят.
Беше 1990-1991 г. Току-що роденият СДС поиска „нов демократичен синод“. Църквата, Православието бяха вражеска крепост, която трябва да бъде превзета, оплячкосана, разбита, омаломощена и покорена. Не Господ водеше СДС. А лукави икономически и политически интереси.
После цялата държавна машина, в порочно триединство на трите власти, обяви война на БПЦ. И раздели митрополитите на „достойни“ и „недостойни“. И шестима митрополити се съблазниха, и епископи, бяло було им се привиждаше. И повлякоха подире си свещеници и миряни.
Разколниците обявиха БПЦ за „пета колона на Русия“ и „слуга на руското имперско православие“. И нарекоха патриарх Максим „разколник“, „неканоничен“, „нелегитимен“, „червен мутант“, „руско мекере“, „ченге“, „болшевишко изчадие“, „гадняр“, „плужек“, „лакей“, „рушител на църквата“, „самозванец“, „сатана“, „Юда“… И му пращаха пощенски гълъби да го ухажват и увещават, да го рекетират и заплашват. И час по час го „уволняваха“ и „низвергваха“, и крещяха „Оставка! Оставка!“, а после лицемерно плакаха над неговия саркофаг.
И държавата назначаваше разколнически лъжесиноди и лъжепатриарси. И мобилизира биячи, мутри, охранители, щурмоваци и спецчасти, а те влачеха и биеха български архиереи, и разкъсаха патриаршеското було, и превзеха Синодалната палата, и заграбиха 250 църкви и манастири и 5 митрополитски дома, и вилняха там. Властта ги насърчаваше и финансираше, безграмотните медии ги възпяваха.
И всичко това стана под ръководството и покровителството на: Ф.Д., Костов, Стоянов, Татарчев, Софиянски, Лучников, Сталийски, Соколов, прокурори и съдии. Които откраднаха ключа към Храма – самите те не влязоха, а и на влизащите попречиха. Държавата извърши престъпление срещу държавността, която е Църквата.
20 години!
Разколът все свършваше и все продължаваше.
През 1998 г. завърши канонически. През 2002 г. завърши юридически. През 2004 г. завърши фактически. Най-сетне, през 2010 г. приключи международно-правно, когато съдът в Страсбург перна през алчните ръчици противоканоничния лъжесинод. Щото разколниците поискаха „за компенсация“ 1 милиард и 400 милиона лева плюс 107 храма. Не получиха нищо. По-точно – получиха, каквото заслужиха – забвение.
Изминаха 8 години от края на разкола. „Цели“ 8 години, откак БПЦ може да си поеме дъх! Факт, пренеприятен и непоносим за лицемерците, фарисеите и велзевулите, които искат разкол вечен!
Едни и същи персони смърдяха и след отказа на БПЦ да отиде на псевдосъбора в Крит, и когато отхвърли Истанбулската конвенция. Смърдят и днес. С протекцията на Борисов, който се моли по ъглите, та да го виждат човеците. Два пъти за една година БПЦ провали геополитическите сметки и сделки на ГЕРБ. А искаше, как искаше да се украси Борисов с авторитета на Църквата! Ей тъй, европредседателски.
4. Ажиотаж
През ноември МПЦ „удостои“ БПЦ с ултиматум – ако ни признаете за автокефални, ще ви признаем за църква майка. Синовност? Братолюбие? Не. Финт. „Въпросът е политически, а не църковен. Ако успее финтът с БПЦ, трябва да честитим на този, който го е измислил. Ние (МПЦ) няма да получим нищо, а БПЦ ще предизвика конфликт в цялото Православие и ще плати сметката“, казаха тогава църковни анализатори в Македония.
Конфликтът е факт. Руската църква е против – има си украински проблеми и брани своето влияние в Сърбия. Еладската църква не ще и да чуе името „Македония“. Вселенският патриарх няма нищо против да отслаби Руската църква и да задейства македонски „ефект на доминото“ в Украйна и праща иширети на МПЦ, че щял да издаде томос и да я признае за автокефална, което е невъзможно. Сръбската църква се държи към МПЦ като към недвижима собственост. Ще разберете защо.
Знаеше ли МПЦ, знаеха ли врабевците какъв ажиотаж ще предизвикат? Знаеха. Знае ли МПЦ, знаят ли врабевците, че БПЦ не може едностранно да обяви автокефалност на МПЦ, нито да вдигне схизмата, наложена от Сръбската църква, нито да влезе в съслужение с МПЦ? Знаят. Пука ли й на МПЦ, пука ли им на врабевците, че БПЦ ще плати цената на тази провокация? Хич. Това ли е целта?! Ултиматумът, финтът с БПЦ е фитилчето, което може да взриви цялото Православие. За кефа на МПЦ, врабевците и техните геополитически суфльори. Това е целта.
Св. синод взе единственото канонично и национално отговорно решение – да бъде застъпник на МПЦ пред другите поместни църкви. От ноември
БПЦ върви по острието на бръснача с тази най-благородна мисия и не е пристъпила и на косъм канона. На 14 май Св. синод удържа поредния хистеричав пристъп на врабевците, тези амбулантни търговци с достолепието на Църквата ни.
5. История
През 1018 г., след 40-годишни войни, България пада под византийска власт, БПЦ е понижена в архиепископия. На нейно място, като продължител и приемник, Василий II Българоубиец прогласява Автокефалната Българска архиепископия в Охрид. Защо в Охрид? Защото тогава е столица на България, не на някоя друга държава.
Василий II издава три сигилия (грамоти), нарича автокефалната Охридска архиепископия „пресветата архиепископия на България“, а нейния предстоятел – „архиепископ на Охрид и цяла България“.
Василий II има коварен план – да засили византийското влияние сред българите чрез Охридската архиепископия. Неговата хитрост изиграва лоша шега на Византия – след въстанието на Асен и Петър Търновската патриаршия е възстановена. И от 1235 до 1394 г. (падането на България под турско робство, което Врабевски нарича любезно „отоманско доминиране“) Търновската патриаршия обгрижва духовно българите в България, а Охридската архиепископия обгрижва духовно българите, останали извън пределите на България.
По улиците на Търновград кървавите реки още не са изстинали, стъпките на свети патриарх Евтимий още не са заглъхнали, а Константинопол изпраща гръцки митрополит. След фанариотски козни, ласкателства и подкупи султанът хвърля православния български народ под властта на Фенер. Но! Автокефалната Българска архиепископия в Охрид съществува! И съхранява българския дух. Цели 749 години! През 1767 г. след фанариотски козни, ласкателства и подкупи поредният султан ликвидира духовния български светилник в Охрид.
1870 г.! Българската екзархия! И позорната схизма, наложена от кристални гръкомански интереси. През 1873 г. в Повардарието се провежда всенародно допитване. И въпреки схизмата над 90% от „македонците“ припознават Българската екзархия. Защо? Защото са българи.
6. Гонения
„Да унищожим всичко българско!“ – това е девизът на Цариградската патриаршия, която беснее в пределите на Българската екзархия. Включително – в Скопие, Охрид, Битоля, Велес, Струмица, Струга, Преспа, Куманово, Ресен, Крушово.
Вилнеят гръцки епископи, учители, кметове, чиновници, андарти, шайки и турска войска. Убиват български учители и свещеници; плячкосват, сквернят, рушат български училища, църкви и манастири; горят български богослужебни книги; прострелват българските икони.
Това е първата, гръкоманската вълна от репресии над българите екзархисти. Безчинствата продължават до 1914 г.
„Да унищожим всичко българско!“ – това е девизът на втората вълна от насилие над българите. Сърбоманската. Тя започва през 1922 г. Сърбия е сложила ръка върху Вардарска Македония, българският език е забранен, българите са обявени за „прави сърби, забравили своя сръбски произход, език и традиции“. Сръбската църква купува (!!!), а Вселенската патриаршия продава (!!!) българските епархии във Вардарска Македония за 1 млн. 500 хил. златни франка или 435 кг злато. Който иска, нека пресметне какво прави това днес в долари, евро, паунди – както реши. Работата не е в цената на златото. Да забелязвате и полъх от канонични действия в тази грозна сделка?! Българите са продадени като крепостни селяни. Като добитък! Като безсловесни животни! Продавачът не е собственик! А купувачът какъв е? Как се нарича това? Грабеж се нарича.
И отново – погроми, гонения, репресии срещу българските духовници и учители. И така – до 1945-а.
Дълго не можех да си отговоря на един въпрос – защо във Вардарска Македония (и в Егейска – също) няма никакъв протест срещу депортацията на евреите в нацистките лагери на смъртта? В България ври и кипи, писатели, поети, художници, журналисти, лекари, фармацевти, юристи, студенти, работници, политици заливат с протести парламента и правителството. И над всичко ехти могъщият глас на БПЦ. И спасяваме 50 хиляди евреи, 50 хиляди човеци, 50 хиляди вселени. А във Вардарска Македония (и в Егейска – също) – нищо. Няма един протест, няма един позив, няма една демонстрация. Защо? Защото няма български духовници, няма български учители, няма български духовни водачи, които да се възправят и да поведат народа.
Но и това не е всичко.
След 1945 г. третата вълна на издевателствата връхлита българите във вече Югославската република Македония. След свирепата сърбизация – брутална македонизация. „Да унищожим всичко българско!“ – това е девизът на македонистите. И отново – гонения, концлагери, затвори, арести, разбългаряване, поругани светини, фалшифицирани учебници, подменена историческа памет, изличено национално самосъзнание. Това продължава над 70 години.
МПЦ съществуваше ли вече? Съществуваше. Участваше ли в гоненията и погромите? Участваше. Насърчаваше ли ги? Насърчаваше ги. Някакви извинения? Не. Покаяние? Ни звук. И днес МПЦ по никакъв начин не признава българската същност на Автокефалната българска архиепископия в Охрид. И днес МПЦ нарича Българската екзархия просто Екзархията.
145 години – гърцизиране, сърбизация, македонизация на многострадалните православни българи в Македония.
145 години!
7. Мъдрост и непокорство
Тези рани с ултиматуми, сделки, провокации, ажиотажи, финтове и разколи не се лекуват. Нито с евролицемерието „Западни Балкани“ (което тия дни блесна в пълнота), нито с геополитически игри, интриги, козни и търговии.
На врабевците напомням: БПЦ е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима. Единственият исторически, юридически и канонически наследник на Пресветата Българска архиепископия в Охрид е БПЦ. И никой друг. Напомням това и на БПЦ. Защото тя е Църквата, която трябваше да организира честването на тези 10 века величествена история. Тя и никой друг. Защото единствената институция, която в своята мъдрост и своето непокорство защитава българската държава, това е Църквата.

Велислава Дърева

Related Topics:българия коментар свят

Up Next

Тръмп изпрати кърваво ПИСМО до Ким Чен Ун!

Don't Miss

Киберпространството като ново поле на противопоставяне

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Published

1 month ago

August 1, 2026

Author

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Published

2 months ago

July 24, 2026

Author

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ