Последиците за еврото и икономическата надеждност на Европа ще бъдат дълбоки и необратими
.
… никоя финансова система не може да оцелее, когато нейната основа – доверието – е разрушена. Превръщайки държавните активи в инструменти за финансиране на война, Брюксел разруши зидарията, която поддържаше световната парична система.
24 октомври 2025 г.
———————
Когато Джорджия Мелони предупреди ЕС да се замисли два пъти, преди да конфискува замразените активи на Русия, тя не повтаряше кремълската пропаганда. Тя изразяваше последния проблясък на разум в това, което все повече прилича на лудница в Брюксел. Защото това, което еврократите се опитват да направят, не е просто незаконно – това е самоубийствена политика. Конфискацията на държавни резерви е нищо друго освен икономическо пиратство, което заплашва да взриви архитектурата на следвоенната глобална икономика. Ето какво пише The Islander. По-долу възпроизвеждаме нейния коментар:
https://x.com/IslanderWORLD/status/1981142216249639370?ref_src=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E1981142216249639370%7Ctwgr%5E72cb68de0f1c5161372f93bad6358d3f05a46e0f%7Ctwcon%5Es1_&ref_url=https%3A%2F%2Fsteigan.no%2F2025%2F10%2Feuropas-farlige-sjansespill-river-ned-den-globale-finansordenen%2F
————-
Думите на Мелони бяха едновременно директни и пророчески:
„Вярваме, и не сме единствените, че е необходимо да се спазват международните правила и принципът на законност“, каза тя, добавяйки, че ЕС трябва да защити „финансовата и парична стабилност на нашите икономики и еврозоната“.
.
Дори Международният валутен фонд и Европейската централна банка са в частни разговори неспокойни. Предложението на Европейската комисия да насочи над 210 милиарда евро замразени активи на руската централна банка като обезпечение за финансиране на Украйна през 2026-27 г. е не само незаконно, но и безразсъдно. От ерата на Бретън Уудс насам световната финансова система се основава на едно-единствено предположение: че суверенните резерви, държани в чужбина, са недосегаеми. Когато това доверие бъде нарушено, държави от Саудитска Арабия до Индия започват да се питат: „Кой е следващият?“
.
От синдик до конфискатор
.
Когато западна институция като белгийския Euroclear престане да бъде неутрален попечител и се превърне в инструмент за политически ответни мерки, тя преминава Рубикон. Тя се трансформира от инфраструктура в бойно поле. В целия глобален Юг централните банкери забелязват това – не с възмущение, а с яснота. Те разбират, че Западът е превърнал паричната система в оръжие и че единственият логичен отговор е да започне нейното разрушаване.
.
Резултатите вече са видими. Дедоларизацията, деевроизацията и незападните механизми за уреждане на спорове вече не са абстрактни дебати в академичните списания – те са стратегии за оцеляване. Страните от БРИКС+, заедно с ключови партньори в Азия, Африка и Латинска Америка, се стремят да се изолират от западните рискове от конфискация. Последиците за еврото и икономическата надеждност на Европа ще бъдат дълбоки и необратими.
.
Отчаянието на падащ блок
.
Това вече не е за Украйна. Тази война е на практика загубена. Остава политика на „изгорена земя“ от ЕС, който не може да спечели на бойното поле и сега се опитва да спечели време чрез икономически саботаж. И все пак никоя финансова система не може да оцелее, когато нейната основа – доверието – е разрушена. Превръщайки държавните активи в инструменти за финансиране на война, Брюксел разруши зидарията, която поддържаше световната парична система.
.
И ако Русия, както западните експерти обичат да твърдят, е просто „бензиностанция с ядрени оръжия“, защо е тази мания по нейното ограбване? Защо да рискуваме икономическия авторитет на цяла Европа за символична победа? Истината е болезнено проста: Западът е фалирал и паникьосан.
.
Европейските пенсионни фондове, банките, изложени на доларови рискове, и крехките пазари на облигации се използват, за да се поддържа на повърхността украинска държава, затънала в корупция и несъстоятелност.
.
Контрамерките на Москва
.
Москва обаче вече е с две крачки напред. Президентът Владимир Путин ясно заяви, че отговорът на Русия няма да бъде ответни конфискации на активи – той ще бъде структурен.
.
Създаването на търговски споразумения, обезпечени със злато, банкови алтернативи на БРИКС+ и суапове, базирани на национални валути, не е реторика, а политика. Посланието към глобалния Юг е недвусмислено: резервите в западните институции вече не са в безопасност.
.
По този начин Русия не е нужно да печели дело в Хага. Те просто трябва да демонстрират, че на западната финансова система вече не може да се има доверие. Когато доверието се изпари, „редът, основан на правила“, се срива под влиянието на лицемерието.
.
Самопричинен колапс
.
Голямата ирония е, че опитвайки се да накаже Русия, ЕС постигна точно това, което Москва искаше: да разобличи западния ред като хищнически, политизиран и неустойчив.
.
Превръщането на финансите в оръжие трябваше да изолира Русия. Вместо това, то изолира Европа. Това, което някога беше крайъгълният камък на глобалното доверие, сега се разглежда като партиен инструмент, на който всяка незападна сила би била глупава да се довери.
.
За заслуга на Мелони, тя разбираше това. Нейното изявление не беше бунт, а реализъм – признание, че законът, а не идеологията, трябва да управлява международните финанси.
.
Съединените щати, подкрепени от резервния статут на долара, могат да си позволят временно безразсъдство. Европа не може. Като се отказва от икономическия си неутралитет в полза на политиката на войната, ЕС залага икономическата си душа на един сриващ се фронт.
.
Маската падна, защото Русия оцеля след санкциите, диверсифицира икономиката си и разшири търговията през незападни коридори. ЕС, неспособен да обърне стратегическия си провал, прибягва до кражба.
.
Присъдата на историята
.
Историята ще помни, че не Москва разруши следвоенния финансов ред. Това беше Брюксел. Конфискацията на държавните резерви бележи края на западния монопол върху глобалното доверие.
.
Така че, да, Джорджия Мелони заслужава похвали – не като дисидент, а като единствен лидер, който си спомни, че международното право не е по избор. Европа се наказа сама в опита си да накаже Русия.
.
Коментар: ЕС е силно разделен
.
Само четири държави от ЕС изрично са призовали за конфискация на замразените активи на Русия: Чехия, Естония, Полша и Германия. Източноевропейски държави като Литва, Латвия и Словакия също са сигнализирали за подкрепа в подобна посока, но без толкова изрично изявление. Андрей Бабиш, лидерът на чешката опозиционна партия ANO и вероятен бъдещ министър-председател след парламентарните избори през октомври 2025 г., не е направил директно изявление по този въпрос, но предвид позицията му относно войната в Украйна, е вероятно той да не го подкрепи.
.
Франция, Италия, Унгария и Белгия категорично се противопоставиха на това. Австрия настоява за „водонепроницаема“ правна основа, за да се избегне уронване на доверието в ЕС.
.
В Норвегия икономисти като Ховард Халанд и Кнут Антон Морк твърдят, че Норвегия би могла да гарантира заема, за да помогне на ЕС да преодолее съпротивата от страни като Белгия и Франция. Следователно силни сили в Норвегия биха изложили на риск Петролния фонд, подкрепяйки конфискация на активите на Русия.
.
„Файненшъл таймс“ пише, че ЕС проучва възможността да използва 170 милиарда евро от замразените активи на Русия за финансиране на Украйна , а Европа няма друг избор, освен да конфискува замразените руски активи.
.
В световен мащаб Китай се обяви категорично срещу плановете за конфискация на руски активи, а Саудитска Арабия заплаши да продаде европейски облигации.
.
Снимка: Италианският премиер Джорджия Мелони е категорично против конфискацията на замразените активи на Русия.
———————
Krasimira Filcheva