АНАЛИЗИ

Анатомия на властта – прасета, корито и закони

Published

1 year ago

October 24, 2025

Author

В парламентарната група на ИТН има 17 човека. Ако бяха избрали 11 от тях и ги бяха пуснали да играят срещу Испания, резултатът щеше да бъде малко по-добър от злополучния им опит да прокарат онзи закон за „престъпленията против личния живот“.

Обаче това изобщо не е някакъв прецедент – и по министерствата, и в парламента е пълно с кръжоци тип „главата ми пречи“, които бълват всевъзможни недомислия. Но за разлика от мачовете по телевизията, обичайно тези недомислия си минават тихо и кротко, без обществена реакция. Реакциите започват, когато хората разберат, че са потърпевши от некадърното законотворчество, но властта е придобила способност да не се трогва особено – подобно на хипопотам, чиято дебела и гладка кожа няма как да бъде захапана.
Властта и „коритото“ – една проста метафора

Моят приятел Руслан Коцаба – украински дисидент, който успя да се спаси от репресиите и сега е в САЩ, – има много добър пример за това какво представлява властта в нашите две страни… и не само в тях, разбира се.

Представете си едно корито с питателна помия и около него наредени няколко големи прасета. Наоколо има много други прасета, и всяко иска да се добере до коритото. И понеже коритото е малко, трябва да избутат тези, които вече са се добрали до него. На по-напористите прасета помагат множество прасенца, които някак вярват, че когато тяхната свиня се добере до коритото, ще има нещо и за тях. И затова помагат, като я подбутват с муцуна. Повечето остават излъгани. Вероятно има и прасета, които искрено вярват, че ако се доберат до коритото и го оградят отвсякъде, ще могат да разпределят помията справедливо и за всички, но в голямата блъсканица явно бързо разбират, че са били наивни. Ето това е цялата политика в няколко изречения.

Личният опит в борбата с калпавото законотворчество

През 2013 година се включих в движението на бащите, които искаха всеки родител да прекарва адекватно време с децата си след развод или раздяла с другия родител. Сега сме 2025 година – нещата не са се променили особено. Не че за някого проблемът е неясен или непознат. Тази работа с обясняването я бяхме свършили преди много години. Просто няма време за тези неща покрай борбата за коритото. Сега, след толкова години, има внесен проект, който може да стане закон и който ще реши някои проблеми теоретично… но при липсата на работещ механизъм за изпълнение тази борба с „прасетата“ за правото ще продължи още дълго.

След това се заехме с така наречения Закон за защита от домашното насилие. Този закон вероятно помага на част от реалните жертви, но отдавна се е превърнал в инструмент за извършване на насилие и отчуждаване на деца. Има начини последната му функция да бъде елиминирана, но за това изобщо не може да се говори – всякакви опити за диалог се подминават с аристократично пренебрежение.

„Главата ми пречи“ – бюрократичната изобретателност по български

Някакъв частичен успех имаме в раздел „Произход“ на Семейния кодекс. В него „прасетата“ бяха наредили нещата така, че да не пречат на продажбата на деца у нас и извън страната. С помощта на ЕСПЧ докарахме нещата донякъде, но изобретателността в кръжока „главата ми пречи“ – филиал „Славянска“, в който, освен Министерството на правосъдието, участват множество чуждестранни агенти и агенти на правителството е просто невероятна. Могат да променят един закон така, че да си помислиш, че е променен, а той да не е. Но това е много дълга тема.

За безобразията в приемната грижа изобщо не може да се разговаря – дори медиите заобикалят внимателно темата с извърната глава. И само да подхвърля, че имам дело за произход на дете, което продължава цели 15 години – скоро навлизаме в 16-тата. Това не се смята за особен проблем от законотворците.

Как трябва да се „коват“ законите според закона

Случката с набързо надраскания законопроект на „Има такъв народ“ и опитът му пак толкова бързо да бъде прокаран като закон ме подтикна да помоля адвокат Иглика Иванова да разясни на читателите на „КРИТИЧНО“ как точно трябва да се коват законите – според закона.

Iglika IvanovaАдвокат Иглика Иванова беше народен представител в 40-ото Народно събрание (2005–2009) от Коалиция за България, партия Български социалдемократи. Член на Комисията по правните въпроси и Комисията по жалбите и петициите на гражданите.

Процедурата по подготовка и приемане на един закон далеч не е лесна и проста работа. Подготовката на проект за нов закон или за изменение и допълнение на съществуващ трябва да осигури съответствие с Конституцията или с регламент на ЕС.

При изготвяне на проект трябва да се съобразят критериите и процедурата, предвидени в специалния Закон за нормативните актове, приет през 1973 г., с последно изменение от 2016 г.

Основни етапи на законотворческия процес

Основните фази, които често се пренебрегват или се преминават формално, са:

оценка на въздействието – предварителна и последваща;

зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност;

извършване на обществени консултации с граждани и обществени организации.

За съжаление, често сме свидетели на проекти, писани набързо, дълбоко непрофесионално и без съобразяване с посочените по-горе изисквания на закона. Желанието да се отговори на обществени очаквания не е достатъчно оправдание, защото такава прибързаност обикновено води до последващо „изменение на изменението“.

Ролята на Народното събрание и комисиите

След като проектът е готов, заедно с мотивите към него, той следва да се внесе в Народното събрание – органът, овластен да приема законите в България. В мотивите трябва да се изложи необходимостта от регулиране или преуреждане на определени обществени отношения, вижданията на предложителя как трябва да стане това и очакваните резултати.

Разбира се, не всеки гражданин или организация може да направи това. Правото на законодателна инициатива е конституционно, т.е. такова право имат само субектите, посочени в чл. 87, ал. 1 от Конституцията – всеки народен представител и Министерският съвет. По отношение на държавния бюджет това право е предоставено само на Министерския съвет.

Народно събраниеСлед регистрация на законопроекта в деловодството на Народното събрание той се разпределя на водещата комисия, т.е. тази, чиято сфера на компетентност засяга. Често се случва да има повече от една комисия, която да има отношение към проектозакона, и в този случай той се изпраща и на другите комисии. Всички проектозакони се качват на интернет страницата на НС и всеки заинтересован може да проследи в коя комисия са и на какъв етап от разглеждането се намират. Разпределението се прави от председателя на НС в тридневен срок от постъпването на законопроекта. Председателят на всяка комисия насрочва заседание за разглеждане на законопроекта. В случай че са постъпили повече от един законопроекти, отнасящи се до една и съща материя или за изменение на един и същи закон, те се вземат за общо разглеждане.

На заседанията на комисиите могат да присъстват граждани и представители на организации и да изкажат становище. Могат да се представят и писмени становища.

Първо и второ четене на закона

На първо четене, т.е. при първото разглеждане, се обсъжда проектът по принцип – доколко има нужда от него, дали предлаганите законодателни решения са обосновани и приемливи за обществото, дали ще допринесат за разрешаване на належащи проблеми. Гласуването „за“ или „против“ е именно по принцип, макар да могат да се изразят становища с резерви по отношение на отделни текстове от проектозакона.

След заседанието на комисията законопроектът се внася за гласуване в пленарната зала. И там дебатите и гласуването са по принцип.

Ако бъде отхвърлен на първо четене, законопроектът приключва своя път.

Ако бъде приет, той се връща в комисията за второ четене. При наличие на повече от един законопроект по дадена материя се изготвя обобщен проект. Той не бива да е механичен сбор от предложенията, а трябва да обобщи и систематизира сходните предложения. Дава се достатъчно дълъг срок – обикновено две седмици, но може и до един месец в зависимост от обема и сложността на проекта – за предложения.

Тези предложения трябва да бъдат конкретни, по съответните текстове. Може да се предлага даден текст да отпадне, да бъде приет или да бъде допълнен или изменен. Такива конкретни предложения могат да правят не само народни представители, но и други заинтересовани – граждани, организации, ведомства. На заседание на комисията те могат и устно да защитят предложенията си. Гласуването в комисията е текст по текст. След приключване на процедурата се изготвя и внася проект за гласуване в пленарната зала на второ четене. В него е отбелязано дали комисията подкрепя или не даден текст от проектозакона и съответно постъпилите предложения. При обсъжданията в пленарната зала не се правят нови предложения, но може да се предложи друга редакция на текст. Тя трябва да цели по-ясно, по-точно изразяване волята на законодателя, но не и да придава различен смисъл.

Финалното гласуване и президентското вето

При второто четене в пленарната зала може да се приеме да се гласува глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Първите две възможности обикновено се предлагат, когато няма различни предложения от тези на вносителя.

Едно предложение се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители. В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.

Съгласно чл. 88, ал. 1 от Конституцията законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. Цели се именно да се даде възможност за обсъждане и корекции по текстовете на проекта.

По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания – на първо и на второ четене – да се извършат в едно заседание. Това се случва обикновено при по-кратки законопроекти и когато е наложителна спешна промяна.

Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на Народното събрание.

Румен РадевС приемането законопроектът се превръща в закон. Той се изпраща за обнародване в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни след приемането. В самия закон се посочва от кога той влиза в сила.

Конституцията на Република България дава право на президента да наложи вето на приет от Народното събрание закон. В такъв случай той го връща, заедно с мотивите си, на народните представители за преразглеждане. Такова право може да се упражни само веднъж за определен закон. Повторно вето не е предвидено.

Правилникът за дейността на Народното събрание

Както е посочено по-горе, основните принципи на приемането на закони са записани в Конституцията на Република България, а подробно процедурата е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В началото на всяко поредно Народно събрание депутатите гласуват такъв правилник за своята работа.

*Анализът е изготвен от Любомир Данков

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending анализ българия политика

Up Next

Продължава тоталната подмяна на населението в Англия

Don't Miss

Агресивната глутница в Брюксел

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Published

2 months ago

August 24, 2026

Author

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ