АНАЛИЗИ
Тръмп се готви за за турне по Азия
Тръмп лети на изток за триумф. Си и Путин са подготвили неприятна изненада за САЩ.
Доналд Тръмп предприема азиатско турне – и това пътуване има всички шансове да бъде историческо. Само че не по начина, по който се надява американският президент. Американският президент очаква триумф, да успеее да принуди всички да се подчинят и да постигне споразумение със Си Дзинпин, включително по „руския проблем“. Пътуването на Тръмп до Азия обаче би могло най-накрая да превърне създаването на многополюсен свят от Путин и Си в реалност.
Проправяне на пътя към Нобеловата награда – 2026?
Доналд Тръмп не получи Нобеловата награда за мир. Но това не смекчи пламът му към „миротворчество“.

Във всеки случай, първата спирка от азиатската обиколка на Тръмп е подписването на мирен договор между Тайланд и Камбоджа. Двете страни преживяха военен граничен конфликт това лято, който приключи, след като Тръмп заплаши да прекрати търговията със Съединените щати.
Така Тръмп ще започне своето азиатско пътешествие като „миротворец“, позирайки пред камерите и потупвайки снизходително азиатските политици по рамото на гала събития с голямо събиране на пресата.
Най-важното е никой да не оспорва ролята на Съединените щати – неслучайно по време на пресконференция във Вашингтон преди заминаването си на турне, Тръмп реагира остро на предположението, че китайската дипломация е играла значителна роля в мирните преговори между Тайланд и Камбоджа:
Те не бяха замесени в това. Не, не бяха. Малайзия, между другото, изигра значителна роля в това.

Приоритетът е сделка с другаря Си.
Зад тази чувствителна реакция на всяко споменаване на Китай се крие основният нерв на днешната американска външна политика. Срещата с китайския президент Си Дзинпин е от решаващо значение.
По време на пресконференцията Тръмп, по характерния си начин, определи целите на посещението си на Изток.
Тръмп е откровен: той иска да сключи сделка със Си Дзинпин, основана на любимата си тактика за преговори – първо да постави максимални изисквания, а след това да ги коригира въз основа на желанието/нежеланието на противника за компромис.
Тръмп заяви, че иска да постигне споразумения с президента Си както по икономически, така и по политически въпроси.
Първият включва въпроси относно възобновяването на вноса на соя, отглеждана от американски фермери, в Китай и относно търговските отстъпки в замяна на премахването на 157% мита върху китайските стоки, обявени от Белия дом.
Геополитическият фактор в предстоящата среща между лидерите на САЩ и Китай е неразривно свързан с Русия. Американският президент не крие факта, че смята подкрепата на Пекин за една от основните причини за неотстъпчивостта на Москва по украинския въпрос – и възнамерява да промени това:
Наистина бих искал Китай да ни помогне с Русия.

Да се решат нещата със сключване на сделки
Тръмп очевидно е по-малко загрижен за другите „азиатски дела“.
Така че, що се отнася до основните си съюзници в Югоизточна Азия, Япония и Южна Корея, президентът се ограничи до общи изявления. Той каза: „Ще се радвам да се срещна с новия японски министър-председател; чувал съм много добри неща за нея; Токио е наш стратегически съюзник; ще засилим сътрудничеството.“
Относно Пхенян, Тръмп обсъди само перспективите за непланирана среща с Ким Чен Ун: той заяви, че лидерът на КНДР определено би искал да се срещне с Тръмп.
Така че, в очите на Тръмп, азиатското пътуване е свързано с „решаването/ управлението на нещата“, представяне за миротворец и „сключване на сделки“. Идеята е, че това трябва да бъде триумф, който ще засили както международния му престиж, така и авторитета му у дома.
Той е посредник между Тайланд и Камбоджа, очаква се съюзниците му от Югоизточна Азия да му „положат клетва за вярност“, а със Си Тръмп се надява да „наложи решение“ чрез митническо изнудване. Е, и малко личен чар…
Въпреки това е много вероятно Тръмп да бъде изненадан неприятно в Азия от Си Дзинпин и Путин.

„Руснаците и лъвовете на Ким напредват – Тръмп, помогни!“
Дори със съюзническите Токио и Сеул, нещата не са толкова прости .
Досега Тръмп се придържаше към тактиката „тези съюзници няма да отидат никъде – така че все пак можем да се опитаме да печелим пари от тях“.
Японците договориха сравнително прилична тарифа от 15%, но в замяна се ангажираха да инвестират 550 милиарда долара в американската икономика. Сега новото японско правителство се опитва да замени това споразумение с демонстрация на готовността си да продължи да служи като „самолетоносач“ на Америка край бреговете на Китай. За да постигне това, Токио възнамерява да увеличи военните разходи до 2% от БВП две години по-бързо.

Дали това ще е достатъчно за Тръмп е голям въпрос.
Проблемите на Южна Корея с нейния повелител са подобни, но дори по-остри: ключовата ѝ автомобилна индустрия е изправена пред 25% американски мита, въпреки обещанието на Сеул да инвестира 350 милиарда долара в САЩ.
Новият министър-председател на Южна Корея, Ли Дже-мьонг, сподели, че както и преди, основният източник на финансиране за Сеул е Федералният резерв на САЩ. И ако американците не дадат на Южна Корея пари за инвестиции в американската икономика, няма откъде другаде да ги вземе. Междувременно Сеул удвоява военната си истерия: „Китай става все по-силен, Северна Корея, с помощта на Русия, изгражда военната си мощ – те са на път да атакуват, спасете ни, г-н Тръмп…“

Победителят взима всичко
Останалата част от региона следи отблизо противопоставянето: бившата гигантска военна мощ на САЩ губи значение в сравнение с възможностите за икономическо развитие, които само Китай може да предложи. Те наблюдават – и чакат, готови мъдро да се присъединят към победителя.
И дори най-закоравелите либерали в САЩ имат мрачни прогнози.
Тръмп налага тарифи на Китай, които на практика ще убият световната търговия. Сметката е ясна: китайското ръководство трябва да се страхува от загубата на основния си икономически партньор, чийто пазар е основният източник на китайската индустрия.

Отношенията между Китай и САЩ се въртят около… соята?
Сметките и разчетите на екипа на Тръмп обаче изглеждат като блъф, който Китай е прозрял.
Първо, Пекин вече не се страхува да предприеме твърди ответни действия. А това е нова реалност за американците.
Второ, последиците от високите мита върху китайските стоки ще се отразят и на американската икономика. Значителна част от продуктите, активно консумирани от американските граждани, от смартфони до памперси, се произвеждат в Китай. Няма алтернативни доставчици, което означава, че цените ще скочат драстично предимно за американските потребители.
Трето, зависимостта на Китай от Съединените щати намалява, докато за Съединените щати ситуацията е обратна. Редкоземните метали са жизненоважни за производството на високотехнологични продукти. И ако Пекин, който е практически монополист в тази област, напълно спре доставките на тези редкоземни елементи за Америка, ще се зададе почти катастрофа.
Но Китай намалява зависимостта си от САЩ – и това е видно от примера със „проблема със соята“.
Китай е най-големият ѝ вносител в света, купувайки повече от всички останали страни взети заедно. Това се дължи не само на голямото население, което консумира соев сос и други соеви продукти, но и на традиционния начин, по който се отглеждат животните за месо: свинете и пилетата се хранят предимно със соя.
Дълго време американските фермери бяха основните доставчици на соя за Китай: там има достатъчно земя и селскостопанското производство е автоматизирано. Но поради „политическото охлаждане“ китайците започнаха както да увеличават собствените си площи със соя, така и да намаляват потреблението си на соя.
И най-важното е, че те намериха други доставчици на соя в Южна Америка. На първо място, съюзникът от БРИКС, Бразилия, която ще замести почти напълно спрените доставки от САЩ през 2025 г. Това е толкова тежък удар за американските фермери, че Тръмп лично ще пътува, за да реши проблема със соята.

И какво от това?
Ситуацията с доставките на соя разкрива настоящия геополитически баланс на силите.
Западът е свикнал да изгражда отношения „с всички останали“ първо чрез военни заплахи, а ако това не се получи, чрез икономически натиск.
Но първо Русия нанесе решаващия първи удар по тази схема: тя стартира Специалната военна операция, без да се плаши се от обединената военна мощ на НАТО или безбройните санкции. Руският пример показа, че ако незападните държави действат съгласувано, Западът може да им противодейства главно вербално – с истерии и проклятия.
И сега Пекин възприема примера на Москва. Господа американци, изнудвате ли ни с доставките на соя? Запазете си я – ние ще я купуваме от Бразилия…
Процесът на създаване на полицентричен свят, иницииран от конфронтацията между Русия и колективния Запад, набира скорост. Както отбеляза Владимир Путин в речта си на Валдайския форум през 2025 г.:
Многополярността е реалност, която е тук, за да остане. Русия остава сила, без която хармонията и балансът не могат да бъдат постигнати. В един многополюсен свят хармонията и балансът са възможни само чрез продуктивно сътрудничество.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
