БЛОГ

Какво бе НРБ

Published

8 years ago

May 31, 2018

Author

Омръзна ми да ме питат какво е било НРБ за мен. Сега ще ви напиша какво е било НРБ за 99.9% от народа. Останалия 0,1% бяха в Белене!

За обикновения човек НРБ не бе долар за 96ст! НРБ не бе и мощна индустрия. НРБ не бе и ДС!

За обикновените хора 99% НРБ беше нещо уникално!

НРБ – когато ходиш по улиците на който и да е град или село, не само няма кой да те нападне, ами и да те напсува! Решетки по прозорците? Стига бе – това да не е затвор. Железни врати по входовете? Та ние не сме били диваци! Нито наркомани, нито просяци, нито крадци.

НРБ = това е когато познаваш ВСИЧКИ в блока, дори когато е на 16 етажа. Може да влезнеш при всеки и да си поискаш захар, сол или квот и да е.

НРБ- това е когато възрастен се качва в градския транспорт и младите като по команда ставаха да отстъпят място. Така ни учеха.

НРБ- тогавашните ГАСТРОНОМИ работеха като днешните магазини. Вървиш и буташ количката, но НЯМАШЕ на всеки ред охрана.

НЯМАШЕ НИКАКВА ОХРАНА!

Бележката за сирене лелката я пишеше с молив отгоре на хартията. Нямаше камери за наблюдение. На никой не му минаваше през главата да краде.

НРБ- най доброто образование и то БЕЗ ПАРИ! Навремето учихме турците лекари да бъдат, а днес българите в Турция ходят да се лекуват. Отиваш в поликлиниката и получаваш карта за санаториум защото фелдшера ти е намерил някаква малка болест и ти си не ефективен да работиш в такова състояние.

НРБ- времето когато малцинствата ги ограмотяваха и РАБОТЕХА по строежи и комунални предприятия. ВСИЧКИ!

НРБ- време в което улиците бяха ИЗЛИЗАНИ до блясък и кметството не плащаше МИЛИОНИ на някакви олигарси!

НРБ- време в което БЪЛГАРСКИЯ милиционер на мъкне загубило и го предава на родителите му и после ОТДАВА ЧЕСТ! И не заради някаква изгода! Милиционер бе нещо уважително!

НРБ- време в което големите можеха да се доближат до дете и да попита има ли нужда от помощ! Днес такъв ще го обвинят в какво ли не!

НРБ- време което всеки оставяше ключа под черджето на вратата. Никой не крадеше.

НРБ- от работата ти даваха на смешни цени жилище! ИПОТЕКА никой не знаеше какво означава! Банкерите не бяха толкова алчни, а властта им чупеше ръцете от китките!

НРБ – време в което не даваха камари трупове и силиконови проститутки. Предаванията бяха познавателни и образователни.

НРБ- времена в които ако не отидеш в магазина една година то цените бяха същите!

НРБ – времена в които стругар или шофьор бе също престижно като днес банкер.

НРБ – времена в които ОХРАНИТЕЛ в училище бе извращение! Най страшна бе леля Пена с парцала за миене.

Не знам как да обясня по добре какво е НРБ за 99.9% от хората.

Related Topics:блог българия коментар фейсбук

Up Next

ПИСМО на емигрантка до всеки българин

Don't Miss

“Обслужващ сектор”

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ