БЛОГ

Как се избутва живота

Published

12 months ago

November 4, 2025

Author

По диплома съм спортист, по душа – артист.

А, между тези неща, по професия съм собственик на малкия бизнес „EimaVintage”.
Казвам се Емилия Будинова. Прекарах детството си в залата, защото се занимавах професионално със спортна аеробика – в продължение на 16 години. Това и съм завършила в Национална Спортна Академия.

Не съм мечтала да съм спортист като малка, по-скоро „енджойвах”, най-вече в залата, под крещенето на треньорката ми. Любимият ми звук тогава. Още в първи курс в НСА, разбрах, че няма това да ми е професията, но завърших образованието си, защото спортът ме е научил да не се отказвам и да бутам докрай.

Докато учех, един фотоапарат попадна в ръцете ми и така се роди Eima Photography. Учудващо лесно фотографският ми акаунт набра скорост и започнаха да ме търсят инфлуенсъри, брандове. Моето нещо са концептуалните фотосесии, където по-скоро аз изразявам това, което имам вътре в себе си, отколкото някой да ми казва: „Искам да снимаш това“ или „Искам да излезна по този начин“. Най-хубавото е, когато клиентите ми се видят в различна светлина, отколкото са свикнали. В снимките си обичам да показвам връзката между човека и природата. Правя си и много автопортрети, защото по този начин мога да си изкарам идеи, които с други хора биха или по-сложни.

Бързо разбрах, че и фотографията няма да ми изкарва прехраната, затова трябва да намеря нещо друго. А аз цял живот „трифтя“. Не обичам моловете и не харесвам бързата мода. На 15 г. сестра ми ме заведе в магазин за дрехи втора употреба. Именно там осъзнах, че можеш да бъдеш автентичен и различен, без да следваш това, което е модерно. С годините събрах огромна колекция от находки, както аз обичам да им казвам. В един момент имах достъп до пространство в центъра на София. С моя приятелка се чудехме какво да правим и си казахме: защо да не започнем да препродаваме дрехите си.

Започнах да виждам с нови очи нещо, което отдавна съм правила. От дейност, за да си запълвам свободното време, докато търся „моето нещо“, разбрах, че ме бива да продавам, да намирам находки, да ги показвам на хората по различен начин. И, че аз обожавам дрехите и модата, най-вече винтидж находките. Тези, които бабите са ни носили. Така три години по-късно се преместих от старото студио в ново, направих си собствена страница и вече това не е просто страница, а бизнес и доходът ми, с който днес си изкарвам хляба.
В момента главно съм онлайн, но следващата стъпка е да отворя физически магазин.

Продължавам да спортувам. Спортът е здраве, както са казали. Неизбежна част от моето ежедневие. Пол денс, ролери, фитнес, ски, йога, бокс – всичко, да има по много.

Малките деца трябва да спортуват, да се научат на физическо възпитание. Не казарма, спортът е възпитание и дисциплина. Той ти дава толкова силни основи. Мен моите родители не са ме възпитавали много, много, защото знаят, че спортът ще го направи. Аз съм била в професионалния спорт, там е доста по-строго, но всяко едно дете трябва от малко да спортува.

Искам да насърча младите хора да бъдат себе си. За да растеш, трябва да се променяш. Мнозина може би ги е страх да се покажат, такива каквито са, живеят в някакви окови – това някой да не ги съди – а всъщност човек те вижда, мисли те пет секунди и след това те забравя, защото всеки мисли най-вече за себе си.

Имам едно вайръл клипче в ТикТок, бях в дълбока емоционална дупка в този период. От Коледа, бяхме цялото семейство вкъщи, нали тогава всички са щастливи, с близките си, сложили са еленските рогца. Както си танцувах и в един момент се замислих, че аз се чувствам много зле и просто ми иде да крещя. И започнах да крещя. Изкарах това, което беше вътре в мен. На фона на това се чува майка ми от другата стая: „Тая нормална ли е?“ И явно много хора резонират с това и не го показват.

В България много се хейтят различно изглеждащите хора. А тези, които обиждат, очевидно са нещастни със себе си. Ако имаш себеуважение, няма да си позволиш да говориш негативни неща за някой друг, когото не познаваш. Когато можеш да кажеш нещо негативно, обърни се на другата, подмини.

Related Topics:#thesofiatimes featured life trending блог българия

Up Next

Когато вали върху тишината

Don't Miss

Денят на шапките с помпони

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ