СВЯТ
Православните храмове в САЩ се пълнят с нови вярващи.
“Ню Йорк Таймс”: Православните храмове в САЩ се пълнят с нови вярващи.
„В цялата история на Православната църква в Америка такова нещо не е виждано“ — казва свещеник за наплива от млади мъже, привлечени от взискателната християнска практика.
В иначе тихия и непретенциозен ъгъл на християнството в Съединените щати, който се гордее с това, че се е променил най-малко през вековете, започва да се случва нещо необичайно. Свещениците си разказват истории за рекордна посещаемост. По-възрастните миряни се опитват — с различен успех — да свикнат с наплива от нови лица. А енориите търсят начини да поемат повече желаещи да се присъединят, отколкото наличното духовенство може разумно да обслужи.

В цялата страна древната традиция на православното християнство привлича нови, ентусиазирани последователи, особено сред консервативните млади мъже. Те са привлечени от това, което описват като по-взискателна, дори трудна форма на християнски живот. Повтаряйки част от риториката на т.нар. „маносфера“ (от man – мъж + sphere – сфера е обобщаващ термин за онлайн общности, блогове, форуми, YouTube-канали и инфлуенсъри, които се занимават с теми, свързани с мъжествеността, ролята на мъжете в обществото, взаимоотношенията между половете и критика към съвременния феминизъм, Бел.пр.), новите поколения млади кандидати за прием твърдят, че Православието им предлага твърди истини и утвърждава тяхната мъжественост.
„В цялата история на Православната църква в Америка подобно нещо не е имало“, казва протойерей Андрю Дамик, свещеник от Антиохийската патриаршия и автор от източна Пенсилвания, говорейки за големите групи млади хора, които се появяват в много енории. „Това е нова територия за всички.“
В Съединените щати православното християнство е най-малкото и най-слабо познатото от трите основни християнски традиции. То обхваща около 1 процент от населението, в сравнение с приблизително 40 процента протестанти и 20 процента католици. Исторически, православните храмове тук са се пълнели предимно от имигранти от Украйна, Гърция и други страни с големи православни общности. Техните деца, родени вече в Америка, често се насочват към други християнски деноминации.

Но в последните години се оформя едно ново, „доморасло“ православие. Много от младите американци, които за първи път прекрачват прага на храмовете, откриват Православието чрез остри и категорични инфлуенсъри в YouTube и други социални платформи. Критиците вече имат име за тази вълна ентусиазирани млади мъже – „ортоброс“ ( неформален, полушеговит термин, православни братлета)
Една вечер това лято младежите от православния храм „Вси светии“ в Роли, Северна Каролина, се събраха в книжарница с бар в северната част на града. В разгара на срещата присъстваха едва няколко жени – и над 40 мъже. Мъжете веднага отбелязаха това съотношение и смятаха, че знаят причината.
Млади православни християни в Роли, Северна Каролина, се събраха през август в книжарница и бар в луксозен търговски комплекс в северната част на града.

Протестантските и католическите църкви имат много женствена атмосфера“, казва Джош Елкинс.
„Православието говори на мъжката душа“, казва 20-годишният Джош Елкинс, студент, който цитира мъченик от II век и говори за „монархически епископат“ с лекота, необичайна за човек на неговата възраст. Той описва с възторг неделната литургия — дълго богослужение, на което вярващите обикновено стоят прави.
Православното богослужение включва пеене, кадене с тамян, поклони пред икони и части от литургията, които се извършват извън погледа на вярващите. Църквата поддържа и строга дисциплина на пост, която изненадва дори други християни.
„По-трудно е, отколкото очаквах“, казва Матю Хъдсън, 29-годишен новопокръстен, който работи в книжарницата. „Но говори на душата ми по начин, по който нищо друго не е успявало.“
Хъдзън разказва, че когато се е обърнал към Православието, често е трябвало да обяснява на приятелите си какво представлява тази вяра. Днес клиентите в книжарницата безпогрешно разпознават кръста на врата му по характерните три напречни греди.

Поколението Z преобръща очакванията на учени и религиозни лидери, които десетилетия наблюдаваха как страната постепенно се секуларизира и всяко следващо поколение изглежда по-малко религиозно от предишното. Последни проучвания обаче сочат, че младите мъже започват да нарушават тази тенденция.
Православната църква проследява своята църковна традиция до Иисус Христос и ранните апостоли. С разширяването на християнството през първото хилядолетие постепенно се оформя богословско и политическо разделение между Източната църква и Западната, или Римокатолическата. През XI век разколът, породен от спорове като този за папската власт, окончателно разделя двете традиции, като Източното православие продължава да се развива в Близкия изток, Източна Европа и Русия.
„Много млади мъже се връщат към традиционното разбиране за мъжественост“, казва 25-годишният Джош Мурман, който догодина ще бъде кръстен в храма „Вси светии“.
Някои по-възрастни православни вярващи отбелязват, че много от младите новопокръстени са привлечени от по-строги и взискателни форми на вяра и религиозна практика.

Православните християни в Съединените щати са по-млади и в по-голяма степен мъже в сравнение с други християнски общности. Според Pew Research Center над 60% от тях са мъже, при 46% сред евангелистите. Православните са и значително по-млади — 24% от пълнолетните вярващи са под 30 години, спрямо 14% при евангелистите. Разликите са сходни и при сравнение с католиците.
Някои от новопокръстените споделят с одобрение, че Православието има по-мъжествен характер от други традиции. Свещениците, които задължително са мъже и могат да бъдат женени, често носят големи бради и имат многодетни семейства. Православната практика изисква жертви като строгия пост, вместо да предлага емоционални съвременни песни и терапевтични проповеди — елементи, които критиците свързват с типичното преживяване в големите евангелски мегацъркви.
„Няма война, в която да загинем — или поне няма война, която да е достойна“, казва 28-годишният Ларик Коупс-младши, който посещава храма „Вси светии“. За бивши протестанти като него Православието е „вид нова граница за изследване“ — духовно пространство, което предлага дълбочина и предизвикателство.

Младите мъже имат нужда от цел, каквато и да е, казва 26-годишният Джерод Стайн. „Те се борят да си намерят работа, борят се да влязат в университет, а обществото им повтаря: „Всъщност не сте ни необходими.“
Стайн и Коупс някога са посещавали една и съща евангелска църква, но са изгубили връзка след разпадането ѝ в резултат на скандал. Събират се отново едва след години — на среща на православни младежи в книжарницата.
Новата динамика в много православни енории се вписва в по-широка тенденция: младите мъже в САЩ все по-често се насочват към по-строги и взискателни форми на християнство. В Католическата църква значителна част от младите вярващи предпочитат традиционната латинска литургия от времето преди Втория Ватикански събор и посещават храмове, където жените носят забрадки по време на службата.
Ларик Коупс-младши (в центъра) работи в кухнята на корейски ресторант в Роли и е сред редовните посетители на храма „Вси светии“.

Църковният хор на “Вси светии”
Тези общности остават сравнително малки религиозни субкултури, но се вписват в по-широка промяна, която някои ентусиазирани наблюдатели вече определят като „възраждане“. Според Pew Research християнското население в Съединените щати, след години на спад, е стабилно през последните няколко години — тенденция, подкрепена именно от младите възрастни.
Някои изследователи твърдят, че общото между църквите, които привличат млади хора, не е стилът на богослужение, а отношението към свръхестественото. Отец Дамиък, свещеник от Пенсилвания, отбелязва, че харизматичното християнство — със своята отвореност към изцеления чрез вяра и „духовна война“ — също успява да устои на тенденцията към спад на религиозността.
„По-вероятно е да видите растеж в църкви, които не само са морално консервативни, но и вземат сериозно невидимия свят“, казва отец Дамиък, който е и директор „Съдържание“ в Ancient Faith Ministries — панправославна издателска и медийна организация.

Много от новопокръстените споделят, че ги привлича именно идеята, че православното богословие и практика са останали неизменни от времето на ранното християнство.
Както гласи една шеговита реплика, често разказвана с усмивка в православните среди: „Колко православни са нужни, за да сменят крушка?“ Отговорът: „Смяна? Какво е това?“
„Православната църква остава надежда за онези, които искат да бъдат нормални, здрави, истинни и устремени към красивото“, казва отец Дейвид Уин, свещеникът в храма „Вси светии“.

Отец Дейвид Уин, свещеникът в храма „Всички светии“, заедно със семейството си. Преди да приеме Православието, той е възнамерявал да стане пастор в евангелска църква.
Православните християни в Съединените щати са по-млади и в по-голяма степен мъже в сравнение с много други християнски общности.
Отец Уин, на 38 години, приема Православието в началото на 2010-те. Той има почти неизчерпаема енергия за срещи с хора, които проявяват интерес към църквата. Съпругата му, Дестини, поддържа популярен православен родителски профил в Instagram, когато не обучава у дома четирите им — скоро пет — деца или не посреща групи от енорията на голямата им веранда с изглед към малка гора в близкия Кери.
Отец Уин поема храма „Вси светии“ през 2020 г. — година, която мнозина наблюдатели определят като повратна за растежа на Православието в Съединените щати. Православните енории в много по-голяма степен от други християнски общности продължиха да извършват присъствени богослужения по време на пандемията от коронавирус.

До 2023 г. посещаемостта на литургиите в средностатистическата православна енория се беше възстановила напълно, докато в други религиозни общности изоставаше, показва изследване, публикувано миналата година.
Някои православни енории вече имат собствени училища — явление, което дълго време беше рядкост при толкова малка общност. Панправославното училище „Св. Константин“ има над 500 ученици в основния си кампус в Хюстън, открит през 2015 г. През миналата година мрежата откри ново училище в Питсбърг, а тази есен — още едно в Далас.
В Северна Каролина храмът „Вси светии“ обмисля възможността да открие училище, както и да назначи втори свещеник и да разшири дейността си с нов храм. Тази есен енорията отчете рекордните 165 катехумени — хора, които преминават през обичайния едногодишен процес на присъединяване към Православната църква.
Онлайн инфлуенсърите, на които много млади мъже приписват първия си досег с Православието, говорят открито за политика и култура по начин, който енорийските свещеници обикновено избягват. Повечето от тях споделят твърд социален консерватизъм, със силен акцент върху „традиционното семейство“ и онова, което определят като заплахи, произтичащи от феминизма, хомосексуалността и трансджендър идентичностите. Те обикновено са и критично настроени към държавата Израел.

Отец Уин, на 38 години, приема Православието в началото на 2010-те.
Православието е широк термин, който обхваща Гръцката, Руската, Антиохийската, Сръбската и други православни църкви.
Отец Джосая Тренъм, един от най-известните американски православни свещеници, се появи в предаването на Тъкър Карлсън малко след убийството на десния активист Чарли Кърк, за да обсъди православните традиции, свързани с християнския траур. В по-скорошен видеокоментар, посветен на участие на белия националист Ник Фуентес в същото предаване, отец Тренъм заяви, че не знае много за Фуентес, но похвали разговора им за „бедствието на порнографията“.
Енорията на отец Тренъм в Ривърсайд, Калифорния, има над 1000 активни миряни и 241 души в процес на присъединяване към Православната църква. „Преди пет години имах 75 и това тогава ми се струваше много“, казва той в интервю тази есен. „Посоката е възходяща.“
В определени сегменти на православното онлайн пространство се срещат не просто консервативни или традиционалистки възгледи, а откровено расистки и антисемитски позиции. През последните години няколко крайни фигури от крайната десница приеха Православието. На американския Юг съществува и течение на неоконфедеративно православие, което съчетава бял супремасизъм с православна практика. Матю Хаймбах — организатор на печално известния марш „Обединени десни“ в Шарлътсвил, Вирджиния, през 2017 г. — беше отлъчен от Антиохийската православна църква, но по-късно се присъедини към друга юрисдикция.

Православният писател Род Дреер предупреди неотдавна, че „антисемитизмът се разпространява като вирус сред религиозните консерватори от поколението Z“, включително и сред православни младежи.
В интервюта енорийски свещеници казват, че приемат като част от своя дълг да „приземяват“ млади мъже с крайни възгледи — така наречените Orthobros — към нормалния енорийски живот, който, по думите им, е далеч от агресивната реторика в интернет.
Критиците обаче твърдят, че висшите църковни ръководители рядко осъждат дори най-токсичните изказвания на влиятелни православни коментатори.
„От институционална гледна точка разбирам — растежът е вълнуващ“, казва Сара Рикарди-Суортц, доцент по религия и антропология в Североизточния университет, която изследва американците, преминали към руското Православие. „Но когато този растеж идва с насилствени политически тенденции, това вече е проблем и трябва да бъде ограничено.“
Във „Вси светии“ много от младите новопокръстени споделят, че с времето започват да се дистанцират от онлайн православните среди, колкото повече участват реално в църковния живот. Остин Нолан, студент по счетоводство, разказва, че свещеникът в предишната му енория в Ашвил, Северна Каролина, го предупредил: „Не се превръщай в Orthobro.“
Някои новопокръстени отбелязват с одобрение, че Православието просто има по-мъжествено излъчване от другите християнски традиции.
Остин Нолан, на 21 години, и годеницата му Надя Фуентес, на 19, вече са катехумени в храма „Вси светии“.
Остин Нолан, на 21 години, и годеницата му Надя Фуентес, на 19, вече са катехумени в храма „Всички светии“. След препълнената неделна литургия през август двамата излязоха навън за неформалното кафе след службата.
Нолан е израснал като баптист, а Фуентес — като методистка, двете протестантски традиции, които поколения наред доминират религиозния живот в американския Юг.
Двамата обаче са единодушни, че много от мейнстрийм протестантските църкви предлагат повърхностно богословие и „крайно леви“ послания. Бившата енория на Фуентес имала жена пастор — нещо, което тя не одобрява — а по време на коледна служба видяла в дамската тоалетна трансджендър жена, която, по думите ѝ, е „мъж, представящ се за жена“.
„Църква, която може да проследи своята приемственост чак до апостолите, просто стои по-автентично“, казва Нолан.
Двамата споделят, че нямат търпение да създадат православно семейство, изградено около чувство за дълг, стремеж към истината и „обективни критерии за красота“, по думите на Нолан. В бъдещия си дом вече планират кът за молитва, обърнат на изток.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.
Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.
Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.
Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.
Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.
Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.
Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.
Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.
Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)
Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.
По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.
Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.
Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.
За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.
Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.
Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.
Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.
Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.
Кирилл Стрельников, РИА Новости
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.
Какво означава БВП по PPP?
БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.
При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни
По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:
• Китай — около 44,3
• САЩ — около 32,4
• Индия — около 18,9
• Русия — около 7,5
• Япония — около 7,3
• Германия — около 6,4
Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.
Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.
‼️Структурни промени в руската икономика
Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.
‼️“Санкциите работят”
Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.
Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.
🇧🇬 Къде е България в тази картина?
Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):
65. Беларус — 315
66. Еквадор — 306
67. Танзания — 306
68. Нова Зеландия — 305
69. Гана — 302
7️⃣0️⃣България — 286
71. Гватемала — 284
72. Кувейт — 275
73. Кот д’Ивоар — 269
74. Азербайджан — ≈268
Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Странно е държанието на НАТО
Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.
Добре. Само че тук имаме един малък проблем.
Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.
Минаха години.
Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.
Нормално е да попита: кое от двете е вярно?
Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.
И двете крайности са неверни.
Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.
Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.
Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.
По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?
Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.
Затова посещението на Ратклиф е интересно.
Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.
И двете заслужават внимание.
Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.
Войните, за съжаление, не гледат телевизия.
Влад Николов
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
