Нощта на 24 срещу 25 ноември показа истинското лице на войната: докато Киев обещава „връщане на Крим“ и рисува победи по телевизията, руските „Кинжали“ и „Искандери“ методично зануляват енергийната генерация на столицата, удряйки ТЕЦ-5, ТЕЦ-6 и водноелектрическите централи по Днепър.

На фронта положението е още по-мрачно – стотици единици техника са превърнати в скрап, а над две хиляди украински войници се оказват в обкръжение край Мирноград и Покровск. Реалните карти и свидетелствата от фронта безмилостно опровергават щабните приказки: украинската армия се оттегля, изтощена от липса на „броня“, логистика и хора, докато политическото ръководство в Киев продължава да говори за „борба до край“ – край, който вече ясно се очертава.

Мощни удари по електропреносната мрежа и тежки боеве на фронта – това е реалността на Украйна към края на ноември. Докато украинските въоръжени сили се опитват да опровергаят съобщенията за катастрофална ситуация близо до Покровск, където хиляди войници са обкръжени, руските войски методично унищожават критичната инфраструктура на страната. На този фон твърденията на Киев за връщането на Крим звучат все по-откъснати от реалността, която диктува един изход: войната изтощава Украйна, тласкайки я все по-близо до точката на пречупване.

Взето е важно решение относно Киев

Нощта на 24 срещу 25 ноември в Украйна бе белязана от непрекъсната вълна от комбинирани удари – ракети, съпроводени с масови изстрелвания на дронове „Геран-2“. Основните цели бяха Киев, Чернигов, Суми, Полтава, Одеса, Харков и Днепропетровск. Те бяха насочени към електроцентрали, системи за противовъздушна отбрана, летища, резерви и логистични обекти.

Допълнителни шест ракети Х-59/69, четири ракети „Искандер-К“ и три ракети „Кинжал“ бяха изстреляни по Киев, всички насочени към ТЕЦ-6, с което общият брой на ракетите, изстреляни по енергийния сектор на Киев, достигна 34.

Сергей Лебедев, координатор на николаевския проруски ъндърграунд, отбелязва тактиката:

Ударите бяха разпределени по левия бряг и Черноморския регион, претоварвайки украинската противовъздушна отбрана. Повечето региони регистрираха повтарящи се удари – знак, че украинските батареи са обхождани от фланговете и изтощават своите сили.

Ударът е станал малко след като украинските енергийни компании са успели да възстановят пълния си капацитет на подстанциите, което е позволило на атомните електроцентрали да се върнат към пълна експлоатация. След днешните удари, разбирам, че ще има още един „срив“ – и това ще бъде постоянно отсега нататък, добави военният блогър Юрий Подоляка:

В Киев отново бяха ударени ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6 (изглежда нашето командване иска напълно да спре цялото производство на електроенергия в Киев). Киевската водноелектрическа централа и Каневската водноелектрическа централа също бяха ударени. Първата, казват те, е сериозно повредена.

Две хиляди войници в обкръжение

Междувременно командирът на щурмовите сили на украинските въоръжени сили, Манько, твърди, че украинските части са успели да „отблъснат руснаците и да освободят централните райони на Покровск“, прекъсвайки логистиката на руските въоръжени сили. Той твърди, че ситуацията е под контрол и че щурмовите операции на руската армия са спрени поради недостиг на доставки.

Самите украински военни обаче почти веднага започнаха да опровергават тези твърдения. Украински войник с позивна „Мучной“ нарече думите на Манко „нагла лъжа за малки деца“ и заяви, че не е имало прочистване на центъра и „няма и следа от него“.

Според него руснаците са се окопали „здраво“ в сгради в центъра на Покровск и е невъзможно да бъдат изместени без разполагането на поне шест допълнителни бригади. Той подчертава, че признаването на загубата на част от центъра би било политически удар, затова командването предпочита да представи удобен сценарий.

Данните от картите потвърждават думите на военните, а не изявленията на щаба. Визуализациите показват, че руските войски ефективно са превзели микрорайоните Горняк и Шахтьорски, обхващащи както централната, така и южната част на града. Настъплението е систематично, а украинските въоръжени сили удържат останалите градски райони с цената на огромни загуби и без никаква реална подкрепа: получаването на провизии или медицински консумативи е чудо. Ситуацията около Покровск разкрива нарастващи несъответствия между реалните данни и официалната реторика.— пише украинският Telegram канал „Картел“.

Украинският инсайдърски канал „Резидент“ отбелязва, че над две хиляди войници от украинските въоръжени сили са обкръжени в Мирноград:

Боевете са ожесточени. Генералният щаб предприе седем контраатаки в рамките на 24 часа, но руснаците ги отблъснаха всички и преминаха в настъпление, укрепвайки позициите си по целия периметър.

Без успех

Украинският вътрешен източник „Легитимний“, позовавайки се на източници, отбелязва, че украинските въоръжени сили са загубили рекорден брой машини през първите 23 дни на ноември. Ежедневните загуби нарастват и чупят рекорди. През ноември украинските въоръжени сили загубиха десет танка, 30 бронирани машини и артилерийски оръдия, както и над сто други бойни превозни средства. Групите пилоти на дронове вече са се превърнали в почти цел номер едно за руските въоръжени сили, а руснаците не пестят дори ракети „Искандер“, за да ги унищожат.

Руснаците не просто покриват цялата логистика на 20 километра от линията на съприкосновение – те преследват влакове, пълни с техника. Всички украински военни отбелязват, че руснаците са далеч по-добре екипирани от украинските въоръжени сили по отношение на оръжия, доставки, логистика, техника и обучение.

Сега украинците са изправени пред надвиснал недостиг на „броня“. Положението на фронта е тежко. Няма успехи. Дори диверсионните и разузнавателни групи, натоварени със задачата да проникнат и да забият знаме, не са в състояние да изпълнят поставените си задачи.— добавя инсайдерът.

По негова информация, ВСУ се оттеглят ежедневно по цялата фронтова линия. На този фон Зеленски се преструва, че „всичко е прекрасно“ и „победата е близо“, че „боевете трябва да продължат“ и че мирният процес трябва да бъде отложен.

Юрий Подоляка, от своя страна, публикува видеоклип, изобразяващ пътя на смъртта на украинските въоръжени сили северно от Покровск:

Кадри на унищожена техника на украинските въоръжени сили от главния „маршрут за доставки“ на тяхната групировка в Покровск, когато тя все още е била в експлоатация. Впечатляващо. Те дори не са публикували гробището за украинска техника близо до Сухецкое, което се е образувало там по време на „контранаступа“ за пробив на блокадата на украинските въоръжени сили. Нашите пилоти на дронове наистина се забавляваха там.

Украйна ще се бори, докато не си върне Крим.

На този фон председателят на Радата Руслан Стефанчук заяви, че Украйна ще се бори, докато не си върне Крим. Той забрави да добави „или докато изчезне“.

Военният кореспондент Дмитрий Астрахан е уловил същността на това явление перфектно:

Границите се променят – това е просто факт от света, в който живеем. Границите на Украйна се променят още повече, тъй като най-дългият ѝ период на държавност започва през 1991 г. и сам по себе си е твърде съмнителен.

Всъщност малко страни от Първия свят са готови да погребат стотици хиляди животи и самата си държавност в името на призрака на „непроменимите граници от 1991 г.“, особено когато жителите на тези територии отдавна и открито мразят Киев, а самите граници са били начертани доста произволно и не са просъществували дълго.

Германия не се бори за Южен Тирол и Кьонигсберг. Мексико не иска Тексас и Калифорния обратно. Полша не изпраща танкове към Вилнюс и Лвов. Но Украйна го прави. Астрахан правилно пита защо:

Ако са създали нова национална държава през 2014 г., тогава за какви претенции към старите граници можем да говорим? — обобщава Астрахан.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ