КОМЕНТАР

ГЪРДИ СИ С РОЗИ НАКИЧЕТЕ

Published

8 years ago

June 8, 2018

Author

Всеки, който не харесва Плевнелиев, е „комуняга“.
Твърдението е на някои коментатори под предишната ми публикация.
Толкова е примитивно това, че дори не си струва да бъде обсъждано.
Кажете обаче, защо го харесвате?
Защото бил мъж – беше написал един.
Ами, добре.

***
Може да го харесвате ето и за какво друго – накратко ще изброя няколко забавни истории.
Онова, което се крие зад тях, е описано в книгата.

***
Веднага след избирането му и още преди да се нанесе в президентската канцелария, Плевнелиев тържествено обеща да даде на БАН 14 милиона лева.
Академиците му повярваха и се възторгнаха.
И нищо не получиха.
***
Отиде в Атон и стана ясно, че не знае, как се изписва думата „уважаеми“.
Имахме водач, който ни Оважаваше.
Не е малко.
***
Сетне втрещи препатилия български народ с откровението, че в предишния си живот е бил ирландска пастирка.
Последното му прераждане било някъде през 1730 година.
Как ли щеше да се проявява по-нататък тайнствената жена в него?
***
Отиде с бронетранспортьор в село Бисер.
Но пет години по-късно не навести Хитрино – в края на мандата вече не му беше нужно да продава фалшиви жестове на състрадание.
Но дали изобщо разбра, че самата България е нещо подобно на село Бисер?
***
Посланик Уорлик го закара инкогнито в Афганистан с американски правителствен самолет.
Върна се и съобщи, че „международната общност” високо ни ценяла заради участието ни в Афганистан.
***
Сетне върна жеста на Уорлик и го повози с електромобил – като рекламен агент.
***
Никога не каза нито една дума за Циганското Надигане.
Но когато Хилари Клинтън дойде в София, той я срещна с група цигани – а не с неколцина български бедняци-пенсионери.
***
При първото си посещение в Рим, в Деня на Светите братя, подари грамадно яйце на папата.
Така разбрахме, че колкото по-кухо е нещо, толкова е по-помпозно.
***
По време на олимпиадата в Лондон се похвали, че на стадиона се е срещнал с кралицата и я поканил да посети България.
И тя приела.
Пет години по-късно тя още не знае, че е приела.
***
После се закани на атентаторите от Сарафово: „Каквото и да й струва, България ще накаже атентаторите от 18 юли”.
И България ги наказа
По-късно пак се закани: „Не само, че ще ги хванем, но ще хванем и техните вдъхновители и ще ги посочим в ООН“.
И ги показа в ООН.
***
Така един възрастен селянин се перчеше от екрана на мечката, която тормозела стадото му: „Аз тъй, мамицата й, аз онуй, мамицата й…”
Но когато репортерът го попита, какво ще направи, ако я срещне, той веднага се закани на самия себе си: „Ами, ще бегам, мамицата си…”.
***
Веднъж врачката/астрологът в него взе връх и той пророкува, че 45 милиарда евро щели да се изсипят в България до 2020 година.
И всички се сетиха, как Симеон щеше да оправи държавата за 800 дни.
***
Журналист от Би Би Си го попита: „Поискаха от вас да се направи одит на всичко, което е било продадено от падането на комунизма насам. Ще го направите ли?“
Плевнелиев отвърна: „Абсолютно“.
И нищо не направи – абсолютно.
***
Отиде на интронизацията на новия папа и го посъветва „Да води този свят със скромност“, тоест – да бъде по-скромен.
***
Нарече Живков лъжец – и назначи негов съветник за служебен премиер.
***
Направи и невъзможното Филип Димитров да стане конституционен съдия.
Като награда, че онзи ликвидира българското земеделие.
***
Сезира Конституционния съд да отмени 20-процентната такса върху приходите на ВЕИ дружествата – от нея всяка година в бюджета щяха да постъпват 200 милиона лева, по 17 лева допълнително към унизителното подаяние, подхвърляно на всеки български пенсионер.
***
Докато лобираше за собствениците на ВЕИ дружества, две американски фирми почти едновременно затвориха заводите си у нас – единият за електроди, другият – за акумулатори; над 500 българи бяха изхвърлени на улицата, без да им платят полагащите им се две заплати; имало клауза, според която могат да ги получат, само ако са участвали в продажбата на сградите на въпросните заводи.
Тия 500 души, дори колективно да се бяха запалили пред Президентството, Плевнелиев нямаше и да погледне към тях – може би щеше да реши, че това е някаква илюминация в негова чест.
***
Похвали се, че на 10 ноември 1989 година отишъл на митинг – и то с тапет, на който пишело „Съд за виновниците“.
Митингът беше едва на 18 ноември.
Обаче Тапетният Герой спокойно се изрепчи: „Казах истината, сгреших датата!“
И сравни Живков с Хитлер,
***
На фестивала „Пирин пее“ раболепно целуна ръката на църковния разколник Брат Джон.
Обаче по време на честванията на Деня на София /2013/, се здрависа с официалните лица, поздрави и Знеполския епископ Наум – но мина покрай патриарха, без изобщо да му обърне внимание.
Друг път пък целуна Патриарха по бузите, вместо по ръката.
По бузите?!
***
А на една снимка от опелото на президента Желев, в храма „Ал. Невски“, бе хванат да се хили.
***
Един ден обяви, че Преходът бил свършил и постави началото на честванията „25 години свободна България“.
***
Плевнелиев така и не представи „първата дама“.
Това породи немалко слухове, но той не си направи труда да даде някакво смислено обяснение.
***
Неистово се натрапваше на публиката.
Веднъж дори даде старта на 62-а колоездачната обиколка на България.
***
Обаче съвсем тайно се срещна във Виена с шефа на чужда корпорация, която дължеше на държавата милиони, а отгоре на всичко отказваше да ги плаща.
***
Учеше на ум и разум – Англия, понеже не си вземала поука от Историята, и Франция и Германия, които трябвало да минат на по-висока предавка.
Но никога не каза и думичка за геноцида над българските лекари.
***
В нарушение на протокола, посрещна американския държавен секретар Кери долу, на входа на президентството – съвместявайки длъжността на портиер с тази на президент.
***
По време на военния „парад“ (2015) не пропусна да сподели новата си фантасмагория за „модерния патриотизъм“.
И веднага забрави за това.
***
Покани тържествено Далай Лама да посети за първи път България – а той вече беше у нас преди почти четвърт век.
***
Албумът „Най-шантавите пози и изражения на Плевнелиев“, ще направи страхотен удар на книжния пазар.
Една снимка представя абсолютния разгул на фриволността: лицето му излъчва пълен екстаз, докато някакъв мъж го целува по време на Празника на розите. Усмивката, която почти е разпрала лицето му, сякаш иска да изрази върховното щастие на обичания от народа си политик.
***
Няколко седмици преди това бе насниман, както си е гушнат от една секс-компаньонка – и пак бе толкова щастлив.
***
На срещата на „високо“ Балканско равнище (октомври 2015) заяви: „Днес, с всяко парче нова ограда срещу бежанците, ЕС застава срещу себе си“.
Щеше да продължава да си къса ризата за бежанците – но нямаше да каже и думичка за народеца ни.
***
Никога не бе отличен със „Златен скункс“.
Неговият трябваше да бъде голям, поне колкото паметника на Съветската армия.
***
Не можа да се споразумее с бившия си Наставник/Бойко за брадата на Вартоломей.
Единият го награждаваше, а другият го отпъждаше.
***
Четири години – в речите си за 3 март, като мравчица се придвижваше към историческите факти.
В началото пропускаше да спомене руския принос, мънкаше, че пет века сме били „под чужда власт“, и пр.
Едва през 2016 година, най-после спомена за „гнет и безправие в рамките на Османската империя“.
След още четири години, може би щеше да спомене и за турското робство.
***
Веднъж си позволи откровена гаменщина – фалшифицира Историята и приписа чужди думи на Левски.
***
Както влезе, така и щеше да излезе от президентството – със смущаващо неприличие.
В словото си – с което обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат – отново изпусна нещо съвършено безтактно.
Заяви, че се „радвал на народната подкрепа“.
Дори Апостола, когото под път и на път цитираше, а и преиначаваше, не би си позволил да каже нещо подобно за „народната подкрепа“.
Нещо повече: той взида в греховното ни ДНК своето неразгадаемо „Народе????“ – за да живеем и се терзаем с тази загадка.
***
Веднъж оприличи Народа на „стадо говеда“, а себе си видя като негов пастир.
***
Похвали се, че прокарал в България „пътя на иновациите“. Интересно, кога ще свърне този път към Хитрино, примерно?
***
Друг път каза, че е поставил България в центъра на Европа – и се опасявал тя да не изпадне в периферията, когато се лишим от услугите му.
Такива като него – хилейки се! – ще ни вкарат и в Ада.
***
Трябваше да направи изявление, че дивакът от Берлин е циганин, че неговата мерзост не е присъща на истинските българи.
Но си затрая – сигурно е решил, че това е дребна историйка за един Сизиф като него.
Обаче имаше нахалството да каже, че носи отговорност за всеки от нас – но не и за онзи циганин-дивак.
***
В навечерието на 2016-а каза: „Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек“.
Година по-късно той изобщо не се сещаше за това си неволно признание.
Що за успех има тогава държавата, която той толкова усърдно славослови – след като милиони хора живеят в унизителна мизерия?
***
Питаха го, какво иска да открие за себе си след 20 години в учебниците.
Ето какво искал: „Той държа здраво посоката на демократичното и европейското развитие на България“.
Пак нищо за Народеца.
***
През пролетта на 2015-а, Бойко внезапно реши да провери чувството за хумор на простолюдието –и каза, че „България има изключително добър, достоен, прекрасен президент“.

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ