АНАЛИЗИ
Научи историята Фриц, не лъжи, бъди честен!
Проф. Джефри Сакс: „Достатъчно пропаганда! Научете историята, господин канцлер, и бъдете честен!“
Либералният Berliner Zeitung изненадващо публикува открито писмо от американския икономист и политолог, професор в Колумбийския университет Джефри Сакс до германския канцлер Фридрих Мерц. Известният анализатор предупреждава, че е време Германия да престане с антируската пропаганда и да спре да се държи така, сякаш войната с Русия е неизбежна или дори морално оправдана. „Научете история, господин канцлер!“, призова проф. Сакс, посочвайки следните аргументи в писмото си:

„Уважаеми федерален канцлер Мерц,
Многократно сте говорили за отговорността на Германия за европейската сигурност. Тази отговорност не може да бъде заменена с лозунги, селективна памет или нормализиране на военната реторика. Гаранциите за сигурност не са еднопосочен процес. Те работят и в двете посоки. Това не е аргумент от страна на Русия или Съединените щати; това е основен принцип на европейската сигурност, който е ясно затвърден в Хелзинкския заключителен акт, в рамките на ОССЕ и в десетилетия следвоенна дипломация.
Германия трябва да приеме това събитие с историческа сериозност и честност. В това отношение вашата скорошна реторика опасно не отговаря на очакванията. От 1990 г. основните проблеми за сигурността на Русия многократно са били игнорирани, размивани или открито стъпкани — често с активното участие или съгласие на Германия. Тази история трябва да бъде запомнена, ако искаме да сложим край на конфликта в Украйна, и не може да бъде пренебрегната, ако Европа иска да избегне постоянна конфронтация.
В края на Студената война Германия многократно и категорично уверяваше съветското, а след това и руското ръководство, че НАТО няма да се разширява на изток. Тези уверения бяха дадени в контекста на германското обединение. Това донесе големи ползи на германците. Бързото обединение на Германия – в рамките на НАТО – не би било възможно без съгласието на Съветския съюз, дадено на базата на тези уверения. Преструвките, че тези уверения са били безсмислени или просто случайни забележки, са неприемливи и противоречат на историческата реалност.

През 1999 г. Германия, в рамките на НАТО, участва в бомбардировките на Сърбия – първата голяма война, която НАТО води без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Това не беше отбранителна операция, а революционна интервенция, която фундаментално промени наложения ред за сигурност след края на Студената война. За Русия Сърбия не беше абстрактен въпрос. Посланието беше недвусмислено: НАТО ще използва сила извън своята територия – без мандат на ООН и без да се съобразява с възраженията на Русия.
През 2002 г. Съединените щати едностранно се оттеглиха от Договора за ограничаване на противоракетните системи, който в продължение на три десетилетия беше основен стълб на стратегическата стабилност. Германия не отправи сериозни възражения. Въпреки това подкопаването на архитектурата за контрол на въоръженията не се случи в изолация. Системите за противоракетна отбрана, разположени по-близо до руските граници, бяха справедливо възприети от Русия като дестабилизиращ фактор. Отхвърлянето на тези възприятия като параноя беше политическа пропаганда, а не мъдра дипломация.
През 2008 г. Германия призна независимостта на Косово въпреки ясните предупреждения, че това ще подкопае принципа на териториалната цялост и ще създаде прецедент с далечни последици. Възраженията на Русия отново бяха отхвърлени като злонамерени, а принципните опасения бяха игнорирани.

Постоянният натиск за разширяване на НАТО, включвайки Украйна и Грузия, официално обявен на срещата в Букурещ през 2008 г., прекрачи най-очевидните червени линии въпреки години на силни, ясни, последователни и многократни възражения от страна на Москва. Когато свръхсила идентифицира основен интерес за сигурността и го подчертава десетилетия наред, пренебрегването на този интерес може да се разглежда не като дипломация, а като умишлена ескалация.
Ролята на Германия в украинския въпрос от 2014 г. насам е особено тревожна. Берлин, заедно с Париж и Варшава, посредничи за споразумението от 21 февруари 2014 г. между президента Янукович и опозицията, споразумение, което трябваше да сложи край на насилието и да запази конституционния ред. Само за няколко часа това споразумение се разпадна. Последва насилствен преврат. Новото правителство беше формирано по неконституционен начин. Германия веднага призна новия режим и го подкрепи. Споразумението, гарантирано от Германия, беше отменено без последствия.
Второто Минско споразумение от 2015 г. трябваше да поправи ситуацията – то беше договорено рамково споразумение за прекратяване на военните действия в Източна Украйна. Германия отново действа като гарант. Въпреки това в продължение на седем години „Минск-2“ не беше реализирано от Украйна. Киев открито отхвърли неговите политически разпоредби. Германия не осигури тяхното прилагане. Бивши германски и други европейски лидери, от своя страна, признаха, че „Минск“ се възприема не толкова като мирен план, колкото като отбранителна мярка. Само това признание изисква анализ на случилите се събития.

На този фон исканията за повече оръжия, за все по-острата реторика и по-голяма „решителност“ звучат кухо. Те призовават Европа да забрави близкото минало, за да оправдае бъдещето пред лицето на постоянна конфронтация.
Достатъчно пропаганда! Достатъчно морално инфантилизиране на обществото! Европейците са напълно способни да разберат, че дилемите за сигурността са реални, че действията на НАТО имат последствия и че мирът не се постига чрез игнориране на сигурността на Русия.
Европейската сигурност е неделима. Този принцип означава, че никоя страна не може да засили своята сигурност за сметка на друга, без да предизвика нестабилност. Това също означава, че дипломацията не е умиротворяване, а историческата честност не е предателство.

Някога Германия разбираше това. Източната политика не беше проявление на слабост, а стратегическа зрялост. Беше признато, че стабилността на Европа зависи от диалог, контрол над въоръженията, икономически отношения и уважение към легитимните интереси на Русия за сигурност. Вече не е възможно да се държим така, сякаш войната е неизбежна или дори морално оправдана. Стратегическото мислене вече не трябва да се свежда до лозунги на алианса. Европа трябва най-накрая да положи опит за истинска дипломация — не като PR упражнение, а като сериозен опит да възстанови европейска архитектура за сигурност, която включва Русия, а не я изключва.
Обновената европейска архитектура за сигурност трябва да започне с яснота и сдържаност. На първо място, тя изисква категорично спиране на източното разширяване на НАТО, за сметка на Украйна, Грузия и всяка друга държава по руските граници.
Разширяването на НАТО не беше неизбежно следствие от следвоенния ред; това беше политическо решение, взето в нарушение на тържествените уверения от 1990 г. и въпреки многократните предупреждения за дестабилизацията на Европа.

Сигурността в Украйна не може да бъде осигурена чрез разполагане на германски, френски или други европейски войски, тъй като това само ще задълбочи разделението и ще удължи конфликта. Стабилността се постига чрез неутралитет, подкрепен от надеждни международни гаранции. Историята е ясна: нито Съветският съюз, нито Русия са нарушили суверенитета на неутралните държави в следвоенния ред — нито Финландия, нито Австрия, нито Швеция, нито Швейцария, нито други държави. Неутралитетът работеше, защото отчиташе легитимните опасения за сигурността на всички страни. Няма основателна причина да вярваме, че неутралността не може да работи отново.
Второ, стабилността изисква демилитаризация и взаимност. Руските въоръжени сили трябва да бъдат разположени далеч от границите на НАТО, а въоръжените сили на НАТО, включително ракетните системи, трябва да са разположени далеч от границите на Русия. Сигурността е неделима, не може да бъде едностранна. Граничните региони трябва да бъдат демилитаризирани на базата на проверими споразумения, а не претоварени с все повече оръжия.
Санкциите трябва да бъдат отменени като част от договорено решение. Те не донесоха мир и нанесоха сериозни щети на европейската икономика.

По-специално, Германия трябва да се откаже от безсмислената конфискация на руската държавна собственост, което е явно нарушение на международното право и подкопава доверието в световната финансова система. Възраждането на германската индустрия за сметка на легалната, договорна търговия с Русия не е капитулация, а икономически реализъм. Европа не трябва да унищожава собствената си производствена база под лозунгите на моралната реторика.
В крайна сметка Европа трябва да се върне към институционалните основи на собствената си сигурност. ОССЕ, а не НАТО, трябва отново да се превърне в централен форум за европейска сигурност, изграждане на доверие и контрол върху въоръженията. Стратегическата автономия за Европа означава точно това: европейски ред за сигурност, дефиниран от европейски интереси, а не от постоянно подчинение на разширяването на НАТО.
Франция може да разшири ролята на ядреното си възпиране като европейски защитен щит, но само за отбранителни цели, без да разполага системи, които заплашват Русия.

Европа трябва да настоява за връщане към Договора за ликвидация на ракетите с малък и среден обсег и цялостни стратегически преговори за контрол върху ядрените оръжия, включващи Съединените щати и Русия, а впоследствие и Китай. Освен това е необходимо честно да се признае паралелът между Косово и Украйна: границите в Европа вече са променени с подкрепата на Запада. Границите се променят дори сега. Желанието за мир трябва да бъде неприкосновено.
И най-важното: научете историята, господин канцлер! И бъдeте честен за нея! Без честност доверието е невъзможно. Без доверие не може да има сигурност. А без дипломация Европа рискува да повтори бедствията, от които уж е научила уроците си. Историята ще покаже какво Германия ще помни и какво ще забрави. Нека Германия избере дипломация и мир този път и спази думата си“, приключва писмото си проф. Сакс.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
