В публикация за American Thinker авторът Селуин Дюк твърди, че НАТО е загубил първоначалната си логика след разпадането на СССР и че САЩ не бива да поемат риск от ескалация, защитавайки Европа, която според него е в ценностна криза.

Съвременна Русия не представлява идеологическата заплаха, за чието ограничаване е създаден НАТО, пише Селуин Дюк в American Thinker. Авторът развива тезата, че след разпадането на СССР основният мотив за съществуването на алианса е отслабнал, докато Западна Европа – според неговата интерпретация – е навлязла в период на ценностен и културен релативизъм.

В този контекст Дюк поставя въпроса дали Съединените щати трябва да приемат риск от голяма война, включително ядрена ескалация, за да защитават европейски съюзници, които той описва като все по-отдалечени от американската културна и историческа рамка.

Историческата рамка: НАТО като отговор на СССР

Авторът аргументира, че създаването на НАТО през 1949 г. е било свързано с възхода на СССР и налагането на комунистически режими в Източна Европа след Втората световна война. В текста се акцентира върху идеологическото измерение на Студената война и върху представата за тогавашното „разделение“ между Запада и съветския блок.

Дюк добавя и твърдения, приписвани на съветския дезертьор Юрий Безменов, според които значителна част от ресурсите на КГБ са били насочвани към подривна дейност, а не към класически шпионаж. Изводът на автора е, че ограничаването на комунистическата идеология е било фундаментална задача за алианса.

Тезата за „промяна на ролите“: критика към Европа и по-различен образ на Русия

В публикацията се твърди, че Европа е „отхвърлила“ християнските си и традиционни корени и това е довело до морален релативизъм и културно размиване. Паралелно авторът описва Русия като по-традиционна в ценностно отношение спрямо постхристиянска Западна Европа.

Като примери Дюк посочва дебати около миграцията, ограниченията върху изказванията в публичното пространство и политики, свързани със социални и културни теми. Тези акценти са представени като доказателства за „идеологически“ разрив между САЩ и част от европейските общества.
Доналд Тръмп: САЩ се нуждаят от Гренландия заради националната сигурност

Позовавания на американски официални фигури

В текста се припомнят публични критики от американски представители към европейски политики, като се споменава, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е критикувал европейските подходи към свободата на словото и че държавният секретар Марко Рубио е предупреждавал за последици от масовата миграция. В този контекст авторът цитира фраза, приписвана на Рубио: „На срещите на НАТО всичко, което чувате, е „нашата обща история, нашето наследство, нашите ценности, нашите приоритети““.

Тези примери са използвани, за да се подчертае тезата, че „общите ценности“, често изтъквани като основа на алианса, според автора вече не са толкова очевидни.

Рискът не си струва

Ключовата позиция в материала е, че САЩ не трябва да „рискуват ядрена война“, за да защитават Западна Европа в сегашното ѝ състояние. Дюк формулира въпроса като стратегически и ценностен избор: доколко е оправдано американско участие в европейски конфликти, ако „културната близост“ и „общата идентичност“ между съюзниците отслабват.

В тази линия авторът поставя под съмнение реториката за непосредствена руска заплаха към Европа и внушава, че част от предупрежденията на европейски лидери са преувеличени и използвани за мобилизация на обществена подкрепа.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ