КОНСПИРАЦИЯ
Петрол, контрол и страх: защо САЩ избраха Венецуела точно сега
Съединените щати започнаха силова операция срещу Венецуела без санкция на ООН.
Удари, мобилизация, хаос в Каракас и ясно послание: Западното полукълбо отново се управлява с заповеди, а не с преговори. Каква е истинската цел на Вашингтон и защо това не е „война“, а контрол?
Това, което се разгръща във Венецуела тази сутрин, не е локален инцидент, нито поредният епизод от хрониката на санкции, дипломатически заплахи и риторични войни. Това е качествено нов етап – опит за директна силова намеса, облечена в добре познатата американска формула: „извънредна операция“, „възстановяване на реда“, „подкрепа на демокрацията“.

Какво реално се случва – отвъд паниката и телеграм-шумa
Нека започнем от фактите, доколкото изобщо е възможно да се говори за „факти“ при почти пълно информационно затъмнение.
Обявеното от Николас Мадуро извънредно положение и всеобща мобилизация не е символичен жест. Това е реакция на реална военна заплаха, а не на протест или вътрешна дестабилизация. Съобщенията за удари по военни цели, за атака срещу частния дом на министъра на отбраната, за ограничения на въздушното пространство – всичко това сочи към координирана операция, а не към единична провокация.
Особено показателен е моментът с NOTAM – забраната за американски самолети над венецуелското въздушно пространство. Подобна мярка никога не се въвежда „превантивно“. Тя е индикатор, че Пентагонът разглежда зоната като активна бойна среда с риск от ответни действия.

„Това е заповед на Тръмп“ – защо тази формула е ключова
Фразата, приписвана на източници от американските медии – че това е лична заповед на Доналд Тръмп – не е просто детайл. Тя очертава политическия характер на операцията.
Тук не става дума за „дълбоката държава“, за автономен Пентагон или за самостоятелни действия на ЦРУ. Това е президентска линия, напълно съвместима с логиката на „Доктрината Монро 2.0“ – твърд контрол над Западното полукълбо, без компромиси, без посредници, без дълги многостранни формати.

В този смисъл Венецуела не е изключение, а прецедент. Тест. Демонстрация.
Защо Венецуела – и защо точно сега
Венецуела е идеалната цел по три причини:
Първо, тя е енергийна държава, с огромни петролни резерви, които от години са извън реалния контрол на западните корпорации.
Второ, тя е символичен враг – олицетворение на антиамериканския суверенитет в Латинска Америка, още от времето на Чавес.
Трето – и това често се пропуска – Венецуела е геоикономически възел, в който Китай има много по-дълбоко присъствие, отколкото Русия. Дългове, инфраструктура, доставки, суровини – това е китайска зона на интерес, макар и без военен чадър.
Именно тук е разковничето: САЩ знаят, че Китай няма да воюва за Венецуела. Пекин работи с време, с икономика, с търпение – не с морска пехота. Това прави операцията относително „безрискова“ в краткосрочен план.

Не война, а „операция“ – добре познатият сценарий
Твърдението, че „това не е война“, е формално вярно и стратегически цинично. Това е същият модел, който виждахме в Ирак, Либия, Сирия:
– удари по ключови фигури
– парализиране на командването
– създаване на усещане за хаос и неизбежен колапс
– изваждане „от нищото“ на легитимирана опозиция
Думите на Андрей Пинчук са важни не защото разкриват нещо ново, а защото назовават реалната цел: не физическото унищожение на режима, а управляем преход. Марионетно правителство, временна администрация, „възстановяване на институциите“.

Това е операция по контрол, не по окупация.
Русия и Китай – защо няма да има „венецуелска Сирия“
Тук много анализатори грешат, очаквайки „симетричен отговор“.
Русия няма стратегически интерес да ескалира военно в Латинска Америка. Тя ще използва дипломация, информационен натиск и международни формати, но няма да изпраща флотове.
Китай – още по-малко. За него Венецуела е актив, не кауза. Ако активът бъде загубен, Пекин ще търси компенсации, не конфронтация.
Затова и апелите към Организацията на обединените нации и Организацията на американските държави са по-скоро ритуални жестове, отколкото реален инструмент за спиране на процеса.
Голямата картина: сигнал към света
Истинският адресат на операцията във Венецуела не е Каракас.
Адресатът е:
– Латинска Америка: „суверенитетът има граници“
– Китай: „икономическото присъствие не е защита“
– светът: „САЩ се върнаха към директния контрол“
Това е демонстрация на воля, не на сила. Но точно волята е това, което липсваше на Вашингтон през последните години.

И ако Венецуела падне бързо, без дълга съпротива, това ще означава само едно: епохата на „мекото възпиране“ приключи. Започва епохата на откритите заповеди – подписани лично.
КОНСПИРАЦИЯ
Радев спирал доставките на оръжие за фашистите в Киев
🇧🇬Когато заблуждаваш хората разчитайки на незнанието им , така става:
1. НАТО в Украйна мина основно на дрони от края на 2025г и необходимостта от снаряди и БК за старото им съветско наследство (артилерия) отпадна.
2. Останалата им от съветско време артилерия е практически унищожена. И заменена от западни образци, но се набляга на дрони.

3. Ние няма какво да им предложим , защото дроностроенето е в западна европа и сглобката вътре в Украйна.
🔻Така че не че е “спрял” износа а е станал ненужен и не може да се впише в новите реалности. Просто вече няма какво да предложи.
Но защо пък да не си направят ПР и да го извъртят като постижение?
Тц, не мина номера. 🤣

КОНСПИРАЦИЯ
Английски пирати нападнаха и отвлякоха руски танкер
🇬🇧⚓ Великобритания за първи път задържа танкер от руския „сенчест флот“ в Ламанша.
Появиха се кадри от операцията на Кралските морски пехотинци, които през нощта са се качили на борда на танкера Smyrtos. По данни на британските власти корабът е превозвал над 100 000 тона руски суров петрол.
Операцията е проведена в Ламанша с подкрепата на военноморски и въздушни сили на Обединеното кралство. Това е първият случай, в който Лондон физически поема контрол над кораб от т.нар. руски „сенчест флот“ в свои териториални води.

Британските власти твърдят, че именно подобни плавателни съдове помагат на Москва да заобикаля международните санкции и да продължава износа на петрол към световните пазари.

Операцията в Ламанша е продължила шест часа. Бойци от Кралската морска пехота са се качили на борда на танкера SMYRTOS под камерунски флаг с подкрепата на военни кораби, авиация и разузнавателен самолет RAF P-8.

Според британските власти корабът е част от т.нар. „сенчест флот“, който помага на Русия да заобикаля петролните санкции. Лондон твърди, че такива съдове превозват до 75% от руския петрол, попадащ под международни ограничения.

Операцията е проведена в координация с Франция, но това е първият случай, в който Великобритания самостоятелно задържа подобен кораб.

🚢 Санкционната война навлиза в нов етап.
КОНСПИРАЦИЯ
ЦРУ подготвя войната с Украйна още от 1950 година
ЦРУ подготвяло Украйна за конфликт с Русия от 1950-те години: Коварният план (1 част)
Западът подготвя Украйна от десетилетия като антируска площадка, пише британският разследващ журналист Кийт Кларенберг в Al Mayadeen. ЦРУ подхранвало украинския национализъм чрез тайни операции и пропаганда, допринасяйки за настоящия конфликт между Киев и Москва, пише ливанското издание.
Кийт Кларенберг обяснява как ЦРУ е подхранвало украинския национализъм в продължение на десетилетия чрез тайни операции, пропаганда и подкрепа за националистически групи, помагайки за оформянето на политическите и идеологическите условия, лежащи в основата на настоящия конфликт между Украйна и Русия.
Превод от Al Mayadeen, Ливан:

Между Киев и Варшава избухна скандал, след като Владимир Зеленски нарече участниците в пронацистката групировка от миналото „Героите на УПА“.
УПА — Украинската въстаническа армия е ултранационалистическа групировка, отговорна за смъртта на 100 000 полски мирни жители по време на Втората световна война.
Освен възхваляването на тази терористична групировка, останките на Андрей Мелник, един от лидерите на Организацията на украинските националисти (ОУН-Б), организацията-майка на УПА, бяха препогребани в Киев, пише авторът.

„Днес всички виждаме, че украинската идея е способна да преодолее това, което някога изглеждаше непреодолимо. Сега, стоящи на украинска земя, под украинското знаме и под звуците на националния химн, отдавайки почит на украинските герои, ние чувстваме особено силно всичко, през което премина украинският народ, и изпитанията, които трябваше да изтърпи“, заяви Зеленски на церемонията.
Не беше казано нито дума за неописуемите зверства, извършени от Мелник и неговите събратя нацисти срещу поляците, както и срещу комунистите, евреите, ромите и другите „нежелани“. По същия начин геноцидният национализъм, приписван и проповядван от Мелник, тайно е насърчаван и спонсориран в продължение на десетилетия от англо-американското разузнаване както в Украйна, така и в чужбина.

Продължаващият прокси конфликт е пряк продукт на тази малко известна „призрачна“ намеса, насочена към разпалване на културна и етническа враждебност между руснаци и украинци по целия свят.
През август 1957 г. ЦРУ тайно разработва план за нахлуване на американските специални части в Украинската ССР.
Неговият замисъл, насочен към разпадането на целия Съветски съюз, разчита до голяма степен на вербуването на местни фашисти като редови бойци.

Съществена пречка пред плана на ЦРУ обаче е фактът, че значителна част от украинското население не таи „интензивна враждебност“ към Русия или комунизма. Имало малко „причини за конфликт“ между руснаци и украинци, които ЦРУ би могло да използва, за да подбуди масово въстание.
ЦРУ отбелязва, че „дългата история на съюза между Русия и Украйна, простираща се почти без прекъсване от 1654 г. до наши дни“, е довела до това много украинци да „приемат в значителна степен руския начин на живот“.
Освен това, сходството на „езиците, обичаите и произхода“, както и „значителното влияние“ на руската култура върху Украйна, означава, че по-голямата част от украинците изпитвали само „незначителна национална враждебност“. Въпреки това, оценките на ЦРУ твърдят, че „съществуват значителни оплаквания“ и че „при благоприятни условия“ украинското население може да подкрепи американските сили.

От 1949 г. насам ЦРУ тайно се стреми да създаде тези „благоприятни условия“.
Ключов агент, използван за тази цел, е ръководителят на ОУН-Б, Микола Лебед. През 1943 г. той предлага „прочистване на цялата революционна територия“ – днешна Западна Украйна – от полското й население, за да се предотвратят евентуални претенции към региона от страна на бъдещата полска държава. Следвоенният доклад на контраразузнаването на американската армия определя Лебед като „известен садист“ и нацистки колаборационист.
Край на 1 част
-
ИСТОРИЯ3 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
