Ако биткойнът бъде изваден от своето почти анонимно състояние, ще се появи риск да бъде трудно оправдана сегашната му цена

Дали всъщност биткойнът (bitcoin) е най-големият балон с криптовалути в света или пък една много добра авангардна инвестиция в новата ера в областта на финансовите технологии? Моята интуиция ми подсказва, че в дългосрочен план технологията ще се развива, но цената на биткойна ще се срине.

На равнище от над 4200 долара в началото на октомври (в петък стойността на биткойна достигна рекордните 7500 долара на базираната в Люксембург борса Bitstamp – бел. прев.), една-единствена единица от виртуалната валута сега е над три пъти по-скъпа от унция злато. Някои адвокати на биткойна прогнозират, че цената му ще скочи през следващите години.

Онова, което ще се случи по-нататък, ще зависи, до голяма степен, от начина, по който ще реагират правителствата. Дали те ще толерират анонимните системи за разплащане, които улесняват укриването на данъци и извършването на престъпления? Ще създадат ли свои собствени дигитални валути? Друг ключов въпрос е да се разбере с какъв успех могат да проникнат на пазара многобройните конкуренти на биткойна.
По принцип е изключително лесно да се клонира или да се подобри технологията на биткойна. По-трудно е обаче да се дублира лидерското място, придобито от биткойна, когато става дума за надеждността в голямата екосистема от приложения, изградена около него.

Хаотична регулаторна среда

За момента регулаторната среда остава много хаотична. Китайското правителство, обезпокоено, че употребата на биткойн се източват капитали и се укриват данъци, неотдавна забрани обмена на тази виртуална валута. Япония пък регистрира биткойна като законно разплащателно средство, в очевиден опит да се превърне в световния център на финансовите технологии.

В Силициевата долина мениджърите на сляпо инвестират в биткойна и едновременно с това наливат пари в неговите конкуренти. Най-важният сред тях е етериум (ethereum). Неговите амбиции са големи, сравними с тези на Amazon. Целта е потребителите на етериума да използват същата обща технология, за да преговарят и сключват “интелигентни договори” за почти всичко.

В началото на октомври борсовата капитализация на етериума възлизаше на 28 милиарда долара срещу 72 милиарда долара за биткойна. Ripple – платформа, поддържана от банковия сектор с цел да се намали цената на трансакциите при междубанковите и чуждестранните трансфери, остава далеч назад с 9 милиарда долара. След първата тройка има десетки нови конкуренти.

По-голямата част от експертите се обединяват около мнението, че умната технология, която стои зад виртуалните валути, може да има широко приложение в областта на киберсигурността, която представлява едно от най-големите сегашни предизвикателства срещу стабилността на световната финансова система.

За голям брой разработчици целта да измислят по-евтин и по-обезопасен механизъм за разплащане измести амбицията на биткойна да замени долара.

Анонимни плащания

Лудост е обаче да се мисли, че на биткойна ще бъде разрешено да замени валута, емитирана от централна банка. Едно нещо е правителствата да позволяват малки анонимни трансакции с виртуални валути, а друго – анонимни плащания от голям мащаб – нещо, което би могло да направи изключително трудно установяването на данъчните задължения и контрола върху престъпната дейност.

Ще бъде интересно да видим как ще еволюира позицията на Япония. Правителството даде индикации, че ще наблюдава трансакциите с биткойни, за да внимава за престъпните дейности и за да събере информации за хората, притежаващи от виртуалната валута. Може обаче да сме сигурни, че укриването на данъци в световен мащаб ще търси начини за придобиване на биткойни по анонимен начин в чужбина, след което да изпере парите през японски сметки. Приемайки виртуалните валути, Япония рискува да се превърне в данъчно убежище от мащаба на Швейцария – с вървящи неразделно с технологията закони за банковата тайна.

Ако биткойнът бъде изваден от своето почти анонимно състояние, ще се появи риск да бъде трудно оправдана сегашната му цена. Ще падне ли тя до нулата, ако правителствата станат в състояние да наблюдават напълно трансакциите? Може би не. Въпреки че трансакциите в биткойни изискват извънредно голямо количество електроенергия, с някои подобрения, тази виртуална валута все пак би могла да “бие” равнището от 2% на разходите на големите банки за кредитните и дебитните карти.

Най-сетне, трудно е да се види какво би попречило на централните банки да създадат свои собствени дигитални валути и да използват регулации, за да наклонят баланса в тяхна полза, докато те спечелят надпреварата. Дългата история на валутите ни показва, че иновациите, измисляни от частния сектор, в крайна сметка биват поставяни в регулаторна рамка и присвоявани от държавата. Нямам никаква представа каква ще бъде цената на биткойна през следващите две години, но няма никаква причина да очакваме, че тази виртуална валута няма да бъде застигната от сходна съдба.

*Кенет Рогоф е професор по икономика и политология в Харвардския университет. Тази статия е публикувана в сътрудничество с Project Syndicate 2017.