КОМЕНТАР
„Да образоваш жълтопаветник“
Съвременната политическа класа в България не е елит, а плесен, отгледана в НПО-тата, хранена с грантове и пусната в кръвоносната система на държавата като автоимунно заболяване.
Отворете CV-то на средностатистическия български „нов политик“ (нека го наречем Цицелко) и ще откриете, че Цицелко никога не е работил реална работа, не е плащал заплати от собствен джоб, не е носил отговорност за нищо.
Цицелко е еволюционна аномалия, той достига зряла възраст и министерски пост, без никога да е носил отговорност, по-голяма от избора на кетъринг за семинар.

Има три професионални умения:
Писане на проектни предложения на корпоративен есперанто. „Синергия.“ „Роудмап.“ „Капацитет.“ „Устойчивост.“ „Мултисекторен подход.“ Думи, които не значат нищо, но звучат като нещо.
Усвояване на бюджети. Не създаване на стойност, нито генериране на приходи, нито решаване на проблеми – само усвояване. В нормалната икономика парите се печелят. В грантовата се усвояват.
Стратегическо позициониране. Цицелко знае кого да цитира в доклада, на чие парти да отиде, кой посланик да тупне по рамото и кой журналист да нахрани с „ексклузивна информация“.
––-
Цицелковецът преминава през четири фази на развитие.
Фаза 1
Цицелко влиза в „неправителствена“ организация. Там се учи да симулира дейност. Пише доклади за проблемите на обществото, без някога да е бил част от обществото. Анализира бедността от кафене с капучино за шест лева.
НПО-то е инкубаторът. Контролирана среда, стерилна от пазарни рискове, конкуренция и последствия. Ако Цицелко сбърка доклада или бюджета, нищо не се случва. Ако целият проект е безсмислен – пак нищо не се случва, защото успехът на НПО-то не се мери в резултати, а в отчети. А отчетът е литературен жанр, не метрика.
Фаза 2 (Държавна служба)
Цицелко се „спуска“ като парашутист в министерство или агенция.
Без избори, конкуренция или оценка за компетентност. Просто се „назначава.“ Един ден Цицелко пише доклади за министерството, на следващия е министър. Прехвърлянето е безшевно, като метастаза, която преминава от един орган в друг по лимфната система на грантовата мрежа.
Фаза 3 (Разпределение)
Вече чиновник, заместник-министър или „съветник“, Цицелко насочва държавни потоци обратно към НПО-то, от което е излязъл.
Държавата обявява конкурс за „граждански мониторинг.“ Десет милиона лева. Критериите на конкурса са писани от Цицелко за Цицелко. Печели НПО-то на Цицелко. НПО-то раздава под-грантове на двадесет малки НПО-та. Всички двадесет са от същия кръг. Всички пишат доклади как правителството трябва да следва „европейските стандарти.“

Държавата плаща на НПО-то, за да каже на Държавата какво да прави.
Фаза 4 – РЕЦИКЛИРАНЕ
След края на мандата Цицелко се връща в НПО-то. Там харчи парите, които сам си е отпуснал. Пише доклади за провала на правителството, в което самият е участвал. Критикува наследника си – друг Цицелко от същия инкубатор, и чака следващия цикъл.
НПО-тата не са „гражданско общество“, а тумори, които изсмукват ресурс, за да произвеждат доклади, които никой не чете, освен други паразити.
Вие плащате данъци. Данъците отиват за грантове. Грантовете хранят хората, които ви обясняват, че сте „прости“ и трябва да бъдете „образовани“ по евростандарт.
Тази нова „Грантова аристокрация“ е по-страшна от старата номенклатура. Старите комунисти поне строяха заводи, макар и неефективни. Новите Цицелковци не строят нищо. Те са специалисти по „мониторинг“ и „оценка“ на разпада, който сами създават.
Плащаш данъци. Данъците отиват към НПО. НПО-то критикува правителството и изисква повече пари. Хората от НПО-то влизат в правителството. От правителството дават още пари на НПО-то.
Повтори от точка 2.
Тенията е вътре, и не просто е вътре, а ти обяснява, че без нея „демокрацията е в опасност“, че ти си „прост Ганьо“ и трябва да бъдеш „образован.“
––
Днешната „аристокрация“ е наследствена бюрокрация. Децата на Цицелко стават Цицелковци. Карат стаж в същите НПО-та. Учат в същите западни университети, платени от същите стипендии.
Те са симулация на гражданско общество. Зад фасадата няма нищо – нито реални проблеми, нито реални решения. Само отчети. Доклади. Стратегии. Роудмапове. Препоръки.
Цицелковците се наричат „демократи.“ Това е може би най-перверзната измама в целия водевил.
Демокрация означава власт на народа. Цицелко презира народа. Когато народът иска референдум, Цицелко му обяснява, че „пряката демокрация е опасна.“
Политическата класа в България е затворена екосистема от цицелковци, които не решават проблеми, а индустриализират описването им. Създават работни места от говоренето за безработица. Усвояват средства за борба с корупцията, чрез корупция.
Ако утре спрем кранчето на публичните и грантовите средства, деветдесет процента от тези „експерти“ и „политици“ ще умрат от глад. Те не знаят как се прави хляб. Знаят само как се пише стратегия за устойчиво хлебопроизводство.
Държавата е мъртва. Кръвта и тече към фондациите.
Да живее Цицелковецът.““
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.
Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.
Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.
Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.
Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.
Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.
А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.
Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!
Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.
Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …
Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове
Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.
Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.
Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?
Кажете ми.
Не с лозунг.
С факт.
Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.
Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т
ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.
Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.
А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.
Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?
Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.
България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.
Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
