АНАЛИЗИ

Правилата се превърнаха в инструмент за репресия и присвояване на повече власт!

Published

8 years ago

August 11, 2018

Author

Общество, в което правилата се превръщат в инструмент за репресия и присвояване на повече власт също е джунгла. Само че не стихийна, а структурирана джунгла.

Следният текст е публикуван в сайта на професор Николай Слатински:

Всеки от нас непрекъснато се спъва в какви ли не ежедневни аномалии. Стана нещо с обществото ни, държавата очевидно и очевадно губи своя европейски облик, действителността постоянно ни дава примери за израждане на отношенията, за деструктивни процеси, за вървене в сбъркана посока.

Въпросът е именно в това – зад конкретните случаи на безобразия и социални перверзии да се види общата картина, да се сглоби целият пъзел на ставащото в нашата страна.

Тези дни се натъкнах на фрапиращо игнориране на установените правила. Разговарях с хора, потърпевши от това игнориране. И се шокирах как те са затънали до шии в конкретната ситуация и търсят конкретни обяснения за конкретния случай.

Както обикновено – варим се в собствен сок в собствения казан и не виждаме нищо повече от собствените си неволи и по-далеч от собствения си нос.

Така е, защото хората ги боли именно от конкретно случилото се. Но то е само поредна индикация за далеч по-масово и честно срещано явление. И това, което тези хора преживяват е частица от обща и засилваща се закономерност.

Докато се фокусираме върху отделния случай, няма как да видим общата картина…

Докато се взираме в отделния симптом, няма как да видим развиващата се и задълбочаваща се болест…

Социолозите често говорят за социална структура и социални агенти. Ще бъда кратък, без да се разпростирам точно тук и точно сега.

Едни социолози изучават структурата и разполагат агентите вътре в нея – като поведение, като възможности за избор. Сиреч, каквато структурата, такива и агентите.

Други социолози изучават агентите и извличат структурата от техните действия и цели. Сиреч, каквито агентите, такава и структурата.

Но погледът на изследователя може да бъде насочен не към структурата и/или агентите, а към правилата. И тогава структурите обезпечават спазването на правилата, а агентите действат в съгласие с тези правила…

Социализмът бе наложил много ясни, твърди, статични и ограничаващи правила – идеологизирани, базирани на апокалиптична нелепост – една партия, една политическа вяра, един философски обяснителен механизъм, едно възможно, а всъщност недостижимо и непостижимо бъдеще като отложено щастие – може сега да се мъчим, да не ни е всичко наред, да сме изпреварвани от Запада, но някога, след 20 или 50 години ще живеем при комунизма.

Поради абсурдността на „плънката“ (идеологическа, догматична), осмисляща тези правила, трябваше да има силни и силови структури, които да обезпечават съблюдаването на правилата. А агентите трябваше да се приспособяват към отчасти абсурдните правила, постоянно търсейки [втори] начини да минимизират несгодите от тях или да ги заобикалят без да предизвикват към санкции структурите, обезпечаващи спазването на правилата.

Абсурдни или не, правилата на социализма бяха правила, при това достатъчно ясни. Хората свикваха с тях, приспособяваха се към тях, а това пък позволяваше на институциите, бдящи за тези правила да разхлабват възела, да стават по-малко репресивни.

Заради абсурдната плънка, заложена в тези правила, беше неизбежно постепенно да се възцари общ цинизъм и всеобщо лицемерие. Ние помним цинизма и лицемерието на късния соц – спазваме правилата, като си даваме сметка, че те са базирани на принципи, които са невъзможни и все по-демодирани, изветряващи, изпразвани от съдържание. Това ни позволяваше да снижаваме жестокостта на режима, да понижаваме неговата строгост. И си живеехме в един перманентен цинизъм, в едно постоянно лицемерие, създавайки илюзията в режима да смята и да вярва, че обществото има доверие в него, а той пък ни се „отплащаше“ със снижаваща се репресивност.

Макар да имаше общ цинизъм и всеобщо лицемерие при късния соц, не можеше да се отрече съществуването на правила – задължителни за обикновените хора и донякъде ограничителни за приближените на властта. Само малка прослойка висши партийни функционери бяха над тези правила и извън тях, но, включвайки се в общия цинизъм и всеобщото лицемерие на системата, те държаха обществото да смята, че тези правила важат и за тях. А то пък се правеше, че смята така, но ясно разбираше, че в цената на това режимът да е по-малко репресивен е най-висшите му представители да са извън общите правила.

Отново да обърна внимание върху правилата. Може всичко да се говори за соца и особено за късния соц.

Да, той бе обречена система, която загуби историческото съревнование със Запада и бе захвърлен на бунището на Историята, но не може в никакъв случай де се отрече, че при него имаше правила! Имаше структури, следящи за съблюдаването на тези правила и агентите, т.е. хората, социалните дейци и актьори трябваше да спазват тези правила.

Не е възможно да има Общество без правила. Обществото без правила е джунгла.

В този смисъл логиката е:

Каквито правилата, такива и социалните структури, и социалните агенти.

Преходът у нас дойде всъщност с какво – с промяната на правилата. За качествено новите правила трябваше да се създадат качествено нови структури, които да обезпечават тяхното спазване и да се промени качествено поведението на агентите, т.е. на хората. Оказа се, че структурите могат да се променят далеч по-лесно, но хората, обществото – те си останаха същите или поне далеч по-трудно можеха и искаха да си променят поведението.

Да, в сила е пак вечната логика на Обществото:

Каквито правилата, такива и структурите, и агентите.

Но ако агентите не искат, не желаят, не могат или не са в състояние да спазват правилата, то тогава те изпразват от съдържание тези правила и изкривяват като функциониране структурите, обезпечаващи тяхното съблюдаване.

Ето това е част от обяснението на случващото с в България през последните десетина години най-вече.

Говоря за последните десетина години най-вече, защото това е периодът, през който започна постепенно и с нарастваща сила да се върши отказ от спазването на правилата!

Докъм 2007 година (годината е донякъде условна), съществуваше общо и всеобщо разбиране, че това са правилата и дори нарушаването на правилата трябваше да бъде чрез създаване на видимост за тяхното спазване. При демокрацията това също е възможно. Най-прост пример – казано е Лош закон, но закон! Следователно приемаш лош закон (което е на практика нарушаване на правилата) и после наказваш за неговото неспазване (което е на практика спазване на правилата).

Мога да дам още много примери в този дух.

След 2007 г. (условно) и с все по-нарастваща сила, започна поведение от върховете на държавната власт и разпростиращо се все по-надолу в обществото, на отказ от спазване на правилата!

Все повече хора, най-напред големи властници, после и не толкова големи, а с годините и все повече т.нар. обикновени хора, започнаха просто да игнорират правилата. Чрез институциите, персоните облечени с някаква власт или някакви ръководни функции, си обезпечаваха безнаказаност за неспазването на правилата. Завъртя се спиралата:

Не спазване на правилата – употреба на институциите за безнаказаност – още по-голямо неспазване на правилата!

Правилата се превърнаха в инструмент за репресия и присвояване на повече власт!

Какво искам да кажа?

Ами това, че правилата започват да се прилагат избирателно и все по-избирателно. Когато те са в наша полза, ние ги прилагаме и наказваме нашите опоненти, противници, просто неугодни хора за това, че не ги спазват. А когато правилата не са в наша полза, ние просто не ги спазваме, уверени в това, че институциите, бдящи за тяхното спазване няма да ни направят нищо.

В стихийната джунгла, която само на пръв поглед е стихийна, има поддържане на динамично съотношение на хищници и жертви (напр. вълци и зайци) – хищниците (вълците) стават повече, съответно жертвите (зайците) им намаляват; но когато жертвите им (зайците) паднат под критичен минимум, започва намаляване на хищниците (вълците) и съответно нарастване на жертвите (зайците); и когато жертвите (зайците) станат прекалено много, започва от своя страна нарастване на хищниците (вълците). Така статуквото е всъщност динамично и самоподържащо се.

Докато в структурираната джунгла хищниците не получават повече, отколкото жертвите, а получават всичко. Хищниците безнаказано започват да изяждат жертвите, докато накрая животът на джунглата като джунгла замира напълно, защото жертвите престават да се борят за оцеляването си.

Кога жертвите престават да се борят за оцеляването си? Ами в два случая:

Първият е когато и да се борят, все едно абсолютно гарантирано ще бъдат изядени. Тогава те лягат на социалното дъно и умират, сиреч чакат пасивно и обречено да бъдат изядени.

Вторият случай е като те съзнателно и доброволно се превръщат в храна на хищниците, за сметка на това, че хищниците ги охраняват и се хранят планирано и целенасочено с тях. Т.е. когато жертвите станат стадо.

Картината днес на българското общество може да се нарисува с няколко щриха. Тя е проста и ясна.

В нашето общество правилата не са условието за съществуването ни като общество, така че в съгласие с това условие да има структури, които обезпечават правилата, а агентите, т.е. хората да спазват тези правила.

В нашето общество правилата са инструмент за репресия и присвояване на повече власт!

Именно затова ние наблюдаваме това, което наблюдаваме практически навсякъде:

Правилата се спазват избирателно – ако са в наша полза. И правилата не се спазват изобщо – ако са в наша вреда.

Правилата важат, ако един властник на държавно или общинско ниво, съответно един ръководител на институция може да ги използва в своя полза, за налагане на свое решение и за наказване за неспазването на това решение.

Правилата не важат, ако те пречат на един властник на държавно или общинско ниво, съответно един ръководител на институция при налагането на своето решение.

Един властник или ръководител използва правилата – ако са в негова изгода – като тояга, като сопа, за да наложи с тях гърбовете на своите подчинени. А ако не са в негова изгода, той просто взима една административна тояга, дисциплинарна сопа и налага с тях гърбовете на своите подчинени.

В България на всички нива важи днес Правилото:

Правилата се спазват само ако са в наша изгода! Ако не са в наша изгода, правилата не се спазват!

Всеки властник и ръководител у нас в сферата на своите властови и ръководни функции може да каже Правилата – това съм аз!

Когато правилата са такива, те започват по максимата:

Каквито са правилата, такива са структурите и агентите…

да деформират и израждат и структурите, и агентите.

Така се деформират и израждат структурите, сиреч институциите не си вършат работата, а се ослушват и оглеждат дали и как да реагират, седят като кучета на задните си лапки и с предни лапки в слугинска поза чакат указания от властиамище и властдържащите. Те вместо да пазят стадото от външни врагове и изедници, всъщност го държат покорно и послушно.

Така се деформират и израждат агентите, сиреч хората. Хората, които са обикновени, стават все по-обикновени и безгласни, по-пасивни и апатични, по-обезверени и обречени. Хората, облечени с някаква власт или някакви ръководни функции, стават все по-безскрупулни и деспотични към тези под тях и по-безгръбначни и угоднически към тези над тях.

В резултат на това у обикновените хора се убиват таланти, кадърности, способности, честности, етичносит, порядъчности (освен ако тези хора не емигрират като евакуация от страната ни).

В същото време, в резултат на това при хората, облечени с власт или някакви ръководни функции, се извършва една постоянна и целенасочена селекция – успяват и преуспяват, пробиват и се катерят нагоре все по-посредствени и все по-некадърни, все по-агресивни и все по-арогантни, все по-жестоки и все по-коравосърдечни, все по-безпардонни и все по-брутални същества.

Те действат дилетантски и волунтаристки, плодят хаос и анархия, съсипват работещи процеси и дейности, структури и органи, предизвикват масов страх и всеобхватна паника, разправят се грубо с несъгласните и се обграждат нелепо с послушковци. на тях като апендикс им е отстранено по оперативен път чувството за самокритичност и като сливици са им изрязани способността за съмнение в това, което правят и усещането за отговорност за последиците от това, което правят.

Нима не виждаме как в резултат на тази селекция практически навсякъде – в икономиката и финансите, в здравеопазването и социалните дейности, в науката и образованието, в културата и спорта, в сигурността и отбраната, в религията и екологията, навсякъде, навсякъде, навсякъде – „отдолу“, в резервоарите от личности и таланти, от знаещи и можещи, от експерти и професионалисти, от честни и почтени – има хиляди, даже десетки хиляди нормални и способни човеци, трудолюбиви и етични личности. А като се върви по йерархията „нагоре“, от едно ниво нататък се забелязва и с невъоръжено око анормално и изключително масово струпване на деформирани и деградиращи персони.

Защо е така, защо са такива последствията от този (не)естествен подбор?!

Как е възможно това?

Ами възможно е! Отговорът или един от много достоверните отговори е имнно този, който давам аз.

У нас правилата се превърнаха в инструмент за репресия и присвояване на повече власт!

В резултат на това адски тревожно и катастрофично опасно явление, както казах, в България на всички нива важи днес Правилото:

Правилата се спазват само ако са в наша изгода! Ако не са в наша изгода, правилата не се спазват!

И именно заради това ние имаме това, което имаме:

А когато правилата са такива, те започват по максимата:

Каквито са правилата, такива са структурите и агентите… да деформират и израждат и структурите, и агентите.

Което означава, че те деформират и израждат институциите, които трябва да бдят за съблюдаването на правилата.

Но това означава също и, че по този начин се деформират и израждат хората, които трябва да съблюдават тези правила.

Ето така България се деформира и изражда в държава с все по-деформиращи се и израждащи се структури, населявана с все повече все по-деформиращи се и израждащи се хора. При това както с обикновени и все по-обикновени хора, така и с облечени с власт или някакви ръководни фигури хора, под чийто гнет се гънат и под чиято безнаказаност страдат всички останали. Сиреч всички ние.

Навярно така ни се пада. Вероятно сме си го заслужили. Но това може да е обяснение, но не и оправдание, че го допуснахме и че изобщо не желаем да го променим…

Related Topics:българия война скандал

Up Next

И, изпълзяха невежи тролове от пещерите си!

Don't Miss

Защо в Европа е невъзможен дебат за имиграцията

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ