Опитите да се повлияе върху КС днес напомнят практиката на тоталитаризма. Не се подбират нито медийни прийоми, нито тематични аргументи, нито форми на апологетика

Няколко дни преди обявеното за 17.07.2018г. заседание на Конституционния съд на България по конст.д.№3/2018г. за конституционността на Истанбулската конвенция на 17.07.2018г., ЛГБТИ общността в България премина в безапелационна координирана атака.

Опитите да се повлияе върху КС днес напомнят практиката на тоталитаризма. Не се подбират нито медийни прийоми, нито тематични аргументи, нито форми на апологетика. Опитите да се повлияе върху КС и общественото мнение стигат до неподозирани доскоро висоти. Нищо не е изключено от арсенала – като се започне от простирането рано сутрин, преди час „пик“, на сутиени и комбинезони по автобуси и тролейбуси в столичния градски транспорт. Ползват се най-груби внушения, с непроверен характер, чрез видео клипове с изнасилени жени в трети страни. Жени от целия свят, филмирани в задгранични студия, на своя майчин език призовават към решителност и глобалистка повсеместност на борбата срещу изнасилванията. А за въпроса „защо наказателният закон стотици години не се е справил с престъплението „изнасилване“, в пропагандистките видео-клипове не остава време.

В навечерието на 17.07.2018г., тактиката на ЛГБТИ общността в юридическото поле се съсредоточи върху правните способи за заобикаляне на конституционната забрана в България на еднополовите бракове. Беше почерпен опит от съдебната практика в съседна Румъния. Правните консултанти на ЛГБТИ общността приложиха правна конструкция, известна като злоупотреба с право – заобикаляне на една правна норма чрез прилагане на друга. Подобна конструкция е забранена както в националното, така и в международното право (ref. чл. 17 Европейската конвенция за закрила правата на човека). В конкретния случай, вътрешно-правният конституционен ред се заобикаля чрез международноправна норма – нормата на чл.46, ал.1 КРБ се заобикаля чрез Директивата на ЕС от 2004г. за правото на пребиваване (Решение на Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург по делото „Коман“ в Румъния). Конституционната недопустимост на еднополови бракове, сключени в България, се заобикаля чрез признатото в ЕС право на свободно пребиваване на членовете на такива бракове, сключени в други страни от ЕС.

Така се стигна до съдебното решение на Административен съд София-град от 29.06.2018г. за признаване правото на пребиваване в България на лезбийска брачна двойка, чийто граждански брак е сключен във Франция. Детайлите отдавна са загубили значение. Няма значение, че един от съпрузите е българка с двойно гражданство – австралийско и българско. Няма значение, че българските граждани с двойно гражданство на територията на България се третират от правоприлагащите органи единствено като български гражданин. Няма значение, че ИК ни бе представяна години наред като инструмент за закрила на жените от насилие и домашно насилие, а днес, в навечерието на нейното ратифициране, се оказва правен инструмент за защита на ЛГБТИ общността.

Това е класическа форма на злоупотреба с право. Още преди произнасянето на КС по въпроса за конституционността на Истанбулската конвенция, представители на ЛГБТИ общността прилагат правна техника за заобикаляне на КРБ. Това са откровени опити за дезавуиране на конституционния ред в областта на семейните отношения в България. Няма никакво съмнение как ще се отрази едно Решение на КС в полза на конституционността на ИК върху семейните отношения, след като дори преди това решение регулацията на семейните отношения вече е атакувана чрез злоупотреба с европейското право. И без всякакво съмнение, злоупотребата с европейско право ще продължи, ако пред нея не бъде поставена солидна конституционна преграда. По-откровени правни консултанти на ЛГБТИ вече изразиха подобни намерения в общественото пространство.

Всичко това логично допълва безпрецедентния политически натиск върху България да ратифицира ИК от страна на различни политически фигури в ЕС и Съвета на Европа. На страната ни се натрапва един чужд модел на семейните отношения, широко разпространен не само в страните от ЕС, но и в институциите на ЕС. Налагат ни модел, който от години създава демографски проблеми на страните от ЕС и е една от основните причини за немската политика в областта на миграцията, която застрашава, ни повече, ни по-малко, бъдещето на самия ЕС.

На КС днес лежи тежка отговорност дали ще санкционира поредния пирон в демографския ковчег на България, по примера на демографските неблагополучия на нашите европейски партньори. Ноторно известно е, че създателите на КРБ през 1991г. не са дори и помисляли, че нормата на чл.46(1) КРБ ще се прилага и по отношение на еднополови бракове, и че по време на брака един от съпрузите може да промени своя пол, като с това нарушава основно предбрачно условие – бракът да е хетерогенен. Не познавам съдебна практика на нито един конституционен съд по света, който да допуска промяна на първоначалната воля на конституционния законодател. Очаквам с интерес становището на най-високия правен авторитет в България.

Иска ми се да вярвам, че слуховете за 200 000 лв като цена за глас на съдия, който би подкрепил конституционността на ИК, ще бъдат опровергани в гласуването на 17.07.2018г. Конституционността в Република България би трябвало да няма цена.