БЪЛГАРИЯ

На изборите народът си го върна тъпкано на гадателките за всичките им провали през годините

Published

4 months ago

May 7, 2026

Author

Да украсим казаното със знаменития лаф на Майк Тайсън: “Всеки има план, докато не отнесе един в зъбите”

Местните политгадателки полека-лека взеха да се свестяват от тежкия нокдаун, в който бяха изпаднали в нощта след изборите. Чуха се вече и някои обяснения за случилото се. Изглежда, започват да се прегрупират около едно оправдание: срамното им издънване се дължало на забраната да се правят сондажи в последните няколко дни преди изборите, а тъкмо тогава публиката масово изперквала и нито една социология не би могла да се справи с това нейно състояние.

Това може да се каже и не толкова любезно. Всъщност, на 19 април Народът си го върна тъпкано на гадателките за всичките им провали през годините. Провали, на които в немалка степен се дължеше очевидното отегчение на публиката от тукашната ерзацполитика, то пък в последните години преля в открита ненавист – включително и към онези, които упорито се опитваха да продават нелепите опити за политиканстване като нещо нормално, а покрай това да пласират някак и себе си.

Да украсим казаното дотук със знаменития лаф на Майк Тайсън: „Всеки има план, докато не отнесе един в зъбите“. Само дето Майк, умилително наричан „Животното“, имаше предвид някое „негро“, негов събрат от Куинс или Харлем – и нямаше да се задоволи само с един тупаник, ако беше получил поне бегла представа за шегите на тукашните гадателки.

Впрочем, не ви ли се струва, че повечето от нещастниците, които се отъркват в нашенската политика, са отнесли доста пердах още от най-ранната си възраст? Малтретирани са били по всевъзможни поводи, а когато и това не е помогнало, започнали да ги пердашат и без повод и причина. Отгоре на всичко, изглеждали толкова безнадеждни, че дори не правили опит да ги третират с някакви препарати или лекове, които да ги облагородят поне в някаква степен. И те си расли като напълно свободни пичове – така нарича простолюдието най-упоритите плевели, битката с които е изначално загубена.

Какво се случва обаче с една политика, която е пренаселена с „пичове“? Тия дни ме налазва манията да задавам въпроси, до чиито отговори не можем лесно да се доберем, ако въобще успеем да стигнем до нещо, което да изглежда поне донейде смислено и логично. Веднъж цитирах един от емблематичните лафове на Сержо Леоне: „Първо отговора, след това въпросът!“ И тогава, и сега не съм сигурен, че разполагам с някакво поне приблизително достоверно обяснение, което да отключи енигматичната фраза на прочутия италиански режисьор.

И тъй, какво се случва с една политика, която е пренаселена с „пичове“ – чието единствено предназначение е да я тровят? Какво? Да направим този въпрос още по- невъзможен: каква щеше да е България без политиците си? Ето един отговор, който като че ли изглежда донейде подходящ: може би България нямаше да е толкова поспалива – тя така си и изглежда, каквото и да се случи наоколо и със самата нея, сякаш току-що се е събудила, разтрива си зъркелите – може би се надява, че това ще ù помогне да ви разбере по-добре.

Тази поспаливост е една от главните причини тя вечно да закъснява – с каквото и да се захване. Дори нашите цигани, на които продължаваме да гледаме пренебрежително, тотално я изпревариха: държавата дори още не беше сънувала, че ще членува в някакъв Европейски съюз, когато нашите манговци вече се бяха настанили в подлезите на Виена и Берлин и никой не беше в състояние да ги разкара оттам, с тези малки лагери те бяха изнесли своята/нашата България направо в сърцето на Европа. Не бива да се подценяват тези миниатюрни териториални завоевания – особено, като се има предвид, че по същото време бъдещият български президент Плевнелиев също спеше в колата си по различни германски паркинги.

А България/държавата още се озърташе с гурелясълите си очи и поспаливо изчисляваше нещо. Нещо, което – както винаги – далеч не беше най-важното. Сетне дойде времето на сметките с европейските пари и пак България ги правеше най-мудно. Толкова мудно, че да изглеждат като подаяния. А тя си ги беше авансово компенсирала – само покрай една-две от аферите на крадливите си политици.

Стана вече дума, че политгадателките започват да се освестяват, изтупват от себе си белезите от жестокият побой, който им нанесе пределно щедрата към Радев публика – и почти са готови за нови прозрения. Започнаха да умуват, какво ще се случи с Радев, след като той не е „вкоренен“ в местната власт – а местните избори след около една година ще бъдат първото изпитание, на което ще бъде подложен той. Още нямат, скоро няма и да имат, отговор на въпроса, защо Радев насмете всички – а вече се прозяват около залеза му. Очевидно солидно са вкоренени в навиците си, това се отнася и до тия от Политическата Секта – и те също никога няма да се вгледат в едно далеч по-важно „Вкореняване“ – това в Забравата.

Наскоро, в дописката си „Побъркай го окончателно“ споменах за Меглена Кунева – и за вкореняването ù в едно отблъскващо и наистина брутално Неприличие.

Няма по-ценно достояние за подобни хора от Забравата – това Зло, което в българската си версия има унищожителна сила. Кунева е основна фигура в аферата около насилственото и съвършено безпричинно закриване на трети и четвърти блок на Атомната централа „Козлодуй“. По същото време, в съседна Румъния започва строителството на атомната централа „Черна вода“. Инвеститор е френската банка „Париба“. „Козлодуй“ и „Черна вода“ ще се конкурират за водеща роля в региона в областта на енергетиката. Българска централа е брутално осакатена – трети и четвърти блок са закрити. А Кунева става член на борда на директорите на „Париба“. Едно кратко отклонение с коментара на читателя Русчо Янков за дописката ми, цитирам го дословно: „Здравей, Кеворк! Винаги съм се възхищавал на твоята обективност, но този път се налага да те коригирам. Става дума за блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй. Приписват загубата им на Меглена Кунева, но това не е вярно!!! Те бяха обречени от Соломон Паси, който на 6.11.2002 година, еднолично затвори преговорите по глава „Енергетика“ от договора за присъединяване към ЕС. С това си действие, постави в небрано лозе президентът Първанов, който два дни по-късно беше на първо посещение в Брюксел и една от основните му теми беше защитата на блоковете.

Вместо да вкарат Паси в затвора, където му е мястото за държавна измяна, те се договориха да направят Меглена Главен преговарящ и да му отнемат тази функция. Така се роди великата мисъл на „царя“: нищо не е договорено, докато окончателно не е договорено. Но блокове 1 и 2 бяха спрени на 31.12.2002 година, а обещанието на Сакса остана нереализирано от него, не от Меглена. Мъже – мерзавци!“ /край на цитата/.

Паси с нищо не може да ни изненада: той е програмиран да праща на майната му всичко Българско. Кунева не е по-различна – и френската банка „Париба“ добре е преценила това. Аферата с Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“ е безспорният шедьовър на Неприличието, което Българската държава – завладяна още тогава от местните еничари на чужди търгаши – покорно преглъща. Тази афера е и образцовият пример за Вкореняването на управниците ни в Цинизма – едно отвратително пропадане, което обаче очевидно изглежда в очите им като напълно естествен процес. Тя е и едно от най-грозните свидетелства за окончателния Морален Разпад, в който затънахме, поощрявани от евробакалите от Брюксел.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия корупция политика

Up Next

Цените на храните летят нагоре, наглите вериги диктуват скъпотията

Don't Miss

Нова измама с обещания за по-високи пенсии

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Published

1 month ago

August 1, 2026

Author

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Published

2 months ago

July 24, 2026

Author

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ