БЪЛГАРИЯ

Уволняват поголовно областните управители

Published

3 months ago

May 14, 2026

Author

Министерският съвет прие решение, с което назначава нови 28 областни управители и освобождава досега заемащите тези длъжности, съобщиха от пресслужбата на правителството.

Кадровата рокада бе една от основните точки в предварително обявения дневен ред на правителственото заседание. Практиката е традиционна при всяка смяна на властта, тъй като областните управители са представители на държавната изпълнителна власт по места и работят в тясна координация с кабинета.

За областен управител на област Благоевград е назначен Васил Трендафилов. Завършил е Академията на МВР-София. Работи дълги години в системата на МВР, като заема различни ръководни постове. В периода 2021-2025 г. е началник на РУ – Сандански към Областната дирекция на МВР – Благоевград.

Дико Диков е назначен за областен управител на област Бургас. По образование е юрист. В периода 1988 г. – 2013 г. професионалното му развитие е в системата на МВР. В последните години работи в частния сектор. За областен управител на област Варна е назначен Марио Смърков . Заемал е същата длъжност в служебните правителства на Стефан Янев и на Гълъб Донев. По образование е юрист. На парламентарните избори през 2026 г. е избран за народен представител от 3-ти МИР – Варна. Марин Богомилов е назначен за областен управител на област Велико Търново. По образование е икономист. Бил е общински съветник в Община Горна Оряховица.

Ø За областен управител на област Видин е назначен Огнян Михайлов . Заемал е същата длъжност в служебните правителства на Огнян Герджиков, Стефан Янев и Гълъб Донев. Работил е дълги години в системата на МВР, заемайки различни длъжности, включително директор на РДВР, ОДП и ОДМВР – Видин. Работил е също в системата на енергетиката и на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” в гр. София. За областен управител на Враца е назначен Росен Михайлов . Финансист, анализатор с над 20-години опит. Професионалният му път преминава през водещи финансови институции в банковия скетор. Придобива административен опит на различни позиции в община Враца. Кристина Сидорова е назначена за областен управител на област Габрово.

Заемала е същата длъжност в периода юли 2022 г. – юли 2023 г. От юни 2021 г. до януари 2022 г. е била заместник-областен управител на област Габрово, а преди това – общински съветник от 2014 г. до 2017 г. Избрана е за народен представител в 44-ото Народно събрание. За областен управител на област Добрич е назначен Руслан Томов . По образование е юрист. От 1987 г. до 2024 г. работи в системата на МВР, като е заемал различни длъжности, включително началник РУ МВР Генерал Тошево от 1992 г. до 2003 г. , а от 2003 г. до 2024 г. – началник ГПУ Генерал Тошево. Бисер Николов е назначен за областен управител на област Кърджали.

Заемал е както същата длъжност, така и длъжността заместник областен управител на област Кърджали. Работил е и като управител на банка. Притежава икономическо и юридическо образование. За областен управител на област Кюстендил е назначен Атанас Гергинов . Финансист е по образование. Притежава дългогодишен опит в банковата сфера, където над 15 години е директор на клон на водеща финансова институция в Област Кюстендил. Пламен Христов е назначен за областен управител на област Ловеч. Притежава над 30 години професионален опит в сферата на медиите и обществените комуникации. Професионалният му път включва значителен опит в журналистиката. Работил е в редица регионални и национални медии, печатни издания, телевизии и радиа. Последните 14 години е кореспондент на БНР в Ловеч.

Иван Каменов е назначен за областен управител на област Монтана. Финансист е по образование. Притежава богат практически опит както в държавната администрация, така и в частния сектор. Работил е в Националния осигурителен институт като финансов ревизор и в Националната агенция за приходите като данъчен инспектор. За областен управител на област Ямбол е назначен Георги Чалъков . Заемал е същата длъжност през 2017 г, 2021 г. и 2022 г. Бил е също заместник-кмет на община Тунджа, както и два мандата общински съветник в същата община. Икономист е по образование. За областен управител на област Пазарджик е назначен Борислав Богословов . Инженер е по образование.

В период от близо 20 години развива своя професионален и управленски опит в сферата на строителството. Грета Колева е назначена за областен управител на област Перник. По образование е педагог. Дълги години е учител по български език и литература в XIII ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Перник. Активно участва в културния и обществен живот на региона. За областен управител на област Плевен е назначен Иван Петков . Заемал е същата длъжност, както и длъжността заместник-областен управител на област Плевен. Професионалният си опит придобива в системата на Министерство на правосъдието. Георги Янев е назначен за областен управител на област Пловдив.

Експерт е в сферата на държавното управление и националната сигурност с над 30 години опит. Пофесионалната му кариера преминава през системите на Министерството на отбраната и Държавна агенция “Национална сигурност”. Бил е главен секретар на Областна администрация – Пловдив, в периода 2021 г. – 2024 г. За областен управител на област Силистра е назначен Николай Неделчев . Заема длъжността за втори път. Притежава над 20-годишен опит в областта на местното самоуправление и местната администрация, както и опит в държавната администрация. От 1991 г. до 1999 г. е бил заместник-кмет, а от 2003 г. до 2015 г. – кмет на община Ситово. От 2024 г. до момента е секретар в Община Силистра.

Михаил Кашеров е назначен за областен управител на област Сливен. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС. Той е дългогодишен мениджър в сферата на външната търговия, от 2012 г. до 2025 г. продължава кариерното си развитие във Федерална република Германия като търговски директор на германска компания. За областен управител на област София е назначена Йовелина Тихова . Притежава богат административен и управленски опит. Кариерата ѝ преминава през Държавната комисия по сигурността на информацията, както и през ръководни позиции в общински дружества и в частния сектор. София Торолова е назначена за областен управител на Софийска област. Притежава богат управленски опит като административен директор на голяма частна компания.

Била е заместник областен управител и областен управител на Софийска област. Калоян Дамянов е назначен за областен управител на област Стара Загора. Преподавател е по специална педагогика в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Бургаски държавен университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Той е национален координатор за България към Европейска агенция за специални потребности и приобщаващо образование и директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град към Министерството на образованието и науката. Илко Илиев е назначен за областен управител на област Търговище. По образование е инженер. Предприемач, бил е управител на една от най-големите фирми за производство на мека мебел в България.

За областен управител на област Хасково е назначен Тодор Иванов . Юрист е по образование. Развива професионалната си кариера в Адвокатска колегия – Хасково. Близо 5 години е бил е юрисконсулт в Общинска администрация – Димитровград. Георги Жеков е назначен за областен управител на област Шумен. Притежава близо 40-годишен професионален опит в сферата на сигурността. Първите 16 години от кариерата му преминават на различни командни и академични длъжности във Въоръжените сили на Република България. През периода 2003г.- 2025г. заема последователно ръководни и висши ръководни длъжности в Главна дирекция “Охрана” към министъра на правосъдието, включително главен директор. Работил е и в Община Шумен. Айлин Башева е назначена за областен управител на област Разград.

Притежава юридическо и финансово образование. Притежава над 20 години професионален опит в държавната администрация – в областта на събирането и управлението на публични вземания. Работила е в Национална агенция за приходите – ТД Варна, офис Разград. Любомир Владимиров е назначен за областен управител на област Русе. Бил е общински съветник и заместник-председател на Общинския съвет в Русе. В периода от 2021 г. до 2026 г. е бил директор на Дирекция “Екология и транспорт” в Община Русе. В периода 2009 г. – 2017 г. е избиран за народен представител последователно в XLI , XLII, XLIII Народно събрание. Преподавател е в Русенския университет и Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”.

За областен управител на област Смолян е назначен Георги Пепеланов . По образование е финансист. Бил е заместник-кмет на Община Чепеларе, както и общински съветник в община Смолян.

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално българия новини политика

Up Next

От четвъртък сутрин и мутрата Борисов остава без охрана от НСО

Don't Miss

Специализираната комисия към НСО свали охраната на Пеевски

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

3 weeks ago

July 12, 2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

3 weeks ago

July 8, 2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

3 weeks ago

July 8, 2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.