Европейският летен сезон започва с необичаен риск: не липса на туристи, а липса на сигурност около горивото, което трябва да ги превози.

Според EUobserver доставките на реактивно гориво в Европа намаляват, а Lufthansa вече обяви съкращаване на 20 000 полета между май и октомври, за да намали разходите и потреблението на керосин. Причината не е само високата цена на петрола, а нарушената логистика след войната в Иран и блокирането на Ормузкия проток – маршрут, през който минава значима част от глобалния енергиен трафик. Европа все още има гориво – но не достатъчно спокойствие Проблемът е структурен.

Европа потребява повече авиационно гориво, отколкото произвежда. По данни, цитирани от EUobserver и МАЕ, континентът произвежда около 1,1 млн. барела дневно, но потребява около 1,6 млн. барела, а през летния пик – до 1,8 млн. барела. Разликата се покрива с внос, като преди кризата Близкият изток е осигурявал около три четвърти от европейския внос на реактивно гориво. Reuters съобщи, че вносът от Близкия изток към Европа се е сринал от 330 хил. барела дневно през март до 60 хил. барела дневно през април. Алтернативните доставки от САЩ и Нигерия са нараснали до 221 хил. барела дневно, но МАЕ предупреждава, че Европа трябва да замести 80-90% от загубените близкоизточни обеми, за да избегне недостиг през летния сезон. Затова кризата не е просто ценова. Тя е логистична.

Големите хъбове – Франкфурт, Амстердам, Париж, Мадрид – могат по-лесно да бъдат снабдени с танкери, тръбопроводи и железопътен транспорт. По-малките вътрешни и регионални летища са по-уязвими. Именно там могат да се появят първо временни ограничения, каквито вече бяха отчетени в Северна Италия. Керосинът не може просто да бъде заменен Реактивното гориво не е обикновен петролен продукт. В Европа стандартът е Jet A-1 – високо рафиниран керосин, който остава течен при около минус 47 градуса. САЩ използват Jet A, който има по-висока точка на замръзване. Това прави американските доставки полезни, но не напълно безпроблемни за европейския пазар.

Европейската агенция за авиационна безопасност EASA вече издаде указания за безопасно използване на Jet A в среда, в която обичайният стандарт е Jet A-1. Комисията посочи, че няма регулаторни пречки за употребата на Jet A, ако преходът се управлява правилно и се комуникира по цялата верига на доставки. Това е важна временна мярка, но не решава основния проблем – Европа е нетен вносител на реактивно гориво, а рафинерийната ѝ база е отслабнала. FuelsEurope отбелязва, че от 2009 г. насам са затворени 35 европейски рафинерии, което представлява около 20% спад на капацитета. Какво прави Брюксел Европейската комисия вече подготвя координиран отговор.

На 7 май тя обяви, че събира данни за запасите и пазарните условия, а в рамките на инициативата AccelerateEU ще бъде създадена обсерватория за горивата, която да следи производството, вноса, износа и запасите на транспортни горива. Това е признание за слабост, посочена и от EUobserver: за разлика от газа и електроенергията, пазарите на петролни продукти са непрозрачни, а данните за запаси и потоци често идват със закъснение. По-добрият мониторинг може да помогне за пренасочване на доставки между държави и летища, но няма сам по себе си да произведе керосин. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен предупреди, че дългосрочен риск от недостиг съществува, ако кризата в Близкия изток продължи.

Комисията засега твърди, че няма непосредствен недостиг в ЕС, но ситуацията остава приоритетно наблюдавана. Какво означава това за самолетните билети Първият ефект е върху цените и разписанията. Горивото е един от най-големите разходи на авиокомпаниите. Когато керосинът поскъпне рязко, компаниите имат три възможности: да повишат цените, да намалят капацитета или да летят с по-ниски маржове. Обикновено правят и трите. IATA предупреди още през април, че от края на май може да започнат отменени полети в Европа заради недостиг на реактивно гориво.

Ръководителят на организацията Уили Уолш заяви, че рискът от поскъпване на билетите през лятото е реален, макар масови анулации да могат да бъдат избегнати, ако алтернативните доставки се осигурят навреме.

Парадоксът е, че в краткосрочен план някои билети поевтиняват. Financial Times отчита спад на цените по част от маршрутите към Средиземноморието, защото несигурните туристи отлагат резервации, а нискотарифните превозвачи се опитват да запълнят самолетите. Но това е временен ефект. Ако хеджираните договори за гориво изтекат, а керосинът остане скъп, натискът ще се прехвърли върху билетите. Почивките няма да се провалят, но ще станат по-несигурни За туристите това означава няколко практически риска. Първо – по-малък избор на полети, особено при маршрути с прекачване през големи европейски хъбове. Второ – възможни промени в часовете, обединяване на полети или пренасочване към по-натоварени летища. Трето – по-високи цени за нови резервации, особено в края на лятото.

Най-рискови са по-малко печелившите кратки маршрути, защото авиокомпаниите ще пазят горивото и самолетите за по-доходни линии. Lufthansa вече заяви, че съкращенията са насочени основно към нерентабилни къси полети. При отменен полет правата на пътниците остават в сила – възстановяване на сумата или пренасочване, както и грижа при чакане. Но при недостиг на гориво авиокомпаниите може да се позовават на извънредни обстоятелства, което би ограничило допълнителните обезщетения. Българският контекст: по-малък риск от дефицит, по-голям риск от цена За България непосредственият риск от физически недостиг изглежда по-нисък от този в някои западноевропейски пазари.

Български публикации цитират позиция на ръководството на летище София, че страната разполага с достатъчно авиационно гориво и е в сравнително добра позиция заради местната рафинерия в Бургас. Това обаче не означава, че България е изолирана от кризата. Българските летища са част от европейска авиационна мрежа. Ако има отмени във Франкфурт, Мюнхен, Виена или Милано, български пътници с прекачвания ще бъдат засегнати. Ако чартърните програми поскъпнат заради горивни надбавки, туроператорите ще трябва да решат дали да поемат част от разхода или да го прехвърлят към клиентите. За входящия туризъм рискът е двупосочен. От една страна, по-скъпите полети от Германия, Великобритания и Скандинавия могат да ограничат част от въздушния поток към Черноморието.

Министерството на туризма отчита очаквания за устойчив интерес към семейни ваканции, пакетни продукти и традиционни пазари, но за Варна вече бе съобщено, че сезонът започва без директни чартъри от Великобритания и с намалени полети от Германия. От друга страна, България може да спечели от автотуризма. При поскъпване на полетите повече българи могат да изберат родното Черноморие, а туристи от Румъния, Сърбия, Северна Македония и Централна Европа могат да предпочетат пътуване с автомобил. Това прави българския сезон по-устойчив от дестинации, които зависят почти изцяло от авиация. Хотелиерите може да не загубят, но туроператорите ще бъдат под натиск Най-уязвими са туроператорите с чартърни програми, договорени при различни горивни предпоставки.

Ако разходът за керосин остане висок, маржовете им ще се свият. Хотелите по Черноморието може да запазят добра заетост, но с променена структура на гостите – повече регионални и вътрешни туристи, по-малко далечни пазари и по-силен натиск върху цената. Министерството на туризма вече проведе срещи с бранша и застрахователите за по-добра подготовка при кризи и форсмажорни обстоятелства, включително напрежението в Близкия изток. От една страна на избора на туристите за се отразява позитивно представянето на България като спокойна и сигурна дестинация. Това показва, че институциите гледат на сезона не само през маркетинга, а и през риска за веригата на пътуванията.

Лятото ще се случи, но евтината авиация вече не е гаранция Кризата с реактивното гориво няма непременно да провали летните отпуски. Но тя показва колко зависим е европейският туризъм от един невидим ресурс – керосина. Ако Европа успее да замести почти всички загубени доставки от Персийския залив, сезонът ще премине с поскъпване и ограничени смущения. Ако заместването остане частично, локални недостиги, отмени и по-високи билети ще станат по-вероятни. За България добрата новина е, че физическият риск изглежда по-нисък. Лошата е, че ценовият риск е неизбежен. Най-разумното поведение за туристите това лято е ранна проверка на полетите, директни маршрути, застраховка при скъпи пътувания и готовност за алтернатива.

За бизнеса – повече гъвкавост, повече регионален маркетинг и по-малко зависимост от един канал за пристигане.

Керосинът не може просто да бъде заменен

Какво прави Брюксел

Почивките няма да се провалят, но ще станат по-несигурни

Лятото ще се случи, но евтината авиация вече не е гаранция.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ