На фона на шумотевицата от фалшиви новини и откровени глупости, които заливат българските медии, завръщането на “Свободна Европа” звучи като много добра новина. Но какви ли тези ще застъпва тази американска медия?

Завръщането на „Свободна Европа“ в България (и Румъния) беше оценено еднозначно като шамар за българската медийна среда, която явно е паднала дотам, че 11 години след присъединяването към ЕС се налага българите да получат още един независим външен източник на информация. Както става обикновено при съмнителни режими и развиващи се страни от т.нар. Трети свят.

В предишната си версия радио „Свободна Европа“ задаваше един сериозен и аналитичен тон, а днес това ни е нужно повече от всякога сред шумотевицата от сензации, фалшиви новини и откровени глупости. Разбира се, отляво и от крайното дясно ще чуем писъци срещу намесата в медийния ни суверенитет (като че ли не сме всеки ден пред американските Гугъл, Фейсбук и Ютюб), а материалите на медията ще се громят като идеологическа диверсия („Свободна Европа” е частна организация с нестопанска цел, финансирана с грантове на американския Конгрес, а както знаем, в България думата „грант“ доби един особен оттенък). Отдясно са общо взето възторжени. Притеснява ги обаче спряганият за главен редактор Антони Георгиев, за когото се твърди, че е бил разкрит като сътрудник на ДС. Но както помним от първото издание на радиостанцията, американците очевидно нямат особен проблем да наемат бивши агенти, стига да им вършат работа. Оттук нататък следват няколко неизяснени въпроса.

Дай Боже да греша

Връща се Студената война, добре, но кой срещу кого се бие днес при положение, че Тръмп се обяви за по-близък с Путин, отколкото със съюзниците си в ЕС? В своята история „Свободна Европа“ беше една силно идеологическа радиостанция и тъкмо като такава изигра важна роля в някогашния Източен блок. Дали сега смята да провежда тръмпианската политика на алтернативна дясност и разгром на ЕС? Или все пак ще продължи да защитава демократичните ценности, в които доскоро всички вярвахме? Може и да ви звуча параноично, но днес в САЩ се случват неща, които и на сън не си бяхме представяли. Затова не смятам, че е невъзможно тази медия да се захване да пропагандира идеи тип Фараж, Льо Пен или Орбан. Дай Боже да греша. Дай Боже републиканците да загубят Конгреса през ноември.

Странен е начинът, по който беше представено завръщането на радиостанцията: група независими журналисти с името „Боец“ пише писмо до американския Конгрес и за по-малко от два месеца вече имаме новина. Вярвам, че подписалите са почтени хора. А и това, което са изложили в писмото си, е самата истина за нашата медийна среда. Но все пак повечето от авторите са просто редактори на сайтове, много от тях са ми напълно неизвестни, а зад имената им не стоят маси от граждани, протести, стачки, професионални организации. Как тогава стана чудото?

Аз самият веднага съм готов да подпиша молба до Дойче Веле за възстановяване на радиото им. Готов съм да подпиша такава молба и до спокойната и обективна БиБиСи. Освен това ми се вижда много важно да има български версии на новинарската телевизия „Евронюз“ и на културната „Арте“. Но колкото и подписи да съберем, чудо тук едва ли ще стане. Което пак ме връща към геополитическия контекст на решението: във Вашингтон е имало някакви съображения, вероятно преосмислят балканската си политика, но как – предстои да разберем.

Голямата разлика между днес и вчера

Да си представим сега ролята на една направлявана от Америка медия в родното блатце. Говорим за среда, в която със серия от политикански двусмислици и пинг-понг от лъжи из безсъвестни сайтове гражданите бяха убедени, че държавата (в престъпен съюз с Европейската комисия!) заразява животните в Странджа с биологическо оръжие и праща преоблечени като ветеринари цигани да ги колят, за да засели там араби.

Тъй като при нас чужденецът винаги е по-прав от местния, можем да си представим, че един спокоен, експертен тон, опрян на отвъдокеански авторитет, може да върне малко разум в публичния ни живот. Питам се обаче дали тази схема от времето на догонващата модернизация все още е възможна. Дали в разпадналата се дигитална вселена един глас, па макар и „американски“, може да тежи повече от този на баба ти Дора.

Радиата са стотици, експертите – хиляди, гражданите с мнение – милиони. И както мъчително разбрахме, истерията, агресията, да не кажа откровената лудост са винаги по-интересни и затова заглушават спокойните гласове. За да просъществува, „Свободна Европа“ би могла да избере идеологическото радикализиране, което наистина ще ѝ придаде сила, но няма да реши проблема на дезориентираното ни публично пространство. Напротив – ще е просто още едно кресчендо сред общата какофония.

Защото проблемът ни днес не е онзи от времето на комунизма, когато оскъдната информация трябваше да пробие заглушителите и да стигне до хората, прилепили ухо до приемника. Проблемът днес е свръхпроизводството на информация – не цензурата, а брътвежът, в който и най-болният мозък може да намери потвърждение на тезите си. Самата Америка, разкъсвана както никога от медийни войни, далеч не е решила този проблем. И едва ли ще го реши за нас.