ПАРИ

Бизнеспроектът на Доналд Тръмп по отношение на европейците

Published

8 years ago

July 24, 2018

Author

Преди последната среща на НАТО от 11 и 12 юли служба „Галъп“ и изследователски център „Пю“ подготвиха доклади, от които следва, че в страните членки на НАТО съществуват сериозни съмнения по отношение на ефективността на Северноатлантическия алианс.

Най-забележимо е критичното настроение в Гърция и Турция. Сред жителите на Елада 57% от допитаните признават своето „неодобрително отношение към Алианса. В Турция такива се оказват още повече – 58%. Одобрително се отнасят към НАТО едва 23% от допитаните в Турция и 33% в Гърция.

В другите страни членки съотношението между симпатията и антипатията не е толкова лошо за Брюксел, но и там значителна част от обществото се отнася към членството на своята страна в този военен блок доста хладно. Не одобряват дейността му 40% от допитаните в Испания, 34% във Франция, 27% в Италия, 25% в Германия, 22% в Унгария и, което е особено любопитно, 23% в САЩ.

Трябва внимателно да проследим американската статистика. Повече от половината допитани в САЩ така или иначе не са доволни от дейността на НАТО. От тях 48% смятат, че Северноатлантическият алианс прави „твърде малко“ за решението на глобалните проблеми, а 5% че прави във въпросната област „твърде много“ (!). Последната категория, най-вероятно се съставя от закоравелите изолационисти. Подобно разпределение на настроенията в Америка дава на Доналд Тръмп коз при диалога с европейските партньори. За Тръмп международните политически проблеми са начин по-скъпо да се продадат американските стоки и услуги, а също ще снижи разходите за собствените данъкоплатци-избиратели. „Политиката – това са бизнесмени, работещи за по-големи бизнесмени и това никога няма да се промени“, – тази уми на известния американски комедиант Уди Харелсън успешно характеризират подхода на настоящия президент на САЩ към световните политически дела.

За европейските държави, които са членки на НАТО, техните собствени политически изчисления (и фобии) са първични, за които са готови да направят финансови и икономически жертви, които по-специално се изискват от „санкционна война“ срещу Русия.

Основното искане на Доналд Тръмп към партньорите на САЩ по НАТО остава повишаването на равнището на националните военни разходи до уговорените на срещата на високо равнище на Алианса в Уелс показатели от не по-малко от 2% от БВП. Сега въпросният критерий се изпълнява едва от пет страни-членки на НАТО. Най-високият показател на военните разходи (3,5% от БВП) през 2018 г. демонстрира САЩ, а на второ място преживялата в последните години тежка финансово-икономическа криза Гърция (2,27%). В диапазона от 2 до 2,14% от БВП държат своите разходи за отбрана Естония, Великобритания и Латвия. Полша и Литва имат намерение тази година да се приближат плътно до показателя (1,98 и 1,96% от БВП съответно).

Тази категория не включва Германия, където правителството разпределя за нуждите на военните около 1% от националния БВП. Според „Дойче Веле“ Берлин вече е уточнил във Вашингтон, че максимумът на по който може да се разчита, са разходи за отбрана от 1,5% от германския БВП до 2024 г. Това изобщо не очакваното от привърженика на бизнес-подхода към проблемите на сигурността Доналд Тръмп. На 11 юли на срещата на високо равнище в Брюксел той предложи на съюзниците в Алианса да увеличат разходите за отбрана до 4% от БВП. В резерв Тръмп също имаше коза на директната заплаха за оттеглянето на САЩ от НАТО, ако разходите на европейците не бъдат увеличени. Според Тръмп този въпрос може да бъде решен дори без одобрението на Конгреса на САЩ.

Въпреки че лидерите на европейските държави и да бяха готови за натиска на американския лидер, те не можаха да му се противопоставят. „Хората днес са активизирали своите усилия така, както никога не са правили. Запомнете тези цифри: те увеличиха разходите с 33 млрд. долара“, така коментира президентът на САЩ най-важния за себе си резултат от форума на НАТО. „Силният натиск на президента Тръмп върху колегите му от страните-членки на НАТО да отделят повече за отбрана се увенча с успех… когато тези страни се ангажираха да изхарчат 33 млрд. долара тази година“, подчерта „Вашингтон Таймс“. А пресслужбата на Белия дом съобщи за резултата от посещението на шефа си в Брюксел още по-категорично: „Мисията е изпълнена: Президентът Тръмп получи съгласието на членовете на НАТО да похарчат повече за отбрана“.

Европейските медии, коментирайки резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел, всъщност признаха поражението на европейците в конфронтацията с Доналд Тръмп. „Очевидно е, че американският президент иска да използва срещата, за да представи сметката на европейските си партньори след сериозните несъответствия по време на последната среща на Г-7 в Канада и търговската война, разгръщана от него с Европа … Основният въпрос на срещата е финансов. През 2014 г. страните от НАТО поеха ангажимента в Кардиф до 2024 г., за да отпускат 2% от своя БВП за отбрана. Но това е малко вероятно да се случи … Различията остават“, пише, по-специално, испанският La Vanguardia.

В Америка също признават за сериозните различия и от двете страни на Атлантическия океан, въпреки че те оценяват степента на вината на всяка страна по различен начин. Така опониращият републиканска администрация „Вашингтон поуст“ изразява загриженост, че „многократните намеци“ на президента Тръмп, че НАТО е „остаряло“ и членовете му се отнасят небрежно с американската щедрост, рискуват да отслабят обществената подкрепа към Северноатлантическия алианс, който се хвърля на помощ след нападенията от 11 септември.

Въпреки това, бизнес-проектът на Доналд Тръмп по отношение на европейците не се ограничава до манипулирането с военните разходи. Важното за 45-ия президент на САЩ не е икономията, а печалбата. И тази печалба, според него, може да бъде извлечена от европейския газов пазар.

Related Topics:новини свят финанси

Up Next

Facebook се срина

Don't Miss

ЕС призова Китай , Русия и САЩ да предотвратят търговските войни

ПАРИ

Еконт вдигна цените на куриерските услуги, КЗП започва проверка

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

От 1 август 2026 г. „Еконт“ въведе нови цени за основните си куриерски услуги. Най-често изпращаните колети поскъпват с 8%, а при тежките, обемните и нестандартните пратки увеличението достига 11%.

Празниции сезонни събития

Във връзка с промяната Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви, че ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗП), която ще провери дали поскъпването е обосновано с реални икономически фактори. От КРС уточняват, че „Еконт“ е уведомила институцията за новите тарифи, но не е била длъжна да представя доказателства за причините при самото уведомяване.

От куриерската компания обясняват, че основната им тарифа не е променяна повече от година, а увеличението се дължи на по-високите разходи за труд, инфлацията и нарасналите разходи, свързани с въглеродните емисии при транспорта.

Въпреки по-високите цени, без промяна остават таксите за наложен платеж и обявена стойност, както и отстъпките при използване на Еконтомат.

Успоредно с новите тарифи „Еконт“ прекрати и част от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, но това не засяга основните куриерски услуги, които компанията продължава да предлага.

Проверката на КЗП предстои да установи дали увеличението на цените е подкрепено с обективни икономически причини.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

И BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!

Published

2 months ago

July 19, 2026

Author

BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!

Големите съкращения на работни места засегнаха и BMW. Автомобилният производител планира да съкрати около 8000 работни места по целия свят. Очаква се по-голямата част от тях да бъдат в Германия. Съкращенията ще бъдат постигнати чрез програма за доброволно прекратяване на трудовите отношения. Тази информация е получена от Германската пресагенция (dpa) от източници в компанията.

Около 40 000 служители в Германия ще получат предложение, почти половината от работната сила в страната. Планирано е програмата да започне през октомври и да продължи до края на 2027 г. Ще бъдат засегнати служителите извън прякото производство, предимно в администрацията, научноизследователската и развойна дейност, планирането и управлението.

Централата в Мюнхен може да се окаже особено силно засегната. Освен корпоративната централа, там се намират големи части от центъра за научноизследователска и иновационна дейност.

Обезщетенията за прекратяване на трудовия договор ще струват на BMW милиони

Размерът на обезщетенията за прекратяване на трудовите отношения ще се базира на доходите и трудовия стаж. BMW очевидно планира да отдели трицифрена сума в милиони евро за тази цел само през тази година. Все още не е ясно, колко ще бъде добавена през следващата година. Главният изпълнителен директор на BMW Милан Неделкович (57) и председателят на работническия съвет Мартин Кимих ще представят плановете, договорени с работническия съвет, на заседание на компанията днес. Първоначално компанията отказа да коментира конкретните цифри за съкращенията на работни места.

BMW вече не може да изпревари кризата

Мерките за намаляване на разходите всъщност бяха предвидени преди време. Неделкович пое ръководния пост от Оливер Ципсе през май. Само месец по-късно BMW шокира своите инвеститори и служители със значително предупреждение относно печалбата. Очаква се продажбите и печалбите за 2026 г. да намалеят от по-рано очакваното.

Това означава, че кризата в германската автомобилна индустрия вече е достигнала и до BMW. Дълго време базираната в Мюнхен компания преживяваше спада по-добре от Volkswagen, Mercedes, Audi или Porsche. Но BMW също страда от слабия бизнес в Китай, нарастващия ценови натиск, американските вносни мита и високите разходи за разработка. Дори преди новата програма за намаляване на разходите, работната сила вече бе намалена. В рамките на една година глобалната работна сила е намаляла с приблизително 2000 служители.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

Published

2 months ago

July 7, 2026

Author

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ