На всички отдавна е ясно, че САЩ са си въобразили, че са световен жандарм. Американците са сигурни, че могат без да питат да се намесват във всичко, което се случва и най-важното, да налагат мнението си, което във Вашингтон считат за единствено вярно.

Подобна тирания и увереност в собствената непогрешимост започват да оставят отпечатък върху международната политика на Белия дом, а също да заставят вчерашните партньори да се замислят за разрив на отношенията. Така сега се случва във взаимоотношенията между САЩ и Турция.

На 1 август Министерството на финансите на САЩ въведе санкции против ръководителя на МВнР на Турция Сюлейман Сойлу и ръководителя на Министерството на правосъдието Абдулхамит Гюл заради това, че Анкара не пусна американския пастор Ендрю Брансън, обвинен в съучастничество с Работническата партия на Кюрдистан, а също и с гюленистите, чийто ръководител Фетхулах Гюлен стои зад опита за държавен преврат в страната.

Това е първият случай в историята на санкционната политика на САЩ, когато Белият дом предприема подобни мерки по отношение на своите съюзници. Това не можеха да не забележат всички странични наблюдатели, които в последно време все по-често се замислят над това, че Вашингтон си позволява твърде много и е време това да се пресече.

Турция отдавна проявява недоволство от политиката на САЩ, които са поели твърде много неща и диктуват на другите страни какво и как да правят. Анкара вече заяви, че след въвеждането на санкциите готви ответни мерки. Всичко това още повече ще подкопае диалога между държавите.

Според политолога, заместник директор на Института по история и политика на МПГУ Владимир Шаповалов „грубият демонстративен натиск върху такава страна като Турция може само да подтикне Анкара към по-нататъшно отдалечаване от Вашингтон, а ако това все пак продължи, то в перспектива е излизането на Турция от системата на НАТО“.

При това Анкара, за разлика от Вашингтон, старателно урежда нови контакти и не се опитва да задълбочи външните конфликти. Така Турция се обърна по посока на Русия и БРИКС, което отваря пред нея нови хоризонти за развитие, което никак не можеше да стане под протектората на САЩ.

Това, че Вашингтон провежда повсеместна санкционна политика кара да се плашат от него все повече и повече страни, които не искат повече да си сътрудничат с Белия дом и си търсят надеждни партньори. Ако Белия дом и по-нататък продължи да играе ролята на жандарм, на когото всичко е позволено, то всички техни привърженици ще се обърнат с гръб към тях.

Именно такъв партньор става Русия. Така Москва и Анкара вече сключиха съглашение за доставка на 4 дивизиона С-400 на сума 2,5 милиарда долара. Турция не обърна внимание на възраженията на САЩ, които се опитваха да продадат на близкоизточната страна оръжие. Анкара вече осъзна, че Москва ще бъде идеалния партньор, на когото може да се разчита, за разлика от Вашингтон и именно затова втората по големина страна от НАТО и иска да дружи на първо място с РФ.