Ирански журналист разкрива влезе ли вече България във войната с Иран.

Българският парламент одобри временното разполагане на до осем американски самолета KC-135 за въздушно дозареждане и около 250 военнослужещи в авиобаза „Безмер“. Те могат да бъдат базирани там от 24 юли до 1 октомври.Официалната позиция на българските власти е, че от територията на страната няма да се извършват бойни действия. Самолетите-цистерни ще изпълняват задачи по дозареждане на американски военни самолети извън българското въздушно пространство. Един ирански журналист обаче – Сияваш Шахаби разкрива друго.

Самолетите няма да бомбардират, но подпомагат бойни мисии
В авторския си анализ Сияваш Шахаби поставя въпроса дали ролята на KC-135 може да бъде разглеждана като част от военните действия, независимо че самите самолети няма да извършват удари.

KC-135 са самолети за дозареждане във въздуха. Те позволяват на бойните самолети да остават по-дълго във въздуха и да увеличат оперативния си радиус. Според автора това означава, че макар от „Безмер“ да не бъдат излитани самолети за бомбардировки, базата може да бъде част от логистичната система, която подпомага американските военни операции.

Шахаби осъжда иранския режим, но и войната
Той подчертава, че позицията му не е в подкрепа на управляващия режим в Техеран. Като иранец той заявява, че се противопоставя на Ислямската република и описва проблемите в страната, свързани с репресии, корупция, дискриминация и ограничаване на политическите свободи.

В същото време авторът категорично заявява, че осъжда войната и американските атаки срещу Иран.

Според него конфликтът, започнал с аргументи, свързани с ядрената програма, ракетите и военната структура на Иран, постепенно е засегнал и свободата на корабоплаването, Ормузкия проток и световния енергиен пазар.

Иранското общество между външните удари и вътрешните репресии
Според Шахаби войната има последици далеч отвъд преките военни поражения. Той посочва щети по инфраструктурата, транспортните връзки и обществени обекти, както и увеличаване на разходите за живот.

Авторът критикува и действията на Ислямската революционна гвардия, която според него е превърнала Ормузкия проток в инструмент за натиск и е атакувала търговски кораби.

В анализа се прави изводът, че иранското общество се оказва притиснато между военните действия отвън и милитаризацията отвътре.

Протестите в България срещу разполагането на американските самолети
Шахаби обръща внимание и на реакциите в България. Той посочва, че жители на района на „Безмер“ са организирали петиция срещу разполагането на американските военнослужещи и самолети. Авторът споменава и позицията на кметовете на петте общини в Ямболска област, които са изразили опасения относно възможните рискове.

Според него местните жители имат право да питат как използването на летището и сигурността на района са свързани с война, която се води на хиляди километри от България.

Иранците в България също са засегнати от конфликта

В анализа се обръща внимание и на иранските граждани, които живеят в България. Сред тях има студенти, работници, мигранти, семейства, търсещи убежище, както и хора, напуснали страната си заради политически или социален натиск.

Авторът посочва данни от доклад за българската система за убежище, според който през 2025 г. 99 ирански граждани са подали молби за международна закри. От 40 разгледани по същество случая само двама са получили субсидиарна закрила, а останалите 38 молби са били отхвърлени.

Шахаби използва тези данни, за да постави въпроса за отношението на България към иранските граждани на фона на решението за предоставяне на логистична подкрепа на американските операции.

Какво искат демократичните сили в Иран?
Според автора иранското гражданско общество се стреми към политически и граждански свободи – свободно функциониране на партии и независими организации, свобода на словото и независима съдебна система.

Той подчертава, че войната не е започнала, за да осигури тези права на иранците.

По думите му дори дебатът за ядрената програма на страната е затруднен, тъй като журналисти, активисти и обикновени граждани не разполагат с достатъчно пространство за свободно обсъждане на политиката и разходите, свързани с нея.

„Истинската солидарност“ според Шахаби
В заключението си авторът защитава идеята, че подкрепата за иранското общество трябва да бъде насочена към гражданските и демократичните сили, а не към военна конфронтация.

Според него истинската солидарност означава да се подкрепя иранското гражданско общество, като едновременно с това се запазват дипломатическите канали.

Шахаби подчертава, че отношенията между България и Иран имат дълга история, която надхвърля отношенията между настоящите правителства.

Временната мисия в „Безмер“ може да има дългосрочен политически ефект
Според автора американските самолети и военнослужещи ще останат в „Безмер“ само за няколко месеца, но решението може да остави по-траен отпечатък върху начина, по който България се възприема в иранското общество.

В крайна сметка анализът поставя един основен въпрос: може ли България да предоставя логистична подкрепа за американски военни операции, без това да означава, че страната се превръща в пряк участник във войната?

Официалната позиция на българските власти е, че от „Безмер“ няма да се извършват бойни действия. Авторът обаче разглежда ролята на базата в по-широк контекст – като част от логистичната инфраструктура, която може да подпомага военни мисии в региона.