КОМЕНТАР

ТОВА ВИ ЧАКА!

Published

8 years ago

August 20, 2018

Author

(Ако не е истина, не е и лъжа)

Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни базиргени1 и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец – само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от сичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е кир Михалаки. А неговата орисница е обща за сичките „велики“ хора, неговата съдба е по-трагическа и от Дон Кишотовата.
Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на „пещ-пещ-пещице“. Отдолу иде кир Михалаки и като върви, сякаш че и дуварите му думат: „Машаллах, машаллах! Голям човек, умен човек.“ А голям и умен човек беше кир Михалаки: шкембето му – де можеш направи такова шкембе – да събереш шкембетата и на шестех букурещки трътове, макар те и повече народен имот да са изяли; главата му – пет такива глави, каквото има „нашето доктор“, макар то да е професор „на букурещкото медицинско факултето“ и с конския си ум е зачудило и мало, и голямо. Главата и шкембето на кир Михалаки нямаше ги по сичките салхани2. В шкембето му свободно можеха седна пет души турци и да пият кафе; в главата му с трийсет яйца гъска да насадиш; а гърдите му – гърди нямат нашите чорбаджии. Лицето на кир Михалаки мязаше на подница, носът – на мухлясал грозд, ръцете – ръцете му се не виждаха отпред; а крака – само от краката му да направиш 5-6 попа. Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.
– Бягайте беее-й! Бягайте! Чорбаджията иде! – извика едно от хлапетата, като зърна кир Михалакя, и обърна пети, та побягна като опърлено. Децата – едни избягаха, други като втрещени се прилепиха до дуварите, зачевъркаха носовете си и със страх чакаха да измине селският бик. А кир Михалаки – вятърът надул шкембето му като гемеджийско платно – плува ли, плува! „Их! Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп“ – рекох аз на ума си; защото тамам тогава учех гръцката митология. Но преди да посегне някой да избоде окото на кир Михалаки – кир Михалаки пресегна и улови едно хлапе за ухото. „Магарета ниедни… за вас черква няма, а? Хайде да се молите богу за бащите си и за майките си.“ „Оле-ле! Чичо Михалаки, откъсна ми ушенцето!“ – извика хлапето и се изкриви тъй, както не се е изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Михалаки пусна хлапето и подкара сичките гологаши сополковци да идат да се молят богу.
„Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли богу на св. Елена“ – помислих си аз тогава. Но тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи – май-май магарешки.
– Кольо бе, ти защо побягна, като видя чорбаджията? – попита дядо Обрешко хлапето, което беше вече излязло и подскачаше пред нас с коматче ръжен хляб в ръката си, от което, като отхапнеше, изтриваше си и сополите.
– Побягнах зер, че той тегли за уши.
– А че защо тегли?
– Защото е чорбаджия.
– Ами защо е чорбаджия?
– Хайде де! Защото има пари.
– Ами ако да нямаше той пари, ти немà не щеше да бягаш?
– Е-хе! Ще бягам аз ! Нямаше да грабна тогава тоягата на татя, пък да го закарам на блатото да го напоя – каза хлапето, но като се озърна, изведнъж улови дънцето на потурките си и не чу се – не видя. Погледнах: вятърът се обърнал отгоре и шкембето повлякло кир Михалаки надолу. Кир Михалаки върви, а с него и жената на Мита Ченгелят с пеленаче дете на ръцете си и с още четири други подире си, накичени със сичкия салтанат на сиромашията и едно от друго по-дребни. Ченгелка плаче, а кир Михалаки се подсмива под мустак.
– Моля ти се, кир Михалаке, имай милост от бога – пусни Мита из хапуса3. За 30 гр/оша/ цял месец вече как лежи – а аз сама жена какво да правя? Толкова деца, а залък хляб няма вкъщи… от вчера не са яли…
– А че не съм те карал аз да раждаш толкова деца. Сиромаси хора сте – да сте правиле икономия.
– О-ох, не думай, кир Михалаке, каква кумания да правиш, като кумът – той пò сиромах от нас? За дрешки, за свещи, за туй – за онуй, се ние си харчиме. Само попът – невидяло му се попството, – само той ни зе 9 гроша за кръщене. Пък с 30 гроша кое първен? И то пак отколе да сме ти платиле тия пари, ама нà: магарето го притисна глината, свинята я убиха у вас в градината, а кокошките – ако не вярваш, ела виж – до една изпукаха от пипката… Няма, няма отде да зема; една верига и една черга бяха остале, и тях донесох у вас… Не зная вече какво да правя!
– То не е моя работа. Хилядо пъти ти казах: донес 30 гроша, пък си земи и чергата, и веригата, и мъжа… Ако не – хайде, деф ол бурдан4; ако ти е мил мъжът, иди и леж с него в магарешкия рай! Аз й казвам да е правила икономия, тя ми разправя, че кумът, попът и магарето й биле криви! Бе хей, мерет5, пари ако нямаш, ум барем в главата си нямаш ли? Разбери какво ти хортувам.
– О-ох, ох! Смили се, кир Михалаке, какви пари и какъв ум искаш от жена? Който има в кесията, той има и в главата, ами аз? Тежко ми и горко с толкова деца!…
– Ха! За тая хоратà – „бог да прости“. Затова ти казвам аз, че мене ми трябват пари – пари – парииий! Разбра ли? Донес 30 грошовца – пък да пусна мъжецът ти, разбра ли?
– Разбрах… – едвам продума Ченгелка и с края на кърпата си зе да си трие сълзите. А кир Михалаки извади кърпата си из пазвата и изтри потът от прекрасното си лице. „Умори ме май с проклета жена“ – изпъшка той и тръгна след шкембето си.
– Пари да те парят по дроба! Веригата, що ми си зел, дано на шията ти ръжда да я изяде! А с чергата ми носилото да ти покрият! – пропя, или се едно проплака Ченгелка след кир Михалакя, и влезе в къщата си да набере бурен и да нахрани децата си.
* * *
– Бабо мари, защо не духнеш туй пусто кандило, ами свети на котката, та драще по рогозката и ме не оставя да заспя?
– Грехота е бре, синко. Как да го духна, като тая нощ ще се вознесе господ?
– Аз пък мислех, че ти ще се вознесеш; гледам те замязала си на вампирин.
– Ех, баба, де тоя господ? Който е праведен, само той се вознася; ами аз – какви добрини съм сторила?
– Изгаси кандилото – ето ти една добрина. Среднощ е вече, господ трябва да се е вознесъл.
– А че зная ли? Ако се е вознесъл, то да го изгася, пък утре запали щà го по-ранко, хайде. – Баба стана да духне кандилото, но тамам да посегне, изведнъж 5-6 пушки изгърмяха наблизо нейде в махалата и тя остана като потрещена. Пушките повториха и вик: „Юря! Юря! Юря!“6 – понесе се по сичката махала. Баба хвана да се кръсти и да бие поклони. – „Бабооо, господ се вознася – чуеш ли?“- „Мълчи бре! Какъв господ? Това се обирници.“ А пушките гърмят и виковете цепят дори небето.
– Прощавайте бееей! Прощавайте, добри хора! Отивам вече – изрева гърлото на кир Михалаки.- „Чуеш ли, бабо, кир Михалаки се вознася; чуеш ли, ангелите го влачат въз баиря?“ – „Млъкни бе, поразийо, какви са тия ангели от тебе, това са хайдути. Отиде добрият човечец!“ – „Моля ви се, братя! Моля ви се като на бога – недейте ме затрива. Пет дечица имам…“ – вика кир Михалаки, но тъй като че ли се дави. „Не съм те карал да раждаш толкова деца“ – отговаря свети Архангел и ножовете без икономия плющат по гърба на кир Михалаки. Вознесение! „Бабооо, вознесе се вече – хайде изгаси кандилото.“ И наистина – баба ми не беше дотолкова диван: позна, че не господ се вознася, а кир Михалаки, и от страх да не зърнат и нея ангелите и да додат да я вознесат, тя духна кандилото и влезе да се моли богу под чергата. И, слава богу, котката престана да дращи по рогозката и аз си заспах.
На другия ден, Вознесение Христово, цял град празнуваме вознесението на кир Михалаки. Едни приказваха, че видели как ангелите метнали на шията му верига и на главата му положили венец – нажежена перостия7; други учеха, че кир Михалаки вече се е посветил и в раят със синовете на бога яде попара; а трети проповядваха, че ангелите вознесли и три торби с пари: а това не е било лъжа, защото и бог, като чорбаджия, без пари и той надали ще може да има ум. Но аз зная само това, че на Вознесение Ченгелка запали на св. Мина свещ за 10 пари, но то затова, че мъжът й не беше вече в хапуса. Кир Михалаки с пари откупи се и от бога. След един цял месец затвор не в магарешкия, а в божия рай кир Михалаки си дойде, но само без пари, без ум и с име, прекръстено от чорбаджи кир Михалаки на Михал.
И тръгна Михал да разказва на раята си за своя чорбаджилък и за своето вознасяние, и децата не бягат вече от него, а изскочи едно отпреде му, па го бодне с пръстче в шкембето и рече: „Какво имаш тук, Михале!“ Михал каже. „Ами кога си ги изял? Когато беше чорбаджия ли?“ А друго отзад плюне на пръстчето си, пък се затече и бъзикне чорбаджията. А дядо Обрешко се смее, смее, смее и дума: „Не стига на магарето крастата, ами и мухите го хапят.“
Христо Ботев

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ